-
1 vif,
vive adj. et m. (lat. vivus) 1. жив; il est encore vif, той е още жив; poids vif, живо тегло; 2. прен. жив, бодър, буден, пъргав; enfant vif, живо, пъргаво дете; rythme vif, жив, бърз ритъм; 3. рязък, избухлив; 4. ярък, свеж; rouge vif, яркочервен цвят; 5. силен; vive imagination силно въображение; feu vif, силен, буен огън; émotions vives силни емоции; 6. m. живо месо, плът; couper dans le vif, режа жива плът; 7. стръв; pêcher au vif, ловя риба със стръв от жива риба; 8. прен. същност, същина, живец; най-същественото, най-важното от нещо; 9. m. жив човек; donation entre vif,s дарение между живи лица; 10. loc. adv. de vif,ve voix устно; de vif,ve force със сила. Ќ haie vif,ve жив плет; bois vif, гора, която всяка година дава клони и листа; peindre sur le vif, рисувам от натура; според жив модел; chaux vif,ve негасена вар; eau vif,ve изворна вода; les nerfs sont а vif, нервите са много обтегнати; piquer au vif, дълбоко жегвам, обиждам; prendre sur le vif, подражавам умело; sceau а vif,(s) рибарски живарник за стръв; entrer dans le vif, du sujet засягам основния въпрос; vif, de l'eau прилив и отлив при новолуние и пълнолуние; а vif, оголен; pierre vive оголен камък; air vif, свеж и чист, животворен въздух; mémoire vive комп. RAM памет на компютър. Ќ Ant. mou, endormi, paresseux, nonchalant, indolent, apathique; mort; mesuré, patient; faible, pâle. -
2 vivant,
e adj. (de vivre) 1. жив; il est encore vivant, той е още жив; matière vivant,e жива материя; 2. пъргав, пълен със живот; 3. m. жив човек; 4. loc. prép. du vivant, de през живота на. Ќ bon vivant, бонвиван; un cadavre vivant, жив труп, много измършавял човек; le pain vivant, причастието; bien vivant, ост. човек, който се държи добре; tableau vivant, жива картина (съставена от живи хора); rue vivant,e улица, пълна с хора; langues vivant,es живи, говорими езици. Ќ Ant. mort, endormi, figé; inanimé, inorganique. -
3 vie
f. (du lat. vita) 1. живот; être en vie жив съм, живея; donner la vie а qqn. раждам някого; la vie humaine човешкият живот; revenir а la vie възкръсвам, съживявам се; signe de vie признак на живот; sa vie ne tient qu'а un fil животът му виси на косъм; ôter la vie а qqn. отнемам живота на някого; devoir la vie а qqn. дължа живота си на някого; vie organique органичен живот; mener une double vie водя двойствен живот; vie d'un volcan животът на вулкан; 2. живот, жизненост, живост; plein de vie пълен с жизненост, с жажда за живот; la fabrique donne la vie au village фабриката дава живот на селото; 3. начин на живеене; живот; бит; la vie des Romains животът на римляните; la vie citadine градският живот; vie conjugale брачен, съпружески живот; vie sédentaire уседнал начин на живот; 4. поминък, прехрана; gagner sa vie изкарвам прехраната си; 5. житие; 6. loc. adv. а vie до живот; пожизнено; pension а vie пожизнена пенсия; а la vie, а la mort до смърт, за цял живот. Ќ vie de bohème безгрижен живот; vie de château, la grande vie безделнически, охолен живот; mener la vie dure а qqn. измъчвам някого, правя живота му черен; faire la vie разг., ост. ударил съм го на живот; femme de mauvaise vie ост. жена с леко поведение; проститутка; jamais de la vie никога; la vie durant докато съм жив; vivre sa vie живея си живота; passer de vie а trépas умирам; tant qu'il y a de la vie, il y a de l'espoir погов. докато човек е жив, има надежда; avoir la vie sauve спасен съм; la bourse ou la vie парите или живота; question de vie ou de mort въпрос на живот и смърт; amis pour la vie приятели завинаги; vie de chien кучешки живот; niveau de vie élévé високо жизнено равнище; ça ne se passe pas comme ça dans la vie в живота не става така. Ќ Ant. mort. -
4 diable
m. (lat. ecclés. diabolus) 1. дявол, демон, зъл дух; зъл гений; 2. много жив, много буен млад човек; 3. un bon diable добър човек; un méchant diable лош човек; un pauvre diable нещастен човек; клетник; un grand diable висок и едър човек; 4. ловък, изкусен човек; 5. вид детска играчка (кутия, от която при натискане на бутон излиза фигура във вид на дяволче); 6. зидарска двуколка; 7. количка с две колела за пренасяне на чанти, каси и др.; 8. loc. adv. а la diable лошо, небрежно; comme un diable, comme un beau diable, comme tous les diables бясно, лудо; en diable много; 9. interj. diable ! дявол! ехе! а tous les diables! по дяволите! que le diable l'emporte! дявол го взел! Ќ le diable et son train поредица от трудности, неприятности; comme un beau diable енергично; avoir le diable а ses trousses много съм забързан; crever l'њil au diable правя нещо добро въпреки завистта на другите; n'être pas si diable qu'on est noir не съм толкова лош, колкото изглеждам; porter le diable en terre тъжен и отчаян съм; une musique а porter le diable en terre голям шум, врява; le diable est aux vaches всичко е объркано, в безредие; le diable pourrait mourir que je n'hériterais pas de ses cornes никой нищо не ми дава; le diable ne dort jamais злото е винаги будно (навсякъде); aller au diable, а tous les diables, au diable vauvert отивам много далеч, изгубвам се, пропадам, пръждосвам се; avocat du diable лице, което поддържа кауза, в по-голямата си част считана за лоша; avoir le diable au corps много съм жив, немирен, буен; donner, envoyer qqn. au diable (а tous les diables, а tous les cinq cents diables) пращам някого по дяволите; проклинам някого; être au diable много съм далеч, не се зная къде; faire le diable а quatre вдигам голяма врява; вълнувам се; faire comme le valet du diable полагам по-голямо старание, отколкото се иска; le diable bat sa femme et marie sa fille слънце грее, дъжд вали; дяволът се жени; le diable s'en mêle дяволът има пръст в тая работа; loger le diable dans sa bourse нямам пукната пар€ в джоба си; ne craindre ni Dieu ni diable не се боя от никого или от нищо; ne croire ni а Dieu ni а diable не вярвам в нищо; quand le diable fut vieux il se fit ermite на стари години безпътните стават набожни; quand il dort, le diable le berce той и като спи, за дяволии сънува; quel homme du diable! какъв проклет човек! tirer le diable par la queue трудно изкарвам прехраната си; живея оскъдно; une faim du diable много голям глад; un froid du diable страшен студ. -
5 égrillard,
e adj. (a. scand. °skridla) 1. жив; 2. волен, разпуснат; волнодумен; 3. m.,f. жив, весел човек. -
6 gaillard1,
e adj. et n. (du gallo-roman °galia, de la rac. celt. gal- "force") 1. весел, жив, бодър, жизнерадостен; frais et gaillard1, свеж и бодър; humeur gaillard1,e жизнерадостно настроение; 2. прекалено свободен, волен; 3. смел, юначен; 4. m. здрав и жив човек, здравеняк, юнак; 5. f. жена без срам, със свободно поведение; 6. m. разг. младеж, момче. Ќ Ant. faible; fatigué, triste. -
7 guilleret,
te adj. (p.-к. de l'a. fr. guiller) 1. жив и весел; air guilleret, жив, весел вид; 2. свободен, лек; habit guilleret, лека дреха; propos guilleret, лековата дума. Ќ Ant. accablé, triste. -
8 accort,
e adj. (it. accorto) 1. ост. сръчен; 2. ост., лит. приветлив, весел, хитър, жив; une accort,e soubrette хитрата прислужница ( в класическите комедии). Ќ Ant. disgracieux. Ќ Hom. accord, accore, acore. -
9 âge
m. (lat. pop. °њtaticum, class. њtas, њtatis) 1. възраст, години; quel âge avez-vous? на каква възраст сте? 2. поколение; 3. век; le Moyen-âge средните векове; d'âge en âge от век на век; âge critique или retour d'âge физиол. критична възраст; а la fleur de l'âge в разцвета на младостта; avant l'âge преждевременно; déclin de l'âge преклонна възраст; entre deux âges на средна възраст; être d'un certain âge (être sur l'âge) в напреднала възраст съм (не съм вече млад); n'avoir pas d'âge не може да ми се определи възрастта; âge tendre детска възраст; âge ingrat пубертет; le bel âge младост; le troisième âge трета възраст (след 60 - 65 години); la force de l'âge зряла възраст; avoir passé l'âge твърде възрастен; ce n'est plus de mon (ton, son) âge това е дейност само за млади; il y a bel âge que твърде отдавна; on apprend а tout âge погов. човек се учи, докато е жив; chaque âge a ses plaisirs погов. всяка възраст си има красота. -
10 aisé,
e adj. (lat. pop. °adjacent) 1. лит. лек, лесен; 2. удобен, широк; 3. заможен, състоятелен; une famille aisé,e заможно семейство; 4. естествен, непринуден, приятен. Ќ avoir l'esprit aisé, съобразителен съм, имам жив ум. Ќ Ant. difficile, malaisé, gêné, embarrassé. -
11 alerte
adj. (de а l'(h)erte, loc. adv. "sur ses gardes") 1. ост. бдителен, предпазлив; 2. жив, бодър, весел; 3. f. тревога; alerte aérienne въздушна тревога; 4. f. тревожно, опасно състояние. Ќ alerte! внимание! внимание!; être en alerte нащрек съм. -
12 allègre
adj. (lat. alacer) весел, пъргав, жив, бодър, игрив; marcher d'un pas allègre вървя с бодра крачка. -
13 animé,
e adj. (de animer) 1. одушевен, жив; un être animé, живо същество; 2. въодушевен, оживен; 3. рядко раздразнен, сърдит. Ќ dessins animé,s анимационен филм. Ќ Ant. inanimé; froid. -
14 biosynthèse
f. (de bio- et synthèse) биосинтез, синтез на органично вещество в жив организъм. -
15 bouchure
f. (de boucher) диал. жив плет. -
16 bouillant,
e adj. (de bouillir) 1. кипящ, врящ; de l'eau bouillant,e кипяща вода; 2. прен. пламенен, жив, буен; bouillant, de colère кипящ от гняв. Ќ Ant. froid, glacé; calme, mou, pondéré. -
17 brûlant,
e adj. (de brûler) 1. горещ, парещ, палещ; du café brûlant, много горещо кафе; des rayons brûlant,s палещи лъчи; brûlant, de fièvre изгарящ от температура; 2. прен. жив, пламенен; страстен. Ќ une question brûlant,e парлив (трънлив) въпрос; un terrain brûlant, деликатна тема, която е по-добре да се избегне. Ќ Ant. glacé, froid. -
18 brûler
v. (probabl. altér. de l'a. fr. usler, lat. ustulare, sous l'infl. de l'a. fr. bruir) I. v.tr. 1. горя, изгарям; обгарям; brûler des mouvaises herbes изгарям плевели; brûler vif qqn. изгарям някого жив; brûler du charbon горя въглища; brûler de l'électricité горя (харча) ток; brûler une verrue изгарям брадавица; 2. паря, опарвам, попарвам; 3. пропускам, не спирам; brûler l'arrêt пропускам спирка (преминавам, без да спра (за автобус)); brûler un feu rouge преминавам на червено; 4. изсушавам, изгарям (за растение); 5. преварявам; brûler de l'eau-de-vie преварявам (пека) ракия; 6. зем. прегарям, изтощавам почвата (от прекомерно торене или от култури, които изсмукват хранителните Ј сокове); 7. раздразвам; la fumée brûle les yeux димът дразни очите; 8. разг., в съчет. brûler qqn. убивам някого с огнестрелно оръжие; II. v.intr. 1. горя; изгарям; загарям; le bois brûle bien дървото гори добре; le rôti a brûlé печеното изгоря; brûler de soif прен. изгарям от жажда; brûler d'envie изгарям от желание; 2. пека; le soleil brûle très fort слънцето пече много силно; 3. ост., в съчет. brûler pour qqn. влюбен съм в някого; 4. tu brûles! горещо! (в игрите за откриване на предмет, когато човек е близо до целта); se brûler v. pron. изгарям се (си), опарвам се (си); se brûler avec de l'eau bouillante изгарям се с вряла вода. Ќ brûler а petit feu разг. пека се на бавен огън (на голямо изпитание съм); se brûler la cervelle пръскам си черепа с огнестрелно оръжие; brûler la chandelle par les deux bouts прахосвам парите си (здравето си); brûler une étape отминавам набързо, не спирам; brûler la leçon разг. бягам от урок, от час; brûler le pavé тичам много бързо; brûler les planches театр. играя с жар; brûler la politesse а qqn. разг. напускам някого без да му се обадя, без да му кажа сбогом; brûler ses vaisseaux разг. правя решителна крачка, след която връщане няма; l'argent lui brûle les doigts той не може да спести пари. -
19 charbon
m. (lat. carbo, -onis) 1. въглен; charbon а dessin въглен за рисуване; charbon ardent жив въглен; 2. въглища; charbon de bois дървени въглища; chauffage au charbon отопляване с въглища; 3. жарава; 4. мед. антракс, синя пъпка; 5. зем. главня, чернилка. 6. графитен електрод; 7. pl. графитни четки на електродвигател; 8. мед. медицински въглен ( като очистително лекарство). Ќ être sur les charbons стоя като на тръни; aller au charbon трябва да свърша черната работа. -
20 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur.
Страницы
См. также в других словарях:
ЖИВ — Бывает, что русские фамилии представляют собой не существительные и прилагательные, как обычно, а междометия, краткие прилагательные, причастия, наречия, даже частицы и местоимения. Короче, по некоторым фамилиям можно изучать части речи русского… … Русские фамилии
жив-во — животн. животноводство жив во Словарь: С. Фадеев. Словарь сокращений современного русского языка. С. Пб.: Политехника, 1997. 527 с … Словарь сокращений и аббревиатур
жив. — жив. живопись Словарь: С. Фадеев. Словарь сокращений современного русского языка. С. Пб.: Политехника, 1997. 527 с. жив. животноводческий Словарь: С. Фадеев. Словарь сокращений современного русского языка. С. Пб.: Политехника, 1997. 527 с … Словарь сокращений и аббревиатур
Жив — прил. 1. Такой, который существует, живет чем либо, черпает жизненную силу в чём либо. 2. разг. Такой, который есть, имеется. Толковый словарь Ефремовой. Т. Ф. Ефремова. 2000 … Современный толковый словарь русского языка Ефремовой
живёт — [жить] … Словарь употребления буквы Ё
живіт — іменник чоловічого роду … Орфографічний словник української мови
ЖИВ — железнодорожный изотермический вагон ж. д … Словарь сокращений и аббревиатур
живёт — дух живёт • существование / создание живёт дух • существование / создание правда живёт • существование / создание, субъект … Глагольной сочетаемости непредметных имён
живёхонький — живёхонький, живёхонькая, живёхонькое, живёхонькие, живёхонького, живёхонькой, живёхонького, живёхоньких, живёхонькому, живёхонькой, живёхонькому, живёхоньким, живёхонький, живёхонькую, живёхонькое, живёхонькие, живёхонького, живёхонькую,… … Формы слов
Жив курилка — Жив курилка! выражение, с давних времён употребляемое по отношению к людям, которые, по общему мнению, прекратили свою деятельность, куда то пропали, исчезли, умерли, а на самом деле живы и заняты прежним делом. Содержание 1 Происхождение… … Википедия
Живёт такой парень — «Живёт такой парень» … Википедия
