-
1 valoir
v. (lat. valere) I. v.intr. 1. струвам, имам цена, представлявам ценност; cela ne vaut pas cher това не струва скъпо; cela vaut son pesant d'or това струва теглото си в злато; cet objet vaut 1000 francs този предмет струва 1000 франка; 2. имам смисъл; ce raisonnement ne vaut que si... това разсъждение има смисъл само ако...; 3. подхождам, влизам в работа; l'habit vous vaut mieux que le costume фракът ви подхожда повече от костюма; 4. заслужава, струва си; rien qui vaille нищо, което да си заслужава (усилията); ça vaut la peine това си заслужава; ne rien valoir нищо не струвам; cela vaut mieux que това струва повече от; II. v.tr. 1. доставям, давам; донасям; завоювам; la liberté que lui valait ma maladie свободата, която му даваше моето заболяване; 2. имам за последица, за следствие; III. v.impers. il vaut mieux заслужава си, струва си, за предпочитане е; se valoir струваме еднакво, една стока сме. Ќ а valoir по (срещу) сметка, като се приспада от сума, която се дължи; autant vaut (vaudrait) все едно; cela vaut mieux по-добре е; faire valoir qqch. изтъквам, хваля нещо; faire valoir ses droits отстоявам правата си; faire valoir son bien извличам полза от имота си, получавам доходи; mieux vaut peu que rien погов. по-добре малко, отколкото нищо; vaille que vaille каквото и да стане, каквото и да се случи; se faire valoir изтъквам се, хваля се, показвам достойнствата си; ça se vaut разг. това не е нито по-добро, нито по-лошо; tout ça ne vaut pas un clou това нищо не струва; rien ne vaut un bon vin нищо не може да се сравни (да замени) едно хубаво вино; l'inaction ne lui vaut rien бездействието е вредно за него; Paris vaut mieux une messe Париж си заслужава една литургия (думи на Анри IV); le jeu ne vaut pas la chandelle тази работа не си заслужава; ça vaut le coup заслужава си. -
2 à-valoir
m.inv. (de а et valoir) частично предплащане. -
3 faire-valoir
m.inv. (de faire et valoir) рядко подчертаване, изтъкване стойността, значението на нещо. -
4 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник. -
5 équivaloir
(а) v.tr.ind. (lat. њquivalere "valoir autant") равностоен съм, имам еднаква стойност, отговарям напълно. -
6 marchandise
f. (de marchand) стока; stock de marchandises склад за стоки; faire métier et marchandise d'une chose придобил съм навик да правя нещо, лесно ми е да правя нещо; marchandise de rebut бракувана стока; marchandise périssable лесноразваляща се стока. Ќ tromper sur la marchandise пробутвам лоша стока; прен. измамвам; faire valoir sa marchandise прен. хваля стоката си; farder sa marchandise опитвам се да излъжа, да прикрия. -
7 or2
m. (lat. aurum) 1. злато; le veau d'or2 библ. златният телец; or2 natif, or2 fin чисто злато; mine d'or2 златна мина; chercheur d'or2 златотърсач; or2 jaune, blanc жълто, бяло злато; or2 rouge червено злато (с примеси от мед); lingot, barre d'or2 златно кюлче; or2 massif масивно злато; couvrir d'une feuille d'or2 позлатявам; étoffe brodée d'or2 брокат; l'or2 noir петрол; 2. златен предмет, блюдо; 3. златни монети; 4. златист цвят; 5. злато, пари, богатство. Ќ affaire (marché) d'or2 много изгодна работа, сделка; cњur d'or2 прекрасно (златно) сърце; des jours filés d'or2 et de soie спокойни и щастливи дни; cousu d'or2 потънал в злато, много богат; pour tout l'or2 du monde за нищо на света; rouler sur l'or2 тъна в злато; tout ce qui brille n'est pas or2 погов. всичко, което блести, не е злато; couvrir qqn. d'or2 плащам щедро; valoir son pesant d'or2 много съм ценен; parler d'or2 казвам ценни неща, говоря смислено; franc comme l'or2 много честен; le silence est d'or2 мълчанието е злато. -
8 orvale
f. (d'apr or et valoir) бот. градински чай, Salvia sclarea. -
9 peine
f. (lat. pњna) 1. наказание; peine capitale смъртно наказание; peine pécuniaire глоба; purger une peine de prison изтърпявам, излежавам наказание; 2. труд, мъка усилие; valoir la peine de faire qqch. струва си, заслужава си труда да се направи нещо; 3. затруднение, трудност, мъка; être bien en peine затруднен съм; mettre en peine затруднявам, създавам грижи; 4. страдание, мъка; avoir de la peine мъчно ми е; 5. съжаление; il me fait peine de жал ми е да; 6. огорчение; donner de la peine огорчавам; 7. безпокойство; se mettre en peine de (être en peine de) безпокоя се; 8. нужда, неволя; tomber en peine изпадам в нужда, в неволя; 9. loc. adv. а peine едва; а peine si едва що; sous peine de под страх; при опасност да. Ќ toute peine mérite salaire погов. всеки труд се плаща, всяко усилие заслужава награда; comme une âme en peine тъжно, нещастно; avoir toutes les peines du monde а полагам големи усилия, за да; ne pas compter ses peines et ses pas не си пестя усилията; ne pas être au bout de ses peines имам още много работа докато свърша; en être pour sa peine напразно съм се мъчил; se mettre en peine de, pour qqn. притеснявам се, грижа ме е за някого. -
10 pesant,
e adj. (de peser) 1. тежък; un fardeau pesant, тежък товар; 2. бавен, тежък; esprit pesant, бавен, муден ум; 3. прен. тромав, тежък, мъчителен. Ќ valoir son pesant, d'or много съм ценен, имам голяма стойност. Ќ Ant. agréable, gracieux; agile, dispos, éveillé, vif. -
11 revaloir
v.tr. (de re- et valoir) връщам, отплащам се със същото, не оставам длъжен; je te le revaudrai! ще ти го върна, няма да ти остана длъжен! -
12 vaillant,
e adj. (de l'a. p. prés. de valoir) 1. лит. храбър, смел, доблестен, мъжествен; 2. m., f. храбър човек, храбрец; 3. здрав, в добро здраве, силен. Ќ n'avoir pas un sou vaillant, нямам пукната пара. Ќ Ant. lâche, faible; paresseux. -
13 valable
adj. (de valoir) 1. действителен, законен, валиден; billet valable un an билет, който е валиден една година; 2. приемлив, уважителен; raison valable основателна, уважителна причина; 3. значим, стойностен. Ќ interlocuteur valable опитен, начетен събеседник; achat valable рентабилна покупка. -
14 value
f. (de valoir) в съчет. plus-value принадена стойност; moins-value обезценяване.
См. также в других словарях:
valoir — [ valwar ] v. <conjug. : 29> • 1080; var. valeir XIe; lat. valere I ♦ V. intr. 1 ♦ Correspondre à (une certaine valeur); avoir un rapport d égalité, etc., avec (autre chose) selon l estimation qui en est faite. ⇒ coûter. « Les gros… … Encyclopédie Universelle
valoir — VALOIR. v. n. Estre d un certain prix. Cette estoffe vaut tant. elle vaut dix francs l aune. vous ne la payez pas ce qu elle vaut. la pistolle vaut tant. le loüis d or vaut tant. de ces deux choses là, l une vaut bien l autre. On dit prov. qu Une … Dictionnaire de l'Académie française
valoir — Valoir, Valere. Valoir autant que les Grecs, Respondere laudibus Graecorum. Valoir et servir de ce qu un autre chose sert, Vicem exhibere. Faire plus valoir, Augere merces. Il vaut tous les ans tant au Roy, Auget haec res quotannis regni fisþcum… … Thresor de la langue françoyse
valoir — (va loir), je vaux, tu vaux, il vaut, nous valons, vous valez, ils valent ; je valais ; je valus, nous valûmes ; je vaudrai ; je vaudrais ; valons, valez, qu ils vaillent ; que je vaille, que nous valions, que vous valiez, qu ils vaillent ; que… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
VALOIR — v. n. ( Je vaux, tu vaux, il vaut ; nous valons, etc. Je valais. J ai valu. Je valus. Je vaudrai. Je vaudrais. Vaux, valez. Que je vaille ; que nous valions, que vous valiez, qu ils vaillent. Que je valusse. Valant. ) Être d un certain prix,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
VALOIR — v. intr. être d’un certain prix, avoir un certain mérite. Cette étoffe vaut tant. Elle valait dix francs le mètre. Vous ne la payez pas ce qu’elle vaut. De ces deux objets, l’un vaut bien l’autre. Ce cheval ne vaut plus la somme qu’il a valu… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
valoir — vt. VALAI (Aix, Albanais.001, Annecy.003, Arvillard.228b, Chable.232, Leschaux.006, Onex, Saxel.002, Villards Thônes.028), valêr (Ste Foy), valyai (228a), C.1. Fra. Ils ne valent pas valoir plus // mieux // plus cher valoir l un que l autre>… … Dictionnaire Français-Savoyard
Valoir le coup, valoir la peine — ● Valoir le coup, valoir la peine présenter un certain intérêt … Encyclopédie Universelle
Valoir quelque chose, ne valoir rien, pas grand-chose — ● Valoir quelque chose, ne valoir rien, pas grand chose avoir une certaine valeur ou, au contraire, être médiocre, dépourvu d intérêt, de qualité : Que vaut ce jeune poète ? … Encyclopédie Universelle
Valoir le coup — ● Valoir le coup valoir la peine qu on va se donner pour l obtenir … Encyclopédie Universelle
Valoir la peine de, que — ● Valoir la peine de, que avoir une certaine importance ; mériter que, être digne de : Cette exposition vaut la peine d être vue … Encyclopédie Universelle
