-
1 assiette
f. (lat. pop. °assedita) I. 1. чиния; une assiette plate плитка чиния; 2. съдържание на чиния; II. 1. начин на седене; 2. мор. устойчивост; 3. разположение, местоположение (на град, крепост); 4. основа; l'assiette de impôt основата за разпределение на данък. Ќ être dans son assiette добре съм разположен; il n'est pas dans son assiette той не се чувства добре разположен. -
2 basilaire
adj. (de base) който се отнася до основа, основен; os basilaire кост в основата на черепа. -
3 ceinture
f. (lat. cinctura, rac. cingere "ceindre") 1. колан; пояс; ceinture de sauvetage спасителен пояс; 2. техн. обръч; 3. прен. ограда, пояс; 4. ост. кесия, носена на колана; 5. талия, кръст; nu jusqu'а la ceinture гол до кръста. Ќ bonne renommée vaut mieux que ceinture dorée погов. по-добре е да си уважаван, отколкото да си богат; être ceinture noire нося черен колан (в джудото); ceinture! съвсем нищо! ceinture de chasteté девствен колан (в Средновековието); ceinture de sécurité предпазен колан; ceinture verte зелен пояс около град; chemin de fer de ceinture околовръстен железен път; ceinture d'une colonne удебеление в основата на колона; plaisanterie au-dessous de la ceinture тривиална, изтъркана шега. -
4 chinage
m. (de chiner) боядисване основата на платно с различни цветове. -
5 cire
f. (lat. cera) 1. восък; cire vierge нетопен восък; cire а cacheter червен восък; 2. предмет от восък; 3. кал (в ушите); 4. смола (от дърво); 5. паркетин; 6. зоол. мека мембрана, покриваща основата на човката на птиците. Ќ cire а modèle пластелин; moulage а cire perdue изработване на глинен калъп за статуя със сърцевина от восък, която се разтапя при наливане на метала; cire dentaire зъболекарска смес за изработване на макети на протези. Ќ Hom. cirre, sire. -
6 cuproalliage
m. (de cupro- et alliage) техн. сплав на основата на мед. -
7 dégravoyer
v.tr. (de dé- et gravois) 1. подривам, подкопавам, оголвам основата (от вода); 2. изчиствам дъно на река от чакълестия пясък. -
8 électro-
(съставна част на сложни думи) от основата на électricité. -
9 empattage
m. (de empatter) подсилване основата на стена. -
10 emplanture
f. (de en- et planter) мор. отвор, в който се забива основата на мачта. -
11 encroix
m. (de en- et croix) текст. кръстообразно разположение на нишките на основата. -
12 épater
v.tr. (de й- et patte "pied") 1. ост. счупвам крак, столче (на чаша и др.); 2. разширявам, сплесквам в основата; 3. разг. зачудвам, учудвам, слисвам, смайвам, удивлявам, изумявам; s'épater 1. сплесвам се; 2. просвам се (на земята); 3. удивлявам се, слисвам се. Ќ épater le bourgeois скандализирам, шокирам, правя впечатление. -
13 essentiel,
le adj. (bas lat. essentialis) 1. съществен, основен, свойствен, важен, необходим; 2. m. съществено, главно, важно, най-необходимо. Ќ dans l'essentiel, в основата. -
14 gaine
f. (lat. vagina "fourreau", devenu °wagina sous l'infl. germ.) 1. кожен калъф (за нож, кама, пистолет и др.); ножница; gaine d'un parapluie калъф на чадър; 2. бот. листно влагалище; 3. анат. мембрана, ципа, която обвива мускул, орган; 4. еластичен женски корсет; 5. прен., лит. спънка, която пречи на развитие; 6. четириъгълен пиедестал, цокъл, който е по-широк в основата си, отколкото в горната си част; 7. метален предпазителен корпус в ядрен реактор. Ќ gaine de ventilation канал за вентилационни тръби (в сграда); gaine d'une voile мор. подгъв на корабно платно, който не позволява то да се скъса. -
15 gambe
f. (provenç. cambo, it. gamba "jambe") 1. мор. въже, което свързва върха на мачтата с основата; 2. муз. viole de gambe струнен инструмент, който е предшественик на виолончелото. -
16 judéo-allemand,
e adj. et m. (de judéo- et allemand) (pl. judéo-allemands) 1. m. лингв. идиш, език на евреите в Източна и Централна Европа, възникнал през Х - ХII в. на основата на източнонемски диалект; 2. adj. който се отнася до евреите в Германия. -
17 lunule
f. (lat. lunula "croissant") 1. геом. фигура във форма на полукръг; полукръг; 2. анат. бяло полукръгче в основата на нокътя. -
18 lysergamide
m. (de (acide) lysergique et amide) хим. съединение, което е в основата на наркотика ЛСД. -
19 ourdir
v.tr. (lat. class. ordiri, lat. pop. ordire) 1. текст. снова, насновавам, нареждам основата; 2. прен. кроя; ourdir un complot кроя заговор. -
20 ourdissage
m. (de ourdir) текст. сноване, насноваване, нареждане на основата.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Burgas — (Бургас) … Deutsch Wikipedia
УСТОЙЧИВОСТЬ ОСНОВАНИЯ — способность основания сооружения сопротивляться выпору грунта из под подошвы фундамента (Болгарский язык; Български) устойчивост на основата (Чешский язык; Čeština) stabilita podloží; stabilita základové půdy (Немецкий язык; Deutsch)… … Строительный словарь
амредита — (сскр) линг тип на сложени зборови образувани со повторување на основата … Macedonian dictionary
афикс — (лат affixum) грам еден или повеќе гласови што при градењето на зборови им се додаваат на коренот или на основата на зборот заради формирање на нов збор или на нов облик (заедничко име за префикс, инфикс и суфикс) … Macedonian dictionary
бич-ла-мар — (анг. шп. beach la mar морски брег) назив за т. н. креолски јазик што служи како средство за разбирање во западното подрачје на Тихи Океан основата му е англиска … Macedonian dictionary
диспаратен — (лат. disparatus) 1. апсолутно нееднаков, различен од основата 2. разнороден … Macedonian dictionary
дијалектизам — (грч. dialektos) збор, облик или израз ограничен на потесно јазично подрачје, најчесто на дијалект што не влегува во основата на литературниот јазик … Macedonian dictionary
дуализам — (лат. dualis) 1. фил. филзофско идеалистичко учење според кое основата на битието ја сочинуваат две начела: духот и материјата 2. верско учење за постоењето на две спротивни сили (добро и зло, светлина и темница) што се борат од праисконот за… … Macedonian dictionary
елемент — (лат. elementtim) 1. една од четирите основни материи што, според древното мислење, ја сочинуваат основата на светот (огнот, воздухот, водата и земјата) 2. хем. материја што не може по хемиски пат да се разложи на уште поедноставни материи досега … Macedonian dictionary
енкаустика — (грч. en , kauo) грч. техника на сликање кај старите Грци што се состоела во пренесување на восочни бои, со помош на загревање, на основата на сликата, обично на дрво … Macedonian dictionary
камеја — (фр. camee) 1. извајан, режан скапоцен камен со издигната фигура (што има поинаква боја од основата) 2. слика во една боја, слика во камен … Macedonian dictionary
