vr+(irse)

(irse a la) loc изправям се на задните си крака, инатя се ( за животно).

1. intr 1) отивам, вървя, ходя; ir a pie ходя пеш; ir a caballo яздя; ir a pique потъвам; 2) пътувам; ir en coche, en avión, en barco, en tren, en bicicleta пътувам с кола, самолет, параход, влак, велосипед; 3) стои, прилича, отива; el luto le va bien траурът Ј отива; 4) съм, развивам се (за здраве); va de mal en peor отива от зле пҐ на зле; 5) имам посока, водя към; Este camino va a la aldea Този път води към селото; 6) простирам се; 7) с деепричастие се изразява постепенно действие, осъществяване: va anocheciendo мръква се постепенно; 8) с минало причастие замества estar: iba vestido de negro беше облечен с черно; allí va apuntado todo тук е записано всичко; ir montado яздя; 9) с предл. por: а) отивам за, търся; б) следвам кариера; ir por la música развивам се като музикант (по-често с предл. para); 10) с предл. a + infinitivo близко бъдеще време: voy a leer ще чета; 11) с предл. con + същ. озн. имам, нося в себе си + значението на същ.; ir con cuidado внимавам; ir con miedo страхувам се; 12) с предл. contra преследвам, против съм, чувствам обратното на това, което изразява съществителното; ir contra la corriente срещу, против установеното съм; ir contra la opinión de uno на противоположно мнение съм; 13) с предл. en интересува ме; nada te va en eso това не те интересува; 14) с предл. con (por) отнасям се за някого, засягам; Eso va por ti Това се отнася за теб; 15) с предл. de облечен по определен начин; voy de uniforme облечен съм униформено; 16) във възклицателни и въпросителни изречения: Ўallà voy! идвам веднага; Ўvamos! хайде!, не думай! стига! край!; Ўvamos claros! да сме наясно!; Ўvaya! хайде де! само това липсва! и таз хубава! їcuànto va? на какво се обзалагаш?; їquién va? кой? (въпрос на часови); 2. prnl 1) отивам си, чезна; 2) умирам; 3) изтичам, тека; 4) подхлъзвам се, губя равновесие; irse los pies подхлъзвам се; 5) изхабявам се, свършвам; 6) износвам се (за плат); старея; 7) изпускам се неволно (за естествени нужди); a eso voy разг. натам (към това) отивам, не съм забравил; allà se van прен., разг. все там, едно и също; приличат си, от един дол дренки са; el no va màs възможно най-доброто; estar ido прен., разг. луд съм, невероятно разсеян; ir adelante прен., разг. продължавам, напредвам; ir a lo mío (tuyo, nuestro) прен., разг. мисля (мислиш, мислим) само за себе си; ir alto пълноводен съм (за река, ручей); ir a màs разг. преуспявам, просперирам, забогатявам; ir a una имаме една и съща цел; ir bien прен., разг. добре вървя, развивам се добре; ir con uno а) прен., разг. съгласен съм с някого; б) прен., разг. на негова страна съм; ir uno descaminado а) отклонявам се от пътя; б) прен. заблуждавам се, отклонявам се от истината; ir lejos а) прен. далече съм от истината; б) преследвам голяма цел; ir pasando прен., разг. все в същото състояние съм, нямам напредък; ir uno perdido прен. губя (в състезание); írsele (írsele por alto) a uno una cosa прен., разг. не забелязвам нещо, не го разбирам; irse muriendo прен., разг. вървя бавно; мъкна се, влача се; ir sobre uno прен. по петите съм на някого; ir tirando разг. преодолявам трудностите, справям се; ir y venir непрестанно движение; ir y venir en una cosa прен., разг. настоявам, упорствам, мисля само за нещо; ni va ni viene прен., разг. ни насам, ни натам; нерешителен е; no irle ni venirle a uno nada en una cosa прен., разг. не ме интересува изобщо, не ме засяга; saber de qué va la cosa разг. наясно съм, знам за какво става въпрос (и в отрицателна форма); sin ir màs lejos прен. без да търсим другаде, без да отиваме по-надалече; irse de la mano удрям някого; irse de la lengua казвам повече, отколкото трябва, изтървавам се; irse abajo провалям се, опропастявам се; se le han ido las piernas подкосиха му се краката, падна; Ўvete a pasear (a paseo)! гледай си работата! vete a freír espàrragos; vete a esparragar; vete (idos) en hora mala разг. върви (вървете) по дяволите; vete tú a saber прен. откъде да знае човек, кой да ти каже; y yo fui y vine, y no me dieron nada заключителна фраза в приказките (в българските: И аз бях там, ядох, пих и се веселих...).

m 1) свят, мир, вселена; venir al mundo раждам се, появявам се на света; todo el mundo; el mundo entero цял свят; desde que el mundo es mundo от как свят светува, от незапомнени времена; 2) земята; 3) всяка една от планетите; 4) светски живот, свят; 5) глобус; 6) човешкият род; 7) социален кръг; 8) определена среда (социална); Mundo Antiguo а) Старият свят; б) Античен свят; mundo mayor макрокосмос; mundo menor микрокосмос; el Nuevo Mundo Новият свят; el otro mundo отвъдният живот; este mundo y el otro прен., разг. изобилие, богатство; medio mundo прен., разг. много хора, половината свят; Tercer Mundo Третият свят; todo el mundo прен. всички; andar (estar) el mundo al revés светът се е обърнал, върви нагоре с краката; caérsele a uno el mundo encima прен., разг. пропаднали са гемиите някому; echar al mundo раждам; echar del mundo отхвърлям от обществото; echarse al mundo прен. отдавам се на пропаднал живот; проституирам; este mundo es un pañuelo прен., разг. светът е малък; entrar uno en el mundo влизам в обществото; hacer un mundo de una cosa прен., разг. придавам на нещо прекалено голямо значение; hundirse el mundo прен. светът потъва; irse (salir) uno de este mundo умирам; morir al mundo мъртъв съм за света; no ser uno de este mundo прен. прекалено добър, различен съм, не съм от (за) този свят; no ser una cosa nada del otro mundo прен., разг. не е нещо изключително; ponerse uno el mundo por montera прен., разг. не ме интересува общественото мнение, не ми пука от хората; por esos mundos прен., разг. по широкия свят (с гл. andar, irse); por nada del mundo прен., разг. за нищо на света; їqué mundo corre? какво ново?; rodar (por el) mundo прен., разг. обикалям света; tener (mucho) mundo разг. много свят съм видял, не съм вчерашен; valer un mundo прен., разг. струвам много скъпо; ver mundo прен. пътувам, виждам свят.

m 1) струйка (вода); 2) разг. редовен и постоянен разход или приход; 3) прен. бездна; непрекъснати разноски; 4) навик, обичаен начин на действие; irse por el chorrillo прен., разг. оставям се на течението.

m 1) рог; 2) антена, хоботче (у насекомо); 3) pl прен. остър край, краища; 4) прен. рог на полумесеца; 5) муз. рог; 6) pl рога (при изневяра); 7) рогово образувание, използвано в промишлеността; 8) фланг на войска; en los cuernos del toro прен., разг. в голяма опастност; irse al cuerno una cosa разг. отива по дяволите; levantar (subir, poner) hasta (por, sobre) los cuernos de Luna прен., разг. въздигам до небесата; no valer un cuerno разг. нищо не струвам; poner los cuernos разг. изневерявам, слагам рога; cuerno de la abundancia рог на изобилието; Ўy un cuerno! никак, съвсем не.

f 1) вход; entrada delantera (trasera, lateral) преден (заден, страничен) вход; entrada libre вход свободен; entrada prohibida вход забранен; 2) начало, първи ден (на месец, на година); 3) театр. сбор (от пари, зрители и др.); 4) билет (за кино, театър, мач и пр.); 5) встъпване, постъпване, влизане; examen de entrada приемен изпит; 6) воен. навлизане, нахлуване; 7) Куб., М. нападение, бой; 8) блюдо между супата и печеното; 9) титулна страница (на книга); 10) pl постъпления, приходи; 11) муз. влизане (на партия, инструмент); 12) прен. разрешение, достъп до нещо, възможност; 13) приятелство, близост, фамилиарност; 14) влизане в игра на карти; 15) pl право, достъп до двореца; 16) излизане на сцената; 17) връх на греда, влизащ в стената; 18) спорт. влизане, блъскане; 19) начална вноска; 20): entrada sangría печатен ред, който започва навътре (нов абзац); 21) лексикална, речникова единица; entradas y salidas de una casa приходи и разходи, наследство; cuota de entrada встъпителна вноска; visado de entrada входна виза; derechos de entrada вносно мито; permiso de entrada разрешение за внос; de primera entrada от пръв опит; irse entrada por salida запазвам равновесие; entradas y salidas разг. интриги, сплетни.

f гуляй, пир; irse de farra гуляя, пирувам; tomar a uno para la farra Арж., Пар., Ур. взимам някого за шаран, присмивам му се, будалкам го.

m 1) дъно; echar a fondo потапям, спускам във водата; irse a fondo потъвам; 2) букв., прен. дълбочина; 3) фон, заден план; 4) основа (на тъкан); 5) капитал, фонд; 6) pl фин. фондове; 7) прен. същност, природа; 8) мор. дъно; 9) подводна част на плавателен съд; 10) вътрешно пространство; 11) жив. фон, поле; 12) плътност на диамант; 13) вж. índole; persona de buen fondo добър тип човек; 14) фуста, подплата; 15) прен. основното, същественото в нещо; 16) прен. запас, натрупване; 17) прен., спорт. физическа енергия, запаси; fondos de amortización амортизационни фондове; a fondo loc adv напълно, до границите на възможното; задълбочено; en el fondo всъщност, в действителност, в основата си; estar en fondos разполагам с налични пари; bajos fondos крайните квартали, където се шири престъпността, свърталище, гето; fondo de salarios фонд работна заплата; Fondo Monetario Internacional Международен валутен фонд; fondos públicos обществени фондове; fondos circulantes оборотни фондове; fondos monetarios парични средства.

f французойка; despedirse (marcharse, irse) a la francesa тръгвам си, без да се сбогувам.

ir (irse) al garete, loc 1) носен от вятъра, без управление (за лодка); 2) нося се по течението, без посока.

m 1) конец, нишка; 2) ленено влакно; 3) ленена тъкан или дреха; 4) прен. тънка струя; 5) жица, метална нишка; 6) копринена нишка, пашкул или паяжина; 7) прен. продължение, нишка (на мисъл, разказ и др.); colgar (pender) de un hilo прен., разг. в опасност съм, вися на косъм; hilo de la muerte прен. край на живота, смърт; hilo de la vida прен. нишката на живота; hilo de medianoche (mediodía) точно в полунощ (по пладне); hilo de voz тъничък, пресекващ глас; a hilo а) без прекъсване; б) по посока, успоредно; al hilo del viento по посока на вятъра; coger uno el hilo de algo прен., разг. хващам нишката, разбирам за какво става въпрос; cortar el hilo прен. прекъсвам разговора; cortar el hilo de la vida убивам; cortar el hilo del discurso сменям темата; говоря несвързано; de hilo направо, без бавене; estar cosida una cosa con hilo blanco прен., разг. съшито е с бели конци; hilo a hilo непрекъснато, малко по малко; irse al (tras el) hilo de la gente водя се по другите, правя нещо само защото и други го правят; màs tonto que un hilo de uvas кръгъл глупак; perder el hilo прен. забравям, губя си мисълта; por el hilo se saca el ovillo каквото началото, такъв и краят; денят се познава от сутринта; seguir el hilo продължавам (да говоря, да правя); tomar el hilo прен. подновявам разговор, реч; vivir al hilo del mundo прен., разг. оставям се на течението.

m 1) пушек, дим; 2) изпарение; 3) ситни сажди; 4) pl дом, домашно огнище; 5) прен. високомерие, суетност; a humo de pajas adv разг. необмислено, без основание, мотив; echar humo прен., разг. мятам огън и жупел; subírsele a alguien los humos a la cabeza разг. възгордявам се, пораства ми работата; bajarle a uno los humos прен., разг. натривам носа някому, смачквам високомерието му; hacer humo а) прен., разг. готвя; б) прен., разг. вдигам комин, установявам се някъде; в) прен., разг. пуша (за камина, комин); hacerse algo (alguien) humo прен. изпарявам се, изчезвам; pesar el humo прен., разг. прекалено издребнявам; subírsele a uno el humo a las narices прен., разг. гневя се, сърдя се; vender humos прен., разг. хваля се с покровителство; tener muchos humos прен. хвърлям прах в очите, опитвам се да мина за влиятелен човек; irse todo en humos прен. изчезвам като дим.

m 1) игра, развлечение, забавление; juego de azar (de suerte) хазартна игра; juego de naipes игра на карти; juego de billar билярд; juego de interés (de envite) залагания; juego de palabras (vocablos, voces) игра на думи; 2) сервиз, комплект; гарнитура; juego de tocador тоалетни принадлежности; juego de porcelana порцеланов сервиз за кафе, чай; 3) екип, серия; hacer juegos malabares; juegos de pasa pasa жонглирам, върша фокусничества; 4) проблясък, изменчивост (на вода, светлина); 5) прен. умение за постигане на цел; 6) pl спорт. игри; Juegos Olímpicos Олимпийски игри; 7) de + sust зала, игрище за + значението на съществителното; juego de pelota игрище за футбол, баскетбол и др.; 8) хлабавина, луфт (на панти и др.); juego de niños прен. детска игра; непоследователна постъпка; juegos florales конкурс за поезия, основан в Прованс; abrir (el) juego започвам играта; conocerle (verle) a uno el juego прен. ясна ми е играта на някого, разбирам намерението му; darse bien (mal) el juego върви ми, имам късмет (нямам късмет, не ми върви); desgraciado en el juego, afortunado en amores разг. на който не му върви в играта, върви му в любовта; fuera de juego прен. вън от играта; poner en juego una cosa прен., разг. залагам нещо; por juego на шега, на игра; doble juego прен. двойна игра; dar juego a alguien (algo) а) прен. предлагам възможности; б) давам повод за коментари; entrar alguien (algo) en el juego влизам в играта, участвам, намесвам се в; hacer el juego a alguien прен. благоприятствам нечии интереси; играя по свирката на някого; hacer juego съчетавам се добре с друго нещо, отивам, подхождам; irse de juego разг. отивам на купон.

f 1) език; 2) език, наречие; lengua hablada жив разговорен език; lengua muerta мъртъв език; lengua materna (natural) роден език; 3) език на камбана; 4) език на даден писател или произведение; 5) ост. преводач; 6) езиче на теглилка; largo de lengua прен. дърдорко; lengua de loro прен. пелтек; lengua de escorpión (viperina) прен. клеветник, клюкар, злоезичник; mala lengua прен. клеветник, клюкар, злоезичник; darle a la lengua разг. говоря прекалено; irse de la lengua разг. говоря повече от необходимото; изпускам се; lengua bífida раздвоен език (на змии, гущери и др.); lengua de estropajo (de trapo) прен., разг. който мърмори неясно или произнася зле думите; lengua del agua а) земя, която се врязва в море, река и др.; б) линията, до която водата покрива потопено в нея тяло; lengua de oc езикът ОК, създаден от трубадурите (наречен още лимузен или провансалски); lengua de oíl древният език, говорен във Франция на север от Лоара; lengua de tierra тънко и дълго парче земя, навътре в море или река; lengua larga прен. мърморко, злоезичник; lengua madre език-майка, от който са произлезли група други езици; lengua santa еврейски език; lengua viva език, който в момента се говори в една страна; lenguas hermanas сродни езици; malas lenguas разг. злите езици; andar en lenguas прен., разг. в устата на хората съм, давам им повод да говорят за мен; atar la lengua прен. затварям устата (някому); buscar la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого към спор, скарване; con la lengua afuera, con la lengua de un palmo прен., разг. с изплезен език; de lengua en lengua от уста на уста; destrabar la lengua прен. развръзвам езика; hablar con lengua de plata прен. искам нещо, като предлагам пари, подаръци, подкуп; largo de lengua прен. който говори необмислено; morderse uno la lengua прен. прехапвам си езика, въздържам се да говоря; pegàrsele a uno la lengua al paladar разг. езикът ми е залепнал за небцето (от страх, смущение и др.); poner lengua(s) en uno прен. говоря лошо за някого; sacar la lengua a uno прен., разг. присмивам се на някого; изплезвам му се; tener una cosa en la punta de la lengua прен., разг. а) на върха на езика ми е; б) готов съм да кажа нещо; tener la lengua gorda прен., разг. езикът ми е надебелял, пиян съм; tener mucha lengua бърборко; tirar de la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого да говори.

f 1) блатисто място, покрито с бурени; 2) Кол., Вен. непроходима блатиста тропическа гора; 3) прен. неразбория, огромно безредно количество от нещо; объркан въпрос; irse a la manigua прен. Куб., П. Рико вдигам се на въоръжен бунт срещу правителството; хващам шумака ( гората).

f 1) памет, способност да помня; de memoria наизуст; borrarse de la memoria заличава ми се от паметта; memoria a corto plazo информ. краткотрайна памет; memoria auxiliar информ. допълнителна памет; memoria buffer информ. буферна памет; memoria central информ. централна памет; memoria estàtica информ. статична памет; memoria intermedia информ. буферна памет; memoria RAM информ. оперативна памет; memoria ROM информ. постоянна памет; 2) спомен, памет; 3) списък, опис; 4) доклад, докладна записка; 5) pl мемоари, записки; 6) pl разг. привет, поклон; dar memorias предавам привети; acudir (venir) algo a la memoria прен. припомням си, спомням си; flaco de memoria (memoria de gallo, memoria de grillo) със слаба памет, забраван; hablar de memoria прен., разг. говоря наизуст; hacer memoria напомням, спомням си; huir (irse, pasàrsele) a uno una cosa de la memoria прен. забавям нещо; profanar la memoria de una persona прен. опетнявам честта на покойник; raer de la memoria прен. забравям какво искам да кажа; refrescar la memoria прен. освежавам паметта си; припомням си нещо; venir a la memoria una cosa прен. неочаквано изниква в паметта ми.

1. f 1) разг. изпражнение, лайно; 2) прен. мръсотия; 3) жарг. хашиш; 4) прен., разг. лошокачествено, оскъдно нещо, без никаква стойност; 2. m прен., разг. презрян човек, лайно, боклук; Ўa la mierda! по дяволите!; enviar (ir, mandar) a uno a la mierda прен., разг. пращам някого по дяволите; irse algo a la mierda прен., разг. не ставам, развалям се; Ўuna mierda! Ўy una mierda! боклук!; de mierda вулг. скапан, гаден.

f 1) козуначена кифла; 2): mona2 de pascua козунак; a freír mona2s прен., разг. пращам за зелен хайвер (с гл. mandar, andar, irse).

(la) f 1) вулг. език; 2) уста; achantar la muy2 вулг. млъквам; irse de la muy2 вулг. изпускам се, казвам нещо излишно; казвам повече от необходимото.

m 1) човка, клюн; 2) прен., разг. уста; pico1 de oro прекрасен оратор; 3) връх; 4) връх (на планина); 5) кирка; 6) придатък, остатък над кръгла сума, цифра; 7) съвсем малко; 8) доза дрога за инжектиране; 9) разг. Кол. целувка; darse el pico1 а) разг. целувам се; б) много добре се разбирам с някого; de pico1 разг. устно, на думи; echar mucho pico1 разг. дрънкам много; perder (se) uno por su pico1 прен., разг. от устата (езика) си патя; Ўcierra el pico1! разг., вулг. затваряй си устата!; tiene 40 y pico1 той е на 40 и кусур години; mil pesetas y pico1 хиляда и нещо песети; cortado a pico1 стръмен, отвесен; hacer el pico1 разг. плащам остатъка; hincar el pico1 разг. умирам; lo tengo en el pico1 de la lengua на устата ми е (на езика ми е); andar (irse) de (a, con) pico1s pardos разг. пропилявам си времето.