-
21 goutte1
f. 1. капка; goutte1 d'eau капка вода; goutte1 de sang капка кръв; 2. съвсем малко количество от течност; 3. разг. boire la goutte1 пия малка чаша ракия; 4. pl. медикамент, който се приема на капки; des goutte1s pour le nez капки за нос; 5. арх. малък конически орнамент в дорийския стил; 6. loc. adv. goutte1 а goutte1 капка по капка; прен. по малко; 7. предмет във форма на капка; goutte1 d'eau скъпоценен камък, шлифован във форма на капка и поставен на висулка. Ќ n'avoir pas une goutte1 de sang dans les veines изтръпвам от ужас; suer а grosses goutte1s избиват ме едри капки пот; jusqu'а la dernière goutte1 de sang до последна капка кръв; avoir la goutte1 au nez разг. носът ми тече; se ressembler comme deux goutte1s d'eau приличам си като две капки вода; c'est une goutte1 d'eau dans la mer това е капка в морето; mère goutte1 първи сок от гроздова преса; n'y voir goutte1 ост. не виждам нищо; n'y entendre goutte1 нищо не разбирам. -
22 grand,
e adj. et n. (lat. grandis, qui a éliminé magnus) 1. голям, едър, висок; un homme grand, голям, едър човек; un homme grand, et mince висок и слаб човек; un grand F голяма буква F; grand,e foule голяма тълпа; grand, monde много хора; 2. голям, просторен; 3. силен, голям; un grand, bruit голям шум; 4. цял, пълен; une fenêtre grand,e ouverte широко отворен прозорец; des yeux grand,s-ouverts широко отворени очи; deux grand,es heures над два пълни часа; depuis trois grand,s jours от цели три дълги дена; 5. най-важен, капитален; grand,e nouvelle важна новина; avoir grand, besoin имам голяма нужда; 6. многоброен; 7. голям (по степен); nous sommes de grand,s amis ние сме големи приятели; 8. голям, порастнал, възрастен; cette fille est déjà grand,e това момиче е вече голямо, порастнало; les grandes personnes възрастните; être assez grand, pour достатъчно съм възрастен за да; les grand,s възрастните; по-големите деца; 9. дълъг, голям на дължина; marcher а grand,s pas вървя с големи крачки; 10. прен. прочут, велик, голям; un grand, homme велик човек; un grand, artiste прочут артист; grand, seigneur велик владетел; grand, prêtre велик жрец; les grand,s hommes великите хора; Pierre le grand, Петър Велики; 11. надут, важен, бомбастичен, голям; avoir grand, air имам важен вид; 12. великодушен, благороден; un grand, caractère благороден характер; 13. значителен, монументален, важен; un grand, ouvrage монументално дело, творба; 14. m. голям, възрастен човек; les grand,s ne sont pas toujours raisonnables големите не винаги са разумни; 15. loc. adv. en grand, голям мащаб, в големи размери. Ќ de grand, cњur от все сърце; grand, air чист въздух, на открито място; au grand, air на открито, на въздух; grand-faim голям глад; grand, monde висш свят; grand, merci голяма благодарност, много ви благодаря; grand-soif голяма жажда; le Grand Océan Великият (Тихият) океан; le grand Turc, le grand Seigneur султан; les grand,es eaux de Versailles едновременната работа на всички водоскоци във Версай; lever а grand,e eau пера с много вода; grand, blessé сериозно ранен; au grand, complet в пълен състав; La Grande Guerre Втората световна война; Grand d'Espagne Испански гранд; la Grand-rue (Grand'rue) главната улица в град; а grand,-peine с голяма мъка; pas grand,-chose не е голяма работа; voir grand, loc. adv. имам големи проекти; grand ensemble жилищен комплекс. Ќ Ant. petit; exigu; mesquin, bas; modeste. -
23 guère
adv. (frq. °waigaro "beaucoup") 1. не много, никак; в съчет. ne... guère; vous n'êtes guère raisonnable никак не сте разумен; vous ne l'avez guère bien reçu не го приехте никак добре; il ne va guère mieux той не е много по-добре; cette robe ne lui va guère тази рокля никак не Ј отива; 2. почти никога, не много често; vous ne venez guère nous voir вие не идвате почти никога да ни видите; mot qui n'est plus guère empoyé дума, която вече съвсем не се използва; 3. само, едва, почти; il n'y a guère que deux heures qu'elle est partie тя тръгна едва преди два часа; 4. ост. много. Ќ Ant. beaucoup, três. Ќ Hom. guerre. -
24 indistinctement
adv. (de indistinct) неясно, неразбрано, неотчетливо, неопределено; безразборно; voir qqch. indistinctement виждам нещо неясно. -
25 jouir
v.tr.ind. (lat. pop. °gaudire, de gaudere "se réjouir") jouir de 1. ползвам се; jouir d'un privilège ползвам се от привилегия; jouir d'un droit юр. ползвам право, титуляр съм на някакво право; 2. използвам, възползвам се; jouir de sa victoire възползвам се от победата си; jouir de l'instant използвам момента; 3. радвам се; jouir d'une bonne santé радвам се на добро здраве; 4. изпитвам голямо удоволствие, наслаждавам се; jouir de qqn. наслаждавам се от присъствието на някого; ça le fait jouir de nous voir dans cette situation изпитва голямо удоволствие да ни види в това положение; 5. изпитвам оргазъм. Ќ appartement qui jouit d'une belle vue апартамент, който има хубав изглед. Ќ Ant. partir, souffrir; manquer de. -
26 jour
m. (bas lat. diurnum, pour dies "jour") 1. ден; jour ouvrable работен ден; jour férié празничен ден; l'autre jour онзи ден, завчера; chaque jour всеки ден; jour de fête празник; ces derniers jours тези дни, напоследък; jour de repos почивен ден; en plein jour посред бял ден; travailler de jour работя през деня; de nos jours в наши дни, в наше време; vivre au jour le jour живея ден за ден; а ce jour в този ден; tous les jours всеки ден; du jour днешен, съвременен; ordre du jour дневен ред; quatre fois par jour четири пъти на ден; de tous les jours всекидневен; а jour fixe точно в определен ден; а partir de ce jour от днес нататък; quelques jours après няколко дена след това; de jour en jour от ден на ден; jour et nuit ден и нощ, денонощно; 2. живот; donner le jour раждам; ravir le jour отнемам живота; 3. светлина, дневна светлина; а contre-jour срещу светлината ( при снимка), в контражур; demi-jour слаба светлина; faux jour лошо осветление; se présenter sous un jour favorable представям се в благоприятна светлина; laisser entrer le jour dans une pièce оставям светлината да влезе в стаята; а la lumière du jour на дневна светлина; le jour d'une lampe светлината на лампа; 4. jour de réception приемен ден; aujourd'hui c'est mon jour de reception днес е приемният ми ден; 5. отвор, прозорец, дупка; percer un jour dans une muraille пробивам отвор в стена; 6. le jour, les jours поет. времето; 7. момент от живота; notre dernier jour момента на смъртта; vieux jours старостта. Ќ au point du jour, au petit jour рано сутринта, призори; au premier jour в най-скоро време; а jour в порядък, в изправност; осъвременен; ажурен (за чорапи и др.); au lever du jour на разсъмване; c'est son mauvais jour днес той е в лошо настроение; d'un jour а l'autre постепенно, постоянно, всеки ден; du jour au lendemain за кратко време; un jour някога, веднъж; un jour ou l'autre рано или късно; le jour de Pâques Великден; jours de deuil период на траур; ennuyeux comme un jour de pluie много отегчителен; être de jour дежурен съм; il fait jour съмнало се е; les beaux jours прен. младостта; време на благоденствие; le jour de l'An Нова година; l'astre du jour слънцето; mettre au jour издавам, публикувам; раждам; изкарвам наяве; mettre а jour поставям в изправност; актуализирам, осъвременявам; percé а jour пробит от край до край; явен, разкрит; se faire jour пробивам си път; разкривам се; voir le jour раждам се; être beau comme le jour много съм красив; le jour воен. денят, фиксиран за начало на атака. Ќ Ant. nuit, obscurité. -
27 laisser
v.tr. (lat. laxare "relâcher") 1. оставям; laisser dans l'embarras прен. оставям в недоумение; оставям в притеснение, в затруднение (парично); оставям в безпорядък; laisser debout оставям да стои прав; laisser tranquille оставям на спокойствие; 2. изоставям, зарязвам, напускам; laissez cela! оставете това; 3. забравям; 4. проверявам; 5. предоставям; laisser le gâteau а lui оставям му сладкиша; 6. завещавам; 7. загубвам, давам; 8. склонявам, съгласен съм, съгласявам се; 9. прен. оставям; laisser des traces оставям следи; 10. отстъпвам, давам ( сума или предмет), завещавам; laisser une maison а ses enfants завещавам къщата на децата си; 11. продавам с отстъпка (на благоприятна за клиента цена); je vous laisse ce tapis pour 1000 francs давам ви килима за 1000 франка; 12. ост. преставам; nous ne laissions pas d'être amis не преставахме да сме приятели. Ќ cela ne laisse pas d'être vrai все пак това си остава вярно; c'est а laisser ou а prendre твоя воля, ако искаш го вземи; laisser а désirer не напълно завършено, недоизкусурено нещо; laisser а entendre давам да се подразбере; laisser aller qqch. оставям нещо да се развива самостоятелно; laisser а penser давам основание да се мисли; laisser échapper издавам (звук); laisser échapper un mot проговарям; изпускам нетактично дума; laisser échapper une occasion изпускам случай; laisser échapper un soupir въздъхвам; laisser faire оставям на самотек; позволявам; допускам, не се меся; не оказвам съпротива; laisser champ libre а qqn. давам пълна свобода на някого; laisser passer пропускам; давам път; laisser tomber оставям да падне; прен. изоставям (проект, намерение); отървавам се (от нещо); laisser traîner изоставям от днес за утре (за работа, за нещо), протакам; ne laisser rien voir всичко прикривам; ne rien laisser paraître нищо не давам да се разбере, всичко прикривам; se laisser faire par qqn. оставям се някой да ме излъже; se laisser mener par le nez позволявам да ме водят за носа; se laisser prendre арестуват ме, залавят ме; излъгвам се, измамвам се; laisser courir не се меся; se laisser faire не се съпротивлявам; un vin qui se laisser boire вино, което се пие с удоволствие. Ќ Ant. contrôler, empêcher; changer; enlever; s'emparer; conserver; continuer. -
28 lumière
f. (lat. lumen "lumière") 1. светлина; lumière du jour дневна светлина; lumière diffuse разсеяна светлина; 2. свещ, запалена лампа, светилник; faites de la lumière запалете лампите, светнете; 3. високоинтелигентен човек; ce n'est pas une lumière разг. той не е много интелигентен; 4. техн. пролука в тръбичка; 5. отвор (на пушка); 6. pl. прен. познания, осведоменост; просвещение; светлина; худ. светлини; siècle des lumières век на просвещението; les lumières et les ombres светлините и сенките. Ќ mettre en lumière публикувам, издавам; voir la lumière раждам се; живея. Ќ Ant. obscurité, ombre; aveuglement. -
29 lune
f. (de luna) 1. луна, месечина; nouvelle lune новолуние; pleine lune пълнолуние; clair de lune лунна светлина; 2. астр., ост. лунен месец; месец; 3. лунна светлина; 4. ост. естествен спътник на планета; les lunes de Saturne спътниците на Сатурн; 5. кръгло бузесто лице. Ќ avoir la lune, avoir un quart de lune dans la tête разг. хлопа ми едната дъска; demander la lune искам невъзможното; faire voir monter la lune en plein midi свалям звездите от небето; il est dans sa mauvaise lune разг. хванали са го дяволите; lune d'eau бот. водна роза, Nymphaea; lune de miel меден месец; lune rousse мартенско време, баба Марта; vieilles lunes поет. минало време, забравено време; vous demandez la lune искате невъзможни неща. -
30 malvoyant,
e adj. (de mal3 et voir) недовиждащ, който е с намалено зрение. -
31 midi
m. (lat. diem) 1. обяд, пладне, обедно време; en plein midi точно на обяд; 2. юг; au midi на юг; 3. юг, южни страни. Ќ chercher midi а quatorze heures търся теле под вола; marquer midi в ерекция съм; voir midi а sa porte съдя според собствените си критерии; c'est midi (sonné) не е възможно, няма начин, нищо не може да се направи. -
32 montrer
v.tr. (lat. monstrare) 1. показвам, соча, посочвам; montrer du doigt посочвам с пръст; montrer ses papiers показвам документите си; 2. проявявам; montrer son humeur проявявам характера си; montrer son courage проявявам смелостта си; 3. доказвам; montrer а qqn. qu'il a tort доказвам на някого, че греши; 4. предавам, уча, показвам; l'expérience nous montre que опитът ни учи, че...; 5. обяснявам, пояснявам; montrer comment обяснявам как; 6. представям, описвам, обрисувам; l'auteur montre dans ses livres... авторът описва в книгите си...; 7. изразявам; montrer а qqn. son affection изразявам обичта си към някого; se montrer правя добро или лошо впечатление при някакъв случай. Ќ montrer (faire voir) а qqn. son bec jaune убеждавам някого, като му посочвам грешките; montrer son béjaune а qqn. доказвам неопитността на някого; montrer ses cartes разкривам намеренията си; montrer les cornes ставам агресивен; montrer son cul победен съм; показвам се гол; montrer les dents ставам заплашителен; se montrer égal а soi-même лесно е да се предвиди какво ще сторя; montrer la lune en plein midi карам някого да повярва в неверни неща. -
33 noir,
e adj. (lat. niger) I. 1. черен; chat noir, черна котка; perles noir,es черни перли; 2. мургав, възтъмен; teint noir, мургав тен; 3. прен. тъмен, мрачен, намръщен; жесток; 4. гнусен, ужасен; 5. разг. пиян; 6. тъжен, натъжен; лош; j'ai une humeur noir,e имам лошо настроение; II. m. 1. черен цвят; noir, de cordonnier черна боя (вакса); 2. негър, чернокож; 3. черния кръг на мишената; 4. рана, нараняване; мъка; 5. мрак, тъмнина; broyer du noir, отдавам се на мъката си. Ќ c'est ma bête noir,e разг. той ми е противен; être en noir,, porter le noir, в траур съм; marché noir, черна борса; noir, sur blanc очевидно; noir, animal медицински въглища, въглен; aller du blanc au noir, минавам от една крайност в друга; voir tout en noir, виждам всичко в черна светлина; il fait noir, comme dans un four (tunnel) пълна тъмнина, мрак; être dans le noir, нищо не разбирам от някаква работа; mettre dans le noir, успявам; pousser au noir, преувеличавам лошата, страшната страна на нещата; tourner au noir, ставам песимист. -
34 optomètre
m. (rad. gr. opsomai "voir" et -mètre) техн. оптометър. -
35 pays1
m. (bas lat. pagensis "habitant d'un pagus, d'un bourg, d'un canton") 1. страна, земя, местност, територия; 2. край, област; 3. родина, родна страна; 4. жители (на дадена страна); 5. pays1, pays1e m., f. разг. земляк, нашенец. Ќ du pays1 местен (за произведение); pays1 de Cocagne страна на изобилието, на безделието; voir du pays1 пътувам по света, пътешествам; разг. претърпявам тегло, страдания; les pays1 bas прен. задник; le pays1 des rêves, des songes сънят; battre le pays1 обикалям, скитам се; пътувам; être bien de son pays1 наивен, доверчив, непохватен съм; se conduire comme en pays1 conquis държа се грубо, арогантно; tirer pays1 избягвам. -
36 pharamineux,
se adj. (voir faramineux) нар. чуден, изумителен, удивителен, главозамайващ ( за успех). -
37 prévoir
v.tr. (lat. prњvidere, d'apr. voir) предвиждам, предугаждам, отгатвам. -
38 prise
f. (p. p. fém. de prendre) 1. взимане, завземане; la prise de la Bastille завземането на Бастилията; prise illégale нелегално присвояване; 2. задържане, залавяне, пленяване; la prise de l'adversaire пленяването на противника; 3. плячка, трофей; Venez voir ma prise! Елате да видите плячката ми! 4. спорт. вземане (на топката); 5. prise de bec спор, свада; 6. смъркане (на тютюн); 7. сгъстяване, втвърдяване, замръзване; ciment а prise rapide цимент, който се втвърдява бързо; 8. кран, тръба; prise d'eau воден кран; prise d'air въздушен кран. Ќ donner prise а давам повод за; prise de conscience осъзнаване; prise de terrain ав. кацване; prise de terre техн. заземителен кабел за електрически или радиоелектрически уред; prise de vue(s) киноснимка; se mettre aux prises започвам борба с някого; être aux prises бия се с; lâcher prise отпускам, пускам; avoir prise sur имам влияние върху; prise d'armes военен парад; prise de voile (d'habit) ставам монахиня (приемам калугерското расо); prise de sang вземане на кръв; prise de courant електрически контакт; приза; prise d'antenne изход (в телевизор и др.) за вкарване на кабела на антената. -
39 prisme
m. (gr. prisma) геом. призма. Ќ voir а travers le prisme de гледам през призмата на. -
40 recul
m. (de reculer) 1. отстъпление, отстъпване; отзвучаване; le recul d'une épidémie отстъплението, отзвучаването на епидемия; 2. място за отстъпване назад в тениса на маса и тениса на корт; 3. откат (за пушка, оръдие); 4. отдалечаване, дистанциране (в пространството или времето); prendre du recul pour voir l'ensemble отдалечавам се, за да обхвана всичко с поглед. Ќ Ant. avance, progrès, progression.
Страницы
См. также в других словарях:
voir — voir … Dictionnaire des rimes
voir — [ vwar ] v. <conjug. : 30> • XIIe veoir; vedeir 980; lat. videre I ♦ V. intr. (1080 vedeir) Percevoir les images des objets par le sens de la vue. C est « un postulat bien ancré, qu un nouveau né [...] “ça” ne voit pas » (F. Leboyer). Ne… … Encyclopédie Universelle
voir — (voir), je vois, tu vois, il voit, nous voyons, vous voyez, ils voient ; je voyais, nous voyions, vous voyiez ; je vis, nous vîmes ; je verrai ; je verrais ; vois, qu il voie, voyons, voyez ; que je voie, que nous voyions, que vous voyiez ; que… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
voir — VOIR. v. act. Appercevoir, recevoir les images des objets dans les yeux, connoistre par les yeux. Voir un objet. je voy un homme. je le voy qui vient, qui marche &c. voir clair. voir trouble. voir confusément. voir distinctement. voir de prés.… … Dictionnaire de l'Académie française
Voir — is a chain of francophone alternative weekly newspapers in the Canadian province of Quebec. The newspaper publishes separate editions in Montreal, Quebec City, Saguenay, Sherbrooke, Trois Rivières and Gatineau, all of which publish a mix of… … Wikipedia
voir — Voir, neutr. gen. monosyll. Signifie vray, et vient de Verum Laþtin, et est fait comme Soir de Sero, et Veoir de Videre, et Croire de Credere, et Douloir de Dolere, Les anciens en usoyent ordinaireþment, disans il est voir, Il dit voir, Verum est … Thresor de la langue françoyse
VOIR — v. a. ( Je vois, tu vois, il voit ; nous voyons, vous voyez, ils voient. Je voyais ; nous voyions, vous voyiez. Je vis. J ai vu. Je verrai. Je verrais. Voi ou vois, voyez. Que je voie ; que vous voyiez. Que je visse. Que j eusse vu. Voyant. )… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
VOIR — v. tr. Percevoir l’image des objets par l’organe de la vue. Je vois un homme. Il craint d’être vu. Cela se voit de loin. Il ne voit pas les objets à deux pas de lui. Voir la lumière. On voit le jour au travers. Je l’ai vu de mes propres yeux. Se… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
voir — vt. ; se rendre compte, constater, vérifier, contrôler ; apercevoir ; remarquer ; deviner, comprendre ; assister à ; rendre visite, visiter : ivyê (Peisey 187), VAI (Aix 017, Annecy 003, Albertville 021, Arvillard 228a, Bourget Huile 289,… … Dictionnaire Français-Savoyard
Voir — Pour l’article homophone, voir Voire. Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia : « Voir », sur le … Wikipédia en Français
voir — de·voir; sa·voir; voir; res·er·voir; … English syllables
