-
1 bienséance
f. (de bienséant) ост. приличие; благоприличие; la bienséance n'est que le masque du vice благоприличието е само маска на порока. Ќ Ant. immodestie, impertinence, inconvenance, indécence, impolitesse, sans-gêne. -
2 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
3 chaperon
m. (de chape "capuchon") 1. ист. шапчица, качулка за покриване на главата (на мъже и жени в средните векове); 2. ост. черен дамски воал за жалейка; 3. прен. възрастна жена, която придружава за благоприличие момиче или млада жена; 4. покрив на зид, на стена за ограда. 5. вид тога; епитрахил. Ќ "Le petit chaperon rouge" "Червената шапчица" - приказка от Ш. Перо. -
4 chaperonner
v.tr. (de chaperon) 1. придружавам младо момиче или млада жена (за благоприличие); 2. покривам връх на стена с керемиди, за да се изтича дъждовната вода. -
5 convenance
f. (de convenir) 1. pl. благоприличие; respecter les convenances спазвам благоприличието; 2. лит. сходство; convenance des caractères сходство в характерите; 3. удобство, полезност, изгода; mariage de convenance брак по изгода, по сметка; choisissez une heure а votre convenance изберете час, в зависимост от това кога ви е удобно. Ќ consuler les convenance de qqn. информирам се за вкусовете на някого. Ќ Ant. inconvenance, impertinence, disconvenance, impropriété. -
6 décence
m. (lat. decentia) приличие, благоприличие, пристойност. Ќ Ant. indécence, obscénité, cynisme. -
7 garder
v.tr. (germ. °wardôn "veiller") 1. пазя, наглеждам, гледам; garder des bêtes пазя животни; garder des enfants бавя, гледам деца; garder une maison пазя, охранявам къща; 2. задържам; garder qqn. comme client задържам някого като клиент; 3. оставям, съхранявам; garder les marchandises en entrepôt съхранявам стоките в склад; garder un double du contrat оставям си копие от договор; 4. спазвам, съблюдавам; garder les convenances спазвам обществените норми за благоприличие; garder une discrétion спазвам дискретност; 5. пазя, запазвам; garder le silence пазя, запазвам мълчание; garder un secret пазя тайна; garder la taille пазя линия (при диета); 6. та3/4; garder rancune а qqn. та3/4 злоба срещу някого; garder l'espoir que тая, храня надежда, че; gardez-moi une place запазете ми място; 7. оставам, пазя; garder le lit оставам в легло; garder la chambre стоя вкъщи (при болест); se garder 1. внимавам, пазя се, избягвам; 2. se garder de предпазвам се от; gardez-vous des flatteurs пазете се от ласкателите; 3. запазвам се, трая ( за дълбоко замразени продукти). Ќ garder а vue не изпускам от очи; être gardé а vue под постоянно наблюдение съм; Dieu me garde de... Бог ме пази от... Ќ Ant. abandonner, céder, changer, détruire, gâter, rendre, renoncer а; se débarrasser, se défaire; négliger, oublier, perdre; révéler; enfreindre. -
8 protocole
m. (lat. protocollum) 1. формуляр за съставяне на официални актове; 2. дипл. протокол (на заседание); 3. официална дипломатическа церемония; 4. протоколен отдел; 5. прен. благоприличие, етикеция. -
9 stylé,
e adj. (de style) обучен, приучен на благоприличие; дресиран. -
10 styler
v.tr. (de style, stylé) обучавам, приучавам на благоприличие; дресирам.
См. также в других словарях:
благоприличие — благоприличие … Орфографический словарь-справочник
благоприличие — сущ., кол во синонимов: 1 • пристойность (17) Словарь синонимов ASIS. В.Н. Тришин. 2013 … Словарь синонимов
благоприличие — благоприличие, благоприличия, благоприличия, благоприличий, благоприличию, благоприличиям, благоприличие, благоприличия, благоприличием, благоприличиями, благоприличии, благоприличиях (Источник: «Полная акцентуированная парадигма по А. А.… … Формы слов
благоприличие — същ. благочинност, приличие, пристойност, възпитание, благовъзпитание, етикеция същ. етикет, добър тон, учтивост същ. добро държане, скромност, любезност … Български синонимен речник
Феодосий Косой — еретик, был холопом одного из московских бояр. "Улучив свободу мужеством и разумом своим", он бежал от господина на коне и с "имением" (так как занимал среди господских холопов видное положение.) к заволжским старцам в… … Большая биографическая энциклопедия
Иоанникий Горский — (Иван Семенович) архиепископ херсонский и одесский, сын священника, род. в 1810 г. в селе Малом Богородском Даниловского уезда, умер в ночь на 1 марта 1877 г. Образование получил в Ярославской семинарии и в Петербургской духовной академии. 3 июля … Большая биографическая энциклопедия
Пушкин, Александр Сергеевич — — родился 26 мая 1799 г. в Москве, на Немецкой улице в доме Скворцова; умер 29 января 1837 г. в Петербурге. Со стороны отца Пушкин принадлежал к старинному дворянскому роду, происходившему, по сказанию родословных, от выходца "из… … Большая биографическая энциклопедия
БЛАГОНАДЕЖНЫЙ — или благонадейный, твердый в надежде, несомневающийся; надежный, несомненный, верный, на кого можно надеяться, положиться. Будьте благонадежны, я вас не обману. Это благонадежный человек. Мост то не благонадежен. Благонадежность жен. надежность,… … Толковый словарь Даля
пристойность — См … Словарь синонимов
лепоподобно — @font face {font family: ChurchArial ; src: url( /fonts/ARIAL Church 02.ttf );} span {font size:17px;font weight:normal !important; font family: ChurchArial ,Arial,Serif;} благоприлично, как требует благоприличие … Словарь церковнославянского языка
Барков Иван Семенович — Барков (Борков) Иван Семенович [1732 – 1768, Петербург]. Сын священника; в 1744 был определен в Александро Невскую дух. семинарию, где доучился до класса пиитики. При наборе семинаристов в Акад. ун т был проверен в знании латыни М. В. Ломоносовым … Словарь русского языка XVIII века
