-
81 aversion
f. (lat. aversio) отвращение, погнуса; омраза; avoir de l'aversion pour qqn. (qqch.) мразя някого ( нещо). -
82 azerty
adj. inv. (suite des lettres des six premières touches d'une machine а écrire conçue pour le français) в съчет. clavier azerty клавиатура с френско подреждане на клавишите (за разлика от клавиатура QWERTY). -
83 balancer
v. (de balance) I. v.tr. 1. люлея, разлюлявам, клатя, клатушкам; махам, размахвам; balancer ses bras махам ръцете си; 2. разг. хвърлям, мятам; balancer un objet par la fenêtre хвърлям предмет през прозореца; 3. прен., разг. захвърлям; balancer ses vêtements захвърлям дрехите си; 4. арго издавам; 5. уравновесявам; balancer une cargaison мор. уравновесявам товар; 6. прен., ост. сравнявам, преценявам, претеглям; balancer le pour et le contre преценявам за и против; 7. ост., прен. компенсирам; 8. приключвам, завършвам; balancer des livres приключвам счетоводни книги; II. v.intr. прен., лит. колебая се; sans balancer без колебание; se balancer люлея се, клатушкам се. Ќ s'en balancer пука ми; ça balance разг. имам ритмичност ( за музика). Ќ Ant. décider, trancher. -
84 bec-d'âne
m. (de bec et a. fr. ane "canard", pris pour âne) (pl. becs-d'âne) вид дърводелско длето. -
85 bédane
m. (de bec et a. fr. ane "canard", pris pour âne) вид длето. -
86 béguin
m. (de béguine) 1. вид женска или детска шапка, която се завързва под брадата; 2. разг., ост. увлечение; avoir un béguin pour qqn. увлечен съм в някого, влюбен съм; човек, в който съм влюбен. -
87 beur
n. et adj. (verlan, avec substitution de voyelle, pour Arabe) разг. младеж, роден във Франция от емигранти араби (fém. beur et beure; beurette). -
88 biche
f. (lat. pop. °bistia, pour bestia "bête") кошута, Cerva. Ќ ma biche скъпа моя; meuble а pieds de biche мебел с крака, леко изкривени навън; ventre de biche жълтеникавобял ( за цвят). -
89 big-bang
m. (mot amér., de l'angl. big "grand" et bang onomat. pour une "explosion") астр. големият взрив; теория за големия взрив, дал начало на Вселената. -
90 blâmer
v.tr. (lat. pop. °blastemare "faire des reproches", lat. ecclés. blasphemare) порицавам, мъмря; осъждам; хуля; укорявам; blâmer un élève мъмря ученик; blâmer qqn. de (ou pour) son attitude укорявам някого за поведението му; se blâmer укорявам се; je me blâme d'avoir cédé укорявам се, че отстъпих. Ќ Ant. approuver, défendre, encourager, féliciter, louer, préconiser. -
91 blatier
m. (du lat. méd. °blatadarius "entrepôt pour les grains") ост. търговец на зърнени храни, житар. -
92 bleu2
m. (frq. °blao; cf. all. blau) 1. син цвят, синьо, синева, синевина; bleu2 clair светлосиньо; 2. синка, синило; 3. мед. синина, синьо петно (от удар); 4. вид краве сирене със синкава плесен от вътрешната страна; 5. в. арго новобранец; 6. разг. нов ученик; 7. начин на приготвяне; poisson au bleu2 пъстърва или шаран, сварени живи в бульон от вода, оцет, масло и подправки; 8. ост. карта-писмо в син цвят, което се изпращало в Париж по пневматични тръби; 9. лошо червено вино; 10. син работнически комбинезон. Ќ n'y voir que du bleu2 не разбирам нищо; passer au bleu2 избягвам или забравям да направя нещо; tu me prends pour un bleu2! смяташ ме за наивен; bleu2 de méthylène вид антисептично лекарство. -
93 boire1
v.tr. (lat. bibere) 1. пия; изпивам; boire1 du vin пия вино; boire1 а la santé de qqn. пия за здравето на някого; 2. попивам, изсмуквам, поглъщам, пропускам; la terre boit l'eau почвата просмуква водата; 3. прен. поглъщам, жадно слушам; boire1 les paroles de qqn. жадно слушам думите на някого; 4. напивам се, пия много (за алкохол); faire boire1 qqn. давам на някого да пие; почерпвам някого; 5. понасям; boire1 une injustice понасям несправедливост; le vin rouge se boit chambré червеното вино се пие когато е със стайна температура; se boire1 пие се. Ќ boire1 du lait разг. щастлив съм (от нещо); слушам или гледам нещо с удоволствие; boire1 le calice jusqu'a la lie изпивам до дъно горчивата чаша; boire1 le coup de l'étrier пия за сбогом; boire1 qqn. des yeux поглъщам (пия) някого с очи; boire1 un bouillon разг. претърпявам загуба; ce n'est pas la mer а boire1 това не е много трудна работа; le vin est tiré, il faut le boire1 работата е започната, няма връщане; boire1 а la ronde пием наред, един след друг; boire1 а sa soif пия, за да си утоля жаждата; boire1 comme un trou (comme une éponge, comme un Polonais, comme un templier, comme un chantre, comme un sonneur) пия извънредно много; boire1 (tout) son soûl пия до насита, напивам се здраво; donner pour boire1 (donner un pourboire) давам за почерпка, бакшиш; il ne faut pas dire: Fontaine, je ne boirai pas de ton eau човек не трябва да се зарича за нищо; il y a а boire1 et а manger има и добро, и лошо; негат. в това питие плува нещо; on ne saurait faire boire1 un âne qui n'a pas soif погов. не можеш накара някого да направи нещо, което не иска; qui a bu, boira човек трудно изоставя своите пороци; avoir toute honte bue не изпитвам никакъв срам; boire1 l'argent du ménage харча семейните пари за алкохол; cheval qui boit l'obstacle кон, който преминава лесно препятствието; boire1 aux anges ост. пия, без да знам за чие здраве. -
94 bordel
m. (frq. °borda "cabane") 1. вулг. публичен дом, бордей; 2. разг., прен. пълен безпорядък; голяма врява; 3. bordel!; bordel de merde!; bordel de Dieu! по дяволите! Ќ et tout le bordel и всичко останало; ça va être le bordel pour... ще е трудно да... -
95 bouche
f. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") 1. уста; respirer par la bouche дишам през устата; 2. отвор, отвърстие; bouche d'aération вентилационен отвор; 3. дуло; 4. геогр. устие; 5. вход в залив или в проток; 6. прен. гърло; 7. вкус; il a une fine bouche той има изтънчен вкус; vin long en bouche вино, чийто вкус остава дълго в устата; vin court en bouche вино, чийто вкус се загубва бързо; garder qqch. pour la bonne bouche пазя най-доброто за накрая; s'enlever les morceaux de la bouche лишавам се от залъка си заради някого; dépense de bouche разход за храна; ouvrir la bouche говоря, отварям си устата; de bouche а oreille от уста на уста; bouche cousue! гроб съм!, няма да кажа нищо!; la bouche du métro вход на метрото; la bouche d'un volcan кратер на вулкан. Ќ avoir toujours un mot, une chose sur la bouche повтарям постоянно едно и също нещо; отегчавам; bouche а feu оръдие, топ; fine bouche чревоугодник, гастроном; cela fait venir l'eau а la bouche от това на човек му потичат лигите; être dans la bouche de tout le monde предмет съм на всички разговори; faire la petite bouche цупя се, карам да ме молят (за ядене); fermer la bouche а qqn. заставям някого да замълчи; затварям устата на някого; ne pouvoir tirer un mot de la bouche de qqn. не мога да изкопча нито дума от устата на някого; ouvrir la bouche а qqn. накарвам, предизвиквам някого да говори. -
96 bouchée
f. (de bouche) залък, хапка; bouchée de pain залък, хапка хляб. Ќ manger une bouchée хапвам малко, набързо; pour une bouchée de pain за смешна цена; dès la dernière bouchée скоро след яденето; ne faire qu'une bouchée d'un adversaire триумфирам лесно над противник; mettre les bouchées doubles работя по-бързо, форсирам; bouchée au chocolat фин шоколадов бонбон с пълнеж. -
97 bouchon
m. (a. fr. bousche "touffe de feuillage pour boucher") 1. запушалка, тапа; bouchon de liège коркова тапа; 2. поплавък на въдица; 3. временно запушване, задръстване; bouchon de cérumen запушване (на ухо) с ушна кал; 4. ост. зеленина или клонки за указание, че заведението е селска кръчма; 5. селска кръчма; 6. задръстване (на улица); 7. ост. стиска слама; frotter un cheval avec un bouchon разтривам кон със стиска слама; 8. mon bouchon! прен. мили мой, миличък! Ќ bouchon de carafe разг., прен. голям, неестествен, фалшив диамант; vêtement en bouchon измачкана дреха; bouchon allumeur d'une grenade взривател на граната; c'est plus fort que de jouer au bouchon! разг. това е прекалено!; pousser le bouchon un peu trop loin прекалявам, отивам твърде далеч. -
98 boudoir
m. (de bouder, proprem. "pièce où l'on peut se retirer (pour bouder)") 1. будоар; 2. продълговата бисквита, покрита с кристализирана захар. -
99 bougie
f. ("cire pour chandelles", importée de Bougie, a. n. de Bejaia, ville d'Algérie) 1. свещ; 2. хир. вид сонда; 3. техн. свещ (на двигател с вътрешно горене); 4. стара мярка за светлинен интензитет, заместена от мярката кандела. -
100 bouilli,
e adj. et n. (de bouillir) 1. варен, сварен; 2. m. варено месо; bouilli, de bњuf варено говеждо месо (разсол); 3. f. каша (от брашно и мляко или брашно и вода); 4. f. лоз. разтвор (от вода, син камък и вар за пръскане на лозите); 5. f. каша (за правене на хартия, картон или мукава). Ќ c'est de la bouilli,e pour les chats това е непонятен текст; en bouilli,e на каша; mettre qqn. en bouilli,e разбивам някого, правя нещо на каша, разрушавам.
См. также в других словарях:
Pour le Mérite — The Pour le Mérite, known informally as the Blue Max (German: Blauer Max),[1] was the Kingdom of Prussia s highest military order for German soldiers until the end of World War I. The award wa … Wikipedia
Pour les nuls — (For Dummies en anglais) est à l origine une collection de manuels informatiques, édités par les éditions First, ayant pour ambition de répondre aux questions des utilisateurs peu expérimentés. Le premier titre, paru en novembre 1991 aux États… … Wikipédia en Français
Pour une Intervention Communiste — est un groupe communiste se rattachant au communisme de conseils et ayant existé de 1973 à 1982. Ses positions sont globalement celles de la gauche communiste allemande (Parti communiste ouvrier d Allemagne), et son analyse de la société… … Wikipédia en Français
Pour une intervention communiste — est un groupe communiste se rattachant au communisme de conseils et ayant existé de 1973 à 1982. Ses positions sont globalement celles de la gauche communiste allemande (Parti communiste ouvrier d Allemagne), et son analyse de la société… … Wikipédia en Français
Pour le Mérite — mit Eichenlaub … Deutsch Wikipedia
Pour comprendre les médias — Pour comprendre les média : les prolongements technologiques de l homme est un essai publié par Marshall McLuhan (Canada) en 1964 et traduit en français en 1968. Ouvrage de référence pour les Sciences de l information et de la communication … Wikipédia en Français
Pour une ethique du futur — Pour une éthique du futur Pour une éthique du futur est un recueil publié dans les années 1990 par Hans Jonas regroupant deux textes de ce dernier, tirés des conférences qu il donnait pour expliquer son ouvrage Le Principe responsabilité. Ces… … Wikipédia en Français
Pour une éthique du futur — est un recueil publié dans les années 1990 par Hans Jonas regroupant deux textes de ce dernier, tirés des conférences qu il donnait pour expliquer son ouvrage Le Principe responsabilité. Ces deux textes sont : Philosophie. Regard en arrière… … Wikipédia en Français
Pour l'Afrique et pour toi Mali — Pour l Afrique et pour toi, Mali Pour l Afrique et pour toi, Mali (fr) Hymne national de Mali Autre(s) nom(s) À ton appel, Mali … Wikipédia en Français
Pour l'afrique et pour toi, mali — Pour l Afrique et pour toi, Mali (fr) Hymne national de Mali Autre(s) nom(s) À ton appel, Mali … Wikipédia en Français
Pour la science — Pour la Science {{{nomorigine}}} Pays … Wikipédia en Français
