-
1 un,
une adj. numér. et qualificatif, m., f., art. et pron. indéf. (lat. unus) I. 1. adj. numér. card. inv. един, една; une ou deux fois par mois веднъж или два пъти на месец; un homme et deux femmes един мъж и две жени; un seul garçon само едно момче; pas une fois нито веднъж; vingt et un двадесет и едно; 2. pronom. един, една; se battre а deux contre un бием се двама срещу един; pas un qui sache écrire няма нито един, който да знае да пише; un par un един по един; II. adj. numér. ord. първи, първа; page un, страница първа; scène un първа сцена; en 1901 през хиляда деветстотин и първа година; habiter au 1, rue de... живея на номер първи, улица...; la une първа телевизионна програма; un, je suis là, deux, je ne veux pas rester първо, тук съм и второ, не искам да оставам; III. m.inv. единица, числото едно, едно; + 1 плюс едно; un est un nombre premier единицата е първото число; 1 - 1 едно минус едно; IV. adj. qualificatif единствен, един, една; la République une et indivisible Републиката - една и неделима; V. art.indéf. един, една, някой, някоя, някакъв, някаква (често не се превежда, използва се за назоваване на предмети, които не са познати на този, който говори); il y a un homme dehors има някакъв човек навън; il a reçu une lettre той получи писмо; un jour някой ден, един ден; un certain garçon някакво си момче; en voilà un qui comprend tout ето някой, който разбира всичко; il fait une chaleur! каква горещина само; VI. pron. indéf. един, една, единият, едната; un des hommes les plus célèbres един от най-известните хора; l'un d'eux est arrivé единия от тях пристигна; ni l'un ni l'autre нито единият, нито другият; les uns sont là едните са там. Ќ Ant. multiple; divers, varié. -
2 maint,
e adj. (p.-к. gaul. manté ou germ. manigipô "grande quantité") 1. повече от един, не един; 2. pl. много, няколко; maint,es fois много пъти; а maint,es reprises не един път, нееднократно, много пъти; 3. pron. indéf. ост. много; maint,s d'entre eux много от тях. Ќ Hom. main. -
3 bâton
m. (bas lat. bastum, de °bastare "porter") 1. пръчка; donner des coups de bâton а qqn. бия с пръчка някого; 2. тояга, сопа; бастун; bâton de vieillese бастун на стар човек; щека за ски; 3. жезъл; bâton de maréchal маршалски жезъл; bâton pastoral владишки жезъл; 4. bâton de chaise пръчка на стол; ост. дръжка на носилка; 5. пръчка на барабан; 6. цилидричен предмет; bâton de craie парче тебешир; bâton de rouge а levres червило; 7. чертичка (при обучение на деца да пишат); 8. разг. сума от един милион сантима (или преди паричната реформа от 1960 г. - сума от един милион франка). Ќ а bâtons rompus с прекъсване; bâton de vieillesse разг. опора на стари години; batte l'eau avec un bâton разг. правя дупка в морето; mener une vie de bâton de chaise разг. водя разгулен живот; mettre (jeter) des bâtons dans la roue разг. спирам, попречвам нещо да стане (слагам прът в колелото); tour de bâton разг. незаконна печалба; retour de bâton неочаквана реакция, отговор; bâton de berger овчарска гега. -
4 binage
m. (de biner) 1. зем. прекопаване, преораване; 2. оплевяване; 3. църк. отслужване от един свещеник на две служби в един и същ ден. -
5 biner
v.tr. (lat. pop. °binare "refaire deux fois", de bini "deux") 1. зем. прекопавам, преоравам; 2. оплевявам; 3. църк. отслужвам две служби в един ден на различни места ( за един свещеник). -
6 chapelle
f. (lat. pop. capella "lieu où l'on gardait la chape de Saint Martin, de cappa "chape") 1. параклис; капела; la chapelle Sixtine Сикстинската капела; 2. отделна част от църква със свой олтар; chapelle latérale страничен параклис в църква; 3. всички свещеници на един параклис; всички певци в един параклис; maître de chapelle ръководител на хор в църква; 4. прен. кръг, школа, затворена група; клан; 5. техн. полусферична част на фурна; 6. съвкупност от предмети, необходими за отслужване на литургия. Ќ chapelle ardente стая, покрита с черно и осветена със свещи, в която е изложено тялото на мъртвец. -
7 cloche-pied
(а) loc. adv. (de clocher et pied) на един крак; sauter а cloche-pied скачам на един крак. -
8 congénère
adj. et n. (lat. congener, rac. genus "genre") 1. който е от един и същ род, вид, еднороден; сроден; plantes congénères растения от един и същ вид; 2. m., f. pl. негат. подобни нему (хора); lui et ses congénères той и подобните нему. Ќ muscles congénères анат. мускули, които спомагат за извършването на едно и също движение (ant. muscles antagonistes). -
9 converger
v.intr. (bas lat. convergere, de vergere "incliner vers") 1. геом., физ. стремя се към една обща точка; 2. съсредоточавам се; 3. достигам до един и същ резултат; les deux théories convergent двете теории достигат до един и същ резултат. Ќ Ant. diverger. -
10 défiler2
v.intr. (de dé- et filer) 1. дефилирам, минавам един след друг; 2. разг. изнизваме се един след друг. -
11 entre-dévorer
(s') v.pr. (de entre- et dévorer) 1. лит. разкъсваме се един друг; 2. прен. унищожаваме се един друг. -
12 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
13 monolithe
adj. (lat. d'o. gr. monolithus) 1. монолитен; 2. m. паметник от един камък, от един блок; голям камък. -
14 opposer
v.tr. (lat. opponere, d'apr. poser) 1. противопоставям; поставям, издигам, построявам (срещу); conflit qui oppose deux pays конфликт, който противопоставя две държави; opposer une digue построявам дига; 2. възразявам с, привеждам, противопоставям; quel prétexte vous a-t-il opposé? какъв претекст ви приведе?; 3. давам, представям; opposer de la résistance давам отпор; 4. сравнявам; opposer Cicéron а Sénèque сравнявам Цицерон със Сенека; 5. поставям, изправям един срещу друг; des questions d'intérêts les opposent имуществени въпроси ги изправят един срещу друг; s'opposer противопоставям се, опълчвам се, обявявам се против, възразявам; s'opposer а un projet обявявам се против някакъв проект; s'opposer а l'avis de qqn. противопоставям се на мнението на някого. -
15 poêlée
f. (de poêle3) съдържанието на един пълен тиган, един тиган. -
16 regarder
v. (de re- et garder "veiller, prendre garde а") I. v.tr. dir. 1. гледам; regarder avec attention гледам с внимание; regarder qqn. de travers гледам някого враждебно; regarder-moi cet idiot! вижте го този идиот! il ne regarde que son intérêt той гледа само своя интерес; 2. обърнат съм към; la façade regarde vers la rivière фасадата (на къщата) е обърната към реката; 3. отнасям се до, засягам; cela ne me regarde pas това не ме засяга; 4. наблюдавам; 5. v.intr. гледам; regarder par la fenêtre гледам през прозореца; II. v.tr. ind. regarder а 1. разг. премервам, претеглям; внимавам; regarder а la dépense претеглям внимателно всеки разход; 2. обмислям; se regarder 1. гледам се; 2. гледаме се един друг; 3. разполагам един срещу друг ( за предмети). -
17 renvoyer
v.tr. (de re- et envoyer) 1. изпращам повторно; renvoyer qqn. а ses parents изпращам някого на родителите му; 2. връщам обратно, казвам на някого, да се върне обратно; отпращам; renvoyer un importun отпращам нахалник; 3. връщам, отказвам; renvoyer un cadeau отказвам подарък; 4. връщам (заета, забравена вещ); 5. уволнявам, освобождавам от длъжност; изгонвам, изключвам; 6. пускам, разпускам, освобождавам; 7. връщам, отразявам; renvoyer la balle връщам топката (по време на игра); 8. отлагам; renvoyer les débats отлагам разисквания; 9. отпращам, отправям, насочвам към; препращам; renvoyer qqn. а la cour d'assises препращам някого пред углавен съд; les chiffres renvoient а certains passages цифрите препращат към определени пасажи; 10. отразявам (за огледало, звук); se renvoyer препращаме се един на друг. Ќ se renvoyer la balle прехвърляме един на друг неприятно задължение; renvoyer d'une accusation освобождавам от обвинение. Ќ Ant. appeler; employer, garder, prendre, recruter; accepter. -
18 seul,
e adj. (lat. solus) 1. сам; самотен; rester seul, оставам сам; il est seul, dans la vie той е самотен в живота; 2. единствен; il est seul, de son espèce той е единствен по рода си; 3. adj. seul,s doivent compter les faits positifs единствено положителните факти трябва да се отбележат; 4. m., f. един-единствен човек; le, la seul,(e) единственият човек; j'étais le seul, avec une blouse аз бях единственият човек с блуза. Ќ pas un seul, нито един; никой; seul, а seul, очи в очи. -
19 siffler
v. (bas lat. sifilare, class. sibilare) I. v.intr. 1. свиря (с уста и др.); 2. свистя, съскам; le vent siffle вятърът свисти; II. v.tr. 1. свиря, изсвирвам (с уста или с друго); 2. викам, повиквам със свирене; 3. освиркам; il s'est fait siffler освиркаха го; 4. нар. пия, изпивам на един дъх; siffler un litre изпивам на един дъх. -
20 sthène
m. (gr. sthenos "force") стен (единица сила, която придвижва маса един тон на един метър за една секунда).
См. также в других словарях:
Един Бог; два тавля Моисеевых... — Един Бог; два тавля Моисеевых; три патриарха на земле; четыре листа евангельска; пять ран господь претерпел; шесть крыл херувимских; семь чинов ангельских; восемь кругов солнечных; девять в году радостей; десять Божьих заповедей. См. СЧЕТ … В.И. Даль. Пословицы русского народа
Един, Александр Иосифович — Александр Иосифович Един (р. 17 мая 1960(19600517) г., с. Топольница Старосамборский район Львовская область) украинский бизнесмен и политик. Член Партии регионов Украины с 2007 года. Являлся членом партии Трудовая Украина , входил в её… … Википедия
Един Бог без греха. — Один Бог безгрешен. Един Бог без греха. См. ВЕРА ГРЕХ … В.И. Даль. Пословицы русского народа
един — числ.бр. единствен, сам, отделен, самостоятелен, единичен числ.бр. самотен, напуснат, изоставен числ.бр. единен, еднакъв, един и същ … Български синонимен речник
един до друг — словосъч. редом, на един ред, рамо до рамо, на едно ниво … Български синонимен речник
един и същ — словосъч. един, единен, еднакъв словосъч. еднообразен, униформен … Български синонимен речник
Един-рогъ — Статуя единорога в графстве Керри в Ирландии Дева с единорогом (фреска, 1602) Коллекция из 5 тканных гобеленов XV века под общим названием «Дама с … Википедия
един — @font face {font family: ChurchArial ; src: url( /fonts/ARIAL Church 02.ttf );} span {font size:17px;font weight:normal !important; font family: ChurchArial ,Arial,Serif;} = числ. и прил. (греч. εἷς) один; особенный, отдельный,… … Словарь церковнославянского языка
един ден — словосъч. някога, нявга, в бъдеще, неопределено кога … Български синонимен речник
един други — словосъч. солидарно, заедно, съвместно, общо, взаимно, дружно, задружно, реципрочно … Български синонимен речник
един след друг — словосъч. наред, непрекъснато … Български синонимен речник
