-
1 latin,
e adj. (lat. latinus) et n. 1. латински; la grammaire latin,e латинска граматика; 2. католически; église latin,e католическа църква; 3. m. латински език; latin, vulgaire простонароден латински език; latin, classique класически латински език; latin, de cuisine лош латински; 4. m., f. латинец. Ќ perdre son latin, разг. нищо не разбирам, намирам се в недоумение; Quartier latin, Латински квартал (в Париж); voile latine мор. триъгълно платно, използвано в Средиземноморието. -
2 perdre
v. (lat. perdere) I. v.tr. 1. губя, изгубвам, загубвам; perdre au jeu губя в игра; perdre sa place губя мястото си; perdre son père, son mari изгубвам баща си, мъжа си (умират); 2. изпускам, пропускам, изтървавам; ne perdre aucune occassion de не изпускам случай да; 3. погубвам, уронвам престижа, опозорявам; губя от качествата си; претърпявам загуба; II. v.intr. мор. спадам, губя, намалявам; la marée perd настъпва отлив; se perdre 1. губя се, изгубвам се, загубвам се; изчезвам; 2. se perdre dans, en потъвам, вглъбявам се; 3. погубвам себе си; 4. развращавам се. Ќ perdre le latin обърквам се (губя ума и дума); perdre contenance губя самообладание; perdre du terrain отстъпвам, губя; perdre du poids отслабвам; perdre la parole онемявам, ставам безмълвен; perdre le souffle задъхвам се; perdre la vie умирам; perdre connaissance припадам; perdre courage загубвам смелост; perdre la tête (la boule, la boussole, la tramontane) полудявам; perdre pied в затруднение съм; se perdre en conjectures губя се в догадки, много съм озадачен. Ќ Ant. gagner. -
3 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам.
См. также в других словарях:
Y perdre son latin — ● Y perdre son latin ne pas pouvoir expliquer quelque chose, renoncer à comprendre … Encyclopédie Universelle
Perdre son latin. — См. Придти в тупик … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
latin — latin, ine [ latɛ̃, in ] adj. et n. • 1160; lat. latinus I ♦ Adj. 1 ♦ Antiq. Du Latium. 2 ♦ Des provinces ou des peuples soumis à la domination de Rome et auxquels elle a imposé sa langue et sa civilisation. ⇒ romain. Les peuples latins, et n.… … Encyclopédie Universelle
perdre — [ pɛrdr ] v. tr. <conjug. : 41> • Xe; lat. perdere I ♦ (Sens pass.) A ♦ Être privé, provisoirement ou définitivement, de la possession ou de la disposition de (qqch.). 1 ♦ Ne plus avoir (un bien). Perdre une somme d argent. Perdre sa… … Encyclopédie Universelle
latin — latin, ine (la tin, ti n ) s. m. et f. 1° Nom d un ancien peuple de l Italie, qui habitait le Latium, contrée située entre l Étrurie et la Campanie, et que Rome finit par conquérir et s associer. Plus tard, Latin est devenu le nom de tous… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
son — 1. son [ sɔ̃ ] , sa [ sa ] , ses [ se ] adj. poss. 3e pers. • son 842; formes atones des adj. lat. suus, sua, suos, suas→ sien. REM. Liaison : Son amie [ sɔ̃nami ] ou vieilli et région. [ sɔnami ] . I ♦ (Personnes) 1 … Encyclopédie Universelle
PERDRE — v. a. ( Je perds, tu perds, il perd ; nous perdons, vous perdez, ils perdent. Je perdais. Je perdis. Je perdrai. Je perdrais. Perds. Que je perde. Que je perdisse, etc. Perdant. Perdu. ) Être privé de quelque chose qu on avait, dont on était en… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
PERDRE — v. tr. être privé de quelque chose qu’on avait, qu’on possédait. Perdre son bien. C’est un homme qui n’a rien à perdre. Ce prince perdit ses états, perdit la couronne. Lorsque les chrétiens perdirent Constantinople. Les ennemis perdirent leurs… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
perdre — (pèr dr ; à la 2e et à la 3e personne, tu perds, il perd, se prononcent pêr, sans que l s ou le d se lient : il pêr un temps précieux) v. a. je perds, tu perds, il perd ; je perdais ; je perdrai ; je perdrais ; je perdis ; perds, perdons ; que … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Proverbe latin — Liste des locutions latines Voir « Locutions latines&# … Wikipédia en Français
ses — → 1. son ● son, sa, ses adjectif possessif de la 3e personne du singulier (latin suum, accusatif de suus) [au lieu de sa, on emploie son devant un nom ou un adjectif féminin commençant par une voyelle ou un h muet]. Qui est à lui, à elle, qui… … Encyclopédie Universelle
