-
1 découvert,
e adj. (de découvrir) 1. открит, разкрит; 2. loc. adv. а découvert, на открито, под открито небе; 3. m. търг. открит кредит по текуща сметка; combler un découvert, покривам дефицит; consentir un découvert, отпускам краткосрочен кредит при недостиг на суми по чекова книжка или кредитна карта. Ќ achats а découvert, покупки без пари, на кредит; crédit а découvert, търг. кредит на открито (суми, отпуснати предварително без да бъдат обезпечени); être а découvert, нямам никаква гаранция за авансирани суми на някого; vendre а découvert, продавам ценни книжа, които не притежавам в момента на продажбата. -
2 large
adj. (lat. largus "abondant, généreux") 1. широк, обширен; de larges épaules широки рамене; 2. прен. важен, значителен, голям; dans une large mesure в голяма степен; 3. либерален, щедър; homme large щедър човек; 4. луксозен, богат, широк; vie large охолен живот; 5. безскрупулен; conscience large необременено от нравствени предразсъдъци; 6. m. ширина; 7. m. открито море; prendre le large излизам в открито море; избягвам, офейквам; vent du large вятър, който духа от открито море; 8. adv. с широта; приблизително; calculer large смятам приблизително; 9. loc. adv. en long et en large, de long en large на дължина и ширина; надлъж и нашир. Ќ Ant. étroit; serré; borné; restreint, rigoureux, strict. -
3 grand,
e adj. et n. (lat. grandis, qui a éliminé magnus) 1. голям, едър, висок; un homme grand, голям, едър човек; un homme grand, et mince висок и слаб човек; un grand F голяма буква F; grand,e foule голяма тълпа; grand, monde много хора; 2. голям, просторен; 3. силен, голям; un grand, bruit голям шум; 4. цял, пълен; une fenêtre grand,e ouverte широко отворен прозорец; des yeux grand,s-ouverts широко отворени очи; deux grand,es heures над два пълни часа; depuis trois grand,s jours от цели три дълги дена; 5. най-важен, капитален; grand,e nouvelle важна новина; avoir grand, besoin имам голяма нужда; 6. многоброен; 7. голям (по степен); nous sommes de grand,s amis ние сме големи приятели; 8. голям, порастнал, възрастен; cette fille est déjà grand,e това момиче е вече голямо, порастнало; les grandes personnes възрастните; être assez grand, pour достатъчно съм възрастен за да; les grand,s възрастните; по-големите деца; 9. дълъг, голям на дължина; marcher а grand,s pas вървя с големи крачки; 10. прен. прочут, велик, голям; un grand, homme велик човек; un grand, artiste прочут артист; grand, seigneur велик владетел; grand, prêtre велик жрец; les grand,s hommes великите хора; Pierre le grand, Петър Велики; 11. надут, важен, бомбастичен, голям; avoir grand, air имам важен вид; 12. великодушен, благороден; un grand, caractère благороден характер; 13. значителен, монументален, важен; un grand, ouvrage монументално дело, творба; 14. m. голям, възрастен човек; les grand,s ne sont pas toujours raisonnables големите не винаги са разумни; 15. loc. adv. en grand, голям мащаб, в големи размери. Ќ de grand, cњur от все сърце; grand, air чист въздух, на открито място; au grand, air на открито, на въздух; grand-faim голям глад; grand, monde висш свят; grand, merci голяма благодарност, много ви благодаря; grand-soif голяма жажда; le Grand Océan Великият (Тихият) океан; le grand Turc, le grand Seigneur султан; les grand,es eaux de Versailles едновременната работа на всички водоскоци във Версай; lever а grand,e eau пера с много вода; grand, blessé сериозно ранен; au grand, complet в пълен състав; La Grande Guerre Втората световна война; Grand d'Espagne Испански гранд; la Grand-rue (Grand'rue) главната улица в град; а grand,-peine с голяма мъка; pas grand,-chose не е голяма работа; voir grand, loc. adv. имам големи проекти; grand ensemble жилищен комплекс. Ќ Ant. petit; exigu; mesquin, bas; modeste. -
4 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
5 alarguer
v.intr. (de largus "large") мор. излизам в открито море. -
6 apertement
adv. (de apert) открито, явно. -
7 barbecue
m. (de l'esp. barbacoa, mot haïtien) 1. барбекю; 2. ядене на открито с използване на барбекю. -
8 bivouaquer
v.intr. (de bivouac) 1. воен. настанявам се на стан; 2. разш. прекарвам нощта на открито. -
9 bussonnier,
ère adj. (de buisson) който живее в храсталак. Ќ école bussonnier,ère нелегално училище на открито през Средновековието; faire l'école bussonnier,ère разг. бягам от училище, от занятия. -
10 campagne
f. (it. campagna, lat. campania "plaine") 1. поле, нива; de riches campagnes богати полета, ниви; en pleine campagne, en rase campagne на открито поле; 2. село; demeurer а la campagne живея на село; 3. воен. поход, война, кампания; entrer en campagne отивам на война; se mettre en campagne отивам на война; тръгвам на поход; 4. прен. кампания; campagne agricole селскостопанска кампания; campagne publicitaire рекламна кампания; campagne de dénigrement клеветническа кампания; 5. ост. равнина. Ќ se mettre en campagne започвам военна операция; прен. започвам да търся методично нещо; tenir la campagne воен. издържам нападение на неприятеля; battre la campagne обикалям полята; partie de campagne екскурзия, пикник сред полето; maison de campagne вила сред полето. -
11 cassation2
f. (it. cassazione "départ") муз. дивертименто за духови или струнни инструменти, което се изпълнява на открито. -
12 chantier
m. (lat. canterius "mauvais cheval") 1. работилница на открито за строителни материали; 2. здание в строеж, постройка; 3. място, където нещо се строи; chantier maritime корабостроителница; 4. подпора, талпа, която служи за подпора; 5. разг. място, където цари безпорядък; 6. ост. (Канада) горски участък; колиба за дървосекачи в гората; homme de chantier дървосекач. Ќ mettre un ouvrage sur le chantier започвам да пиша съчинение; navire sur le chantier кораб в строеж. -
13 ciel
m. (lat. cælum) (pl. cieux ou ciels) 1. небе; la voûte du ciel небесният свод; lever les mains au ciel вдигам ръце към небето; 2. (pl. cielx) прен. бог, провидение; grâce au ciel слава Богу; bénédiction du ciel Божия благословия; aide-toi, le ciel t'aidera погов. помогни си сам, за да ти помогне и Бог; 3. (pl. ciels) климат; ciel tempére умерен климат; 4. балдахин; le ciel d'un lit балдахин на легло; 5. свод; ост. таван; 6. в съчет. bleu ciel небесносиньо (за цвят); 7. лит. космическо пространство, вселена; 8. interj. ciel! Господи! (за изненада, страх, радост). Ќ а ciel ouvert под открито небе; élever qqn. jusqu'au ciel превъзнасям някого (хваля много); être au septième ciel на седмото небе съм (от радост, възторг); достигам оргазъм по време на сексуален акт; être suspendu entre ciel et terre увиснал съм във въздуха; le feu du ciel светкавица; tomber du ciel падам от небето (идвам ненадейно); sous le ciel или sous les cielx тук, на земята, на този свят; sous d'autres cieux другаде, в друга страна; en plein ciel много високо във въздуха; une trouée, une échappée de ciel част от небе, което е без облаци; La reine du ciel Светата Дева. -
14 ciné-parc
ou cinéparc m. (mot québécois, de ciné et parc) (pl. cine-parcs ou cinéparcs) (Канада) кино на открито (équivalent fr. de l'angl. drive-in). -
15 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
16 coucher1
v. (lat. collocare "placer dans une position horizontale, étendre") I. v.tr. 1. поставям на легло, слагам да спи; coucher1 un enfant слагам дете да спи; 2. повалям, простирам на земята, поставям в хоризонтално положение; coucher1 une échelle le long d'un mur поставям стълба легнала до стена; 3. вписвам, записвам; coucher1 sur une liste вписвам в списък; 4. бот. отвеждам клон, пръчка; 5. подслонявам; II. v.intr. нощувам, прекарвам нощта, спя; coucher1 а l'hôtel нощувам в хотел; coucher1 а la belle étoile нощувам на открито; coucher1 а plat спя без възглавница; III. v. pron. se coucher1 1. лягам си; 2. залязвам; le soleil se coucher1 слънцето залязва; 3. залягам; 4. накланям се ( за кораб). Ќ coucher1 en joue прицелвам се; chambre а coucher1 спалня; un nom а coucher1 dehors разг. трудно за произнасяне име; coucher1 avec qqn. спя в леглото на някого; спя в стаята на някого; разг. имам сексуални контакти с някого; allez vous coucher1! оставете ме на мира; une Marie couche-toi là ост. лесно момиче; comme on fait son lit on se couche погов. на каквото си постелеш, на такова ще легнеш. Ќ Ant. lever, dresser, élever, ériger. -
17 courir
v. (a remplacé l'a. fr. courre, lat. currere) I. v.intr. 1. тичам, бягам; 2. участвам в надбягване; courir daus une compétition d'athlétisme участвам като бегач в атлетическо състезание; 3. courir а хвърлям се, впускам се в; 4. нося се (за новини, слухове); un bruit court que носи се слух, че; 5. идвам, отивам някъде много бързо; 6. нося се (за вода, вятър); 7. простирам се; минавам (за път); II. v.tr. 1. преследвам, гоня; courir le lièvre гоня заек; 2. скитам се, обикалям; courir les rues скитам се из улиците courir le monde обикалям света; 3. тичам след някого, ухажвам; courir les femmes ухажвам жените; 4. излагам се на риск; courir un danger излагам се на опасност; 5. courir les honneurs прен. стремя се към почести; 6. участвам в надбягване; courir le cent-mètres участвам в надбягването на 100 метра. Ќ courir а toutes jambes бягам презглава; courir le risque рискувам; par les temps qui courent в днешно време; les gens courent а ce spectacle хората се тълпят на този спектакъл; tu peux toujours courir разг. можеш все така да се надяваш; courir au large отправям се в открито море (за кораб); l'intérêt court а partir d'aujourd'hui лихвата тече от днес; laisser courir изоставям нещо; courir les jupons тичам след жените; courir qqn. разг. досаждам на някого. -
18 déboutonner
v.tr. (de dé- et boutonner) откопчавам, разкопчавам; se déboutonner 1. разкопчавам се, откопчавам се; 2. разг. говоря открито. Ќ manger (rire) а ventre déboutonné пукам се от ядене ( от смях). Ќ Ant. boutonner. -
19 déchaler
v.intr. (de dé- et chaler "immerger") 1. спадам (при отлив); 2. оставам на открито (за кораб, плаж). -
20 école
f. (lat. schola, gr. skholê) 1. училище, учебно заведение; aller а l'école отивам на училище, посещавам училище, ученик съм; école cellulaire килийно училище; école primaire основно училище; école secondaire (lycée, collège) средно училище; école de musique, de médecine музикално, медицинско училище; école commerciale търговско училище (гимназия); école d'adultes, du soir вечерно училище (за възрастни); école militaire военно училище; école professionnelle професионално училище (техникум); école d'apprentissage rurale селскостопанско училище (техникум); école en plein air училище на открито; école maternelle детска градина; Ecole d'arts et métiers Училище за приложни изкуства; Ecole centrale des arts et manufactures Инженерно-техническо училище (в Париж); 2. висше училище, университет, факултет; висша школа, институт; Ecole de droit Юридически, правен факултет; Ecole de médecine Медицински институт; Ecole normale Педагогически институт; Ecole normale supérieure Висш педагогически институт (в Париж); Ecole polytechnique Политехническо висше училище; Ecole spéciale militaire de Saint-Cyr Военно училище за артилеристи и пехотинци; Ecole supérieure de guerre Военна академия; Ecole supérieure de la Marine Военноморска академия; les hautes écoles висши учебни заведения; 3. школа, учение; école française френска школа; école de Socrate учението на Сократ. Ќ basse école обучение по езда; être а bonne école в добра среда съм; faire l'école buissonnière не ходя на училище, бягам от училище; sentir l'école имам вид на педант; la vieille école традицията; faire une école сбърквам, правя глупост; faire école имам последователи, привърженици.
Страницы
См. также в других словарях:
открито — нар. явно, прямо, откровено, направо, без заобикалки, ребром, ясно … Български синонимен речник
на открито — словосъч. вън, навън, отвън … Български синонимен речник
Burgas — (Бургас) … Deutsch Wikipedia
искрено — нар. откровено, чистосърдечно, добросърдечно, открито нар. сърдечно, задушевно, от сърце и от душа, от сърце, с открито сърце, честно нар. от все сърце, охотно, на драго сърце, с удоволствие нар. точно, вярно, правдиво, предано, истински … Български синонимен речник
Горнослав — Село Горнослав Горнослав Страна БолгарияБолгария … Википедия
РАЗРАБОТКА ОТКРЫТАЯ — разработка горных пород с земной поверхности массива (Болгарский язык; Български) открито разработване (Чешский язык; Čeština) povrchové dobývání (Немецкий язык; Deutsch) Tagebau; Abbau über Tage (Венгерский язык; Magyar) külszíni fejtés… … Строительный словарь
без заобикалки — словосъч. направо, пряко, непосредствено, директно, право в очите словосъч. открито, прямо словосъч. решително, категорично, рязко … Български синонимен речник
вън — нар. на открито, вънка нар. навън, отвън … Български синонимен речник
мъжки — прил. по мъжки, здраво, силно, енергично, твърдо, мъжествено, неустрашимо прил. прямо, открито, доблестно прил. мъжествен … Български синонимен речник
навън — нар. вън, отвън, на открито … Български синонимен речник
направо — нар. непосредствено, директно, в целта, пряко нар. през просото, кестерме нар. без заобикалки, открито, откровено, прямо, ребром нар. напълно, безусловно, абсолютно нар. решително, категорично, рязко … Български синонимен речник
