-
41 non
adv. (lat. non) 1. не; ni oui ni non ни да, ни не; non loin недалеч; non sans cause не без причина; 2. loc. adv. non plus, non seulement не само, нито; 3. loc. conj. не че, не затова че; non pas que, non plus que не повече отколкото; 4. m. отказ; un non catégorique категоричен отказ. Ќ pour un oui ou pour un non без достатъчно основание; ne pas dire non не отказвам, приемам. -
42 oui
adv. (lat. hoc, a. fr. O, renforcé par le pron. pers. ie) 1. да; mais oui да разбира се! oui-da! уха! дадено! тъй ли? 2. m. да, положителен отговор. Ќ pour un oui, pour un non по всякакъв повод, неоснователно. Ќ Ant. non. -
43 pain
m. (lat. panis) 1. хляб; pain bis черен, типов хляб; pain de fantaisie луксозен хляб; pain de munition войнишки хляб; pain d'épice медно хлебче; pain de boulanger обикновен хляб; pain de ménage домашен хляб; petit pain сладка пита, сладко хлебче; pain rassis корав хляб; pain azyme хляб без мая (за причастие); 2. прехрана, препитание, хляб; gagner son pain изкарвам прехраната си, печеля хляба си; 3. калъп, пита; pain de cire пита восък; 4. пита (от кюспе); 5. в съчет. pain а cacheter тестена лепенка (за писма); arbre а pain бот. хлебно дърво; 6. нар. удар, плесница. Ќ avoir du pain sur la planche предстои ми много работа; manger son pain blanc le premier изпаднал съм в сиромашия, след като съм бил богат; le pain quotidien насъщният хляб; être bon comme du pain много добър човек; long comme un jour sans pain много дълго, продължително; avoir son pain cuit имам резерви; manger de plus d'un pain обичам разнообразието, удоволствията; rompre le pain avec qqn. деля по братски; emprunter (prendre) un pain sur la fournée имам дете, без да съм женена; зачевам преди да се оженя; c'est pain bénit pour lui заслужава си го; pour une bouchée de pain много евтино; se vendre comme des petits pains разпродавам се лесно. -
44 passer
v. (lat. pop. °passare, de passus "pas") I. v.tr. 1. минавам, преминавам, пребродвам, прехвърлям, прегазвам, преплувам; 2. прекарвам, изкарвам; passer les vacances прекарвам лятната си почивка; 3. прекарвам, пренасям (стоки и др.); 4. подавам; passer le sel подавам солта (на маса); 5. пропускам, изпускам, не споменавам; passer sous silence премълчавам; 6. надявам, обличам; passer une robe а la hâte обличам рокля набързо; 7. поставям, мушкам, прокарвам (въже, конец); 8. прекарвам, прецеждам, пресявам; passer au tamis пресявам със сито; 9. надничам, показвам (главата си); 10. обработвам, като потопявам, прекарвам, нанасям (с вар и др.); 11. прощавам, извинявам; passer а qqn. ses caprices прощавам някому всички капризи; 12. надхвърлям, надвишавам; 13. превъзхождам; надпреварвам, задминавам; 14. правя, произвеждам; passer а la visite правя медицински преглед; passer une commande правя поръчка; 15. прекарвам; passer la main dans ses cheveux прокарвам ръка в косите Ј; 16. passer au fer а repasser разглаждам с ютия; 17. прожектирам (филм); 18. сменям скорост (в кола); 19. предавам нещо на някого; passer la parole а qqn. предавам думата на някого; 20. съставям акт; 21. сключвам (договор); II. v.intr. 1. минавам, тека (за време); 2. присъединявам се, отбивам се, наминавам, отивам; ставам; налагам се; passer en habitude ставам обичай, навик; 3. ставам, произвеждат ме, получавам звание; passer maître ставам майстор; 4. увяхвам, прецъфтявам, губя блясъка, силата; изчезвам; 5. свършвам, умирам; 6. изпарявам се, преминавам; tout passe всичко преминава; 7. прокарвам, приемам, гласувам (закон и др.); se passer 1. изминавам, минавам; les moments que se passent dans l'attente миговете, които минават в очакване; 2. случва се; l'action se passe en un jour действието се случва в един ден; 3. губя се; увяхвам; губя силата, блясъка; 4. безлично става, случва се; que se passer-t-il; il ne se passer rien нищо не се случва; 5. se passer de ост. задоволявам се с; мод. живея без, лишавам се; se passer d'argent живея без пари; se passer de ses services лишавам се от услугите му. Ќ passer par-dessus не държа сметка за; passer pour минавам за; имат ме, смятат ме за; passer sur прощавам; не държа на, не вземам под внимание; стъпвам, настъпвам; y passer споделям същата участ; ставам жертва, пропадам; в съчет. с полуспомагателни глаголи: faire passer предавам, изпращам; laisser passer пускам, позволявам да мине; loc. adv. en passant между другото, мимоходом. Ќ expérience passe science погов. не питай старило, а питай патило; passer а tabac разг. пребивам, бия до смърт (в полицията); passer un coup de fil обаждам се по телефона, звънвам на някого; passer au fil de l'épée подлагам на нож, на сеч; passer de vie а trépas умирам; passe encore pour както и да е; passer par les armes разстрелвам; passons! оставете! да не говорим за това! passer sur le ventre (le corps) de qqn. тържествувам над него; passer un examen държа, вземам изпит; se la passer (couler) douce карам си я весело, добре си живея. Ќ Ant. arrêter (s'), rester, durer. -
45 peine
f. (lat. pњna) 1. наказание; peine capitale смъртно наказание; peine pécuniaire глоба; purger une peine de prison изтърпявам, излежавам наказание; 2. труд, мъка усилие; valoir la peine de faire qqch. струва си, заслужава си труда да се направи нещо; 3. затруднение, трудност, мъка; être bien en peine затруднен съм; mettre en peine затруднявам, създавам грижи; 4. страдание, мъка; avoir de la peine мъчно ми е; 5. съжаление; il me fait peine de жал ми е да; 6. огорчение; donner de la peine огорчавам; 7. безпокойство; se mettre en peine de (être en peine de) безпокоя се; 8. нужда, неволя; tomber en peine изпадам в нужда, в неволя; 9. loc. adv. а peine едва; а peine si едва що; sous peine de под страх; при опасност да. Ќ toute peine mérite salaire погов. всеки труд се плаща, всяко усилие заслужава награда; comme une âme en peine тъжно, нещастно; avoir toutes les peines du monde а полагам големи усилия, за да; ne pas compter ses peines et ses pas не си пестя усилията; ne pas être au bout de ses peines имам още много работа докато свърша; en être pour sa peine напразно съм се мъчил; se mettre en peine de, pour qqn. притеснявам се, грижа ме е за някого. -
46 peser
v. (lat. pop. °pesare, class. pensare, de pendere "peser") I. v.tr. 1. тегля, меря; peser avec une balance меря с теглилка, кантар; 2. прен. обмислям; преценявам; peser le pour et le contre претеглям положителните и отрицателните страни на нещо; II. v.intr. 1. тежа; il pesait cent deux kilos той тежеше сто и два килограма; 2. наблягам; натискам; peser sur, contre une porte pour l'ouvrir натискам врата, за да я отворя; 3. прен. причинявам мъка, тежа; peser sur потискам; peser а досаждам, измъчвам; se peser тегля се. Ќ ne pas peser lourd незначителен съм, нямам влияние; tout bien pesé добре премислено. -
47 potage
m. (de pot) супа; pour tout potage за всякакъв вид храна. Ќ pour renfort de potage освен това. -
48 prêcher
v. (lat. ecclés. prњdicare) I. v.tr. 1. проповядвам; 2. поучавам, наставлявам, убеждавам; 3. хваля, възхвалявам прекомерно; 4. убеждавам; II. v.intr. 1. проповядвам; 2. наставлявам, съветвам; 3. prêcher d'exemple служа за пример, насърчавам чрез собствения си пример. Ќ prêcher malheur (prêcher misère) съобщавам неприятни работи; prêcher pour son saint (pour sa paroisse) поддържам кауза, която е свързана с интереса ми. -
49 qualité
f. (lat. qualitas, de qualis pour traduire le gr. poiotês, de poios "quel") 1. качество, свойство, особеност, характерен белег; garantie de qualité гаранция за качество; qualités acquises придобити качество; qualités naturelles вродени качества; 2. достойнство, добро качество, добра склонност; viande de bonne qualité месо с добро качество; de qualité от високо качество; elle a toutes les qualités тя е съвършена; 3. ост. благородство, знатен произход; homme de qualité благородник, аристократ; 4. титла, звание, положение в обществото; qualité de citoyen гражданство; qualité de membre членство; 5. loc. prép. en qualité de в качеството на; en sa qualité de chef de l'entreprise в качеството си на шеф на предприятието. Ќ ès qualités от официално име; avoir qualité pour имам право да, хабилитиран съм да, оторизиран съм да. -
50 ressentir
v.tr. (de re- et sentir) 1. чувствам, изпитвам; ressentir les effets d'une chute усещам последиците от падане; ressentir de la sympathie pour qqn. изпитвам симпатия към някого; ressentir une grande joie изпитвам голяма радост; ressentir des souffrances изпитвам страдания; 2. ост. спомням си с признателност за нещо; se ressentir 1. чувствам се; ces pages se ressentent de l'effort в тези страници се чувства усилие; 2. изпитвам още последиците от, не мога още да се оправя от; se ressentir d'une opération не мога да се оправя от операция; 3. ост. не мога да преглътна, да забравя; se ressentir d'une offense не мога да преглътна обида; 4. s'en ressentir pour чувствам се добре настроен за. -
51 superstition
f. (lat. superstitio, probabl. de superstes "survivant", de superstare "se tenir dessus", pour désigner ceux qui prient pour que leurs enfants leur survivent) суеверие. -
52 tâche
f. (du lat. médiév. taxa "prestation rurale") 1. задължение; определена работа, задача; avoir pour tâche имам за задача; remplir une tâche изпълнявам някакво задължение; 2. loc.adv. а la tâche на парче ( за извършена работа). Ќ prendre а tâche de faire qqch. старая се да направя нещо; se donner pour tâche поставям си за цел. -
53 travailler
v. (lat. pop. °tripaliare "torturer avec le tripalium") I. v.intr. 1. работя, трудя се; travailler en usine работя в завод; travailler en bureau работя в офис; travailler pour qqn. работя за някого; 2. работя, действам, функционирам; moteur qui travaille двигател, който функционира; 3. отмятам се, огъвам с, изкривявам се; maçonnerie qui travaille зидария, която се изкривява; 4. кипя, ферментирам (за вино); 5. нося лихва, в оборот съм; faire travailler l'argent пускам пари в оборот; 6. нар. върша забранена (от обществото) работа; крада, проституирам; 7. вълнувам се, кипя; travailler du chapeau луд съм; II. v.tr. 1. обработвам; travailler une matière première обработвам суровина; travailler la terre обработвам земята; travailler son style прен. обработвам стила си; 2. влияя, повлиявам; travailler l'opinion влияя върху мнението на някого; 3. прен. вълнувам, възбуждам, подстрекавам; раздразнявам; travailler les esprits разбунтувам духовете; 4. измъчвам, терзая (от чувство, от физическа болка); 5. нар. бия, малтретирам някого; se travailler 1. работя се, обработвам се; 2. прен. мъча се, трудя се блъскам се. Ќ faire travailler qqch. разработвам нещо; travailler les côtes а qqn. разг. намествам ребрата на някого, набивам го; travailler pour le roi de Prusse работя за този, дето духа ( напразно). -
54 vivre1
v. (lat. vivere) I. v.intr. 1. живея; съществувам; vivre1 longtemps живея дълго; vivre1 en paix живея в мир; vivre1 dangereusement живея в опасност; vivre1 pauvrement живея бедно; vivre1 de son travail живея с доходите от работата си; avoir de quoi vivre1 имам достатъчно средства, за да водя добър живот; vivre1 aux dépens de qqn. живея за сметка на някого, на гърба на някого; 2. живея, обитавам, имам местожителство; vivre1 а Paris живея в Париж; 3. радвам се на живота; 4. съжителствам, живея; vivre1 avec qqn. съжителствам, живея с някого; 5. в съчет. vivre1 de живея от, с нещо; vivre1 sur вадя прехраната си от; vivre1 pour живея за; II. v.tr. живея, преживявам; il a vécu des jours difficiles той преживя тежки дни; j'ai vécu mon amour изживях любовта си. Ќ être facile а vivre1 с добър характер съм; être sur le qui vive нащрек съм; в очакване съм; qui a honte de manger, a honte de vivre1 погов. който се срамува да яде, гладен остава; se vivre1 vivre живея без да си давам зор; ne vivre1 que pour посвещавам се изцяло на; vive, vivent! да живее, да живеят! vive le roi! да живее кралят; vivre1 dans le présent интересувам се само от настоящия момент. Ќ Ant. mourir. -
55 scorn
{skɔ:n}
I. 1. презрение
to hold in SCORN презирам
2. присмех, насмешка
to laugh someone to SCORN осмивам, подигравам се на
3. обект на презрение/присмех
II. v презирам
отказвам с презрение (to)* * *{skъ:n} n 1. презрение; to hold in scorn презирам; 2. присмех, насм(2) {skъ:n} v презирам; отказвам с презрение (to).* * *презрение; презирам; присмех; насмешка;* * *1. i. презрение 2. ii. v презирам 3. to hold in scorn презирам 4. to laugh someone to scorn осмивам, подигравам се на 5. обект на презрение/присмех 6. отказвам с презрение (to) 7. присмех, насмешка* * *scorn[skɔ:n] I. n 1. презрение; to hold in \scorn презирам; to heap ( pour) \scorn on, to laugh to \scorn присмивам се, осмивам, подигравам; to think \scorn of презирам; 2. присмех, насмешка; 3. обект на презрение; to become a \scorn of (to) ставам обект на презрение за; II. v 1. презирам; 2. ост. подигравам. -
56 abajoue
f. (pour la bajoue) торбичка в бузите на някои маймуни и гризачи. -
57 abattre
v.tr. (lat. pop. abattere) 1. събарям ( на земята), повалям, отсичам; abattre un arbre отсичам дърво; abattre du minerai изкъртвам минерал от скала; 2. убивам, доубивам; abattre un cheval blessé доубивам ранен кон; 3. обирам, изчиствам; la pluie abat la poussière дъждът обира праха; 4. отхвърлям; abattre de la besogne отхвърлям много работа; 5. отслабвам, обезсилвам; la grosse fièvre l'a abattu силната температура го обезсили; 6. намалявам, смирявам; abattre l'orgueil смирявам гордостта; 7. слагам в легнало положение; abattre un cheval pour le soigner повалям кон за операция; abattre un navire повалям кораб на една страна за поправка; abattre son jeu откривам картите си, играя с открити карти; 8. откривам плановете си; s'abattre (sur) v. pron. 1. падам изведнъж, срутвам се; 2. стоварвам се; 3. нахвърлям се, нападам; un aigle s'abat sur sa proie орел се нахвърля върху плячката си; 4. връхлетявам; l'homme (la femme) а ne pas se laisser abattre оставам спокоен в трудна ситуация. Ќ Ant. relever, redresser, remonter. -
58 accepter
v.tr. (lat. acceptare, de accipere "recevoir, accueillir") 1. приемам; accepter un cadeau приемам подарък; 2. давам съгласието си; accepter une lettre de change приемам да изплатя полица на падежа Ј; accepter pour époux приемам, вземам за съпруг; accepter le combat приемам битката; 3. v.intr. accepter de (+ inf.) съгласявам се да; il accepte de venir той се съгласява да дойде; 4. accepter que понасям да; il accepte qu'on lui flanque des gifles той понася да му удрят плесници. Ќ j'en accepte l'augure! дано това да стане! Ќ Ant. décliner, récuser, refuser, rejeter, repousser. -
59 acquiescement
m. (de acquiescer) 1. юр. присъединяване; acquiescement а une proposition присъединяване към предложение; 2. съгласие, приемане; prendre le silence pour un acquiescement вземам мълчанието за съгласие. Ќ Ant. opposition, refus. -
60 adieu
interj. et m. (pour а Dieu) 1. interj. сбогом; dire adieu а qqn. казвам сбогом на някого; 2. m. сбогуване, прощаване, раздяла; faire ses adieux а qqn. сбогувам се с някого.
Страницы
См. также в других словарях:
Pour le Mérite — The Pour le Mérite, known informally as the Blue Max (German: Blauer Max),[1] was the Kingdom of Prussia s highest military order for German soldiers until the end of World War I. The award wa … Wikipedia
Pour les nuls — (For Dummies en anglais) est à l origine une collection de manuels informatiques, édités par les éditions First, ayant pour ambition de répondre aux questions des utilisateurs peu expérimentés. Le premier titre, paru en novembre 1991 aux États… … Wikipédia en Français
Pour une Intervention Communiste — est un groupe communiste se rattachant au communisme de conseils et ayant existé de 1973 à 1982. Ses positions sont globalement celles de la gauche communiste allemande (Parti communiste ouvrier d Allemagne), et son analyse de la société… … Wikipédia en Français
Pour une intervention communiste — est un groupe communiste se rattachant au communisme de conseils et ayant existé de 1973 à 1982. Ses positions sont globalement celles de la gauche communiste allemande (Parti communiste ouvrier d Allemagne), et son analyse de la société… … Wikipédia en Français
Pour le Mérite — mit Eichenlaub … Deutsch Wikipedia
Pour comprendre les médias — Pour comprendre les média : les prolongements technologiques de l homme est un essai publié par Marshall McLuhan (Canada) en 1964 et traduit en français en 1968. Ouvrage de référence pour les Sciences de l information et de la communication … Wikipédia en Français
Pour une ethique du futur — Pour une éthique du futur Pour une éthique du futur est un recueil publié dans les années 1990 par Hans Jonas regroupant deux textes de ce dernier, tirés des conférences qu il donnait pour expliquer son ouvrage Le Principe responsabilité. Ces… … Wikipédia en Français
Pour une éthique du futur — est un recueil publié dans les années 1990 par Hans Jonas regroupant deux textes de ce dernier, tirés des conférences qu il donnait pour expliquer son ouvrage Le Principe responsabilité. Ces deux textes sont : Philosophie. Regard en arrière… … Wikipédia en Français
Pour l'Afrique et pour toi Mali — Pour l Afrique et pour toi, Mali Pour l Afrique et pour toi, Mali (fr) Hymne national de Mali Autre(s) nom(s) À ton appel, Mali … Wikipédia en Français
Pour l'afrique et pour toi, mali — Pour l Afrique et pour toi, Mali (fr) Hymne national de Mali Autre(s) nom(s) À ton appel, Mali … Wikipédia en Français
Pour la science — Pour la Science {{{nomorigine}}} Pays … Wikipédia en Français
