-
1 zèle
m. (bas lat. zelus "jalousie, ardeur", gr. zêlos) 1. усърдие, ревност, старание; travailler avec zèle работя с усърдие, старание; 2. ост., рел. силно желание да се служи на бога. Ќ faire du zèle старая се прекалено; grève du zèle стачка, при която се работи прекалено бавно и старателно, така че да се парализира производствения процес. Ќ Ant. laisser-aller, négligence, tiédeur; sabotage. -
2 zélé
adj. (de zèle) усърден, старателен, ревностен. Ќ Ant. indittérent, négligent. -
3 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
4 négligence
f. (lat. negligentia) 1. небрежност, нехайство, немарливост; 2. неглиже ( небрежност в облеклото). Ќ Ant. soin, application, zèle. -
5 nonchalance
f. (de nonchalant) 1. небрежност, безгрижие, отпуснатост, ленивост; 2. равнодушие, апатия. Ќ Ant. vivacité, ardeur, entrain, zèle. -
6 ranimer
v.tr. (de re- et animer) 1. съживявам, връщам към живот; ranimer le passé съживявам миналото; ranimer un noyé връщам към живот удавник; 2. ободрявам, въодушевявам; ranimer les gens въодушевявам хората; 3. прен. поощрявам; ranimer le courage de qqn. поощрявам смелостта на някого; ranimer le zèle поощрявам старанието, усърдието; 4. прен. събуждам за живот, подмладявам; se ranimer 1. оживявам; 2. събирам сили; 3. съживявам (за чувство); 4. събуждам се, активизирам се; le volcan s'est ranimé вулканът се събуди отново. Ќ Ant. assoupir, attiédir; éteindre, étouffer. -
7 redoublé,
e adj. (de redoubler) 1. удвоен, който се прави два (или повече) пъти; assauts redoublé,s многобройни атаки; 2. ускорен; pas redoublé,s ускорени крачки; 3. увеличен; zèle redoublé, увеличено усърдие. -
8 studieux,
se adj. (lat. studiosus, de studium "étude, zèle") 1. прилежен, старателен; усърден; 2. отдаден на учение; de studieux,ses vacances ваканция, отдадена на учение. Ќ Ant. dissipé, oisif; paresseux.
См. также в других словарях:
zèle — zèle … Dictionnaire des rimes
zélé — zélé … Dictionnaire des rimes
zèle — [ zɛl ] n. m. • 1512; zel XIVe; bas lat. zelus « jalousie, ardeur », gr. zêlos 1 ♦ Littér. ou vieilli Vive ardeur à servir la cause de Dieu et de la religion. ⇒ ferveur. « Son devoir était de réchauffer le zèle d un chrétien si tiède » (Larbaud) … Encyclopédie Universelle
zélé — zèle [ zɛl ] n. m. • 1512; zel XIVe; bas lat. zelus « jalousie, ardeur », gr. zêlos 1 ♦ Littér. ou vieilli Vive ardeur à servir la cause de Dieu et de la religion. ⇒ ferveur. « Son devoir était de réchauffer le zèle d un chrétien si tiède »… … Encyclopédie Universelle
zele — ZELE. s. m. Affection ardente pour quelque chose. Il se dit principalement à l égard des choses saintes & sacrées. Zele pour la gloire de Dieu. zele pour la foy, pour les choses saintes. le zele du salut des ames. le zele de la Religion. le zele… … Dictionnaire de l'Académie française
Zele — Zele … Deutsch Wikipedia
zélé — zélé, ée (zé lé, lée) adj. Qui a du zèle. • Car il contrôle tout, ce critique zélé, MOL. Tart. I, 1. • Nous ne sommes plus étonnés de voir que les papes et quelques évêques aient été si zélés contre le sens de Jansénius, PASC. Prov. XVIII.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
zelé — Zelé, [zel]ée. adj. Qui a du zele. Les devots zelez. c est un zelé serviteur de Dieu. il est zelé pour la foy, pour le service de son Prince, pour le salut de sa patrie. je ne vis jamais d homme plus zelé, si zelé … Dictionnaire de l'Académie française
žele — žèlē (želȇ) m <G želèa> DEFINICIJA 1. voćni sok ukuhan sa šećerom i stvrdnut hlađenjem [žele bomboni] 2. kulin. hladetina, usp. želadija ETIMOLOGIJA fr. gelée … Hrvatski jezični portal
želė — želė̃ sf. ind. TrpŽ; ŠT67 1. DŽ toks valgis, gaminamas iš vaisių sulčių ar kitų saldžių skysčių, pridedant želatinos ar želatininių medžiagų, drebučiai: Raudona želė LKGIII403. Želė gaminama verdant vaisių sultis su cukrumi ir kartais pridedant… … Dictionary of the Lithuanian Language
Zele — es una localidad de Bélgica de la provincia de Flandes Oriental. La población de Zele, a 1 de enero de 2006, es de 20.371 habitantes. El área de la localidad es 33.06 Kilómetros cuadrados, lo que da una densidad de población de 616 habitantes por … Wikipedia Español
