-
1 injury
{'indʒəri}
1. вреда, щета, ощетяване (и юр.)
to do someone an INJURY причинявам щета на/ощетявам някого, навреждам на някого, онеправдавам някого, уронвам престижа на някого
to suffer INJURY претърпявам вреда/щета
2. повреда (to)
to do INJURY to повреждам, нанасям ловреда на (машина и пр.)
3. нараняване, мед. поражение, травма
to receive severe injuries наранен съм тежко
insurance against injuries to workmen осигуровка срещу трудова злополука
4. несправедливост, неправда
5. ост. обида, оскърбление
6. юр. противоправно деяние/действие, правонарушение* * *{'injъri} n 1. вреда, щета; ощетяване (и юр.); to do s.o. a* * *щета; рана; ощетяване; поражение; правонарушение; вреда; нараняване; неправда;* * *1. insurance against injuries to workmen осигуровка срещу трудова злополука 2. to do injury to повреждам, нанасям ловреда на (машина и пр.) 3. to do someone an injury причинявам щета на/ощетявам някого, навреждам на някого, онеправдавам някого, уронвам престижа на някого 4. to receive severe injuries наранен съм тежко 5. to suffer injury претърпявам вреда/щета 6. вреда, щета, ощетяване (и юр.) 7. нараняване, мед. поражение, травма 8. несправедливост, неправда 9. ост. обида, оскърбление 10. повреда (to) 11. юр. противоправно деяние/действие, правонарушение* * *injury[´indʒəri] n 1. нараняване; рана, травма, поражение, вреда; мед. поражения; to receive severe injuries имам сериозни наранявания (тежки травми); insurance against injuries to workmen осигуровка срещу трудова злополука; 2. вреда, щета; ощетяване (и юрид.); to do s.o. an \injury причинявам щета, ощетявам някого, навреждам на някого; онеправдавам някого; уронвам престижа на някого; to the \injury of s.o. във вреда (ущърб) на някого; 3. повреда (to); to do \injury to повреждам, нанасям повреда на (машина и пр.); 4. несправедливост, неправда; 5. ост. обида, оскърбление; клевета; 6. юрид. противоправно деяние (действие), правонарушение. -
2 efficiency
{e'fiʃənsi}
1. (работо) способност, изпълнителност, експедитивност
fighting EFFICIENCY боеспособност
2. тех., физ. коефициент на полезно действие, производителност, продуктивност, добив
EFFICIENCY wages трудово възнаграждение съобразно с производителността на труда
EFFICIENCY expеrt специалист по рационализация/научна организация на труда* * *{e'fishъnsi} n 1. (работо)способност, изпълнителност, експе* * *работоспособност; производителност; действеност; експедитивност; квалификация; изпълнителност;* * *1. (работо) способност, изпълнителност, експедитивност 2. efficiency expеrt специалист по рационализация/научна организация на труда 3. efficiency wages трудово възнаграждение съобразно с производителността на труда 4. fighting efficiency боеспособност 5. тех., физ. коефициент на полезно действие, производителност, продуктивност, добив* * *efficiency[i´fiʃənsi] n 1. работоспособност, изпълнителност, експедитивност; квалификация; \efficiency of the workmen квалификация на работниците; fighting \efficiency боеспособност; \efficiency apartment ам. малък апартамент, боксониера; 2. тех., физ. полезно действие; коефициент на полезно действие; производителност, продуктивност; area \efficiency производителност на единица площ; cost \efficiency ефективност на разход; hourly \efficiency часова производителност; \efficiency wages трудово възнаграждение според производителността на труда; \efficiency expert специалист по увеличаване производителността на труда; running \efficiency ефективност на експлоатация. -
3 tenant
{'tenənt}
I. 1. наемател на земя/къща/квартира и пр., арендатор, квартирант
TENANT right право на наема-тел да използува наетата земя и пр. до изтичането на договорирания срок
2. обитател
3. юр. владетел на земя/къща и пр
II. v използувам (земя, къща и пр.) като наемател (обик. в рр)* * *{'tenъnt} n 1. наемател на земя/къща/квартира и пр., арендатор(2) {'tenъnt} v използувам (земя, кыца и пр.) като наемател (о* * *обитател; арендатор; владетел; квартирант; наемател;* * *1. i. наемател на земя/къща/квартира и пр., арендатор, квартирант 2. ii. v използувам (земя, къща и пр.) като наемател (обик. в рр) 3. tenant right право на наема-тел да използува наетата земя и пр. до изтичането на договорирания срок 4. обитател 5. юр. владетел на земя/къща и пр* * *tenant[´tenənt] I. n 1. наемател, ползвател, арендатор; квартирант; временен собственик; \tenant farmer земеделец арендатор; \tenant' s fixtures движимо имущество, присъединено от наемателя към наето недвижимо имущество; \tenant right право на наемателя да продължава да използва къща, земя и пр., докато изпълнява задълженията си; \tenant at will безсрочен арендатор; \tenant for life пожизнен владелец; \tenant in tail собственик на имущество, върху което има ограничение за наследяване; 2. прен. обитател, жител; 3. юрид. владелец (на къща, земя); собственик на недвижим имот; II. v наемам; живея (под наем) (в); държа под наем (главно в pp); a house \tenanted by workmen къща, в която живеят (под наем) работници. -
4 workman
{'wə:kmən}
1. (добър, лош и пр.) работник
2. майстор
3. занаятчия* * *{'wъ:kmъn} n (pl -men) 1. (добър, лош и пр.) работник; 2. май* * *n работник;workman; n (pl -men) 1. (добър, лош и пр.) работник; 2. майстор; 3. занаятчия.* * *1. (добър, лош и пр.) работник 2. занаятчия 3. майстор* * *
См. также в других словарях:
Workmen — Workman Work man, n.; pl. {Workmen}. [AS. weorcmann.] [1913 Webster] 1. A man employed in labor, whether in tillage or manufactures; a worker. [1913 Webster] 2. Hence, especially, a skillful artificer or laborer. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
WORKMEN'S CIRCLE — (Yid. Arbeter Ring), U.S. socialist and culturally oriented Jewish fraternal order; founded in New York in 1892 by Jewish immigrant workers and chartered on a national basis in 1900 for the twofold purpose of providing its members with mutual aid … Encyclopedia of Judaism
Workmen's village — are a collective term applied to settlements of workers, foremen’s, scribes, architects, etc. usually located in the area of a major ancient site in Egypt, and mostly connected to the construction and decoration of tombs.* Workmen s village… … Wikipedia
Workmen's Compensation Act 1897 — was a United Kingdom Act of Parliament which dealt with the right of working people for compensation for personal injury.A workman was defined as, any person who is engaged in an employment to which this Act applies, whether by way of manual… … Wikipedia
workmen's comp — workmen’s compensation [workmens compensation] (also infml workmen’s comp ; ) noun [U] (in the US) payments made to a … Useful english dictionary
workmen's compensation — work·men s compensation n: workers compensation Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996. workmen s compensation … Law dictionary
Workmen's compensation act — (Law) A statute fixing the compensation that a workman may recover from an employer in case of accident, esp. the British act of 6 Edw. VII. c. 58 (1906) giving to a workman, except in certain cases of serious and willful misconduct, a right… … The Collaborative International Dictionary of English
Workmen's Compensation Act 1906 — was a United Kingdom Act of Parliament which dealt with the right of working people for compensation for personal injury.A workman was defined as, any person who enters into or works under a contract of service or apprenticeship with an employer … Wikipedia
workmen's compensation — n. WORKERS COMPENSATION * * * … Universalium
workmen’s comp — ➡ workmen’s compensation * * * … Universalium
workmen's compensation — n. WORKERS COMPENSATION … English World dictionary
