-
1 mère1
f. (lat. mater) 1. майка; mère1 célibataire самотна майка; 2. la reine mère1 майка, царица (за пчела); 3. управителка на католически пансион или манастир, майка; 4. майка, покровителка; France, la mère1 des arts Франция, покровителката на изкуствата; 5. прен. източник, майка на нещо; l'oisiveté est mère de tous les vices погов. безделието е майка на всички злини; 6. разг. леля, стрина, баба (като обръщение); eh, la mère1! ей, лельо! 7. adj. основен, главен; idée mère1 главна, основна идея. Ќ conte de ma mère1 l'oie бабини деветини; mère1 célibataire, fille-mère1 жена с деца, която не е омъжена; la Bonne Mère Светата Дева; mère1 d'accueil жена, която износва плода на друга, която не може; mère1 porteuse жена, която е оплодена изкуствено и която след износване на детето го дава на стерилитетната двойка. -
2 clair,
e adj., m. et adv. (lat. clarus) 1. светъл; la chambre est clair,e стаята е светла; des yeux bleu clair, светлосини очи; 2. чист, прозрачен, бистър; ruisseau clair, бистър поток; 3. ясен; voix clair,e ясен глас; temps clair, ясно време; 4. рядък; разреден; sauce clair,e рядък сос; bois clair, рядка гора; 5. разбираем, ясен, понятен; idée clair,e разбираема идея; c'est clair, това е ясно; това е сигурно (Швейцария); 6. m. ост. светлина; le clair, de lune лунна светлина; 7. adv. ясно, светло; il fait clair, ясно е, светло е (за времето); 8. adv. очевидно, ясно; 9. m. светла част от картина, гоблен и др.; 10. част от тъкан, през която минава светлина. Ќ tirer une affaire au clair, разкривам, изяснявам тайна, афера; voir clair, добре разбирам, ясно ми е; sabre au clair, сабя, която е извадена от ножницата; tirer au clair, прецеждам течност; être au clair, sur qqch. имам ясна идея за нещо; télégramme en clair, телеграма, която не е шифрована; diffusion en clair, излъчване на програма, която не е кодирана (телевизия); le plus clair, de най-голямата част от; parler clair, говоря направо, без премълчаване; avoir l'esprit clair, много съм проницателен. Ќ Ant. obscur, trouble, confus, foncé, opaque; dense, épais, serré; sale, trouble; rauque; obscur; compliqué, difficile, embrouillé; douteux, louche. Ќ Hom. claire, clerc. -
3 gâteau
m. (probabl. frq. °wastil "nourriture") 1. сладкиш, торта, сладка баница; gâteau feuilleté баница от точени кори; gâteaux secs сухи сладки; gâteau d'anniversaire торта за рожден ден; 2. слитък; gâteau de plomb слитък олово; 3. предмет с цилиндрична форма, която наподобява торта; 4. пчел. gâteau de cire парче от пчелна пита; 5. техн. парче восък или огнеупорна пръст, с която скулптурите запълват кухините на калъп за изливане на скулптура. Ќ gâteau des rois сладка пита със зърно от бакла, което трябва да се открие; maman gâteau майка, която глези децата си; trouver la fève а gâteau провървя ми, усмихва ми се щастието; avoir sa part du gâteau разг. имам част от печалбата; c'est du gâteau това е лесно. -
4 lequel
(laquelle, pl. lesquels, lesquelles, auquel, а laquelle, auxquels; duquel, de laquelle, desquels) I. pron. relat. служи за въвеждане на подчинено определително изречение - при определяне на дума в главното изречение, която обозначава лице или предмет: 1. който; c'est la soeur de Paul, laquelle le rendit heureux това е сестрата на Пол, която го направи щастлив; 2. канц. в конструкции с лични глаголи: който; on a vu la femme laquelle a annoncé que видяха жената, която обяви, че; 3. служи за въвеждане на косвено (несъгласувано) определение: в, на който; de ces voitures laquelle vous préférez? коя от тези коли предпочитате?; II. pron. inter. кой (кого, кому); auquel de ces enfants avez-vous pensé? за кое от тези деца сте мислил?; lequel des deux gagnera? кой от двамата ще спечели? -
5 tapecul
ou tape-cul m. (de taper et cul) 1. кола, която много друса (с лошо окачване); 2. фаетон с лошо окачване; 3. мор. малко задно платно на кораб; 4. езда на неопитен човек, чийто задник се удря в седлото (при всяка крачка на коня, който се движи в тръст); 5. събаряне на някого, така че да падне по задник; 6. бариера, която има тежест в единия си край (за да може да се повдига); 7. люлка (която представлява продълговата плоскост с опорен център - когато се вдига от едната страна пада от другата). -
6 abusif,
ve adj. (bas lat. abusivus) извънмерен, незаконен, който води до злоупотреба; emploi abusif, d'un mot неправилна употреба на дума; mère abusif,ve майка, която създава у децата си голяма зависимост от нея самата; veuve abusif,ve вдовица, която използва известността на съпруга си за лично облагодетелстване. -
7 affleurer
v. (de fleur, dans l'expression а fleur de) 1. v.tr. техн. поставям на едно ниво, изравнявам; affleurer des pièces de bois изравнявам дървени части; 2. v.intr. подавам се над повърхността на земята; un roc qui affleure скала, която се подава над земята; прен. появявам се, избликвам; une sensualité qui affleure чувственост, която се проявява. Ќ Ant. s'enfoncer. -
8 appui-main
ou appuie-main m. (de appuyer et main) (pl. appuis-main; appuie-main) пръчица, на която художникът подпира ръката си, с която държи четката. -
9 bas-côté
m. (de bas et côté) 1. архит. страничен кораб на църква с по-малка височина от централния кораб; 2. крайна ивица на път, на която няма тротоар, но по която пешеходците могат да минават. -
10 battant1
m. (de battre) 1. крило (на врата); porte а double battant1 двукрилна врата; 2. език на камбана; 3. мор. платно на знаме; 4. в съчет. battant1 brocheur стан за тъкане на брокардова тъкан; 5. подвижна част, която се удря в друга; 6. adj. обикн. в съчет. porte battant1e врата, която се затваря от само себе си; pluie battant1e силен, проливен, пороен дъжд; battant1 neuf разг. съвсем нов; cњur battant1 с разтуптяно сърце; tambour battant1 при звука на барабан; разг. бързо. -
11 bol2
m. (de bowl) 1. апт., ост. голям хап; 2. bol2 alimentaire залък от сдъвкана и напоена със слюнка храна, която се повръща наведнъж; 3. bol2 d'Arménie глина, която се използва като лекарство; 4. меко лекарство, обвито в прашец, за да може да се погълне наведнъж. -
12 boucle
f. (lat. buccula "petite joue") 1. голяма халка, скоба; 2. тока на колан; 3. геогр. голяма извивка на водно течение; 4. къдрица; boucles blondes руси къдрици; 5. ав. лупинг; 6. затворена електрическа верига; 7. ветер. пръстен, който се поставя на кобила, за да не може да бъде качвана от жребец; 8. закръглена част от ръкописна буква; 9. джувка (за връзка на обувка); 10. комп. поредица от команди на програма, която се изпълнява многократно. Ќ boucle d'oreille обица; boucle de pont мор. халка на кораб, през която преминават въжета; boucle de quai неподвижна халка на пристанище за завързване на кораби; la grande boucle маршрутът на обиколката на Франция. -
13 brisant1
m. (de briser) 1. подводна скала, в която вълните се разбиват; 2. пяна, която се образува върху такава скала. -
14 cache2
m. (de cacher) фотографска непрозрачна хартия за закриване на част от лента, която ще се експонира; предмет, служещ да скрие част от повърхност, върху която се извършва някаква операция или обработка. -
15 canonique
adj. (lat. ecclés. canonicus) канонически; droit canonique църковно право; нормативен. Ќ âge canonique рел. четиридесетгодишна възраст (минималната, която се изисква за жена, която прислужва на свещеник); être d'un âge canonique много съм възрастен. -
16 clause
f. (bas lat. clausa, rac. claudere "clore", lat. class. clausula) член, точка, клауза (в договор, завещание); violer une clause нарушавам клауза; clause de style клауза, която се използва във всички договори от този тип; clause de la nation la plus favorisée режим на най-облагодетелствана нация. Ќ clause pénale юр. клауза, която определя какви щети и загуби ще се заплатят при нарушение на договора. Ќ Hom. close (clos). -
17 cône
m. (lat. conus, gr. kônos) 1. геом. конус; cône tronqué пресечен конус; 2. зоол. морски конусовиден охлюв; 3. анат. нервна конусовидна клетка от ретината, чрез която се виждат цветовете; 4. шишарка. Ќ en cône с форма на конус; cône de torpille глава на торпедо; cône d'ablation предна част на ракета, която пази от температурните разлики. -
18 consigne
f. (de consigner) 1. нареждане, заповед, предписание; парола; donner une consigne издавам нареждане; observer la consigne спазвам нареждането; 2. домашен арест; лишаване от отпуск; 3. багажно отделение, гардероб (на гара); laisser sa valise а la consigne оставям куфара си на гардероб. consigne automatique автоматичен гардероб (на гара и др.); 4. наказание на ученик да стои в училище след часовете; 5. сума, която се заплаща за амбалажа на стоки при покупка, и която може да се възстанови след това при връщането му. Ќ manger la consigne разг. забравям, пропускам да изпълня това, което е поръчано (за войник); brûler la consigne нарушавам нарежданията. -
19 controlatéral,
e, aux adj. (de contre- et latéral) мед. който се намира от обратната, отсрещната страна. Ќ paralyse controlatéral,e парализа, която засяга страна на тялото, която е от страна, обратна на нараняването на нерва. -
20 courant1,
e adj. (de courir) 1. течащ; eau courant1,e течаща вода; 2. текущ; l'année courant1,e текущата година; le cinq courant1, на пети този месец; 3. банален, обикновен, говорим; langage courant1, говорим език; mot courant1, дума, която се употребява често в езика; 4. m. всекидневието. Ќ compte courant1, текуща сметка; prix courant1, пазарна цена; chien courant1, гонче, куче, което гони дивеча; main courant1,e книга, в която се записват търговски и счетоводни операции; парапет на стълбище, прикрепен към стената ( успоредно на предпазния парапет).
См. также в других словарях:
муженеискусная — която не е спала с мъж; която няма причастие към брака … Църковнославянски речник
бракоокрадованная — която е лишена от целомъдрие, от девственост … Църковнославянски речник
мужатая — която има съпруг … Църковнославянски речник
неискусомужная — която не е спала с мъж … Църковнославянски речник
Martenitsa — Typical martenitsa Martenitsa (Bulgarian: мартеница, pronounced [ˈmartɛnit͡sa]; plural мартеници martenitsi) is a small piece of adornment, made of white and red yarn and worn from March 1 until around the end of March (or the first time an… … Wikipedia
еба — да си еба майкята ругатнята спрямо собственото АЗ в Резервата се използва вместо клетва и уверение в собствената честност, може да се чуе следната реплика между подрастващи: Верно ли бе? А псувни са! (т. е. закълни се!, със същия смисъл се… … Речник на Северозападния диалект
History of the Bulgarian language — The History of the Bulgarian language can be divided into four major periods: * prehistoric period (from the time of the settlement of the Bulgarian Slavs on the Balkans until the late 9th century); * Old Bulgarian (from the late 9th until the… … Wikipedia
Паисий Cамокoвcкий — писатель и деятель болгарского возрождения, автор сочинения История славенобългарская о народах и царех и святых българских, и о всех деяниях българских , с появления которого начинается болгарское национальное движение. П. родился около 1720… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Паисий Самоковский — писатель и деятель болгарского возрождения, автор сочинения История славенобългарская о народах и царех и святых българских, и о всех деяниях българских , с появления которого начинается болгарское национальное движение. П. родился около 1720… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Dimitar Inkiow — Dimiter Janakiew Inkiow (bulgarisch Димитър Янакиев Инкьов; * 10. Oktober 1932 in Chaskowo; † 24. September 2006 in München) war ein Kinderbuchautor. Zunächst Studium mit Abschluss als Bergwerk Ingenieur, später Studium an der Akademie für… … Deutsch Wikipedia
Dimiter Inkiow — (übliche deutsche Schreibweise; bulgarisch Димитър Янакиев Инкьов, korrekte Transkription: Dimitar Janakiew Inkiow; * 10. Oktober 1932 in Chaskowo; † 24. September 2006 in München) war ein bulgarischer Kinderbuchautor. Inkiow absolvierte… … Deutsch Wikipedia
