-
1 valise
f. (lat. médiév. valisia) 1. куфар, чанта; valise diplomatique дипломатически куфар за пренасяне на дипломатическа поща; 2. ост. кожена чанта, носена на задницата на коне; 3. прен., разг. кръг, бръчка под очите; 4. съдържанието на куфар. Ќ se faire la valise разг. вдигам си парцалите, заминавам си; con comme une valise пълен идиот, много тъп човек. -
2 valise
{və'li:z}
1. ам. пътна чанта, куфарче
2. (войнишка) раница/торба* * *{vъ'li:z} n 1. ам. пътна чанта, куфарче; 2. (войнишка) раница/* * *торба;* * *1. (войнишка) раница/торба 2. ам. пътна чанта, куфарче* * *valise[və´li:z] n 1. ам. ост. куфар, куфарче, чанта; 2. воен. войнишка торба, мешка. -
3 boucler
v. (de boucle) I. v.tr. 1. закопчавам; boucler la ceinture закопчавам колан; boucler sa valise закопчавам си куфара, заминавам; 2. къдря, накъдрям; 3. завършвам, приключвам; 4. поставям халка (на кобила, за да не бъде качвана от жребец); 5. разг. затварям; boucler le magasin затварям магазина; 6. блокирам (от войска или полиция, за населено място); 7. затварям електрическа верига; 8. хвърлям в затвор; II. v.intr. 1. къдря се; ses cheveux bouclent косите му се къдрят; 2. комп. изпълнявам многократно поредица от команди. Ќ Ant. déboucler. -
4 bourré,
e adj. (de bourrer) 1. bourré, de натъпкан с, пълен с; portefeuille bourré, de billets портфейл, натъпкан с банкноти; претъпкан; valise bourré,e претъпкан куфар; 2. разг. пиян. Ќ Ant. vide. -
5 bourrer
v. (de bourre) I. v.tr. 1. тъпча, натъпквам; пълня, напълвам; bourrer son fusil напълвам пушката си; bourrer une valise тъпча, пълня куфар; bourrer sa pipe натъпквам лулата си; 2. пълня, натъпквам (с вълна, с дреб); bourrer un coussin пълня възглавница с дреб; 3. отблъсквам грубо; se bourrer тъпча се (лакомо); бия се; напивам се; II. v.intr. 1. лов. тичам след заека, вместо да стоя на място (за куче); 2. задръствам машина; 3. бързам, забързвам; 4. карам бързо кола; 5. арго напълвам зала ( за спектакъл). Ќ nourriture qui bourre храна, която накъртва, засища прекалено; bourrer qqn. de coups съсипвам някого с удари. Ќ Ant. vider. -
6 consigne
f. (de consigner) 1. нареждане, заповед, предписание; парола; donner une consigne издавам нареждане; observer la consigne спазвам нареждането; 2. домашен арест; лишаване от отпуск; 3. багажно отделение, гардероб (на гара); laisser sa valise а la consigne оставям куфара си на гардероб. consigne automatique автоматичен гардероб (на гара и др.); 4. наказание на ученик да стои в училище след часовете; 5. сума, която се заплаща за амбалажа на стоки при покупка, и която може да се възстанови след това при връщането му. Ќ manger la consigne разг. забравям, пропускам да изпълня това, което е поръчано (за войник); brûler la consigne нарушавам нарежданията. -
7 consigner
v.tr. (lat. consignare "sceller") 1. давам заповед, заповядвам; 2. подлагам на домашен арест; лишавам от отпуск; 3. влагам, оставам на съхранение, оставям на гардероб (в жп. гара и др.); consigner sa valise оставям куфара си (на гардероб); 4. записвам, взимам бележка; consigner une pensée sur un carnet записвам мисъл в бележник; 5. оставям сума на депозит или като гаранция; 6. наказвам ученик да остане в училище след часовете; 7. забранявам достъпа до нещо; consigner sa porte а qqn. забранявам на някого да идва в дома ми; 8. фактурирам амбалаж на стока при покупката Ј, който след това може да се върне и парите за него да се получат обратно. Ќ Ant. déconsigner, retirer, omettre, taire; délivrer, libérer. -
8 dévaliser
v.tr. (de dé- et valise) обирам, ограбвам. -
9 porter1
v. (du lat. portare) I. v.tr. 1. нося; porter1 une valise а la main нося куфар в ръка; 2. имам, нося върху себе си, нося; понасям; porter1 la responsabilité нося отговорността; porter1 des lunettes нося очила; 3. облечен съм, обут съм в нещо, нося; porter1 un costume bleu облечен съм в син костюм; 4. белязан съм, имам, нося белег; porter1 la marque d'un coup нося следа от удар; 5. занасям, донасям, пренасям; porter1 un paquet занасям пакет; 6. прен. съобщавам, известявам, нося; 7. нося, държа в определено положение; porter1 la tête haute държа изправена главата си; 8. притежавам, имам, нося; le chameau porte deux bosses тази камила има две гърбици; 9. произвеждам, давам, раждам; 10. отправям; porter1 une accusation отправям обвинение; 11. произнасям, формулирам, декларирам; 12. удрям, нанасям; porter1 un coup нанасям удар; 13. в съчет. с предлога а означава: поднасям, приближавам, доближавам; достигам, довеждам; porter1 au pouvoir достигам до властта; 14. в съчет. с предлога sur означава: записвам, нанасям върху, регистрирам; porter1 une somme sur le registre вписвам сума в регистър; II. v.tr. ind. 1. крепя се, почивам върху нещо, подпирам се на нещо; 2. имам ефект върху; 3. прен. отнасям се до, засягам; 4. сблъсквам се, закачам; se porter1 1. нося се; 2. увличам се; 3. отивам, отправям се; 4. поставям кандидатурата си; 5. чувствам се (за здравословно състояние); se porter1 bien (mal) чувствам се добре ( зле). Ќ porter1 amitié а qqn. изпитвам приятелски чувства към някого; porter1 aux nues възхвалявам, превъзнасям; porter1 des cornes нося рога; porter1 envie а qqn. завиждам някому; porter1 en terre погребвам; porter1 la culotte за жена, която командва мъжа си; porter1 l'eau au moulin d'autrui погов. наливам вода във воденицата на някого; porter1 la main sur qqn. посягам върху някого, удрям някого; porter1 la soutane духовник съм; porter1 plainte подавам жалба; porter1 qqn. dans son cњur имам най-добри чувства към някого; porter1 respect а qqn. храня уважение към някого; porter1 sur les nerfs действам на нервите; досаждам, дразня; porter1 une santé (un toast) вдигам наздравица; se porter1 а отдавам се на. -
10 valoche
f. (de valise et suff. arg. -oche) разг. куфар.
См. также в других словарях:
valise — [ valiz ] n. f. • 1558; it. valigia; lat. médiév. valisia 1 ♦ Anciennt Long sac de cuir qui se portait en croupe. 2 ♦ (1876) Bagage de forme rectangulaire, relativement plat et assez petit pour pouvoir être porté à la main par une poignée. Var.… … Encyclopédie Universelle
valise — s. f. Mala de mão. ‣ Etimologia: francês valise valise s. f. Mala de mão. = MALETA ‣ Etimologia: francês valise … Dicionário da Língua Portuguesa
valise — VALISE. s. f. Espece de sac de cuir fait en long, qu on porte ordinairement sur la croupe d un cheval, & dans lequel on met des hardes & autres choses. Valise de cuir. mettre des hardes dans une valise. ouvrir, fermer une valise … Dictionnaire de l'Académie française
Valise — Va*lise , n. [F. valise; cf. It. valigia, Sp. balija, LL. valisia, valesia; of uncertain origin, perhaps through (assumed) LL. vidulitia, from L. vidulus a leathern trunk; a knapsack.] A small sack or case, usually of leather, but sometimes of… … The Collaborative International Dictionary of English
valise — 1610s, suitcase, soldier s kit bag, from Fr. valise (1560s), from It. valigia, of uncertain origin. Attested in M.L. forms valisia (early 15c.), valixia (late 13c.) … Etymology dictionary
valise — ► NOUN ▪ a small travelling bag or suitcase. ORIGIN French, from Italian valigia … English terms dictionary
valise — [və lēs′, vəlēz′] n. [Fr < ML valisia < valesium < ?] Old fashioned a piece of hand luggage … English World dictionary
valise — (va li z ) s. f. Espèce de long sac de cuir, dans lequel on met des hardes. • Quand on visita ma valise à Calais, HAMILT. Gram. 11. • Je convertis même mon havresac en valise, et je commençai à faire un peu plus l homme d importance, LESAGE… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
VALISE — s. f. Espèce de long sac de cuir qui s ouvre dans sa longueur, propre à être porté sur la croupe d un cheval, et dans lequel on met des hardes pour sa commodité. Grande valise. Mettre des hardes dans une valise. Ouvrir une valise. Fermer une… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
VALISE — n. f. Petite malle de voyage, qu’on porte à la main. Porter une valise. Ouvrir, fermer une valise. Faire sa valise, La remplir. Valise diplomatique, Ensemble des colis transportés par un courrier clé cabinet et dispensés de tout examen de douane … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Valise — Une valise Une valise est un bagage rigide de forme parallélépipédique aux coins le plus souvent arrondis pour ne pas blesser. Ses parois sont plus ou moins rigides car en plastique ou en tissu enduit, soutenu par une armature. Autrefois, les… … Wikipédia en Français
