-
1 aigrefin
m. (probabl. emploi fig. de aigrefin, var. d'églefin, avec infl. de l'a. agriffer "saisir, voler") хитрец, измамник. -
2 aile
f. (lat. ala) 1. крило; aile droite, aile gauche d'un bâtiment дясно крило, ляво крило на постройка; 2. воен. фланг; 3. готв. крило, приготвено за ядене; 4. спорт. крило във футбола (ляво, дясно); 5. анат. ноздра; 6. разш. делтапланер; 7. прен. закрила; sous l'aile de под закрилата на; 8. всяко едно от крилете на вятърна мелница. Ќ ailes d'un chapeau краища, периферия на шапка; avoir un coup dans l'aile леко съм пийнал; ne pas avoir l'aile assez forte нямам достатъчно средства; ailes du nez външна страна на ноздрите; aile de l'oreille горна част на външното ухо; а tire d'aile като стрела (политам, летя); battre de l'aile в затруднено положение съм; rogner les ailes а qqn. подрязвам някому крилете; tirer une plume de l'aile а qqn. отскубвам, измъквам нещо от някого, изтръгвам му пари; voler de ses propres ailes осланям се на собствените си сили. -
3 convoler
v.intr. (lat. convolare "voler vers", en dr. "se remarier") ост. повторно се женя; женя се; convoler en justes noces женя се; женя се повторно. -
4 envoler
(s') v.pr. (de en- et voler) 1. изхвръквам, отлетявам, отлитам, излитам; 2. прен. избягвам; 3. прен. минавам бързо, отлитам; le temps s'envole времето отлита; 4. издигам се; des cris s'envolèrent издигнаха се крясъци. -
5 essor
m. (de s'essorer "voler") 1. хвръкване, излитане; 2. прен. устрем, подем, полет, размах; бързо развитие; essor économique икономически подем. Ќ donner l'essor подтиквам, давам тласък. Ќ Ant. baisse, ruine, déclin. -
6 fourbi
m. (du rad. de forbeter "tromper, voler") 1. в. арго пълно военно снаряжение; 2. разг. предмет, джунджурия; 3. нар. неразбория, оплетена история. -
7 picorer
v. (de piquer "voler au passage") I. v.intr. търся храна (за животни); II. v.tr. кълва. -
8 plume
f. (lat. pluma "duvet") 1. перо, перушина; 2. перушина, пера, оперение (на птица); 3. перо, писец (за писане и рисуване); 4. прен. писател, почерк; стил. Ќ laisser ses plumes претърпявам поражение, загуби; léger comme une plume лек като перо; voler dans les plumes нахвърлям се върху някой. -
9 revoler
v.intr. (de re- et voler) 1. отлитам обратно, връщам се; 2. прен. устремявам се, втурвам се, впускам се отново; 3. летя отново (за пилот, птица и др.); 4. открадвам отново. -
10 survoler
v.tr. (de sur- et voler) 1. прелитам, прехвръквам; 2. прен. преглеждам, правя преглед набързо (на вестник и др.). -
11 tire-laine
m.inv. (de tirer la laine "voler les vêtements") ост. скитник, крадец. -
12 veule
adj. (probabl. lat. °volus, de volare "voler") разг. 1. мекушав, слабоволен, апатичен, малодушен, вял; 2. зем. слаб (за почва); слаб, крехък ( за стебло на растение). Ќ Ant. énergique, ferme. -
13 vol-au-vent
m.inv. (de voler et vent) баница със ситно накълцано месо, риба, гъби и др. -
14 volant1,
e adj. (de voler) 1. летящ, хвърчащ; poisson volant1, летяща риба; tapis volant1, летящо килимче; soucoupe volant1,e летяща чиния; objet volant non identifié (OVNI) неидентифициран летящ обект; forteresse volant1,e летяща крепост (стратегически бомбардировач); 2. хвърчащ, подвижен; escalier volant1, подвижна стълба; feuille de papier volant1,e хвърчащ лист хартия (откъснат от другите); brigade volant1,e воен. подвижна бригада (която се намесва там, където има нужда от нея). -
15 volant2
m. (de voler) 1. федербал; перце за бадминтон; 2. ост. крило на вятърна мелница; 3. кормило, волан; 4. волан на рокля; 5. игра на федербал; 6. техн. маховик (на двигател); 7. прен. резерв, запас; 8. прът, който се намазва с лепило за лов на птички; 9. част от кочан с фактури, която се откъсва. -
16 vole
f. (de voler) обиране, вземане на всички карти ( при игра на карти). -
17 volée
f. (de voler) 1. летене, прелитане, хвърчене; полет; 2. ято, орляк; une volée d'oiseaux ято птици; une volée d'enfants орляк деца; 3. прен. обществено положение, качество, състояние; gens de haute volée хора от висок ранг; хора с голям размах; 4. разг. биене, пердах; volée de coups серия от удари; volée de bois vert удари с пръчка; силни атаки, критика; 5. залп; 6. дуло (на оръдие); 7. стръка (на каруца за впрягане на кон); 8. прелетяно разстояние от птица наведнъж; 9. (Швейцария) ученици от един випуск; 10. спорт. воле; 11. част от стълбище между две площадки, поредица от стъпала; 12. loc.adv. а la volée във въздуха; прен. със замах; attraper une balle а la volée хващам топка във въздуха; refermer une porte а la volée затварям врата със замах. Ќ donner la volée а un oiseau пускам птица да лети на свобода; а la volée изведнъж, без колебание; лековато; d'une seule volée наведнъж, без прекъсване; semer а la volée сея, като пръскам семената с шепа. -
18 voler2
v.tr. (on disait rober; de voler, mais cette origine, d'ailleurs discutée, n'est plus comprise de nos jours) 1. крада, открадвам, обирам; voler2 une montre открадвам часовник; voler2 qqn. sous la menace обирам някого чрез заплаха; voler2 de l'argent крада пари; voler2 avec effraction крада с взлом; 2. прен. отмъквам, присвоявам си; voler2 une réputation присвоявам си репутацията на някого; voler2 une idée отмъквам идея; 3. разг. не удържам обещанията си; on n'est pas volé, on en a pour son argent не сме излъгани, не сме разочаровани, получихме достатъчно за парите си; se voler2 крада се, открадвам се, обирам се; крадем се едни други. Ќ il ne l'a pas volé разг. заслужил го е; qui vole un њuf vole un bњuf погов. който може да краде малки неща, започва след това да краде и големи. -
19 voleter
v.intr. (de voler) 1. хвърча насам-нататък, подхвръквам, прехвръквам; 2. лит. вея се от вятъра. Ќ Hom. volter, -
20 voleur,
euse n. et adj. (de voler) 1. крадец; voleur, de grand chemin крадец, разбойник по пътищата; voleur, de fruits крадец на плодове; 2. мошеник, нечестен човек; ce commerçant est un voleur, този търговец е непочтен; 3. adj. крадлив; la pie voleur,se крадливата сврака. Ќ au voleur,! дръжте крадеца! voleur, а la tire джебчия. Ќ Ant. honnête.
См. также в других словарях:
voler — 1. (vo lé) v. n. 1° Se soutenir, se mouvoir en l air par le moyen des ailes. • Ô Dieu, que la gloire couronne, Dieu, que la lumière environne, Qui voles sur l aile des vents, Et dont le trône est porté par les anges, RAC. Esth. I, 5.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
voler — Voler, Volare. S en voler, Euolare, Auolare. Voler quelque peu, Subuolare. Voler legierement, Peruolare. Voler à ou vers quelque chose, Aduolare. Voler devant, Praeuolare. Voler droict au ciel, Petere caelum. Voler tout entour, Circunuolare.… … Thresor de la langue françoyse
Voler ! — Voler ! est une nouvelle écrite par le moine bouddhiste coréen Jaeyeon. Elle raconte l histoire d un jeune canard domestique qui, contrairement à ceux de sa race, désire voler comme les canards sauvages. Il quitte donc ses compagnons et part … Wikipédia en Français
voler — 1. voler [ vɔle ] v. <conjug. : 1> • 880; lat. volare I ♦ V. intr. 1 ♦ Se soutenir et se déplacer dans l air au moyen d ailes. Animaux capables de voler : oiseaux, insectes, quelques mammifères (chauves souris). Façons de voler. ⇒ 2. planer … Encyclopédie Universelle
voler — I. VOLER. v. n. Se soustenir, se mouvoir en l air par le moyen des ailes. C est le propre des oiseaux de voler. voler bas. voler haut. voler sur l eau. voler à tire d ailes, en battant des ailes. tirer un oiseau en volant. il y a des insectes,… … Dictionnaire de l'Académie française
VOLER — v. n. Se soutenir, se mouvoir en l air par le moyen des ailes. C est le propre des oiseaux de voler. Un oiseau qui vole bas, qui vole haut, qui vole sur l eau. Un oiseau qui vole à tire d aile, qui vole roide, qui vole rapidement. Tirer un oiseau … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
VOLER — v. a. Prendre furtivement ou par force la chose d autrui, pour se l approprier. Voler la bourse de quelqu un. Voler de l argent. Voler des hardes. Voler les deniers de l État. On dit de même, Voler un nom, un titre, etc., S attribuer un nom, un… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
VOLER — v. intr. Se soutenir, se mouvoir en l’air par le moyen des ailes, en parlant des Oiseaux et de certains animaux. C’est le propre des oiseaux de voler. Un oiseau qui vole bas, qui vole haut. Cet oiseau vole à tire d’aile, vole rapidement. Il y a… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
voler — vi. (comme les oiseaux), s envoler, planer ; se précipiter (au secours de qq.) ; bondir, se ruer : VOLÂ (Aix.017, Albanais.001, Annecy.003, Annecy V., Arvillard.228, Chambéry.025, Giettaz, St Pierre Alb.060, Saxel.002, Thônes.004, Villards… … Dictionnaire Français-Savoyard
voler — vouguer, voulé, vougué vouloir. Dieu vòu ben ai pichons mai lei grands comandan prov. . Si voler : s aimer. Voler ben, voler de ben en quauqu un : aimer, vouloir du bien à quelqu un. Voler mau, voler de mau, n en voler a quauqu un : vouloir du… … Diccionari Personau e Evolutiu
voler — v.t. Il ne l a pas volé, il a bien mérité ce qui lui arrive. □ v.i. Voler dans les plumes, attaquer. / Voler au secours de la victoire, n agir qu en étant sûr que d autres ont déjà acquis le succès. / Voler bas, ne pas être d un très haut niveau… … Dictionnaire du Français argotique et populaire
