-
1 vif,
vive adj. et m. (lat. vivus) 1. жив; il est encore vif, той е още жив; poids vif, живо тегло; 2. прен. жив, бодър, буден, пъргав; enfant vif, живо, пъргаво дете; rythme vif, жив, бърз ритъм; 3. рязък, избухлив; 4. ярък, свеж; rouge vif, яркочервен цвят; 5. силен; vive imagination силно въображение; feu vif, силен, буен огън; émotions vives силни емоции; 6. m. живо месо, плът; couper dans le vif, режа жива плът; 7. стръв; pêcher au vif, ловя риба със стръв от жива риба; 8. прен. същност, същина, живец; най-същественото, най-важното от нещо; 9. m. жив човек; donation entre vif,s дарение между живи лица; 10. loc. adv. de vif,ve voix устно; de vif,ve force със сила. Ќ haie vif,ve жив плет; bois vif, гора, която всяка година дава клони и листа; peindre sur le vif, рисувам от натура; според жив модел; chaux vif,ve негасена вар; eau vif,ve изворна вода; les nerfs sont а vif, нервите са много обтегнати; piquer au vif, дълбоко жегвам, обиждам; prendre sur le vif, подражавам умело; sceau а vif,(s) рибарски живарник за стръв; entrer dans le vif, du sujet засягам основния въпрос; vif, de l'eau прилив и отлив при новолуние и пълнолуние; а vif, оголен; pierre vive оголен камък; air vif, свеж и чист, животворен въздух; mémoire vive комп. RAM памет на компютър. Ќ Ant. mou, endormi, paresseux, nonchalant, indolent, apathique; mort; mesuré, patient; faible, pâle. -
2 vif-argent
m. (de vif "vivant" et argent) хим., ост. живак. Ќ avoir du vif-argent dans les veines много съм пъргав, жив. -
3 allégro
adv. (mot. it. "vif") муз. алегро. -
4 apathique
adj. (de apathie) апатичен, равнодушен, безразличен. Ќ Ant. actif, énergique, vif. -
5 argent
m. (de argentum) 1. сребро (метал - Ag, ? 47); lingot d'argent кюлче сребро; 2. сребро (монета); 3. пари; avoir de l'argent имам пари; 4. разш., прен. d'argent със сребърен цвят. Ќ argent allié сребърна сплав; argent blanc сребърно-оловна руда; argent comptant пари в брой; argent corné сребърен хлорид; argent de poche пари за дребни разходи; argent de chat слюда; argent en feuilles сребърен варак; argent faux посребрена мед; argent filé сребърна жица, усукана с коприна; argent fulminant гърмящо сребро (сребърен нитрат); argent liquide пари в наличност (като банкноти, монети); argent natif самородно (чисто) сребро; vif argent живак; en avoir pour son argent получавам толкова, колкото заслужавам (колкото труд съм положил); être а court d'argent нямам пари; être cousu d'argent червив съм с пари; faire argent de tout извличам облага от всичко; jeter l'argent par la fenêtre харча без мярка, налудо пилея пари; l'argent est un bon serviteur et un mauvais maître погов. парите са добър слуга, но лош господар; l'argent lui coule entre les doigts много харча; plaine d'argent n'est pas mortelle загубата на пари не е толкова страшна; l'argent ne fait pas le bonheur щастието не е в парите. -
6 atone
adj. (gr. atonos) 1. грам. неударен; voyelle atone неударена гласна; 2. прен. бездеен, неподвижен; неенергичен; 3. мед. без напрежение. Ќ Ant. actif, vif; accentué, tonique. -
7 aviver
v.tr. (de a- et vif) 1. съжалявам, освежавам; 2. разпалвам, раздухвам; 3. раздразнявам, разлютявам; aviver une plaie раздразнявам (разлютявам) рана; 4. техн. излъсквам; 5. прен. усилвам, раздразнявам; s'aviver оживявам се, освежавам се; разпалвам се; раздразнявам се. Ќ Ant. effacer, amortir, ternir. -
8 blafard,
e adj. (moy. all. bleichvar "de couleur pâle") 1. бледен; тъмен, без блясък; teint blafard, бледен цвят на лицето, изпит, безкръвен; 2. мъждукащ. Ќ Ant. brillant, éclatant; coloré, vif. -
9 brûler
v. (probabl. altér. de l'a. fr. usler, lat. ustulare, sous l'infl. de l'a. fr. bruir) I. v.tr. 1. горя, изгарям; обгарям; brûler des mouvaises herbes изгарям плевели; brûler vif qqn. изгарям някого жив; brûler du charbon горя въглища; brûler de l'électricité горя (харча) ток; brûler une verrue изгарям брадавица; 2. паря, опарвам, попарвам; 3. пропускам, не спирам; brûler l'arrêt пропускам спирка (преминавам, без да спра (за автобус)); brûler un feu rouge преминавам на червено; 4. изсушавам, изгарям (за растение); 5. преварявам; brûler de l'eau-de-vie преварявам (пека) ракия; 6. зем. прегарям, изтощавам почвата (от прекомерно торене или от култури, които изсмукват хранителните Ј сокове); 7. раздразвам; la fumée brûle les yeux димът дразни очите; 8. разг., в съчет. brûler qqn. убивам някого с огнестрелно оръжие; II. v.intr. 1. горя; изгарям; загарям; le bois brûle bien дървото гори добре; le rôti a brûlé печеното изгоря; brûler de soif прен. изгарям от жажда; brûler d'envie изгарям от желание; 2. пека; le soleil brûle très fort слънцето пече много силно; 3. ост., в съчет. brûler pour qqn. влюбен съм в някого; 4. tu brûles! горещо! (в игрите за откриване на предмет, когато човек е близо до целта); se brûler v. pron. изгарям се (си), опарвам се (си); se brûler avec de l'eau bouillante изгарям се с вряла вода. Ќ brûler а petit feu разг. пека се на бавен огън (на голямо изпитание съм); se brûler la cervelle пръскам си черепа с огнестрелно оръжие; brûler la chandelle par les deux bouts прахосвам парите си (здравето си); brûler une étape отминавам набързо, не спирам; brûler la leçon разг. бягам от урок, от час; brûler le pavé тичам много бързо; brûler les planches театр. играя с жар; brûler la politesse а qqn. разг. напускам някого без да му се обадя, без да му кажа сбогом; brûler ses vaisseaux разг. правя решителна крачка, след която връщане няма; l'argent lui brûle les doigts той не може да спести пари. -
10 cheptel
m. (lat. capitale, de caput "tête") 1. договор за пазене и гледане на добитък, според който придобитата стойност се дели; 2. добитък, който се дава за гледане по този договор; 3. всички домашни животни. Ќ cheptel vif юр. животните в една ферма; cheptel mort юр. инструментите, сечивата в една ферма. -
11 couper
v. (de coup "diviser d'un coup") I. v.tr. 1. режа, отрязвам, нарязвам, изрязвам, подрязвам; couper qqch. avec un couteau режа нещо с нож; couper la garge а qqn. режа гърлото на някого; couper en morceaux режа на парчета; 2. стрижа, подстригвам; couper les cheveux подстригвам коса; 3. кроя; couper un habit кроя дреха; 4. смесвам питиета, напитки; couper son vin добавям вода към виното си; 5. прекъсвам, отнемам; couper la parole а qqn. прекъсвам някого; couper la communication прекъсвам телефонна връзка; on a coupé le courant прекъснали са електрическия ток; couper son travail прекъсвам работата си; 6. пресичам, заграждам; couper une pièce преграждам стая; le chemin coupe un autre пътят пресича друг; 7. скопявам; couper un chat скопявам котка; 8. сковавам, режа (за студ); 9. couper un jeu de cartes сека тесте с карти; 10. вземам с коз; II. v.intr. 1. минавам напреки, пресичам (пътя); couper а travers (les) champs напреки през нивите; 2. режа; les éclats de verre coupent парчетата стъкло режат; III. v.tr. ind. couper а избягвам; couper а une corvée избягвам от тежка работа; IV. v. pron. se couper 1. порязвам се; 2. разг. противореча си; 3. режа се; la viande se coupe facilement месото се реже лесно; 4. se couper de qqn. разделям се, губя контакт с някого. Ќ couper bras et jambes разг. подкосяват ми се краката; couper а une corvée разг. изскубвам се (измъквам се) от неприятна работа; couper court прекъсвам; отсичам; couper court а qqch. слагам край на нещо; couper dans le vif режа живо месо; вземам решителни мерки; couper les ponts а qqn. пресичам (отрязвам) пътя за отстъпление; je n'y coupe pas нар. не се излъгвам (няма го майстора); couper les cheveux en quatre цепя косъма на две; couper un virage сека завой (от вътрешната страна); ça te la coupe разг. това те учудва; couper la fièvre свалям температурата; couper le chemin а qqn. минавам преди някого; couper le crédit а qqn. спирам парите на някого; couper le mal а la racine изрязвам злото от корен; coupez! спирайте телевизора (или касетофона, радиото и др.); couper une balle (в тениса) връщам топка така, че да забави инерцията си. Ќ Ant. lier, rassembler, réunir; rapprocher, unir. -
12 écureuil
m. (lat. pop. °sciriolus pour °sciuriolus, de sciurus, gr. skiouros) зоол. катерица. Ќ être agile, vif comme un écureuil много съм пъргав, жив; tourner comme un écureuil en cage не стоя на едно място, непрекъснато се движа; mettre les écureuils а pied сека, отсичам дървета. -
13 engourdi,
e adj. (de engourdir) 1. вкочанясал, схванат, изтръпнал, вцепенен, вдървен от студ; 2. прен. тъп, затъпен, неподвижен, бавен; 3. безчувствен; cњur engourdi, безчувствено сърце. Ќ Ant. alerte, dégourdi, vif. -
14 friquet
m. (de l'a. fr. frique, friche "vif, éveillé") зоол. полско врабче, Passer montanus. -
15 frisque
adj. (du frq. °frik "vif, pompant") ост. жив, пъргав, чевръст. -
16 gai,
e adj. (got. °gâheis "rapide, vif") 1. весел, жив; visage gai, весело лице; 2. ярък (за цвят); couleurs gai,es ярки цветове; 3. гей, хомосексуалист; 4. gai,! interj. в съчет. allons gai,! хайде, весели се! (веселете се!); 5. забавен, смешен, развлекателен; livre gai, развлекателна, забавна книга. Ќ gai, comme un pinson много весел (за човек); être un peu gai, малко съм пийнал; le gai, savoir поезията на трубадурите. Ќ Ant. triste; ennuyeux, sombre; décourageant, désolant. Ќ Hom. gué; gay, guai, guet. -
17 inanimé,
e adj. (de in- et animé) 1. неодушевен; corps inanimé, неодушевено тяло; 2. прен. безжизнен. Ќ Ant. animé, conscient, vivant; sensible, vif. -
18 indolent,
e adj. (bas lat. indolens) 1. ост. безгрижен, безразличен, апатичен; 2. нехаен, ленив, отпуснат; 3. ост. който не предизвиква страдание, болка. Ќ Ant. vif, actif, énergique; insensible; douloureux. -
19 intérêt
m. (lat. interest "il importe", de interesse) 1. интерес, заинтересованост; c'est l'intérêt qui le guide интересът го ръководи; 2. лихва, процент; intérêt composé сложна лихва; intérêt simple проста лихва; prêt а intérêt заем с лихва; emprunt а 11% d'intérêt заем с 11% лихва; intérêt pénal наказателна лихва; intérêts échus дължими лихви; 3. прен. полза, изгода; съчувствие, внимание, интерес; agir dans son intérêt действам в своя изгода; avec un vif intérêt с жив интерес; 4. pl. вложен капитал в някаква сделка; avoir des intérêts dans une compagnie pétroliète имам вложен капитал в петролна компания. Ќ dommages et intérêts вреди и загуби; intérêt bancaire банкова комисионна; intérêts d'un placement en actions дивидент от парично вложение в акции; mariage d'intérêt брак по сметка; il y a intérêt разг. би било добре, това е най-добре. Ќ Ant. désintéressement, indifférence, insignifiance. -
20 jaune
adj., n. et adv. (lat. imp. galbinus) 1. жълт; or jaune жълто злато; le maillot jaune жълтата фланелка (в колоезденето); la race jaune жълтата раса; dents jaunes жълти, пожълтели зъби; fièvre jaune жълта треска; presse jaune жълта преса; 2. m. жълт цвят; robe d'un jaune clair светложълта рокля; un jaune vif яркожълт цвят; 3. m. жълта боя; un tube de jaune тубичка с жълта боя; 4. m., f. човек от жълтата раса, азиатец; 5. m., f. стачкоизменник; 6. m., f. ост. член на синдикат, чиято емблема е била жълтуга и жълъд и се е противопоставял на другите работнически синдикати; 7. adv. в съчет. rire jaune смея се насила, през зъби, принудено. Ќ jaune d'њuf жълтък; nain jaune вид игра на карти; syndicats jaunes ист. синдикати, основани през 1899, имащи в емблемата си жълтуга и жълъд и които са се противопоставяли на работническите синдикати.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
vif — vif … Dictionnaire des rimes
vif — vif, vive [ vif, viv ] adj. et n. m. • 980; lat. vivus I ♦ 1 ♦ Vivant, en vie (dans quelques expr.). « Les prendre morts ou vifs » (Vigny). Plus mort que vif. Écorchée, brûlée vive. Fig. Un écorché vif. « La vestale impure est enterrée vive »… … Encyclopédie Universelle
vif — vif, vive (vif, vi v ) adj. 1° Qui est en vie. • Ayant ouvert la poitrine d un animal vif, DESC. Foetus, 2. • Mais que vif aux enfers je sois précipité, Si jamais je consens à cette lâcheté, MAIR. Sophon. IV, 3. • D un loup écorché vif… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
vif — Vif, vive. adj. Qui est en vie. Du poisson vif. une carpe vive. l arrest porte qu il sera pris mort ou vif. il fut rompu vif, bruslé vif, tout vif. le Chirurgien a coupé jusqu à la chair vive. On appelle, Cheveux vifs, Les cheveux d une perruque … Dictionnaire de l'Académie française
Vif — may refer to: Vif (Proper Name) * VIF Internet, an Internet service provider in Montreal * Vålerenga IF Fotball, a Norwegian football club * Vif, a commune of the Isère département in France Vif (Word) * Vif, a French tempo marking meaning lively … Wikipedia
Vif — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. VIF, sigle composé des trois lettres V, I et F, peut faire référence à : Virus de l immunodéficience féline, Vif peut faire référence à : Vif,… … Wikipédia en Français
vif — Vif, Viuus. Vif, vigoreux, Vegetus, Viuidus, Acer. Vif, ou qui vit long temps, Viuax. Esprit fort vif, Ingenium viuidum, vel acre. Images faites au vif, et naïfvement, Expressa signa. Resequer jusques au vif, Ad viuum resecare … Thresor de la langue françoyse
VIF — Saltar a navegación, búsqueda VIF puede referirse a: Al virus de inmunodeficiencia felina, pos sus siglas. A la comuna francesa Vif. Obtenido de VIF Categorías: Siglas | Wikipedia:Desambiguación … Wikipedia Español
vif — 〈[vi:f] Adj.〉 lebhaft, aufgeweckt; oV viv [<frz. vif (m.), vive (f.) <lat. vivus „lebend, lebendig, am Leben“] * * * vịf [auch: vi:f ] <Adj.> [frz. vif < lat. vivus = lebendig] (landsch., sonst veraltend): aufgeweckt, wendig,… … Universal-Lexikon
Vif — es un término que refiere a: Vif, comuna francesa. En virología, vif es uno de los genes del VIH. Esta página de desambiguación cataloga artículos relacionados con el mismo título. Si llegaste aquí a través de … Wikipedia Español
vif — [vi:f] <aus gleichbed. fr. vif, dies aus lat. vivus »lebendig«> (veraltet, aber noch landsch.) lebendig, lebhaft, munter, frisch, feurig; aufgeweckt, rührig, tüchtig, gescheit, schlau, wendig … Das große Fremdwörterbuch
