-
101 calvaire
m. (lat. calvaria "crâne", donné dans la trad. des Evangiles pour traduire Golgotha) 1. хълм, могила с кръст на върха; 2. църк. голгота, представяне на разпятието и мъченичеството на Христос; 3. прен. страдание, мъченичество. -
102 caribou
m. (mot canadien, de l'algonquin "qui creuse avec une pelle" parce qu'il creuse la neige pour trouver sa nourriture) зоол. канадски елен. -
103 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
104 caution
f. (lat. cautio "précaution", de cavere "prendre garde") 1. поръчителство; offrir une caution давам поръчителство; 2. поръчител; гарант; se porter caution pour qqn. ставам поръчител на някого; 3. прен. гаранция, залог, доказателство; mettre en liberté sous caution пускам на свобода, освобождавам под гаранция; caution bancaire банкова гаранция. Ќ cela est sujet а caution това е съмнително. -
105 chaloir
v.impers. (lat. calere, fig. "s'échauffer pour") ост. важно е, грижа ме е; il m'en chaut интересува ме; peu me chaut малко ме е грижа. -
106 chance
f. (lat. pop. cadentia, de cadere "tomber") 1. случай, възможност; сполука, щастие, шанс; tenter la chance опитвам щастието си; quelle chance! какъв добър случай! la chance a tourné късметът се обърна; bonne chance! добра сполука! saisir la chance не пропускам случая; 2. pl. вероятности; il y a des chances pour que cela se produise има вероятност това да стане. Ќ c'est la faute а pas de chance разг. виновна е липсата на късмет (казва се, когато няма виновен). Ќ Ant. malchance, déveine, guigne, poisse. -
107 clarté
f. (lat. claritas, de clarus "clair") 1. светлина; clarté intense силна светлина; lire а la clarté d'une lampe чета на светлината на лампа; 2. яснота; разбираемост; parler avec clarté говоря разбираемо; pour plus de clarté за повече яснота; 3. прозрачност, бистрота; clarté de l'eau бистрота на водата. Ќ Ant. obscurité, ombre; confusion, trouble. -
108 classe
f. (lat. classis) 1. съсловие; класа; classe ouvrière работническа класа; classe dominante господстваща класа; classe laborieuse обикновеният народ, трудовата класа; la lutte des classes класовата борба; 2. класа, разред, степен; качество; établissement de première classe първокласно заведение; wagon de première classe вагон първа класа; avoir de la classe изискан съм, имам висока класа; hôtel hors classe хотел от изключителна класа; elle est très classe тя е много шик; 3. зоол. раздел, клас; classe des vertébrés клас на гръбначните; classe des mammifères клас на бозайниците; 4. учебен клас, паралелка; classe préparatoire подготвителен клас; passer dans la classe supérieure преминавам в по-горен клас; la petite classe най-малките ученици; 5. класна стая; 6. воен. набор, випуск; la classe de 1998 набор 1998 година; 7. класификационна група в статистиката; classes d'âge разделяне населението на групи според възрастта. Ќ faire la classe преподавам; la rentrée des classes начало на учебната година; classe de neige зимно училище (с уроци и спортуване в планината); classes vertes зелено училище (сред природата); être bon pour la classe разг. годен съм за военна служба; vive la classe! уволнение! (за войници); faire ses classes получавам военно обучение (за набор); прен. придобивам опит. -
109 colique1
f. (lat. colica, pour colica passio, littéralt. "maladie colique" de l'adj. gr. kôlikos, de kôlon "côlon") 1. колика, болка в корема; colique1s néphrétiques бъбречни болки; 2. диария. Ќ avoir la colique1 страх ме е; имам диария; donner la colique1 причинявам голяма досада на някого; quelle colique1! какъв досадник!; colique1 de miserere ост. колики поради запушване на червата. Ќ Hom. cholique. -
110 collimation
f. (du lat. collimare, pour collineare "viser") астр. даване определена насока на гледането; ligne de collimation зрителна ос на далекоглед. -
111 combattant,
e n. et adj. (p. prés. de combattre) 1. воюващ, който се сражава; 2. m., f. боец; борец, сподвижник; combattant, pour la paix борец за мир; 3. m., f. разг. човек, който се бие с юмруци; 4. m. зоол. пъстър бойник (вид птица); 5. m. зоол. декоративна рибка от Тайланд. Ќ anciens combattant,s ветерани от отминала война. -
112 combattre
v. (lat. pop. °combattere, bas lat. combattuere, de cum "avec" et battuere "battre") I. v.tr. 1. сражавам се с, бия се срещу; 2. боря се; combattre les difficultés боря се с трудностите; 3. воювам с; Napoléon combattit l'Europe Наполеон воюва с цяла Европа; 4. опитвам се да спра; combattre l'incendie опитвам се да спра пожар; II. v.intr. et v.tr.ind. (combattre avec, contre) боря се, сражавам се; combattre pour la paix боря се за мир; combattre contre l'ennemi, evac ses alliés сражавам се с неприятеля, редом със съюзниците си; combattre contre la faim боря се с глада. Ќ Ant. apaiser, concilier, pacifier; approuver, soutenir. -
113 commodité
f. (lat. commoditas) 1. удобство; улеснение, леснота; pour plus de commodité за повече удобство; за улеснение; les commodités de la vie удобствата на живота; 2. pl. ост. тоалетна, клозет. -
114 compassion
f. (lat. chrét. compassio, de compati "souffrir") съчувствие, състрадание; avoir de la compassion pour qqn. съчувствам на някого. Ќ Ant. dureté, indifférence, insensibilité, cruauté. -
115 complaisance
f. (de complaire) 1. любезност, благосклонност, снизходителност; montrer de la complaisance pour (а l'égard de) qqn. показвам благосклонност, любезност към някого; 2. услужливост; 3. угодничество, сервилност; sourire de complaisance неискрена, угодническа усмивка; 4. самодоволство; Ќ pavillon de complaisance (кораб, плаващ под) флаг с фиктивна националност; se regarder avec complaisance изпитвам самодоволство. Ќ Ant. dureté, sévérité. -
116 concevoir
v.tr. (lat. concipere "recevoir") 1. зачевам, забременявам; 2. прен. схващам, разбирам; je conçois la complexité de ce projet разбирам сложността на този проект; 3. замислям, кроя; concevoir un projet замислям проект; bien conçu добре замислен; 4. чувствам, изпитвам; concevoir de l'amitié pour qqn. изпитвам приятелски чувства към някого. -
117 condition
f. (bas lat. conditio, class. condicio) 1. условие, обстоятелство; conditions avantageuses изгодни условия; condition sine qua non задължително условие; se rendre sans condition предавам се безусловно; conditions de travail условия на труд; 2. естество, състояние; notre condition est toujours bonne състоянието ни е винаги добро; athlète en bonne condition атлет в добра спортна форма; marchandise livrée en bonne condition стока, доставена в добро състояние; 3. произход, потекло, социално положение; personne de basse condition човек от долен произход; être de condition modeste със скромно потекло съм; 4. свойство, качество; ценз; condition de fortune; имуществен ценз; condition d'instruction образователен ценз; 5. loc.adv. а condition, sous condition de (+ inf.) с условие; sans condition безусловно; 6. loc. prép. а condition que, а la condition que (+ ind. ou subj.) при условие, че; 7. юр. клауза, спогодба, условие; les conditions d'un contrat клаузите, условията в договор; vendre sous condition продавам под гаранция (купувачът има право да върне закупеното, ако не е удовлетворен); 8. pl. условия, начин за плащане; obtenir des conditions de paiement intéressantes получавам облекчени условия за плащане (чрез кредит и др.); 9. състояние на нормална влажност на тъкан. Ќ être en condition chez qqn. ост. слугувам у някого; condition des étrangers съвкупността от права, които чужденците в една страна могат да имат; en bonne condition pour в добро състояние за да; mettre en condition подготвям мисленето на хората чрез пропаганда. -
118 conforme
adj. (lat. conformis) 1. подобен, сходен; copie conforme а l'original копие, сходно с оригинала; 2. съобразен, съответен; conforme а la règle съобразен с правилото; 3. ортодоксален, конформистки. Ќ pour copie conforme вярно с оригинала. Ќ Ant. différent, dérogatoire, contraire; opposé. -
119 contre
prép., adv. et m. (du lat. contra "en face de") prép. et adv. 1. против; c'est contre votre intérêt това е против интереса ви; 2. срещу; nager contre le courant плувам срещу течението; être en colère contre qqn. гневен съм срещу (на) някого; s'assurer contre l'incendie застраховам се срещу пожар; sirop contre la toux сироп против кашлица; 3. към, до, близо; serrer qqn. contre son cњur притискам някого до сърцето си; 4. до; на, в; s'appuyer contre le mur опирам се на стената; se cogner la tête contre le rocher блъсвам си главата в скалата; danser joue contre joue танцувам буза до буза; 5. m. противното, другото; le pour et le contre за и против; 6. adv. против; voter contre гласувам против; 7. контриране ( при игра на карти). Ќ par contre в замяна на това; tout contre ост. съвсем близо; le tableau ci-contre картината отсреща; contre vents et marées въпреки всички трудности; course contre la montre бягане по часовник (за колоездач); faire un contre в билярда - удрям с моята топка друга, която след рикошет в края на масата удря отново моята топка. -
120 contrepèterie
f. (de l'a. fr. contrepéter "rendre un son pour un autre") разместване на срички или букви на съчетание от думи, така че да се образуват нови съчетания от думи (напр. femme folle а la messe, което идва от femme molle а la fesse)(Rabelais).
См. также в других словарях:
Pour le Mérite — The Pour le Mérite, known informally as the Blue Max (German: Blauer Max),[1] was the Kingdom of Prussia s highest military order for German soldiers until the end of World War I. The award wa … Wikipedia
Pour les nuls — (For Dummies en anglais) est à l origine une collection de manuels informatiques, édités par les éditions First, ayant pour ambition de répondre aux questions des utilisateurs peu expérimentés. Le premier titre, paru en novembre 1991 aux États… … Wikipédia en Français
Pour une Intervention Communiste — est un groupe communiste se rattachant au communisme de conseils et ayant existé de 1973 à 1982. Ses positions sont globalement celles de la gauche communiste allemande (Parti communiste ouvrier d Allemagne), et son analyse de la société… … Wikipédia en Français
Pour une intervention communiste — est un groupe communiste se rattachant au communisme de conseils et ayant existé de 1973 à 1982. Ses positions sont globalement celles de la gauche communiste allemande (Parti communiste ouvrier d Allemagne), et son analyse de la société… … Wikipédia en Français
Pour le Mérite — mit Eichenlaub … Deutsch Wikipedia
Pour comprendre les médias — Pour comprendre les média : les prolongements technologiques de l homme est un essai publié par Marshall McLuhan (Canada) en 1964 et traduit en français en 1968. Ouvrage de référence pour les Sciences de l information et de la communication … Wikipédia en Français
Pour une ethique du futur — Pour une éthique du futur Pour une éthique du futur est un recueil publié dans les années 1990 par Hans Jonas regroupant deux textes de ce dernier, tirés des conférences qu il donnait pour expliquer son ouvrage Le Principe responsabilité. Ces… … Wikipédia en Français
Pour une éthique du futur — est un recueil publié dans les années 1990 par Hans Jonas regroupant deux textes de ce dernier, tirés des conférences qu il donnait pour expliquer son ouvrage Le Principe responsabilité. Ces deux textes sont : Philosophie. Regard en arrière… … Wikipédia en Français
Pour l'Afrique et pour toi Mali — Pour l Afrique et pour toi, Mali Pour l Afrique et pour toi, Mali (fr) Hymne national de Mali Autre(s) nom(s) À ton appel, Mali … Wikipédia en Français
Pour l'afrique et pour toi, mali — Pour l Afrique et pour toi, Mali (fr) Hymne national de Mali Autre(s) nom(s) À ton appel, Mali … Wikipédia en Français
Pour la science — Pour la Science {{{nomorigine}}} Pays … Wikipédia en Français
