-
1 bordée
f. (de bord) 1. мор. път, който изминава кораб, без да променя страната, изложена на вятъра; времетраенето на този път; 2. лъкатушене на кораб; 3. всичките оръдия от едната страна на кораба; bordée de tribord оръдия от дясната страна на кораба; bordée de bâbord оръдия от лявата страна на кораба; 4. прислуга на оръдията от едната или другата страна на кораба; 5. дежурство на част от прислугата при оръдията; petite bordée дневно дежурство; grande bordée най-дългото от нощните дежурства; 6. едновременна стрелба с оръдията от единия борд на кораб; 7. залп на бордовата артилерия. -
2 pays1
m. (bas lat. pagensis "habitant d'un pagus, d'un bourg, d'un canton") 1. страна, земя, местност, територия; 2. край, област; 3. родина, родна страна; 4. жители (на дадена страна); 5. pays1, pays1e m., f. разг. земляк, нашенец. Ќ du pays1 местен (за произведение); pays1 de Cocagne страна на изобилието, на безделието; voir du pays1 пътувам по света, пътешествам; разг. претърпявам тегло, страдания; les pays1 bas прен. задник; le pays1 des rêves, des songes сънят; battre le pays1 обикалям, скитам се; пътувам; être bien de son pays1 наивен, доверчив, непохватен съм; se conduire comme en pays1 conquis държа се грубо, арогантно; tirer pays1 избягвам. -
3 controlatéral,
e, aux adj. (de contre- et latéral) мед. който се намира от обратната, отсрещната страна. Ќ paralyse controlatéral,e парализа, която засяга страна на тялото, която е от страна, обратна на нараняването на нерва. -
4 deçà
adv. (de dé- et ça) 1. отсам, от тая страна; 2. loc. prép. au deçà, en deçà, par deçà от тая страна, отсам, от тук. Ќ deçà et delà от едната и от другата страна. Ќ Ant. delà. -
5 endroit
m. (de en- et droit) 1. място; un endroit perdu уединено място; 2. населено място; les gens de l'endroit местните жители; 3. страна, място; 4. лице, лицева страна (на плат, лист); 5. пасаж (в книга); 6. loc. prép. а l'endroit de към, спрямо, по отношение на; 7. loc. adv. а l'endroit откъм хубавата, лицевата страна; par endroits на места. Ќ le petit endroit разг. тоалетна. -
6 part2
f. (lat. pars, partis) 1. част, дял, пай; avoir part2 aux bénéfices имам дял, участвам в печалбите; part2 d'intérêts икон. дялова капиталова вноска; 2. дял, принос; avoir part2 имам принос; 3. участие; avoir part2 а участвам в; prendre part2 а вземам участие в; 4. страна, гледище, отношение; d'autre part2 от друга страна; 5. място; autre part2 на друго място; quelque part2 някъде; nulle part2 никъде; 6. loc. adv. а la part2 с участие в печалбата; при условие, че ще взема дял в печалбата; а part2 настрана; встрани, отделно, като не се смята, като изключим; faire lit а part2 спя отделно; faire bande а part2 стоя настрана, правя отделна компания; de part2 et d'autre от двете страни; de part2 en part2 от край до край; de toutes part2s от всички страни, отвред; pour ma part2 що се касае до мен; 7. loc. prép. de la part2 de от страна на, от името на. Ќ avoir part2 au gâteau участвам в делбата, в печалбата; faire la part2 de qqch. вземам пред вид нещо, съобразявам се с нещо; faire part2 d'une chose а qqn. съобщавам някому за нещо, уведомявам го за нещо; la part2 de lion лъвският пай, най-тлъстата, най-голямата печалба; part2 а deux! ще делим по равно. Ќ Ant. conjointement, ensemble; avec. -
7 unilatéral,
e, aux adj. (de uni- et lat. latus, eris) 1. бот. разположен от едната страна, едностранен; des fleurs unilatéral,es едностранни цветове; 2. юр. едностранен; contrat unilatéral, едностранен договор; 3. мед. едностранен, който засяга едната страна на тялото; strabisme unilatéral, едностранно кривогледство (на едното око); 4. готв. а l'unilatéral, изпечен от едната страна ( начин на печене на месо). Ќ Ant. réciproque. -
8 bancarisé,
e adj. (du rad. de bancaire) фин. чиято по-голяма част от населението има сметка в банка (за страна); pays bancarisé, страна, в която по-голяма част от населението има сметка в банка. -
9 blanc1,
blanche m., f. (frq. °blank "brillant') 1. бял цвят, белина; побеляване; белота, бяла боя; un blanc1, immaculé неопетнена белота; le blanc1, réfléchit la lumière бялото отразява светлината; 2. ост. белило, пудра за лице; 3. човек от бялата раса; 4. бяла билярдна топка; 5. бели платове, бели дрехи; бельо; porter du blanc1, нося бели дрехи; 6. бяло (празно) място, бяло поле, интервал; 7. бяло вино; 8. f. разг. хероин; 9. f. муз. половина нота; 10. f. жена от бялата раса; 11. в съчетание със съществителни: blanc1, d'argent бот. печурка, Agaricus argyraceus; blanc1, de baleine сперцет; blanc1, de baryte бариев сулфат, бариева бяла сол; blanc1, de bismuth, blanc1, de neige бисмутов нитрат; blanc1, de céruse, blanc1, de plomb основен оловен карбонат; бяла боя, белило; blanc1, de chaux гасена вар с вода, варна вода; бадана; blanc1, d'eau бот. водна лилия; blanc1, de l'њuf белтък на яйце; blanc1, de poulet бяло месо от пиле; blanc1, de zinc цинков окис; 12. loc. chauffer le fer а blanc1, нагорещявам желязо до побеляване; couper le bois а blanc1, изсичам гора до корен (от край до край); être armé а blanc1, въоръжен съм до зъби; tirer а blanc1, стрелям с халосни патрони; а blanc1, прен. без реален ефект, само заради опита; de but en blanc1, направо, без заобикалки; внезапно, неочаквано; рязко; tirer en blanc1, печатам само от едната страна; voir tout en blanc1, виждам нещата от добрата им страна; 13. централна част на мишена; 14. бяла домакинска техника. Ќ regarder qqn. dans le blanc1, des yeux гледам някого право в очите (гледам го втренчено); homme en blanc1, хирург; photo en noir et blanc1, черно-бяла фотография; chèque en blanc1, чек с ненаписана сума или име; saigner а blanc1, изтича ми всичката кръв; прен. изтощавам силно. -
10 bon2
m. (de bon1) 1. добро, добра страна, благо, добро качество; il y a du bon2 et du mauvais dans cet ouvrage това произведение има добри и лоши страни; avoir du bon2 имам предимство, добра страна; 2. добър човек; les bon2s et les méchants добрите и лошите хора; 3. купон, отрязък; un bon2 de rationnement купон за храна; 4. одобрение, позволение за печатане; donner le bon2 а tirer давам одобрение за печатане; 5. търг., фин. бон; bon2 de caisse касов бон; bon2 du trésor съкровищен бон; 6. търг., ост. приемане; mettre son bon2 sur un billet приемам полица. -
11 bord
m. (frq. °bord "bord d'un vaisseau") 1. край; le bord d'un gouffre край на бездна; бездна; 2. ръб; le bord d'un verre ръб на чаша; bords d'une plaie краища на рана; 3. ивица; 4. обшивка; 5. бряг; au bord de la mer на морския бряг; le bord d'une rivière речният бряг; 6. мор. кораб, страна на кораб, борд; monter а bord качвам се на кораба; vaisseau de bas bord малък двуетажен кораб (за близко плаване); vaisseau de haut bord многоетажен кораб (за далечно плаване); virer de bord обръщам кораба; jeter par-dessus bord хвърлям през борда. Ќ а pleins bords пълно, изобилно; bord а bord един до друг, съвсем близо; догоре; rouge bord пълна чаша с вино; hommes du bord екипаж на кораб; livre de bord бордови дневник; les moyens du bord средствата, които случаят предлага; être du bord de qqn. на едно и също мнение, на една и съща страна съм с някого; chapeau а large bord шапка с широка периферия; être au bord de qqch. прен. съвсем близо съм до; être au bord de la tombe пред умиране съм; être au bord des larmes готов съм да заплача; sur les bords разг. според случая, с лекота. Ќ Ant. centre, intérieur, milieu; fond. -
12 conquête
f. (lat. pop. °conquæsita, même o. que conquérir) 1. завоюване, завладяване, завоевание; la conquête d'un pays завоюване на страна; la conquête de l'espace завладяването на космическото пространство; 2. вдъхване на любов, покоряване, пленяване; conquête amoureuse любовно завоевание; 3. разг. човек, който е бил завоюван с чар; c'est sa dernière conquête това е последното му (любовно) завоевание. Ќ pays de conquête завоювана страна. Ќ Ant. abandon, défaite, perte, soumission. -
13 coopérant,
e adj. et n. (de coopérer) 1. който участва съвместно с някого, сътрудничи; 2. m., f. специалист от индустриализирана страна, който подпомага ограмотяването в развиваща се страна или оказва помощ в икономиката Ј. -
14 corde
f. (lat. chorda, gr. khordê "boyau") 1. въже; lier qqch. avec une corde връзвам нещо с въже; corde de puits въже за спускане на кофа в кладенец; 2. муз. струна; 3. нишка в основа на плат; 4. геом. хорда; 5. стара мярка за количество дървен материал (4 куб. м); 6. въже на бесилка; 7. прен. бесилка, обесване; 8. тетива; corde d'arc тетива на лък; 9. въже, което е ограничавало вътрешната страна на писта на хиподрум; tenir la corde стоя (намирам се) до самото ограничително въже; прен. в изгодно положение съм; имам предимство; 10. въже, на което играе въжеиграч; 11. pl. въжетата, заграждащи боксов ринг; 12. pl. струнните инструменти в оркестър. Ќ avoir plusieurs cordes а son arc разполагам с много възможности; corde а feu фитил; danseur de corde въжеиграч; homme de sac et de corde обесник, нехранимайко; il ne faut point parler de corde dans la maison d'un pendu в къщата на обесен не се говори за въже; toucher la corde sensible засягам най-чувствителното място, най-чувствителната струна; tirer sur la corde злоупотребявам с търпението на някого; se mettre la corde au cou попадам в трудна ситуация; женя се; un argument usé jusqu'а la corde изтъркан довод; corde а linge въже за сушене на пране; prendre un virage а la corde вземам завой от вътрешната страна, по най-пряката траектория (за автомобил); être sur la corde raide в деликатна ситуация съм; corde а sauter въже за скачане; corde d'attache алпинистко въже, осигуряващо няколко души; cordes vocales гласни струни; ce n'est pas dans mes cordes това не е от моята компетентност; corde du tympan слухов нерв; corde dorsale зачатък на гръбначен стълб при ембриона; хорда. -
15 dos
m. (lat. pop. dossum) 1. гръб; être large de dos имам широк гръб; 2. горна част, опака страна; 3. облегало (за гърба); 4. страна (на риза, дреха), която покрива гърба; 5. loc. adv. de dos отзад, откъм гърба; 6. loc. prép. а dos de на гърба на. Ќ а dos след себе си, съвсем близо; se mettre qqn. а dos настройвам враждебно някого; le même, vu de dos нещо съвсем различно; dans le dos изотзад; derrière le dos de qqn. върша нещо зад гърба на някого; avoir bon dos поемам отговорността за някаква грешка; en avoir plein le dos измъчен, уморен; l'avoir dans le dos излъган, измамен съм; avoir froid dans le dos страх ме е; avoir le dos au feu et le ventre а table наслаждавам се на всички удобства; вниманието ми се отвлича; battre qqn. dos et ventre удрям някого, където намеря; bête а dos товарно животно; en avoir plein le dos до гуша ми е дошло (от някого или от нещо); être sur le dos легнал съм, лежа; être sur le dos de qqn. следя постоянно някого; faire le gros dos издувам си гърба (за котка и други животни); faire le dos rond изчаквам да отмине някаква опастност; faire un enfant dans le dos а qqn. излъгвам доверието на някого; le dos lui démange гърбът го сърби (за бой); mettre qqch. sur le dos de qqn. стоварвам някому нещо (за работа); passer la main dans le dos нар. лаская; scier le dos страшно досаждам някому; se laisser manger la laine sur le dos оставям се да ме използват, без да протестирам; tomber sur le dos de qqn. нападам някого да го бия; tourner (montrer) le dos а обръщам гръб на; избягвам; изоставям, отказвам се от. -
16 gauche
adj. et n. (o. i., p.-к. de gauchir) 1. ляв; main gauche лява ръка; du côté gauche от лявата страна; 2. изкривен, полегат, неравен (за плоскост); planche gauche изметната, изкривена дъска; figure géometrique gauche мат. геометрична фигура, точките на която не лежат в една плоскост; 3. прен. неестествен; attitude gauche неестествена стойка; 4. несръчен, непохватен; geste gauche несръчен жест; 5. m. несръчност; 6. f. лява ръка; лява страна; prendre la gauche отбивам се, тръгвам наляво; 7. левица; extrême gauche крайна левица (в парламент); 8. loc. adv. а gauche наляво; 9. m. ляв юмрук. Ќ ménage de la main gauche свободен брак; passer l'arme а gauche разг. умирам; être né du côté gauche ост. роден съм като извънбрачно дете; se lever du pied gauche в лошо настроение съм цял ден; jusqu'а la gauche разг. напълно; de droite et de gauche на всички страни; voter а gauche гласувам за левицата. Ќ Ant. droit, plan; adroit, habile; dextre; droite. -
17 inverse
adj. (lat. inversus, de invertere "retourner") 1. обратен, който е на обратната страна, опаков; dans le sens inverse des aignilles d'une montre в посока, обратна на движението на часовниковите стрелки; 2. m. опака страна (на нещо); обратното; противоположното; vous faites l'inverse de ce que je vous dis вие правите обратното на това, което ви казвам; 3. обърнат, противоположен; figures inverses геом. фигури, които са обърнати една спрямо друга. Ќ а l'inverse de в противоположност на. Ќ Ant. même. -
18 métèque
m. (gr. metoikos "qui change de maison") 1. метек (преселник в стара Атина от друга страна); 2. неодобр. чужденец от средиземноморска страна, пребиваващ във Франция. -
19 partie
f. (de partir2) 1. част; les parties du discours грам. частите на речта; faire partie de част съм от нещо, влизам в състава на; участвам в нещо; 2. игра; партия; partie nulle игра с равен резултат; avoir la belle partie имам изгодно положение в играта; être de la partie, se mettre de la partie участвам в играта; вземам участие в нещо; 3. развлечение, увеселение; partie de plaisir увеселение; 4. юр. страна; la partie adverse противната страна; la partie plaignante обвинител; 5. муз. партия, глас; partie de violon партия за цигулка; 6. търг. бранш; счетоводство; 7. част от книга, произведение; 8. борба; la partie est inégale борбата е неравностойна; 9. loc. adv. en partie отчасти, не напълно. Ќ avoir affaire а forte partie имам си работа със силен противник; avoir partie liée avec qqn. тясно съм свързан с някого; ce n'est que partie remise работата е само временно отложена; partie fine парти, забавление; faire une partie арго бия се; prendre qqn. а partie обвинявам някого; partie carrée четирима души, събрали се да се забавляват; parties charnues задник; parties honteuses срамни части; avoir la partie belle в благоприятна позиция съм. Ќ Ant. ensemble, totalité, tout. Ќ Hom. parti. -
20 plat,
e adj. (lat. pop. °plattus) 1. равен, плосък, гладък; terrain plat, равен терен; bateau plat, кораб с плоско дъно; 2. мор. тих, спокоен; 3. прен. плитък, безизразен, прост, без никакви качества; 4. сплеснат, плосък; avoir le ventre plat, имам плосък корем; 5. подмазвачески, раболепен; 6. блудкав, изветрял (за питие); 7. m. плоска страна (на предмет); 8. loc. adv. а plat, по плоската, по широката страна. Ќ а plat, ventre по корем; battre а plat,es coutures нанасям съкрушителен бой; bourse plat,e празна кесия; faire du plat, разг. лаская; rimes plat,es рими, които се редуват две по две.
См. также в других словарях:
страна — Сторона, край, область, земля, владение, государство, территория. Ср. область... Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н. Абрамова, М.: Русские словари, 1999. страна край, сторона, местность, государство, держава,… … Словарь синонимов
СТРАНА — СТРАНА, страны, мн. страны и (устар.) страны, жен. 1. Местность, область, территория. «Там за далью непогоды, есть блаженная страна.» Языков. «Птичка в дальние страны, в теплый край за сине море улетает до весны.» Пушкин. Страна чудес. || только… … Толковый словарь Ушакова
страна — 1) в политической и социально экономической географии – часть территории, важнейший элемент территориально политической организации общества. Страна обычно отождествляется с государством, но понятие «страна» – культурное, а «государство» –… … Географическая энциклопедия
страна — ы; мн. страны; ж. 1. Государство. Капиталистические страны. Страны Ближнего Востока. Промышленность страны. Президент страны. Парламент страны. Железные дороги страны. Внешний долг страны. 2. Местность, территория, выделяемая по географическому… … Энциклопедический словарь
страна — (4) 1. Направление: [Половци идуть отъ Дона, и отъ моря, и отъ всѣхъ странъ, Рускыя плъкы оступиша. 13]. [И начяша князи про малое „се великое“ млъвити, а сами на себѣ крамолу ковати, а поганіи съ всѣхъ странъ прихождаху съ побѣдами на землю… … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
страна — СТРАНА1, ы, мн страны, ж Совокупность населенных пунктов и примыкающих к ним местностей, представляющая собой единое административно территориальное и хозяйственное целое. Россия огромная страна. СТРАНА2, ы, мн страны, стран, странам, ж… … Толковый словарь русских существительных
СТРАНА — СТРАНА, крупная территория, выделяемая по географическому положению и природным условиям (например, равнинная страна Западно Сибирская равнина, горная страна Кавказ и т.п.); в политическо географическом отношении территория, имеющая определенные… … Современная энциклопедия
Страна — Страна, предоставляющая генетические ресурсы страна, предоставляющую генетические ресурсы: собранные из источников in situ, включая популяции диких и одомашненных видов; либо полученные из источников ex situ, независимо от того, происходят они из … Финансовый словарь
страна — сущ., ж., употр. очень часто Морфология: (нет) чего? страны, чему? стране, (вижу) что? страну, чем? страной, о чём? о стране; мн. что? страны, (нет) чего? стран, чему? странам, (вижу) что? страны, чем? странами, о чём? о странах 1. Страной… … Толковый словарь Дмитриева
Страна — СТРАНА, крупная территория, выделяемая по географическому положению и природным условиям (например, равнинная страна Западно–Сибирская равнина, горная страна Кавказ и т.п.); в политическо–географическом отношении территория, имеющая определенные… … Иллюстрированный энциклопедический словарь
СТРАНА — СТРАНА, ы, мн. страны, стран, странам, жен. 1. Территория, имеющая собственное государственное управление или управляемая другим государством. Европейские, азиатские страны. Индустриальная, аграрная с. Развивающиеся страны (независимые, преимущ.… … Толковый словарь Ожегова
