-
1 vent
m. (lat. ventus) 1. вятър; les vents du nord, du sud, d'est, d'ouest северните, южните, източните, западните ветрове; vent d'amont (vent de mer) вятър, който духа откъм морето; vent d'aval (vent de terre) вятър, който духа откъм сушата; coup (rafale) de vent внезапен силен вятър; vent fort силен вятър; vents alizés пасатни ветрове; faire du vent духам; un grand vent se leva задуха силен вятър; vents de mousson мусонни ветрове; le vent tombe вятърът утихва; le vent chasse les nuages вятърът издухва облаците; 2. въздух; ballon plein de vent балон, пълен с въздух; 3. анат. чревни газове, пръдня; avoir des vents имам газове. Ќ aller comme le vent вървя много бързо; avoir du vent plein son sac вятър го вее; avoir vent arrière (avoir le vent en poupe) мор. вятърът ме бие отзад; прен. помага ми щастието; avoir vent debout мор. вятърът ми пречи, духа срещу посоката ми на движение; avoir vent de qqch. подушвам нещо; coup de vent внезапен вятър; des quatre vents от всички краища; en plein vent на открито; fusil а vent въздушна пушка; il fait du vent духа вятър; le nez au vent с вирнат нос; le vent tourne вятърът се променя; le vent remonte мор. вятърът става от северен на западен (за северното полукълбо) и от западен на северен (за южното); n'avoir ni vent ni nouvelles de qqn. нямам вест от някого; petite pluie abat grand vent посл. малката причина води до големи последици; quel bon vent vous amène? какво ви носи тук? être coiffé en coup de vent косите ми са разчорлени; qui sème le vent récolte la tempête който сее ветрове, жъне бури, който копае гроб другиму, сам пада в него; prendre le vent подушвам следи (за ловджийско куче); les quatre vents четирите посоки на света; а tous les vents навсякъде, във всички посоки; vent solaire астр. слънчев вятър; être dans le vent ост. според модата съм; bon vent! на добър път!; tourner а tous les vents много съм непостоянен; le vent était а l'optimisme настроението беше оптимистично; filer comme le vent вървя много бързо; du vent празни, безполезни, несериозни неща; несериозни обещания; faire du vent разг. правя се на важен; sentir le vent du boulet чувствам опасността; instrument а vent духов инструмент. Ќ Hom. van. -
2 amont
m. (pour а mont "vers la montagne") 1. горно течение (на река); 2. горната част на скиорска писта; 3. прен. нещо, което става преди определения срок; les produits d'amont продукти, готови преди крайния срок; 4. loc. prép. en amont de нагоре, над; vent d'amont вятър, който идва откъм равнината. Ќ Ant. aval. -
3 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
4 chevet
m. (lat. capitium, de caput "ouverture d'un vêtement par laquelle on passe la tête") 1. място на легло откъм главата; 2. ост. продълговата възглавница; 3. легло на рудна жила; 4. абсида на църква. Ќ livre de chevet любима настолна книга; au chevet de qqn. до леглото на някого; lampe de chevet настолна лампа. -
5 corne
f. (lat. class. cornua, plur. de cornu "cor") 1. рог (на животно); 2. рогче, пипалце (на охлюв); 3. копито; 4. овчарски рог; 5. ост. клаксон, тромба; 6. corne а chaussures обувалка; 7. вид архитектурна украса; 8. подвит край на лист, на визитна картичка; 9. рогова материя; 10. заострен връх на шапка; 11. мор. полегата греда на мачта. Ќ corne d'abondance рог на изобилието; coup de corne убождане с рог; corne du croissant рогче на полумесец; porter les cornes изневеряват ми, рогоносец съм; prendre le taureau par les cornes посрещам смело (решително) трудностите, захващам работата откъм трудната страна; bêtes а cornes рогат добитък; cornes de gazelle ориенталски сладкиш с мед; corne de chasse ловджийски рог; corne de brume мор. уред за издаване на звуков сигнал при мъгла (на кораб); cornes d'une enclume заострени краища на наковалня. -
6 couaille
f. (de cњ, anc. forme de queue) долнокачествена вълна ( откъм опашката). -
7 dos
m. (lat. pop. dossum) 1. гръб; être large de dos имам широк гръб; 2. горна част, опака страна; 3. облегало (за гърба); 4. страна (на риза, дреха), която покрива гърба; 5. loc. adv. de dos отзад, откъм гърба; 6. loc. prép. а dos de на гърба на. Ќ а dos след себе си, съвсем близо; se mettre qqn. а dos настройвам враждебно някого; le même, vu de dos нещо съвсем различно; dans le dos изотзад; derrière le dos de qqn. върша нещо зад гърба на някого; avoir bon dos поемам отговорността за някаква грешка; en avoir plein le dos измъчен, уморен; l'avoir dans le dos излъган, измамен съм; avoir froid dans le dos страх ме е; avoir le dos au feu et le ventre а table наслаждавам се на всички удобства; вниманието ми се отвлича; battre qqn. dos et ventre удрям някого, където намеря; bête а dos товарно животно; en avoir plein le dos до гуша ми е дошло (от някого или от нещо); être sur le dos легнал съм, лежа; être sur le dos de qqn. следя постоянно някого; faire le gros dos издувам си гърба (за котка и други животни); faire le dos rond изчаквам да отмине някаква опастност; faire un enfant dans le dos а qqn. излъгвам доверието на някого; le dos lui démange гърбът го сърби (за бой); mettre qqch. sur le dos de qqn. стоварвам някому нещо (за работа); passer la main dans le dos нар. лаская; scier le dos страшно досаждам някому; se laisser manger la laine sur le dos оставям се да ме използват, без да протестирам; tomber sur le dos de qqn. нападам някого да го бия; tourner (montrer) le dos а обръщам гръб на; избягвам; изоставям, отказвам се от. -
8 endroit
m. (de en- et droit) 1. място; un endroit perdu уединено място; 2. населено място; les gens de l'endroit местните жители; 3. страна, място; 4. лице, лицева страна (на плат, лист); 5. пасаж (в книга); 6. loc. prép. а l'endroit de към, спрямо, по отношение на; 7. loc. adv. а l'endroit откъм хубавата, лицевата страна; par endroits на места. Ќ le petit endroit разг. тоалетна. -
9 escarpe2
f. (germ. °skrapa) воен. насип или зид зад рова, откъм укреплението. -
10 lorgnette
f. (de lorgner) малък бинокъл, лорнет. Ќ regarder par le gros bout de la lorgnette виждам нещата в умален вид, откъм добрата страна; regarder par le petit bout de la lorgnette виждам нещата в преувеличен вид. -
11 manger1
v. (lat. manducare "mâcher") I. v.tr. 1. ям, изяждам; l'appétit vient en mangeant апетитът идва с яденето; manger1 un bifteck ям бифтек; 2. изяждам, прояждам; étoffe mangée par les mites плат, прояден от молци; 3. прен. разпилявам, прахосвам, изяждам; разорявам; 4. не произнасям ясно; manger1 ses mots en parlant изяждам думите си, като говоря; 5. поглъщам, консумирам (за печка, пещ); 6. покривам, закривам, поглъщам; visage mangé de barbe лице, покрито изцяло от брада; II. v.intr. ям, храня се; manger1 au restaurant храня се в ресторант; se manger1 1. ям, храня се, изяждам се; 2. прен. ядем се един други. Ќ les loups ne se mangent pas entre eux гарван гарвану око не вади; les yeux lui mangent la figure много е слаб; manger1 а tous les râteliers смуча от много майки; manger1 а qqn. le blanc des yeux изкълвавам очите на някого, изяждам някого с парцалите; manger1 qqn. des yeux поглъщам някого с очи; salle а manger1 столова, трапезария; manger1 а sa faim ям до насита; manger1 sur le pouce ям набързо; on en mangerait! чисто, апетитно е, точно е! on pourrait manger1 par terre много е чисто; on ne te mangera pas няма страшно, няма да ти сторят зло; il y a а boire et а manger има и лошо, и добро; manger1 son blé en herbe изхарчвам, разпилявам, пропилявам парите си; manger1 de la vache enragée живея с оскъдни средства, водя мизерен живот; manger1 son pain blanc le premier започвам някаква работа откъм забавната, по-лесната страна; je ne mange pas de ce pain-là отказвам да участвам в нещо; manger1 le morceau признавам; manger1 la soupe sur la tête de (а) qqn. надвишавам някого по ръст; se manger1 le nez карам се с някого; ça ne mange pas de pain евтино е, нищо не струва. -
12 matriclan
m. (lat. mater et clan) родословие, клан, който е откъм майчината страна. -
13 paternel,
le adj. (du lat. paternus) 1. бащин, бащински; татков; 2. който е сродник откъм бащина страна; 3. m. нар. баща. -
14 pignon1
m. (lat. class. pinna "créneau") островърх завършек на покрив ( откъм фасадата). Ќ avoir pignon1 sur rue ост. имам собствена къща; имам фонд, търговски капитали в някой град; acquérir pignon1 sur rue използва се за търговец, който притежава добро място за собствения си магазин, бизнес и др. -
15 poisson
m. (lat. piscis) риба; poisson de mer морска риба; poisson d'eau douce сладководна риба. Ќ être comme un poisson dans l'eau чувствам се отлично (като риба във вода); muet comme un poisson ням като риба; ni chair ni poisson ни риба, ни рак; poisson d'avril априлска лъжа; engueuler (attraper) qqn. comme du poisson pourri обсипвам някого с ругатни; les grands poissons mangent les petits големите риби изяждат малките; le poisson commence а sentir (pourrir) par la tête рибата се вмирисва първо откъм главата. -
16 renversé,
e adj. (de renverser) 1. обърнат, който е поставен откъм обратната страна; pyramide renversé, обърната пирамида; 2. развълнуван, разстроен, изумен, поразен; 3. паднал, прекатурен, обърнат; chaise renversé,e паднал, прекатурен стол; 4. наклонен назад. Ќ c'est le monde renversé, на обратно; crème renversé,e крем, който е обърнат, за да се сервира; écriture renversé,e почерк, наклонен наляво. Ќ Ant. debout, droit, haut. -
17 tribordais
m. (de tribord) моряк, който дежури откъм дясната страна на кораб. -
18 vau-vent
(а) loc. adv. (de а, vau et vent) по посока на вятъра, така, че вятърът да ми духа откъм гърба.
См. также в других словарях:
откъм — предл. колкото до, доколкото, по отношение на, относно … Български синонимен речник
еба — да си еба майкята ругатнята спрямо собственото АЗ в Резервата се използва вместо клетва и уверение в собствената честност, може да се чуе следната реплика между подрастващи: Верно ли бе? А псувни са! (т. е. закълни се!, със същия смисъл се… … Речник на Северозападния диалект
доколкото — нар. колкото до, по отношение на, откъм, относно … Български синонимен речник
из — предл. между, измежду, всред, низ предл. от, откъм предл. сред, у, в … Български синонимен речник
изотзад — нар. отзад, откъм гърба … Български синонимен речник
колкото до — словосъч. доколкото, по отношение на, откъм, относно … Български синонимен речник
отвън — нар. извън, от външната страна, вън, навън, отгоре, откъм лицето, отвънка нар. от чужбина, от странство нар. на открито … Български синонимен речник
отвънка — нар. отвън, извън, от външната страна, вън, навън, отгоре, откъм лицето нар. от чужбина, от странство … Български синонимен речник
отзад — нар. изотзад, иззад, в тил, откъм гърба, от задната страна нар. зад, оттатък, отвъд … Български синонимен речник
относно — нар. относително, що се касае, по отношение на, досежно нар. релативно нар. за, върху, по, срещу, против нар. колкото до, доколкото, откъм … Български синонимен речник
отсам — нар. от тая страна, оттук, откъм нас, тук … Български синонимен речник
