-
1 tout
adv., m., pron. et adj. (bas lat. tottus, forme expressive de totus "tout entier, intégral") I. adv. 1. съвсем, напълно, съвършено; tout jeune съвсем млад; c'est tout naturel това е съвсем естествено; tout autre съвършено друг; tout doucement съвсем леко; 2. tout... que (без subjonctif) колкото и да; tout riche que je suis колкото и да съм богат; 3. tout (+ p. prés.) (служи за подсилване, не се превежда); tout en causant разговаряйки; 4. loc.adv. du tout никак; en tout et pour tout всичко на всичко; pas du tout никак, съвсем не; rien du tout нищо; tout autour наоколо; tout au plus най-много; tout а l'heure преди малко; ей-сега, веднага; tout а fait съвсем; tout а coup внезапно; tout d'un coup наведнъж; tout de même все пак; tout d'abord най-напред; tout de suite веднага; pas du tout съвсем не, никак; II. m. 1. цяло; former un tout съставлявам едно цяло; risquer le tout pour le tout залагам всичко на една карта; 2. главното, важното; le tout est de... разг. важното е да...; 3. светът, вселената; le grand Tout безкрайната Вселена; III. pron. 1. всичко; tout va bien всичко е добре; il sait tout той знае всичко; c'est tout това е всичко; avant tout преди всичко; 2. pl. tous, toutes всички; la dernière de toutes последната от всички; tous ensemble всички заедно; 3. ост. всички; tout dormait dans la voiture всички спяха в колата; 4. loc. а tout prendre като се вземе всичко пред вид; най-сетне, най-подир, в края на краищата; après tout в края на краищата, впрочем; c'est tout dire с това всичко е казано; всичко е ясно, разбрано; malgré tout въпреки всичко; pour tout aller за всеки ден (за всичко); tout est bien qui finit bien погов. всичко е хубаво, щом свършва хубаво; une fois pour toutes веднъж завинаги; IV. tout, toute adj. 1. целият, цялата, цялото; tout le jour целият ден; toute sa petite famille цялото му малко семейство; de tout mon cњur от цялото си сърце; 2. всеки, всяка, всяко; toute personne всеки човек; tout Français всеки французин; 3. единствен; ils avaient pour tout domestique une vieille femme имаха за единствена прислуга една старица; 4. pl. tous, toutes всеки, всяка; всички; tous les hommes всички хора; tous les matins всяка сутрин; toutes les fois que всеки път, когато; cesser toutes relations скъсвам всякакви връзки. Ќ а toute bride стремглаво; а tout hasard за всеки случай; а toutes jambes бързо, с всички сили, през глава; а tout moment всеки миг; а tout propos по всеки повод; de toutes parts отвсякъде; de toute urgence много бързо, срочно; en tout cas във всеки случай; en toute hâte набързо; de toutes façons във всеки случай, и все пак; de toute éternité от край време, от стари времена; en tout bien tout honneur с честни намерения. -
2 arrière-ban
m. (de arrière et ban) (pl. arrière-bans) 1. феод. всички васали на един сюзерен; convoquer l'arrière-ban свиквам под знамената всичките си васали; 2. прен. всички лица, свикани на събрание. -
3 batterie
f. (de battre) 1. воен. батарея; batterie de campagne полска батарея; batterie antichar противотанкова батарея; 2. физ. батерия; batterie électrique електрическа батерия; 3. тропане с крака (в танц); 4. ост. сбиване; яростна караница; 5. ударни инструменти в оркестър; 6. биене на барабан. Ќ batterie de cuisine комплект от всички метални съдове в кухня; разг. всички отличия на военен; dresser ses batteries разг. вземам мерки; recharger ses batteries разг. възстановявам силите си; élevage en batterie промишлено отглеждане на животни. -
4 chapelle
f. (lat. pop. capella "lieu où l'on gardait la chape de Saint Martin, de cappa "chape") 1. параклис; капела; la chapelle Sixtine Сикстинската капела; 2. отделна част от църква със свой олтар; chapelle latérale страничен параклис в църква; 3. всички свещеници на един параклис; всички певци в един параклис; maître de chapelle ръководител на хор в църква; 4. прен. кръг, школа, затворена група; клан; 5. техн. полусферична част на фурна; 6. съвкупност от предмети, необходими за отслужване на литургия. Ќ chapelle ardente стая, покрита с черно и осветена със свещи, в която е изложено тялото на мъртвец. -
5 chiourme
f. (it. ciurma; lat. celeusma "chant de galériens") ист. всички каторжници от каторга, всички затворници от затвор или гребци от галера. -
6 complet1,
ète adj. (lat. completus, p. p. de complere "achever") 1. пълен; c'est complet1, пълно е, няма места; collection complet1,ète пълна колекция; њuvres complet1,ètes пълни съчинения; discrédit complet1, пълно дискредитиране; hôtel complet1, хотел, който е пълен, без свободни места; 2. цял, цялостен; 3. съвършен, напълно развит. Ќ être au grand complet1, всички сме събрани, всички сме налице; pain complet1, хляб, в който има и трици; petit déjeuner complet1, закуска с хляб, масло и конфитюр; dix années complet1,ètes десет изтекли години. Ќ Ant. incomplet; élémentaire; esquissé, appauvri, réduit; désert, vide. -
7 couvée
f. (de couver) 1. всички яйца, измътени от една птица; 2. люпило, мътило ( всички пилета от едно люпене). Ќ n'être pas né de la dernière couvée имам опит, не съм наивен; от стара коза яре съм. -
8 enseignement
m. (de enseigner) 1. преподаване, обучание; 2. образование; l'enseignement primaire основно образование; enseignement secondaire средно образование; enseignement supérieur висше образование; enseignement professionnel професионално образование; enseignement public образование в държавни училища (на всички нива, вкл. и висше); enseignement privé образование в частни училища (на всички нива, вкл. и висше); 3. лит наставление, напътствие, завет, поука; 4. учение, доктрина. -
9 monde
m. (lat. mundus) 1. свят, планета; система от планети; 2. свят; au monde на света; 3. разш. le monde d'art светът на изкуството; 4. континент; планета Земя; 5. светско общество, светски живот; vivre dans le monde живея в обществото; homme du monde човек от висшите кръгове на обществото; le petit monde обикновените среди на обществото; простолюдие; 6. човешки род; човешко общество; хора; 7. посетители, гости; avoir du monde посрещам, имам гости; 8. народ, тълпа; 9. ост. слуги; прислуга. Ќ aller (passer) dans l'autre monde умирам; mettre au monde раждам, давам живот; venir au monde раждам се; tout le monde всички; monsieur Tout-le-monde господин еди-кой си; le Nouveau monde Америка; le monde comme il va обикновеният ход на нещата; de l'autre monde, d'un autre monde невероятен, който не е за вярване; а face du monde открито, пред всички; de par le monde навсякъде, по цялата земя; depuis que le monde est monde откакто свят светува; pour rien au monde за нищо на света; ne plus être de ce monde умрял съм; faire (tout) un monde de qqch. преувеличавам трудностите около дадена дейност; se moquer (se ficher, se foutre) du monde действам без да се интересувам от общественото мнение; se prendre pour le nombril du monde мисля се за център на света; refaire le monde говоря претенциозно; ainsi va le monde! така стоят нещата, животът си тече; c'est le monde а l'envers (renversé) необичайно е, всичко е наопаки; c'est un monde! огромно е, преувеличено е! il y a du monde au balcon големи гърди на жена. -
10 plein-emploi
m. (de plein et emploi) икон. използване на всички трудоспособни; politique de plein-emploi политика на използване на всички трудоспособни. -
11 retourner
v. (de re- et tourner) I. v.tr. 1. обръщам отново; retourner un matelas обръщам дюшек; retourner une carte обръщам карта; retourner la situation обръщам положението; 2. обръщам, пластя; retourner du foin обръщам сено; 3. оглеждам, изучавам от всички страни; retourner une idée оглеждам от всички страни идея; 4. развълнувам; шокирам; cette nouvelle l'a retourné тази новина го шокира; 5. връщам; retourner une lettre връщам писмо; 6. обръщам, обработвам (земя); 7. обръщам дреха; II. v.intr. 1. възвръщам се, преминавам отново в ръцете на; връщам се на; la maison retourne а sa sњur къщата се връща в ръцете на сестра му; 2. връщам се, завръщам се; retourner а l'école връщам се в училище; retourner sur ses pas връщам се по стъпките си; il est retourné chez той се върна у тях; 3. връщам се към, възвръщам се към; retourner а la vie sauvage връщам се към дивия живот; retourner а son ancien métier връщам се към стария си занаят; se retourner 1. обръщам се; преобръщам се; se retourner sur le dos обръщам се по гръб; la voiture se retourne колата се преобръща; se retourner dans sa tombe обръщам се в гроба си; 2. прен. служа си с хитрости, изплъзвам се; 3. в съчет. s'en retourner връщам се ( отнякъде), отивам си; 4. обръщам се ( назад), поглеждам назад; 5. se retourner contre qqn. обръщам се срещу някого; 6. se retourner vers qqn. обръщам се за помощ към някого. Ќ sans se retourner без да съжалявам за това, което оставям; de quoi il retourne за какво става дума; retourner sa veste променям внезапно мнението си; retourner qqn. карам някого да си промени мнението. -
12 timonerie
f. (de timonier) 1. мор. кабина, в която се намират апаратите на кормчията и тези на сигнализацията; 2. всички моряци, които обслужват управлението на кораб; 3. всички командни лостове и спирачки (във влак, в автомобил). -
13 tuyauterie
f. (de tuyau) 1. ост. производство на метални тръби; 2. фабрика за тръби; 3. тръбопроводна система на машина; всички тръби на водопроводна и канализационна система; 4. всички тръби на орган. -
14 vent
m. (lat. ventus) 1. вятър; les vents du nord, du sud, d'est, d'ouest северните, южните, източните, западните ветрове; vent d'amont (vent de mer) вятър, който духа откъм морето; vent d'aval (vent de terre) вятър, който духа откъм сушата; coup (rafale) de vent внезапен силен вятър; vent fort силен вятър; vents alizés пасатни ветрове; faire du vent духам; un grand vent se leva задуха силен вятър; vents de mousson мусонни ветрове; le vent tombe вятърът утихва; le vent chasse les nuages вятърът издухва облаците; 2. въздух; ballon plein de vent балон, пълен с въздух; 3. анат. чревни газове, пръдня; avoir des vents имам газове. Ќ aller comme le vent вървя много бързо; avoir du vent plein son sac вятър го вее; avoir vent arrière (avoir le vent en poupe) мор. вятърът ме бие отзад; прен. помага ми щастието; avoir vent debout мор. вятърът ми пречи, духа срещу посоката ми на движение; avoir vent de qqch. подушвам нещо; coup de vent внезапен вятър; des quatre vents от всички краища; en plein vent на открито; fusil а vent въздушна пушка; il fait du vent духа вятър; le nez au vent с вирнат нос; le vent tourne вятърът се променя; le vent remonte мор. вятърът става от северен на западен (за северното полукълбо) и от западен на северен (за южното); n'avoir ni vent ni nouvelles de qqn. нямам вест от някого; petite pluie abat grand vent посл. малката причина води до големи последици; quel bon vent vous amène? какво ви носи тук? être coiffé en coup de vent косите ми са разчорлени; qui sème le vent récolte la tempête който сее ветрове, жъне бури, който копае гроб другиму, сам пада в него; prendre le vent подушвам следи (за ловджийско куче); les quatre vents четирите посоки на света; а tous les vents навсякъде, във всички посоки; vent solaire астр. слънчев вятър; être dans le vent ост. според модата съм; bon vent! на добър път!; tourner а tous les vents много съм непостоянен; le vent était а l'optimisme настроението беше оптимистично; filer comme le vent вървя много бързо; du vent празни, безполезни, несериозни неща; несериозни обещания; faire du vent разг. правя се на важен; sentir le vent du boulet чувствам опасността; instrument а vent духов инструмент. Ќ Hom. van. -
15 accastillage
m. (de esp. castillo "château") 1. мор., ост. част от кораб, която се намира над водата; 2. всички уреди и приспособления, които се намират на надстройката на кораб. -
16 accessible
adj. (de accéder) 1. достъпен; 2. прен. чувствителен (към); accessible а la flatterie чувствителен към ласкателството; 3. понятен, разбираем; une science accessible а tous наука, понятна за всички. Ќ Ant. inaccessible; impénétrable; insensible; ardu, difficile, secret. -
17 admissible
adj. (lat. médiév. admissibilis) 1. ост. приемлив, допустим; cela n'est pas admissible това е недопустимо; 2. който може да заема някакъв пост; tous les citoyens sont admissibles всички граждани могат да заемат държавни постове; 3. допуснат; candidat déclaré admissible кандидат, допуснат до устен изпит. Ќ Ant. inadmissible, irrecevable, ajourné, refusé. -
18 aérodyne
m. (de aéro- et dyne) общ термин, означаващ всички летящи апарати, по-тежки от въздуха. -
19 agréeur
m. (de agréer) ост. човек, който снабдява кораб с всички необходими принадлежности. -
20 aller1
v.intr. (aler, alare; réduction mal expliquée du lat. ambulare, syn. de ire "aller" dans la langue fam.; fut. et condit. du lat. ire; vais, vas, va, vont, du lat. vadere) 1. отивам; ходя; aller1 а pied ходя пеша; 2. вървя, напредвам; преуспявам; l'affaire va bien работата върви добре; 3. вървя бързо, бягам; 4. прен. стои добре, отива, прилича (за дреха); подхожда; става; ça vous va bien това ви прилича; 5. сег. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche - близко бъдеще; je vais parler (след малко) ще говоря; 6. мин. неопр. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche dans le passé - близко бъдеще в миналото; il allait partir той (сега) щеше да тръгне; 7. чувствам се; comment allez-vous? как сте, как се чувствате? 8. вървя, работя, функционирам (за машина, уред и др.); 9. кара, върви; une voiture qui va vite кола, която вдига голяма скорост; 10. aller1 (+ inf. de but) je suis allé me promener отидох да се разходя. Ќ aller1 а l'âme, au cњur трогвам душата, сърцето; aller1 au fond des choses вниквам в същината на нещата; aller1 contre vent et marée пренебрегвам всички опасности; aller1 de mal en pis от трън та на глог; aller1 fort преувеличавам; aller1 loin отивам много далече, прекалявам; allez toujours! не бойте се! гледайте си работата! allez-vous en (va-t'en) идете си, махнете се (иди си, махни се); allez-vous promener вървете по дяволите, махнете се; allons donc хайде де, вие се шегувате; allons, enfants de la patrie вдигнете се, деца на родината; au pis aller1 в краен случай; ça va mal (cela va mal) не съм добре, не ме бива; cela va sans dire (tout seul, de soi) това е безспорно ясно, очевидно; comment ça va? (или ça va?) как сте, как върви работата? comment va votre santé? как сте със здравето си? faire aller1 qqn. изпращам някого за зелен хайвер; il y va а tout vent обръща се накъдето го духне вятърът (оставя се всеки да го води); laisser aller1 отпускам, освобождавам; se laisser aller1 зарязвам работите си, не се грижа никак за нищо; on y va! ида! сега! веднага! s'en aller1 отивам си; разотиваме се; изчезвам; умирам.
См. также в других словарях:
всички — обобщ.мест. ведно, заедно, вкупом, накуп, дружно, съвместно, наедно, общо, вей, всинца … Български синонимен речник
по всички правила — словосъч. гала, параден, официален … Български синонимен речник
Bulgarian language — Not to be confused with Bulgar language. Bulgarian Български език Bălgarski ezik Spoken in Bulgaria, Turkey, Serbia, Greece, Ukraine, Moldova, Romania, Albania, Kosovo, Repub … Wikipedia
Martenitsa — Typical martenitsa Martenitsa (Bulgarian: мартеница, pronounced [ˈmartɛnit͡sa]; plural мартеници martenitsi) is a small piece of adornment, made of white and red yarn and worn from March 1 until around the end of March (or the first time an… … Wikipedia
вред — нар. навред, навсякъде, вредом, на всички места, по всички посоки, повсеместно … Български синонимен речник
вредом — нар. вред, навред, навсякъде, на всички места, по всички посоки, повсеместно … Български синонимен речник
всъде — нар. навсякъде, повсеместно, по всички места, по всички посоки, навред … Български синонимен речник
всякак — нар. всячески, във всяко отношение, от всяка гледна точка, от всяка страна, както завърна, по всякакъв начин, с всички средства, с всички сили, по всевъзможен начин … Български синонимен речник
всячески — нар. всякак, във всяко отношение, от всяка гледна точка, от всяка страна, както завърна, по всякакъв начин, с всички средства, с всички сили, по всевъзможен начин … Български синонимен речник
навред — нар. навсякъде, всъде, повсеместно, всякъде, под дърво и камък, вред, вредом, по всички места, на път и под път, където завърна, където заваря, наляво и надясно, по всички посоки, къде ли не, на всяка крачка, дето седна и дето стана, надлъж и… … Български синонимен речник
на всеослушание — словосъч. гръмко, на висок глас, публично, пред всички, да се чуе от всички … Български синонимен речник
