-
101 boulingrin
m. (angl. bouling-green "gazon pour jouer aux boules") зелена морава, оградена с бордюри ( за украса на градина). -
102 brabant
m. (pour charrue de Brabant, de Brabant, n. d'une province belge) вид плуг с колесарка. -
103 braille
m. et adj. (pour écriture ou alphabet Braille, du nom de l'inventeur) брайлово релефно писмо (за слепи); une lettre en braille писмо на брайлова азбука; adj.inv. terminal braille комп. терминал, използващ брайловото писмо. -
104 branle-bas
m.inv. (ordre de mettre bas les branles "hamacs", qui étaient sur les entreponts, pour se disposer au combat) 1. воен., мор. подготовка за морска битка; sonner le branle-bas бия тревога за бой; branle-bas de matin подготовка за сутрешна морска битка; 2. прен. суматоха, разбъркване, бъркотия. -
105 brie
m. (pour fromage de la Brie, province de France) вид френско краве сирене ( от областта Бри). Ќ quart de brie разг. голям нос. Ќ Hom. bris. -
106 broigne
f. (du francique °brunnia "protection pour la poitrine du combattant") ист. кожена ризница, обшита с метални плочи. -
107 bruit
m. (lat. brugitum, p. p. de °brugere "bruire") 1. шум, врява, глъчка; faire du bruit вдигам шум; le bruit du vent шумът на вятъра; ne pas supporter le bruit не понасям шума; marcher saus bruit движа се безшумно; 2. прен. шум, мълва, слух; le bruit public обществената мълва; répandre, faire courir le bruit que разпространявам слуха, че; un faux bruit лъжлива новина; 3. ел., в съчет. bruit de fond смущение в радиосигнал, дължащо се на съпротивленията и транзисторите в електрическата верига. Ќ а grand bruit шумно; а petit bruit тихомълком; beaucoup de bruit pour rien погов. много шум за нищо. Ќ Ant. silence. -
108 brûler
v. (probabl. altér. de l'a. fr. usler, lat. ustulare, sous l'infl. de l'a. fr. bruir) I. v.tr. 1. горя, изгарям; обгарям; brûler des mouvaises herbes изгарям плевели; brûler vif qqn. изгарям някого жив; brûler du charbon горя въглища; brûler de l'électricité горя (харча) ток; brûler une verrue изгарям брадавица; 2. паря, опарвам, попарвам; 3. пропускам, не спирам; brûler l'arrêt пропускам спирка (преминавам, без да спра (за автобус)); brûler un feu rouge преминавам на червено; 4. изсушавам, изгарям (за растение); 5. преварявам; brûler de l'eau-de-vie преварявам (пека) ракия; 6. зем. прегарям, изтощавам почвата (от прекомерно торене или от култури, които изсмукват хранителните Ј сокове); 7. раздразвам; la fumée brûle les yeux димът дразни очите; 8. разг., в съчет. brûler qqn. убивам някого с огнестрелно оръжие; II. v.intr. 1. горя; изгарям; загарям; le bois brûle bien дървото гори добре; le rôti a brûlé печеното изгоря; brûler de soif прен. изгарям от жажда; brûler d'envie изгарям от желание; 2. пека; le soleil brûle très fort слънцето пече много силно; 3. ост., в съчет. brûler pour qqn. влюбен съм в някого; 4. tu brûles! горещо! (в игрите за откриване на предмет, когато човек е близо до целта); se brûler v. pron. изгарям се (си), опарвам се (си); se brûler avec de l'eau bouillante изгарям се с вряла вода. Ќ brûler а petit feu разг. пека се на бавен огън (на голямо изпитание съм); se brûler la cervelle пръскам си черепа с огнестрелно оръжие; brûler la chandelle par les deux bouts прахосвам парите си (здравето си); brûler une étape отминавам набързо, не спирам; brûler la leçon разг. бягам от урок, от час; brûler le pavé тичам много бързо; brûler les planches театр. играя с жар; brûler la politesse а qqn. разг. напускам някого без да му се обадя, без да му кажа сбогом; brûler ses vaisseaux разг. правя решителна крачка, след която връщане няма; l'argent lui brûle les doigts той не може да спести пари. -
109 bure2
f. (probabl. lat. pop. °bura, pour burra "bourre") 1. шаяк, аба; сукно; 2. дреха от шаяк. Ќ porter la bure2 монах съм. -
110 ça2
m. (de ça1 pour traduire l'all. Es, terme introduit par Freud (1923)) псих. съвкупността от подсъзнателните подтици и стремежи у човека. -
111 cabanon
m. (de cabane) 1. колибка, малка хижа, барачка; 2. ост. специална килия за затваряне на опасни престъпници или на буйстващи луди; 3. в Прованс - малка селска къща. Ќ il est bon pour le cabanon разг. той е луд. -
112 cadre
m. (it. quadro "carré", lat. quadrus) 1. рамка; разш. картина; mettre une photo dans un cadre поставям фотография в рамка; accrocher un cadre au mur закачам картина на стената; le cadre d'une porte рамка, каса на врата; 2. лит. план; 3. служебен щат в учреждение; être rayé des cadres уволнен съм; не съм вече на работа в това учреждение; 4. личен състав (кадри); 5. воен. списък на офицери и подофицери (кадри); 6. голяма каса за опаковка и пренасяне на багаж по влак, кораби и др.; 7. мор. хамак, койка; 8. декор, среда, околна среда, това, което ни заобикаля; partir en vacances pour changer de cadre заминавам на почивка, за да сменя средата; 9. граница, ограничение; dans le cadre de в рамките на. Ќ cadre de bicyclette рамка на велосипед; cadre où l'on coule du béton кофраж за бетон. -
113 calé,
e adj. (de caler, au fig.) разг. 1. който е с подпора, който е подпрян; 2. прен. учен, образован; 3. труден; ce problème est trop calé, pour moi този проблем е много труден за мен. -
114 calmar
ou calamar m. (it. calamano, lat. calamarius "contenant le roseau pour écrire") зоол. калмар. -
115 calvaire
m. (lat. calvaria "crâne", donné dans la trad. des Evangiles pour traduire Golgotha) 1. хълм, могила с кръст на върха; 2. църк. голгота, представяне на разпятието и мъченичеството на Христос; 3. прен. страдание, мъченичество. -
116 caribou
m. (mot canadien, de l'algonquin "qui creuse avec une pelle" parce qu'il creuse la neige pour trouver sa nourriture) зоол. канадски елен. -
117 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
118 caution
f. (lat. cautio "précaution", de cavere "prendre garde") 1. поръчителство; offrir une caution давам поръчителство; 2. поръчител; гарант; se porter caution pour qqn. ставам поръчител на някого; 3. прен. гаранция, залог, доказателство; mettre en liberté sous caution пускам на свобода, освобождавам под гаранция; caution bancaire банкова гаранция. Ќ cela est sujet а caution това е съмнително. -
119 chaloir
v.impers. (lat. calere, fig. "s'échauffer pour") ост. важно е, грижа ме е; il m'en chaut интересува ме; peu me chaut малко ме е грижа. -
120 chance
f. (lat. pop. cadentia, de cadere "tomber") 1. случай, възможност; сполука, щастие, шанс; tenter la chance опитвам щастието си; quelle chance! какъв добър случай! la chance a tourné късметът се обърна; bonne chance! добра сполука! saisir la chance не пропускам случая; 2. pl. вероятности; il y a des chances pour que cela se produise има вероятност това да стане. Ќ c'est la faute а pas de chance разг. виновна е липсата на късмет (казва се, когато няма виновен). Ќ Ant. malchance, déveine, guigne, poisse.
См. также в других словарях:
Pour le Mérite — The Pour le Mérite, known informally as the Blue Max (German: Blauer Max),[1] was the Kingdom of Prussia s highest military order for German soldiers until the end of World War I. The award wa … Wikipedia
Pour le Mérite — mit Eichenlaub … Deutsch Wikipedia
Pour l'Afrique et pour toi, Mali — Pour l’Afrique et pour toi, Mali ist die Nationalhymne von Mali. Der Text der am 9. August 1962 eingeführten Hymne stammt von Seydou Badian Kouyaté, damals Minister für Landwirtschaft, die Melodie von Banzoumana Sissoko. Französischer Text A ton… … Deutsch Wikipedia
Pour l’Afrique et pour toi, Mali — ist die Nationalhymne von Mali. Der Text der am 9. August 1962 eingeführten Hymne stammt von Seydou Badian Kouyaté, damals Minister für Landwirtschaft, die Melodie von Banzoumana Sissoko. Französischer Text A ton appel, Mali, Pour ta prospérité… … Deutsch Wikipedia
Pour — Pour, v. t. [imp. & p. p. {Poured}; p. pr. & vb. n. {Pouring}.] [OE. pouren, of uncertain origin; cf. W. bwrw to cast, throw, shed, bwrw gwlaw to rain.] 1. To cause to flow in a stream, as a liquid or anything flowing like a liquid, either out of … The Collaborative International Dictionary of English
Pour Over Me — is a live, extremely rare independent release by David Crowder s UBC worship team.Infobox Album Name = Pour Over Me Type = Live Album Artist = David Crowder Band Released = 1998 Recorded = Genre = Christian rock Worship Length = Label =… … Wikipedia
... pour un maillot jaune — pour un maillot jaune est un court métrage documentaire de Claude Lelouch sorti en 1965 Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution … Wikipédia en Français
Pour — Pour, v. i. To flow, pass, or issue in a stream, or as a stream; to fall continuously and abundantly; as, the rain pours; the people poured out of the theater. [1913 Webster] In the rude throng pour on with furious pace. Gay. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Pour — Pour, n. A stream, or something like a stream; a flood. [Colloq.] A pour of rain. Miss Ferrier. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Pour Un Maillot Jaune — is a documentary described as a cinematic tribute about the 1965 Tour de France. It was made by the French film director, Claude Lalouch (b. 30 October 1937, Paris). Lalouch is best known as the director of Un Homme et Une Femme ( A Man and a… … Wikipedia
Pour — Pour, a. Poor. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
