-
1 essuie-verres
m. inv. (de essuyer et verre) изтривалка за очила, стъкла. -
2 verre
m. (lat. vitrum) 1. стъкло; verre double дебело стъкло; verre opalin, verre dépoli матово стъкло; verre fumé опушено стъкло; verre coloré оцветено стъкло; verre armé (grillagé) армирано стъкло; verre apyre (pyrex или verre d'Jéna (Jéna) огнеупорно стъкло; verre а vitre обикновено стъкло; verre au plomb оловен кристал; 2. стъклено изделие (чаша, шише и др.); verre а lunettes стъкло на очила; verre de vin чаша с вино; verre а vin винена чаша; verre а champagne чаша за шампанско; verre а dents чашка за изплакване на устата след миене на зъбите; 3. съдържанието на чаша с питие; boire un verre изпивам чаша алкохол. Ќ papier de verre шкурка; personne а metre sous verre разг. много изнежен човек; qui casse les verres les paie който чупи, купи; se briser comme du verre чупя се, троша се лесно; maison de verre къща, в която няма никакви тайни; laine de verre стъклена вата; verre organique плексиглас; verre de volcan обсидиан; verre de montre стъкло на часовник (предпазващо циферблата); porter des verres нося очила; verres de contact контактни лещи; une tempête dans un verre d'eau буря в чаша вода. Ќ Ant. vair, ver, vers, vert. -
3 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
4 choquer
v. tr. (néerl. schokken, ou angl. to shock "heurter", onomat.) 1. ост. удрям, блъскам, тласкам, чукам; choquer les verres чукам се с чаши; armées qui se choquent армии, които се сблъскват; 2. прен. правя лошо впечатление, шокирам; 3. обиждам, оскърбявам, засягам; 4. дразня; bruit qui choque звук, който дразни; 5. мор. отпускам опънато въже; se choquer сблъсквам се; шокирам се. Ќ être choqué par шокиран съм от; травмиран съм от, ударен съм от. -
5 cornéen,
ne adj. (de cornée) анат. роговичен; lentilles cornéen,nes, verres cornéen,s оптични контактни лещи. -
6 corriger
v.tr. (lat. corrigere "redresser", de regere "régir") 1. поправям, коригирам; corriger un manuscrit поправям ръкописен текст; corriger une dictée поправям диктовка; corriger la vue de qqn. par des verres de contact коригирам зрението на някого чрез контактни лещи; 2. ост. наказвам; corriger un enfant наказвам дете; 3. ост. налагам телесно наказание, бия; se corriger поправям се. Ќ Ant. altérer, gâter, pervertir; aggraver, envenimer, exciter; épargner, récompenser. -
7 sous-verre
m.inv. (de sous- et verre) (pl. sous-verres) рамка за снимки. -
8 verrat
m. (lat. verres) нерез, шопар.
См. также в других словарях:
Verrès — Verrès … Deutsch Wikipedia
Verrès — Verrès … Wikipedia Español
Verres — ist das Cognomen von: Gaius Verres (* um 115 v. Chr.; † 43 v. Chr.), römischer Politiker Verres ist der Familienname von: Hanns Verres (1928 2003), deutscher Radiomoderator Rolf Verres (* 1948), deutscher Arzt und Musiker Verrès bezeichnet:… … Deutsch Wikipedia
verres — ● verres nom masculin pluriel Lunettes, verres correcteurs : Il va lui falloir porter des verres … Encyclopédie Universelle
Verrès — is a town and comune in the Aosta Valley region of north western Italy … Wikipedia
Verres [1] — Verres, Cajus Cornelius, römischer Ritter, diente im Kriege gegen Sulla als Quästor in der Armee des Carbo, doch verließ er die Partei des Marius, die Kriegskasse mit sich nehmend, u. ging zu Sulla über. Als er mit Cn. Dolabella als Legat nach… … Pierer's Universal-Lexikon
Verres [2] — Verres, Marktflecken in der piemontesischen Provinz Aosta, links an der Doire u. am Eingang des Val de Challand; 1170 Ew. (darunter viele Cretins) … Pierer's Universal-Lexikon
Verres — Verres, C. (Corneliu s?), Sohn eines röm. Senators, bekleidete 74 v. Chr. die Prätur und übernahm 73 als Proprätor die Verwaltung der Provinz Sizilien, die er in einer so schmachvollen Weise mißhandelte und ausbeutete, daß die Bewohner ihn wegen… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Verres — Verres, Gajus, 73 71 v. Chr. röm. Statthalter von Sizilien, wegen Erpressungen 70 von Cicero in seinen »Verrinischen Reden« so heftig angegriffen, daß er freiwillig ins Exil ging, wo er 43 starb … Kleines Konversations-Lexikon
Verres — Verres, Cajus, röm. Statthalter in Sicilien von 73–71 vor Chr., von Cicero wegen seiner schlechten Amtsführung angeklagt (durch die uns erhaltenen Reden »in Verrem«), weßwegen er freiwillig exilirte … Herders Conversations-Lexikon
verres — VERRES: On ne lui a pas encore pardonné … Dictionnaire des idées reçues
