-
1 juste
adj. m. et adv. (lat. justus) 1. справедлив, прав; un homme juste справедлив човек; être juste pour, envers, а l'égard de qqn. справедлив съм към някого; il est juste de справедливо е да; 2. правилен, верен, точен; montre juste точен, верен часовник; l'addition est juste сметката е точна; l'heure juste точният час; très juste! много правилно, точно! avoir l'oreille juste имам верен слух; 3. основателен; de justes revendications основателни искания; 4. прекалено точен; тесен (за дрехи и др.); souliers justes тесни обувки; pantalon trop juste много тесен панталон; 5. който едва стига; repas trop juste pour deux personnes ядене, което едва стига за двама души; 6. m. справедлив човек; 7. m. праведник; 8. m. справедливото; 9. adv. правилно, вярно, точно; chanter juste пея вярно, правилно; raisonner juste разсъждавам правилно; deviner juste отгатвам точно; frapper juste удрям точно в целта; il est midi juste точно обяд е; juste au coin de la rue точно на ъгъла на улицата; c'est juste le contraire това е точно обратното; c'est juste правилно, вярно, точно така; 10. в последния момент; в количество, което едва стига; arriver bien juste пристигам точно в последния момент; calculer au plus juste пресмятам възможно най-точно; 11. loc. adv. au juste точно, всъщност; qu'est-ce que c'est au juste? всъщност, какво е това?; tout au juste нито повече, нито по-малко; comme de juste както се полага. Ќ convoler en justes noces женя се; женя се повторно; être dans le juste имам право; être un peu juste разг. не ми достигат парите. Ќ Ant. abusif, absurde, approximatif, arbitraire, déraisonnable, faux1, incorrect, inexact, inique, injuste, réprouvé. -
2 aussitôt
adv. (de aussi et tôt) 1. веднага, ей сега (след малко); j'ai compris aussitôt ce qu'il voulait веднага разбрах какво иска; 2. едва; aussitôt qu'il fut parti, l'autre arriva едва тръгнал, другият дойде; 3. loc. conj. aussitôt que щом като, веднага щом. Ќ aussitôt dit, aussitôt fait погов. речено сторено. -
3 entrapercevoir
v.tr. (de entre- et apercevoir) едва съзирам, едва съглеждам; съзирам през нещо. -
4 esquisser
v.tr. (de esquisse) скицирам, нахвърлям; esquisser un portrait скицирам портрет; esquisser un geste правя едва доловим жест; esquisser un sourire едва доловимо се усмихвам. -
5 faillir
v.intr. (lat. pop. °faillire) 1. изпадам в грешка, в заблуждение, греша, заблуждавам се; 2. излъгвам се, сгрешавам; 3. не устоявам, изпадам в безсилие, не издържам; 4. не изпълнявам; faillir а son devoir не изпълнявам задълженията си; 5. търг. изпадам в несъстоятелност, фалирам; 6. в съчет. (само в passé composé и passé simple + inf.): насмалко, без малко, едва не; il a failli tomber едва не падна. -
6 grignoter
v. (de grigner) I. v. tr. 1. глождя, изглозгвам, гриза; grignoter un bisquit гризя бисквита; 2. прен., разг. спечелвам, присвоявам си; il n'y a rien а grignoter dans cette affaire няма какво да се спечели в тази сделка; 3. прен. унищожавам постепенно; grignoter son capital унищожавам, прахосвам постепенно капитала си; II. v. intr. 1. ям едва-едва; 2. гризя, глождя. -
7 guère
adv. (frq. °waigaro "beaucoup") 1. не много, никак; в съчет. ne... guère; vous n'êtes guère raisonnable никак не сте разумен; vous ne l'avez guère bien reçu не го приехте никак добре; il ne va guère mieux той не е много по-добре; cette robe ne lui va guère тази рокля никак не Ј отива; 2. почти никога, не много често; vous ne venez guère nous voir вие не идвате почти никога да ни видите; mot qui n'est plus guère empoyé дума, която вече съвсем не се използва; 3. само, едва, почти; il n'y a guère que deux heures qu'elle est partie тя тръгна едва преди два часа; 4. ост. много. Ќ Ant. beaucoup, três. Ќ Hom. guerre. -
8 justesse
f. (de juste) точност, вярност, правилност, безпогрешност; la justesse d'un ton точността на музикален тон; la justesse d'une remarque правилността на забележка; justesse d'un instrument точност, прецизност на инструмент; la justesse du tir точността на стрелбата. Ќ éviter de justesse едва не се сблъсквам, разминавам се на косъм; gagner de justesse едва успявам да спечеля. Ќ Ant. approximation, erreur, faute. -
9 peine
f. (lat. pњna) 1. наказание; peine capitale смъртно наказание; peine pécuniaire глоба; purger une peine de prison изтърпявам, излежавам наказание; 2. труд, мъка усилие; valoir la peine de faire qqch. струва си, заслужава си труда да се направи нещо; 3. затруднение, трудност, мъка; être bien en peine затруднен съм; mettre en peine затруднявам, създавам грижи; 4. страдание, мъка; avoir de la peine мъчно ми е; 5. съжаление; il me fait peine de жал ми е да; 6. огорчение; donner de la peine огорчавам; 7. безпокойство; se mettre en peine de (être en peine de) безпокоя се; 8. нужда, неволя; tomber en peine изпадам в нужда, в неволя; 9. loc. adv. а peine едва; а peine si едва що; sous peine de под страх; при опасност да. Ќ toute peine mérite salaire погов. всеки труд се плаща, всяко усилие заслужава награда; comme une âme en peine тъжно, нещастно; avoir toutes les peines du monde а полагам големи усилия, за да; ne pas compter ses peines et ses pas не си пестя усилията; ne pas être au bout de ses peines имам още много работа докато свърша; en être pour sa peine напразно съм се мъчил; se mettre en peine de, pour qqn. притеснявам се, грижа ме е за някого. -
10 quatre
adj. numér. et n. (lat. quatt(u)or) 1. четири; les quatre saisons четирите сезона; trèfle а quatre feuilles четирилистна детелина; moteur а quatre temps четиритактов двигател; 2. четвърти; Henri IV Анри IV; 3. m. цифра четири; четвърто число; четворка (карта за игра; четири еднакви карти); le quatre juin четвърти юни; multiplier par quatre умножавам по четири; 4. m. четвърти размер, мярка; 5. f. стая ? 4, маса ? 4; 6. m. лодка с четирима гребци; 7. m. страна на зар с четири точки. Ќ avoir la tête en quatre главата ми се пръска; manger comme quatre ям твърде много, ям като разпран; descendre un escalier quatre а quatre слизам по стълба, като прескачам по четири стъпала наведнъж; se mettre en quatre правя всичко, което е по силите ми; se tenir а quatre едва се сдържам, едва се овладявам; je n'ai pas quatre bras разг. не мога да върша всичко сам; être tiré а quatre épingles облечен съм официално; а quatre pas d'ici на две крачки оттук, съвсем близо. -
11 vivoter
v.intr. (de vivre) разг. 1. живуркам, преживявам как да е; 2. съществувам едва-едва, имам слаба дейност (за организация и др.). -
12 barbe1
f. (lat. barba) 1. брада; 2. обички, висулки (на коза и др.); 3. влакна, косми (под брадичката); 4. бот. осил; 5. прен. досаден човек; 6. зоол. влакна, от които се изгражда перото на птица; 7. pl. техн. неравности, грапавини по ръба на обработена метална част; неравен ръб на разрязана страница. Ќ а la barbe1 de qqn. в лицето на някого; avoir sa barbe1 пиян съм; barbe1 de bouc бот. козя брада; малка брадичка у някои мъже; barbe1 de poisson хриле; barbe1 grise старец; se faire la barbe1 бръсна се; rire dans sa barbe1 смея се скришом; parler dans sa barbe1 говоря едва чуто; barbe1 а papa лакомство от пръчици разтопена захар; la barbe1! разг. стига толкова!; barbe1-de-capucin f. бот. дива цикория. -
13 bleu1,
e adj. (frq. °blao; cf. all. blau) 1. син; ciel bleu1, синьо небе; nappe bleue синя покривка; 2. посинял (от удар, студ или уплаха). Ќ cordon bleu1, голямата синя лента на ордена "Свети дух" (през време на френската монархия); носител на тая лента; разг. добра готвачка; en rester bleu1,, en être tout bleu1, разг. слисан съм, смаян съм; La grande bleue Средиземно море; l'heure bleu1,e времето точно преди изгрева на слънцето; le metal bleu1, кобалт; la houille bleu1,e енергията на приливите и вълните; sang bleu1, прен. синя, аристократична кръв; conte bleu1, ост. празни приказки; невероятен разказ; bifteck bleu1, едва изпечен бифтек, алангле; zone bleu1,e синя зона (с ограничения в паркирането в центъра на градовете); être fleur bleu1,e много съм сантиментален. -
14 bosse
f. (p.-к. frq. °botja "coup") 1. гърбица; подутина; цицина; bosse du dromadaire гърбица на камила; 2. могилка, хълмче; 3. едва наболи рога на елен; 4. прен., разг. наклонност, влечение, способност; avoir la bosse de qqch. имам наклонност, талант за нещо; 5. релефен орнамент; 6. анат. изпъкналост на кост; 7. бабуна на писта за ски; 8. мор. корабно въже. Ќ ne souhaiter que plaies et bosses готов съм да се карам; предизвиквам кавга; търся си белята; rouler sa bosse скитам се; bosse d'amarage мор. въже за връзване на кораб на пристанище. Ќ Ant. cavité, creux, renfoncement, trou. -
15 coercible
adj. (lat. cњrcere "contraindre") който може да се свива, да се сгъстява. Ќ rire а peine coercible едва сдържан смях. -
16 congru,
e adj. (lat. congruus "convenable") ост. точен, подходящ; адекватен, уместен; expressions congru,es подходящи изрази. Ќ nombres congru,s мат. две цели числа, чиято разлика се дели на трето число; réduire qqn. а la portion congru,e довеждам някого до просешка тояга, до положение едва да преживява. Ќ Ant. inadéquat, incongru. -
17 coquille
f. (lat. conchylium, gr. konkhulion, croisé avec lat. coccum "coque") 1. черупка, раковина на мекотело или бронхиопод; coquilles de noix черупки от орехи; 2. търг. формат хартия 56/44 см; 3. печ. грешка при набор (разместване на букви); 4. орнамент за украса във форма на черупка или раковина; 5. дълбок съд; 6. мед. гипсов корсет около тяло; 7. предпазител на долната част на корема при бойните изкуства; 8. черупка на яйце; 9. черупка на орех, лешник и др.; 10. adj.inv. coquille d'њuf бяло с едва доловим цветен нюанс ( за цвят). Ќ sortir de la coquille излюпвам се; rentrer dans sa coquille затварям се в себе си; coquille Saint-Jacques зоол. пектен (вид черупчесто мекотело); coquille d'épée заоблен предпазител за ръката на дръжката на шпага; coquille d'escalier долна част на вита стълба; coquille de noix прен. малка лодка или корабче. -
18 deutérocanonique
adj. (de deutéro- et canonique) рел. livres deutérocanoniques книги, станали канонични, едва след като други вече са били признати за такива. -
19 enragé,
e adj. (de enrager) 1. бесен, побеснял; chien enragé, бясно куче; 2. прен. неуморим, страстен; joueur enragé, страстен играч; 3. много голям, много силен, нетърпим; douleur enragé,e много силна болка; 4. буен, разярен, див; 3. m.,f. запалянко, привърженик. Ќ manger de la vache enragé,e водя живот, пълен с лишения; едва свързвам двата края. -
20 esquisse
f. (probabl. lat. schedium "poème improvisé") 1. скица, план; 2. чертеж; 3. прен. очертание; едва доловим жест.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
едва — едва … Морфемно-орфографический словарь
едва — Еле, насилу, через силу, с трудом, едва едва, еле еле, только только, наконец; почти не, почти что не, чуть; лишь только, как только. Он чуть было не погиб; его жизнь висела на волоске. Насилу его уговорили. Он с трудом ходит.. Ср. . См … Словарь синонимов
ЕДВА — ЕДВА, нареч. 1. Лишь только, только что. «Белинский тогда едва начинал свою критическую карьеру.» А.Тургенев. «Едва он выехал со двора, как отец ее вошел.» Пушкин. Комната едва освещалась лампочкой. 2. Насилу, с трудом. Он едва приподнял корзину … Толковый словарь Ушакова
едва — I. нареч. 1. Только что, чуть только. Ему е. минуло восемь лет. Е. забрезжил рассвет. Разговор был прерван, е. начавшись. Время едва едва перевалило за полдень (только только). 2. Совсем немного, слегка. Е. заметная тропинка. Очертания башен е.… … Энциклопедический словарь
ЕДВА — 1. нареч. Насилу, с трудом. Е. дошёл. 2. нареч. Чуть, только немного. Е. жив. Е. дышит. Е. освещённая комната. 3. нареч. Только что. Ему е. исполнилось десять лет. 4. союз. Лишь только, как только. Е. вошёл, начал говорить. • Едва (было) не,… … Толковый словарь Ожегова
едва — ЕДВА1, едва едва, еле, еле еле, кое как, кой как, насилу, насилу насилу, с грехом пополам, чуть, чуть чуть ЕДВА2, едва едва, едва лишь, едва только, лишь, лишь только, только, как только, чуть, чуть только … Словарь-тезаурус синонимов русской речи
ЕДВА — нареч. еле, насилу, чуть, с трудом. Едва, едва управился. | Лишь только, как только, лишь. Едва вошел, как начал браниться. Едва ли, сомнительно, я сомневаюсь, невероятно. Толковый словарь Даля. В.И. Даль. 1863 1866 … Толковый словарь Даля
едва не — См … Словарь синонимов
едва — диал. одва, с. в. р. (Лескин, KSchl.Beitr. 6, 155), ст. слав. ѥдва, ѥдъва μόγις, μόλις, болг. едва, сербохорв. jе̏два, словен. jèdva, чеш. (стар.) jedva, др. польск. jedwa. Начальное о представлено также в словен. диал. odvaj, макед. oдвa(j) (см … Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
Едва — I нареч. качеств. обстоят. Лишь только, только что (о начальном моменте какого либо действия). II нареч. качеств. количеств. 1. Слегка, чуть чуть. 2. С трудом, насилу. III союз Употребляется при присоединении придаточной части сложноподчиненного… … Современный толковый словарь русского языка Ефремовой
Едва — I нареч. качеств. обстоят. Лишь только, только что (о начальном моменте какого либо действия). II нареч. качеств. количеств. 1. Слегка, чуть чуть. 2. С трудом, насилу. III союз Употребляется при присоединении придаточной части сложноподчиненного… … Современный толковый словарь русского языка Ефремовой
