-
1 état
m. (lat. status, de stare "se tenir debout") 1. състояние, положение; état de santé здравословно състояние; état d'âme душевно състояние; état de guerre военно положение; état de siège обсадно положение; être en état (hors d'état) de съм (не съм) в състояние да; mettre en état подготвям, приготвям; en tout état de cause при всяко положение, независимо как; винаги; état liquide, gazeux течно, газообразно състояние; 2. занятие, професия, звание; état militaire военна професия; 3. списък, формуляр; сметка, ведомост; état des lieux опис на помещенията; état signalitique данни (в паспорт); 4. обществено положение; état civil гражданско състояние; 5. щат на служещите; 6. донесения; 7. Etat държава; l'Etat bulgare българската държава; homme d'Etat държавен мъж, държавник; secret d'Etat държавна тайна; coup d'Etat държавен преврат; affaire d'Etat държавна работа; chef d'Etat държавен глава; dépenses d'Etat държавни разходи; biens de l'Etat държавни имоти; relations entre Etats дипломация; 8. народ, нация; grand, petit état голям, малък народ; 9. pl. ист. щати; les Etats généraux генерални щати; 10. съсловие; le Tiers Etat третото съсловие; 11. ост. форма на политическо управление; l'état démocratique демократично управление. Ќ état des choses обстоятелства, конюнктура; en état в състояние; en tout état de cause във всеки случай, както и да се предполага, каквото и да се случи. -
2 condition
f. (bas lat. conditio, class. condicio) 1. условие, обстоятелство; conditions avantageuses изгодни условия; condition sine qua non задължително условие; se rendre sans condition предавам се безусловно; conditions de travail условия на труд; 2. естество, състояние; notre condition est toujours bonne състоянието ни е винаги добро; athlète en bonne condition атлет в добра спортна форма; marchandise livrée en bonne condition стока, доставена в добро състояние; 3. произход, потекло, социално положение; personne de basse condition човек от долен произход; être de condition modeste със скромно потекло съм; 4. свойство, качество; ценз; condition de fortune; имуществен ценз; condition d'instruction образователен ценз; 5. loc.adv. а condition, sous condition de (+ inf.) с условие; sans condition безусловно; 6. loc. prép. а condition que, а la condition que (+ ind. ou subj.) при условие, че; 7. юр. клауза, спогодба, условие; les conditions d'un contrat клаузите, условията в договор; vendre sous condition продавам под гаранция (купувачът има право да върне закупеното, ако не е удовлетворен); 8. pl. условия, начин за плащане; obtenir des conditions de paiement intéressantes получавам облекчени условия за плащане (чрез кредит и др.); 9. състояние на нормална влажност на тъкан. Ќ être en condition chez qqn. ост. слугувам у някого; condition des étrangers съвкупността от права, които чужденците в една страна могат да имат; en bonne condition pour в добро състояние за да; mettre en condition подготвям мисленето на хората чрез пропаганда. -
3 situation
f. (de situer) 1. местоположение, разположение; situation d'une maison exposée au midi разположение на къща, която гледа на юг; 2. положение, стойка; situation assise в седнало положение; 3. прен. състояние, положение; ситуация, обстановка; situation politique политическо състояние; situation comique комично положение; 4. фин. финансово състояние (на предприятие, банка в даден момент). Ќ être en situation de (+ inf.) способен съм да, мога. -
4 belligérance
f. (de belligérant) състояние на война; en état de belligérance в състояние на война. -
5 consistance
f. (de consister) 1. гъстота, твърдост, плътност; prendre consistance ставам по гъст (за течност); 2. трайност, издръжливост; устойчивост; caractère sans consistance нерешителен характер; 3. състояние; la consistance d'un bien състояние на имот. Ќ Ant. inconsistance. -
6 ébriété
f. (lat. ebrietas, de ebrius "ivre") нетрезвеност, пияно състояние; en état d'ébriété в пияно състояние. -
7 évolution
f. (lat. evolutio "action de dérouler", de volvere "rouler") 1. еволюция, развитие; en évolution в прогрес; 2. воен., мор. тактически маневри; 3. спорт. общи движения, фигури на спортна група; 4. прен. преобразуване, изменяне; 5. развитие, ход, достигнато състояние; évolution d'une maladie състояние на болестта. Ќ Ant. immobilité, stabilité, fixité, permanence. -
8 mal-en-point
loc.adj.inv. (de mal et point) разг., ост. в окаяно положение, в окаяно, жалко състояние; un blessé bien mal-en-point ранен в много окаяно състояние. -
9 même
adj. (lat. pop. °metipsimus, superlat. de metipse, lat. egomet ipse "moi-même en personne") 1. пред същ. предшества се от члена le, la, les, un, une, des: същ, еднакъв; la même chose същото нещо; 2. след същ. или местоим.: сам, самият; l'homme même самият човек; lui-même той самият; 3. pron. et n. само членувано: le même, la même, du même, au même и пр.; същият, същата, същото и пр.; също нещо; cela revient au même това е същото нещо; 4. adv. даже, дори; je ne me rappelle même plus дори не си спомням вече; 5. loc. adv. de même същото, по същия начин; tout de même въпреки това, все пак; същото, по същия начин; quand même, quand bien même все пак, при все това; въпреки всичко! 6. loc. conj. de même que както и, тъй както; 7. loc. prép. а même de в състояние да; être а même de faire qqch. в състояние съм да направя нещо. Ќ en même temps едновременно; а même директно, право; manger а même le plat ям направо от чинията си; même que още повече че; on prend les mêmes (et on recommence) все едно и също. -
10 perdu,
e adj. (de perdre) 1. изгубен, загубен; temps perdu, изгубено, пропиляно време; 2. пропаднал, опропастен; fille perdu,e проститутка; 3. напразен; peine perdu,e напразно усилие; 4. отдалечен, затънтен, уединен; 5. в безнадеждно състояние; le malade est perdu, болният е в безнадеждно състояние; 6. прен. потънал, вглъбен; 7. m. луд, полудял човек; 8. loc. adv. а corps perdu, стремглаво; а fonds perdu,s безвъзвратно; tirer а coups perdu,s стрелям наслуки; il n'y a rien de perdu, положението може да бъде все още спасено; balle perdu,e заблуден куршум; occasion perdu,e пропуснат случай; а temps perdu, през свободното време; je suis perdu,, je ne m'y retrouve plus; ma tête est perdu,e обърквам се, не мога да се ориентирам. -
11 solidifier
v.tr. (de solide, d'apr. solidification) втвърдявам, превръщам в твърдо състояние, сгъстявам; se solidifier втвърдявам се, превръщам се в твърдо състояние. Ќ Ant. fluidifier, fondre, gazéfier, liquéfier, vaporiser. -
12 abandon
m. (de l'a. fr. а bandon "au pouvoir de") 1. изоставяне, напускане; 2. отказване; l'abandon d'un bien отказване от имот; 3. напускане; l'abandon d'un navire напускане, изоставяне на кораб; 4. спорт. напускане ( на състезание), отказване; 5. отпуснатост, безпомощно състояние, занемареност; 6. loc. adv. а l'abandon на произвола на съдбата. Ќ Ant. acquisition, adoption; conservation; maintien; raideur, tension; méfiance. -
13 acte
m. (lat. actum, subst. du p.p. de agere "faire") 1. дело, постъпка; 2. удостоверение, свидетелство, акт, документ;acte d'accusation обвинителен акт; acte de mariage удостоверение за брак; acte de l'état civil удостоверение за гражданско състояние; acte de décès смъртен акт; 3. деяние; actes des saints деяния на светците; 4. съобщения (за конгрес, форум); actes d'un congrès сборник от изказвания, направени на конгрес; 5. театр. действие, акт; comédie en cinq actes комедия в пет действия. Ќ passer aux actes минавам към действие; acte médical медицинска намеса (или хирургическа); acte instinctif инстинктивно действие; acte administratif административно решение; faire acte d'héritier наследявам; faire acte de давам доказателство за; acte d'exécution изпълнителен лист; acte arbitraire произвол; passage а l'acte; passer а l'acte преминавам от теория на практика; faire acte de présence само присъствам, без да съм деен; donner acte а qch. (qqch.) разгадавам истината; prendre acte de qqch. запомням нещо, за да се ползвам от него по-късно; avaler son acte de naissance умирам. -
14 aéropathie
f. (de aéro- et -pathie) мед. патологично състояние, предизвикано от промяна на атмосферното налягане (напр. въздушна болест). -
15 affection
f. (lat. affectio) 1. псих. емоционално състояние на удоволствие или болка; 2. ост. заболяване; affection chronique хронично заболяване; 3. обич, любов; привързаност; affection filiale синовна обич. Ќ Ant. aversion, désaffection, hostilité, indifférence, inimitié. -
16 agité,
e adj. (de agiter) 1. развълнуван, бурен; mer agité,e развълнувано море; 2. неспокоен, възбуден, развълнуван; sommeil agité, неспокоен сън; 3. m. мед. душевно болен във възбудено състояние. Ќ Ant. calme, paisible. -
17 alerte
adj. (de а l'(h)erte, loc. adv. "sur ses gardes") 1. ост. бдителен, предпазлив; 2. жив, бодър, весел; 3. f. тревога; alerte aérienne въздушна тревога; 4. f. тревожно, опасно състояние. Ќ alerte! внимание! внимание!; être en alerte нащрек съм. -
18 algidité
f. (de algide) мед. състояние на тр?ска, придружена със студени тръпки. -
19 allotropique
adj. (de allotropie) алотропичен, видоизменен; état allotropique видоизменено състояние. -
20 amélioration
f. (de améliorer) 1. зем. подобрение, мелиорация на почва; 2. подобрение; amélioration de son état de santé подобрение на здравословното му състояние. Ќ Ant. empirement, dégradation.
См. также в других словарях:
състояние — същ. положение, хал, дередже, степен, етап, фаза същ. обстоятелство, позиция същ. благосъстояние, богатство, пари, средства, капитал, имот, имане същ. самочувствие, настроение, разположение на духа същ. обстоятелства, условия същ … Български синонимен речник
нервно състояние — словосъч. възбуда словосъч. нерви, нервност, раздразнителност, истерия … Български синонимен речник
Стефанов Борис — (р. 8.6.1894, София), болгарский ботаник и лесовод, академик Болгарской АН (1948). Окончил университет в Софии (1919) и с 1931 профессор там же; в 1954‒66 директор института леса Болгарской АН. Автор исследований по систематике высших растений,… … Большая советская энциклопедия
Стефанов — I Стефанов Борис (р. 8.6.1894, София), болгарский ботаник и лесовод, академик Болгарской АН (1948). Окончил университет в Софии (1919) и с 1931 профессор там же; в 1954 66 директор института леса Болгарской АН. Автор исследований по… … Большая советская энциклопедия
Chiprovtsi — Coordinates: 43°23′N 22°53′E / 43.383°N 22.883°E / 43.383; 22.883 … Wikipedia
Акмолинская область — Эта статья о современной административной единице. Об одной из областей Российской империи см. Акмолинская область (Российская империя). Акмолинская область каз. Ақмола облысы Герб … Википедия
Арнаудов, Михаил — Для этой статьи не заполнен шаблон карточка. Вы можете помочь проекту, добавив его … Википедия
Найденов, Калин — Калин Георгиев Найденов (18 февраля 1865, село Широка Лыка, близ Смоляна 16 апреля 1925, София) болгарский военачальник, генерал лейтенант (1917), военный министр (1915 1918). Содержание 1 Семья 2 Образование 3 … Википедия
Арнаудов — Арнаудов, Михаил Михаил Петров Арнаудов (5 октября 1878, Русе 18 февраля 1978, София) болгарский учёный, фольклорист, историк литературы. Академик Болгарской академии наук. Содержание 1 Семья 2 Образование … Википедия
Калин Найденов — Калин Георгиев Найденов (18 февраля 1865, село Широка Лыка, близ Смоляна 16 апреля 1925, София) болгарский военачальник, генерал лейтенант (1917), военный министр (1915 1918). Содержание 1 Семья 2 Образование 3 … Википедия
Михаил Арнаудов — Михаил Петров Арнаудов (5 октября 1878, Русе 18 февраля 1978, София) болгарский учёный, фольклорист, историк литературы. Академик Болгарской академии наук. Содержание 1 Семья 2 Образование … Википедия
