-
1 fumée
f. (de fumer1) 1. дим, пушек; la fumée du tabac цигарен дим; 2. изпарение, пара; fumée s'élevant d'un étang изпарение от блато; 3. pl. главозамайване (от някаква страст); опиване, замайване; 4. pl. лов. изпражнения на дивеч. Ќ il n'y a pas de fumée sans feu няма дим без огън, крушата не пада по-далече от дървото; s'en aller en fumée изпарявам се като дим; ennuyeux comme la fumée много отегчителен. -
2 panache
m. (it. pennaccio) 1. сноп от пера (за украшение на шапка и др.); 2. корона (на дърво); стълб, кълбо (дим); un panache de fumée кълбо дим; 3. прен. avoir du panache имам горда осанка; 4. горна част, заострен, завит край. -
3 colonne
f. (du lat. colomna, d'apr. l'it. colonna) 1. колона, стълб; colonne dorique арх. дорийска колона; 2. паметник във форма на колона; la colonne Trajane колоната на император Траян; 3. колона, колонка (във вестник, списание и др.); colonne de chiffres колона от цифри; 4. воен. колона; colonne d'aussaut щурмова колона; colonne de chars танкова колона; 5. прен. стълб, опора; 6. цилиндрична опора. Ќ cinquième colonne пета колона (чужди агенти, шпиони в противниковия лагер); colonne atmosphérique въздушно налягане; colonne montante главна канализация в многоетажна постройка; colonne Morris цилиндрична колона за обяви и афиши; colonne de fumée стълб от дим; colonne vertébrale анат. гръбначен стълб. Ќ Ant. front, ligne (milit.). -
4 désenfumage
m. (de désenfumer) пречистване, проветряване от дим. -
5 désenfumer
v.tr. (de dés- et enfumer) пречиствам, проветрявам от дим (пушек); désenfumer une pièce проветрявам помещение. Ќ Ant. enfumer. -
6 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
7 enfumer
v.tr. (de en- et fumer) 1. опушвам; 2. изпълвам с дим, задимявам; 3. опушвам, прогонвам с пушек; enfumer des abeilles опушвам пчели; s'enfumer опушвам се. -
8 fumerolle
f. (it. fumaruolo "orifice de cheminée") геол. фумарола ( дим от пукнатини на вулканическа земя). -
9 montagne
f. (lat. pop. °montanea) 1. планина; massif de montagne планински масив; 2. разш. грамада, куп. Ќ il n'y a que les montagnes qui ne se rencontrent pas планина с планина не се среща, човек с човек се среща; montagnes russes увеселително влакче, което преминава през поредица от възвишения и падини (по време на панаир); прен. поредица от успехи и неуспехи; gros comme une montagne извънредно дебел, едър; la montagne qui accouche d'une souris амбициозни проекти, които довеждат до нищожен резултат; faire battre les montagnes явявам се причина за раздор; faire une montagne de qqch. преувеличавам нещата; soulever des montagnes извършвам много трудни неща; il n'y a pas de montagne sans vallée погов. трябва винаги едно нещо да се разглежда от различните му аспекти, няма дим без огън. -
10 résoudre
v.tr. (lat. resolvere) 1. хим. разлагам, превръщам; le feu resout le bois en cendre et en fumée огънят превръща дървото в пепел и дим; 2. мед. разнасям, премахвам; резорбирам; 3. юр. анулирам (продажба, договор); 4. решавам, вземам решение; разрешавам; résoudre une question решавам въпрос; résoudre une difficulté разрешавам трудност; il resout de visiter cette île той решава да посети този остров; 5. мат. решавам; résoudre une équation решавам уравнение; 6. ост. анализирам; se résoudre 1. превръщам се; разлагам се; 2. решавам се; se résoudre а faire qqch. решавам се да правя нещо. -
11 rond1
m. (lat. pop. °retundus, class. rotundus) 1. кръг, колело; кръгъл предмет; faire des rond1s de fumée правя колелца от дим (с цигара); 2. rond1 de serviette колелце, пръстен (за поставяне около навити на руло салфетки); 3. нар. парЂ; 4. rond1 de jambe въртене, кръгово движение с крак (при танц); 5. loc. adv. en rond1 в кръг; danser en rond1 танцувам в кръг; 6. пари; су (дребна монета); 7. анат. един от раменните мускули. Ќ en baver des rond1s de chapeaux ост. силно изненадан съм; подложен съм на строго отношение; n'avoir pas un (le) rond нямам пукната пара; pour pas un rond1 безплатно, гратис. -
12 smog
m. (mot angl., de smoke "fumée" et fog "brouillard") смог (гъста мъгла от сажди, дим, капчици вода в индустриалните райони). -
13 spirale
f. (espiralle, pour ligne spirale) 1. геом. спирала; 2. кълбо, спирала; spirales de fumée кълбета от дим. -
14 suffoquer
v. (lat. suffocare) I. v.tr. 1. задушвам, задушавам; задавям; une fumée qui suffoque дим, който задушава; 2. силно вълнувам (от гняв, възмущение и др.); II. v.intr. 1. задушавам се, задушвам се; задавям се; 2. прен. силно се вълнувам. -
15 tabagique
adj. (de tabagie) 1. ост. опушен с цигарен дим; 2. никотинов, никотинен; intoxication tabagique никотиново отравяне; 3. m., f. човек, който прекалява с цигарите. -
16 typh(o)-
(съставна част на сложни думи) от гръцки tuphos "дим, пушек" и в медицинския гръцки "вцепенение". -
17 typh(o)-
(съставна част на сложни думи) от гръцки tuphos "дим, пушек" и в медицинския гръцки "вцепенение".
См. также в других словарях:
Дим — Дим: Дим (Альшеевский район) село в Альшеевском районе Башкортостана, относится к Кармышевскому сельсовету. Дим (Чишминский район) деревня в Чишминском районе Башкортостана, относится к Дурасовскому сельсовету. Дим (пещера) пещера в Турции… … Википедия
ДИМ — «Джамиат и уль Муджахеддин» радикальная исламистская организация организация, Пакистан Словарь: Словарь сокращений и аббревиатур армии и спецслужб. Сост. А. А. Щелоков. М.: ООО «Издательство АСТ», ЗАО «Издательский дом Гелеос», 2003. 318 с. ДИМ… … Словарь сокращений и аббревиатур
Дим — а, муж. Стар. редк.Отч.: Димович, Димовна.Производные: Дима.Происхождение: (Греч. demos народ.)Именины: 23 апр., 25 апр., 19 мая Словарь личных имён. Дим См. Димос. День Ангела. Справочн … Словарь личных имен
ДИМ — (англ.). Серебряная монета Сев. Амер. Соед. Штатов = 13,375 коп. Словарь иностранных слов, вошедших в состав русского языка. Чудинов А.Н., 1910. ДИМ амер. Серебряная монета Северо Американских Штатов, равная нашим 133/8 коп. серебром. Объяснение… … Словарь иностранных слов русского языка
дим — партия, квартал Словарь русских синонимов. дим сущ., кол во синонимов: 3 • квартал (7) • монета … Словарь синонимов
дим — дим. См. локальная популяция. (Источник: «Англо русский толковый словарь генетических терминов». Арефьев В.А., Лисовенко Л.А., Москва: Изд во ВНИРО, 1995 г.) … Молекулярная биология и генетика. Толковый словарь.
дим — * dime f. Десятая часть доходов, отдаваемая в пользу церкви. Пример римско католического духовенства в Ирландии. взимающего с народа, уже и без того удрученного нищетою, тяжелую подать десятинную (dime). Бутовский 1847 2 494 … Исторический словарь галлицизмов русского языка
дим — [дим] ди/му, м. (ў) диему/, мн. диеми/, дием і/ў … Орфоепічний словник української мови
димісія — Димісія: вихід у відставку [46 1] вихід у відставку з військової служби [19] відставка [46 2] звільнення, відставка [VI;VII] … Толковый украинский словарь
дим — іменник чоловічого роду … Орфографічний словник української мови
диміти — дієслово недоконаного виду … Орфографічний словник української мови
