-
61 article
m. (lat. articulus "articulation") 1. член; les alinéas d'un article алинеите в даден член; 2. анат., ост. става, учленение; 3. въпрос, точка; sur cet article, pour cet article по този въпрос; 4. грам. член, членна форма; article défini определителен член; article indéfini неопределителен член; 5. статия (във вестник, в речник и др.); article de fond уводна статия; 6. перо; article de dépense разходно перо; 7. стока, артикул, принадлежности; articles de toilette тоалетни принадлежности, артикули; article dépareillé нестандартно, разкомплектовано изделие; 8. прен. въпрос, работа; c'est un autre article това е друг въпрос. Ќ article de foi догма; а l'article de la mort в последния си час, на смъртно легло; faire l'article хваля стоката си; хваля някого, нещо. -
62 auberge
f. (prov. auberjo) гостоприемница; хан; кръчма. Ќ on n'est pas sorti de l'auberge трудностите, грижите още не са свършили; prendre la maison de qqn. pour une auberge настанявам се да живея при някого без да съм канен. -
63 auprès
adv. (de au et près) 1. близо, наблизо до; 2. loc. adv. tout auprès съвсем близо; 3. loc. prép. auprès de при, до; пред; в сравнение с; excusez-moi auprès de vos amis извинете ме пред вашите приятели; venez vous asseoir auprès de moi елате да седнете до мен; ce service n'est rien auprès de ce qu'il a fait pour moi тази услуга е нищо в сравнение с това, което той направи за мен. -
64 autant
adv. (du lat. alterum) 1. толкова; autant d'hommes, autant d'avis колкото хора, толкова и мнения; 2. така, същото; tâchez d'en faire autant опитайте се да направите същото; 3. loc. adv. d'autant също толкова; d'autant mieux толкова по-добре; d'autant moins толкова по-малко; d'autant plus толкова повече; tout autant точно толкова (не по-малко); 4. loc. conj. autant... que толкова..., колкото (при сравнение); autant que докато; дотолкова, доколкото; d'autant que тъй като, като при това; pour autant que доколкото. Ќ autant dire все едно (кажи-речи); autant vaut mourir по-добре (все едно) смърт; autant comme autant в голямо количество. -
65 autre
adj.indéf. (lat. alter) 1. друг; un autre jour друг ден; une autre fois друг път; 2. pr. indéf. друг; l'un après l'autre един след друг. Ќ autre part другаде; d'autre part от друга страна; de part et d'autre от двете страни; de temps а autre от време на време; entre autre между другото; l'autre jour онзи ден; l'autre printemps миналата пролет; nous autres, vous autres (за подсилване) ние, вие; parler de choses et d'autre говоря за едно, за друго; sans autre непременно, без друго; n'en faire jamais d'autres върша все едни и същи глупости; tu me prends pour un autre за глупак ли ме мислиш. -
66 aval1
m. (it. avallo) поръчителство за полица, авал; donner (fournir) son aval1 давам поръчителството си. Ќ bon pour aval1 (формула за поръчителство) поръчител-платец. -
67 aversion
f. (lat. aversio) отвращение, погнуса; омраза; avoir de l'aversion pour qqn. (qqch.) мразя някого ( нещо). -
68 azerty
adj. inv. (suite des lettres des six premières touches d'une machine а écrire conçue pour le français) в съчет. clavier azerty клавиатура с френско подреждане на клавишите (за разлика от клавиатура QWERTY). -
69 balancer
v. (de balance) I. v.tr. 1. люлея, разлюлявам, клатя, клатушкам; махам, размахвам; balancer ses bras махам ръцете си; 2. разг. хвърлям, мятам; balancer un objet par la fenêtre хвърлям предмет през прозореца; 3. прен., разг. захвърлям; balancer ses vêtements захвърлям дрехите си; 4. арго издавам; 5. уравновесявам; balancer une cargaison мор. уравновесявам товар; 6. прен., ост. сравнявам, преценявам, претеглям; balancer le pour et le contre преценявам за и против; 7. ост., прен. компенсирам; 8. приключвам, завършвам; balancer des livres приключвам счетоводни книги; II. v.intr. прен., лит. колебая се; sans balancer без колебание; se balancer люлея се, клатушкам се. Ќ s'en balancer пука ми; ça balance разг. имам ритмичност ( за музика). Ќ Ant. décider, trancher. -
70 bec-d'âne
m. (de bec et a. fr. ane "canard", pris pour âne) (pl. becs-d'âne) вид дърводелско длето. -
71 bédane
m. (de bec et a. fr. ane "canard", pris pour âne) вид длето. -
72 béguin
m. (de béguine) 1. вид женска или детска шапка, която се завързва под брадата; 2. разг., ост. увлечение; avoir un béguin pour qqn. увлечен съм в някого, влюбен съм; човек, в който съм влюбен. -
73 beur
n. et adj. (verlan, avec substitution de voyelle, pour Arabe) разг. младеж, роден във Франция от емигранти араби (fém. beur et beure; beurette). -
74 biche
f. (lat. pop. °bistia, pour bestia "bête") кошута, Cerva. Ќ ma biche скъпа моя; meuble а pieds de biche мебел с крака, леко изкривени навън; ventre de biche жълтеникавобял ( за цвят). -
75 big-bang
m. (mot amér., de l'angl. big "grand" et bang onomat. pour une "explosion") астр. големият взрив; теория за големия взрив, дал начало на Вселената. -
76 blâmer
v.tr. (lat. pop. °blastemare "faire des reproches", lat. ecclés. blasphemare) порицавам, мъмря; осъждам; хуля; укорявам; blâmer un élève мъмря ученик; blâmer qqn. de (ou pour) son attitude укорявам някого за поведението му; se blâmer укорявам се; je me blâme d'avoir cédé укорявам се, че отстъпих. Ќ Ant. approuver, défendre, encourager, féliciter, louer, préconiser. -
77 blatier
m. (du lat. méd. °blatadarius "entrepôt pour les grains") ост. търговец на зърнени храни, житар. -
78 bleu2
m. (frq. °blao; cf. all. blau) 1. син цвят, синьо, синева, синевина; bleu2 clair светлосиньо; 2. синка, синило; 3. мед. синина, синьо петно (от удар); 4. вид краве сирене със синкава плесен от вътрешната страна; 5. в. арго новобранец; 6. разг. нов ученик; 7. начин на приготвяне; poisson au bleu2 пъстърва или шаран, сварени живи в бульон от вода, оцет, масло и подправки; 8. ост. карта-писмо в син цвят, което се изпращало в Париж по пневматични тръби; 9. лошо червено вино; 10. син работнически комбинезон. Ќ n'y voir que du bleu2 не разбирам нищо; passer au bleu2 избягвам или забравям да направя нещо; tu me prends pour un bleu2! смяташ ме за наивен; bleu2 de méthylène вид антисептично лекарство. -
79 boire1
v.tr. (lat. bibere) 1. пия; изпивам; boire1 du vin пия вино; boire1 а la santé de qqn. пия за здравето на някого; 2. попивам, изсмуквам, поглъщам, пропускам; la terre boit l'eau почвата просмуква водата; 3. прен. поглъщам, жадно слушам; boire1 les paroles de qqn. жадно слушам думите на някого; 4. напивам се, пия много (за алкохол); faire boire1 qqn. давам на някого да пие; почерпвам някого; 5. понасям; boire1 une injustice понасям несправедливост; le vin rouge se boit chambré червеното вино се пие когато е със стайна температура; se boire1 пие се. Ќ boire1 du lait разг. щастлив съм (от нещо); слушам или гледам нещо с удоволствие; boire1 le calice jusqu'a la lie изпивам до дъно горчивата чаша; boire1 le coup de l'étrier пия за сбогом; boire1 qqn. des yeux поглъщам (пия) някого с очи; boire1 un bouillon разг. претърпявам загуба; ce n'est pas la mer а boire1 това не е много трудна работа; le vin est tiré, il faut le boire1 работата е започната, няма връщане; boire1 а la ronde пием наред, един след друг; boire1 а sa soif пия, за да си утоля жаждата; boire1 comme un trou (comme une éponge, comme un Polonais, comme un templier, comme un chantre, comme un sonneur) пия извънредно много; boire1 (tout) son soûl пия до насита, напивам се здраво; donner pour boire1 (donner un pourboire) давам за почерпка, бакшиш; il ne faut pas dire: Fontaine, je ne boirai pas de ton eau човек не трябва да се зарича за нищо; il y a а boire1 et а manger има и добро, и лошо; негат. в това питие плува нещо; on ne saurait faire boire1 un âne qui n'a pas soif погов. не можеш накара някого да направи нещо, което не иска; qui a bu, boira човек трудно изоставя своите пороци; avoir toute honte bue не изпитвам никакъв срам; boire1 l'argent du ménage харча семейните пари за алкохол; cheval qui boit l'obstacle кон, който преминава лесно препятствието; boire1 aux anges ост. пия, без да знам за чие здраве. -
80 bordel
m. (frq. °borda "cabane") 1. вулг. публичен дом, бордей; 2. разг., прен. пълен безпорядък; голяма врява; 3. bordel!; bordel de merde!; bordel de Dieu! по дяволите! Ќ et tout le bordel и всичко останало; ça va être le bordel pour... ще е трудно да...
См. также в других словарях:
Pour le Mérite — The Pour le Mérite, known informally as the Blue Max (German: Blauer Max),[1] was the Kingdom of Prussia s highest military order for German soldiers until the end of World War I. The award wa … Wikipedia
Pour le Mérite — mit Eichenlaub … Deutsch Wikipedia
Pour l'Afrique et pour toi, Mali — Pour l’Afrique et pour toi, Mali ist die Nationalhymne von Mali. Der Text der am 9. August 1962 eingeführten Hymne stammt von Seydou Badian Kouyaté, damals Minister für Landwirtschaft, die Melodie von Banzoumana Sissoko. Französischer Text A ton… … Deutsch Wikipedia
Pour l’Afrique et pour toi, Mali — ist die Nationalhymne von Mali. Der Text der am 9. August 1962 eingeführten Hymne stammt von Seydou Badian Kouyaté, damals Minister für Landwirtschaft, die Melodie von Banzoumana Sissoko. Französischer Text A ton appel, Mali, Pour ta prospérité… … Deutsch Wikipedia
Pour — Pour, v. t. [imp. & p. p. {Poured}; p. pr. & vb. n. {Pouring}.] [OE. pouren, of uncertain origin; cf. W. bwrw to cast, throw, shed, bwrw gwlaw to rain.] 1. To cause to flow in a stream, as a liquid or anything flowing like a liquid, either out of … The Collaborative International Dictionary of English
Pour Over Me — is a live, extremely rare independent release by David Crowder s UBC worship team.Infobox Album Name = Pour Over Me Type = Live Album Artist = David Crowder Band Released = 1998 Recorded = Genre = Christian rock Worship Length = Label =… … Wikipedia
... pour un maillot jaune — pour un maillot jaune est un court métrage documentaire de Claude Lelouch sorti en 1965 Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution … Wikipédia en Français
Pour — Pour, v. i. To flow, pass, or issue in a stream, or as a stream; to fall continuously and abundantly; as, the rain pours; the people poured out of the theater. [1913 Webster] In the rude throng pour on with furious pace. Gay. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Pour — Pour, n. A stream, or something like a stream; a flood. [Colloq.] A pour of rain. Miss Ferrier. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Pour Un Maillot Jaune — is a documentary described as a cinematic tribute about the 1965 Tour de France. It was made by the French film director, Claude Lalouch (b. 30 October 1937, Paris). Lalouch is best known as the director of Un Homme et Une Femme ( A Man and a… … Wikipedia
Pour — Pour, a. Poor. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
