-
1 venu,
e adj. et n. (p. p. de venir) 1. пристигнал, дошъл; 2. сполучлив; pièce bien venu,e сполучлива пиеса; 3. m., f. дошлият, пристигналият; le premier venu, този, който е пристигнал пръв; 4. прен. случаен човек, безразлично кой; 5. развит; un enfant mal venu, слабовато, хилаво, недоразвито дете. Ќ être bien (mal) venu, добре (зле) съм посрещнат, приет. -
2 afin
de loc. prép., afin que loc.conj. (pour а fin de, que) за да, с цел да (afin de + inf.); il est là afin de voir son ami той е тук ( дойде), за да види приятеля си; afin que (+ subj.); je suis venu afin que tu apprennes la vérité de moi-même дойдох, за да научиш истината от мен. -
3 agir
v. (lat. agere) I. v.intr. 1. действам; le moment est venu d'agir дошъл е моментът на действие; 2. постъпвам, действам; manière d'agir начин на поведение; 3. намесвам се; agir au nom de l'Etat намесвам се от името на държавата; 4. имам действие, въздействие; le remède n'agit plus лекарството няма вече въздействие; II. v.tr. рядко, лит. подтиквам, подбуждам; III. v.pron.impers. 1. il s'agit de става въпрос за, отнася се до; 2. необходимо е, трябва; 3. ост. s'agissant de що се отнася до, що се касае до. Ќ il s'agit de касае се за, отнася се до. -
4 bienvenu,
e adj. et n. (de bien et venu, p. p. de venir) 1. който е приет с радост, желан; 2. m., f. желан гост; soyez le bienvenu, добре дошъл; 3. f. щастливо пристигане; souhaiter la bienvenu,e а qqn. поздравявам някого с добре дошъл; 4. точен, уместен, навременен; remarque bienvenu,e навременна, уместна забележка. -
5 malvenu,
e adj. (de mal3 et venu) 1. който няма право (да направи нещо); héritier malvenu, а se plaindre наследник, който няма право да се оплаква; 2. ненормално израснал (дърво, дете и др.). -
6 prosélyte
m. (gr. prosêlutos "nouveau venu dans un pays") прозелит. -
7 soi-disant
adj.inv. (de soi et disant, de dire) 1. тъй-наречен; мним; la soi-disante comtesse тъй наречената графиня; 2. loc.adv. така да се каже, уж; notre père venu а Paris, soi-disant pour affaires баща ни дошъл в Париж, така да се каже по работа. -
8 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам.
См. также в других словарях:
venu — venu … Dictionnaire des rimes
venu — venu, ue [ v(ə)ny ] adj. et n. • 1559; p. p. de venir 1 ♦ Littér. (avec un adv.) Être bien (ou mal) venu : arriver à propos (ou non); être bien (ou mal) accueilli. Être mal venu à (vieilli), de (et inf.) :n être pas fondé à. Ils « auraient donc… … Encyclopédie Universelle
venu — venu, ue (ve nu, nue) part. passé de venir. 1° Qui s est transporté d un lieu à un autre. Venu à Paris. Qui a été transporté d un lieu à un autre. Des marchandises venues de loin. 2° Succédant selon l ordre du temps. L heure venue, il prit … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
venu — Venu, [ven]ue. part. pass. Il a les significations de son verbe. Soyez le bien venu. Terme de civilité familier, lors qu on reçoit quelqu un chez soy, ou qu on le rencontre qui arrive. On dit, qu Un homme est nouveau venu, pour dire, qu Il est… … Dictionnaire de l'Académie française
Venü̱le — [Kurzwort aus Vene u. Kanüle] w; , n: Glasröhrchen mit eingeschmolzener Kanüle zur keimfreien Entnahme von Blut aus Körpervenen … Das Wörterbuch medizinischer Fachausdrücke
Venu — The venu (Sanskrit: sa. ; IAST|veṇu) is a bamboo transverse flute used in the Carnatic music of South India. Although it is often called Carnatic flute or simply flute in English, venu is the instrument s ancient Sanskrit name. It is also called… … Wikipedia
Venu — El venu es una flauta travesera de bambú usada en la música carnática del sur de la India. Es llamada también flauta carnática, siendo venu el nombre antiguo del instrumento en sánscrito. Se le llama de varias otras maneras en el sur de la India … Wikipedia Español
Venu — Bansurî Le bansurî est la grande flûte traversière indienne classique et est probablement le plus ancien instrument de musique de l Inde du nord. Son équivalent au sud est le venu ou vamsa, qui est un peu plus petit. On le nomme aussi de son… … Wikipédia en Français
Venu — Sp Vènu nkt. Ap Võnnu L Estija … Pasaulio vietovardžiai. Internetinė duomenų bazė
Venu — Sp nkt. Vènu Ap Võnnu L Estija … Pasaulio vietovardžiai. Internetinė duomenų bazė
venu — adj. => Venir (pp.). A1) mal venu, rabougri, mal en point, qui a souffert, qui n est pas dans de bonnes conditions : mâlaitâ, â, é pp. (Albertville, Arvillard). E. : Humide … Dictionnaire Français-Savoyard
