-
1 vagabond,
e adj. et n. (bas lat. vagabundus, de vagari "errer") 1. лит. скитнически, номадски; 2. непостоянен; променлив, безпътен; безцелен; humeur vagabond,e непостоянно настроение; 3. m., f. скитник, клошар, бродяга; 4. m., f. лит. човек, който пътува много, скита се из цял свят. Ќ vagabond, sans feu ni lieu бездомник, бродяга. -
2 garçon
m. (probabl. frq. °wrakjo "vagabond, misérable") 1. момче; petit garçon момченце (от бебешка възраст до около дванадесетата си година); човек без опит и тежест; garçon manqué момиче, което се държи и облича като момче; grand garçon голямо момче; jeune garçon юноша; 2. момче, младеж, юноша, момък; lycée de garçons мъжки лицей; brave garçon момче на място; garçon remarquable забележителен младеж; 3. сервитьор, келнер, гарсон; 4. ост. чирак, помощник, служещ, момче прислужник; 5. ерген; rester garçon оставам ерген; ménage de garçon ергенска квартира; vieux garçon стар ерген; 6. в съчет. garçon d'honneur шафер. Ќ être bon garçon весел, приветлив съм; garçon d'ascenseur момче, обслужващо асансьор. -
3 rêver
v. (probabl. d'un a. v. esver, gallo-roman esvo "vagabond", lat. pop. °exvagus, de vagus) I. v.intr. 1. сънувам; 2. ост. бълнувам, говоря несвързани неща; 3. копнея, бленувам; мечтая; rêver а des jours meilleurs мечтая за по-добри дни; rêver de qqch. мечтая за нещо; je rêve d'une maison мечтая си за къща; 4. ост. размишлявам; II. v.tr. 1. виждам на сън, сънувам; j'ai rêvé que j'étais jeune сънувах, че съм млад; 2. обмислям (нещо химерично); 3. копнея, страстно желая; бълнувам за; ce n'est pas la vie que j'avais rêvée това не е животът, за който съм си мечтал; rêver fortune копнея за богатство. Ќ ne rêver que plaies et bosses само за бой мисля или приказвам; rêver tout éveillé фантазирам; il en rêve la nuit това обсебва ума му; on croît rêver не ми се вярва, сякаш е насън. -
4 tramp
m. (mot angl., proprem. "vagabond") товарен кораб без точно установена линия, по която се движи. -
5 vagabonder
v.intr. (de vagabond) 1. скитам, обикалям безцелно, бродя; 2. прен. минавам леко от едно нещо на друго, рея се (за въображението, ума).
См. также в других словарях:
vagabond — vagabond, onde [ vagabɔ̃, ɔ̃d ] adj. et n. • 1382; bas lat. vagabundus, de vagari « errer » → vaguer I ♦ Adj. 1 ♦ Littér. Qui mène une vie errante. Peuples vagabonds. ⇒ nomade. ♢ Par ext. Une vie, une existence vagabonde, où l on se déplace, où l … Encyclopédie Universelle
Vagabond — may refer to:*Vagabond (person), an itinerant personIn music: * Vagabond (band), a rock band fronted by Jorn Lande * Vagabond (song), a song by Australian band Wolfmother * Vagabond (album), an album by Tony Sheridan *Jimmy James and The… … Wikipedia
vagabond — VAGABÓND, Ă, vagabonzi, de, adj., s.m. şi f. (Om sau animal) care rătăceşte fără rost pe drumuri, care hoinăreşte fără ţintă; (om) fără ocupaţie stabilă, fără domiciliu fix. ♦ (Om) de nimic, fără căpătâi. – Din fr. vagabond, lat. vagabundus. cf.… … Dicționar Român
vagabond — vagabond, onde (va ga bon, bon d ; au XVIIe siècle, Chifflet, Gramm. p. 227, dit qu on prononce vacabond, prononciation que Marguerite Buffet, Observ. p. 129, rejette) adj. 1° Qui erre çà et là. • Qu il coure vagabond de province en province … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
vagabond — vagabond, vagrant, truant, tramp, bum, hobo mean a person who wanders at will or as a habit. Vagabond may apply to a homeless wanderer lacking visible means of support {apprehend all nightwalkers . . . vagabonds and disorderly persons… … New Dictionary of Synonyms
Vagabond — Vag a*bond, a. [F., fr. L. vagabundus, from vagari to stroll about, from vagus strolling. See {Vague}.] 1. Moving from place to place without a settled habitation; wandering. Vagabond exile. Shak. [1913 Webster] 2. Floating about without any… … The Collaborative International Dictionary of English
Vagabond — Vag a*bond, n. One who wanders from place to place, having no fixed dwelling, or not abiding in it, and usually without the means of honest livelihood; a vagrant; a tramp; hence, a worthless person; a rascal. [1913 Webster] A fugitive and a… … The Collaborative International Dictionary of English
Vagabond — Vag a*bond, v. i. To play the vagabond; to wander like a vagabond; to stroll. [1913 Webster] On every part my vagabonding sight Did cast, and drown mine eyes in sweet delight. Drummond. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Vagabond — ist der Name eines japanischen Manga, siehe Vagabond (Manga) einer britischen Popband, siehe Vagabond (Band) Diese Seite ist eine Begriffsklärung zur Unterscheidung mehrerer mit demselben Wort bezeichneter Begriffe … Deutsch Wikipedia
vagabond — Vagabond, [vagab]onde. adj. Qui erre çà & là. Homme vagabond. femme vagabonde. Il se dit aussi des choses. Course vagabonde. Il est quelquefois subst. & alors il se prend tousjours en mauvaise part. C est un vagabond. les faineans & les vagabonds … Dictionnaire de l'Académie française
vagabond — [adj] unsettled; vagrant aimless, destitute, down and out*, drifting, errant, fancyfree*, fly by night*, footloose*, idle, itinerant, itinerate, journeying, mendicant, migratory, moving, nomadic, perambulant, perambulatory, peripatetic, prodigal … New thesaurus
