-
1 ventre
-
2 ventre
m. (lat. venter "estomac") 1. корем; dormir sur le ventre спя по корем; avoir mal au ventre боли ме стомахът; 2. тумбеста част (на шише, ваза и др.); 3. ост. черва, вътрешности; 4. издута част на тялото на кораб; 5. техн. издуване, измятане; 6. физ. момент, в който амплитудата на вибрация е максимална. Ќ ne songer qu'а son ventre мисля само за корема си, за ядене; а plat ventre по корем, пълзешката; courir ventre а terre бягам с извънредна бързина; а ventre déboutonné прекалено много, с всички сили; avoir du cњur au ventre много съм храбър; avoir les yeux plus grands que le ventre сипвам си повече ядене, отколкото мога да изям, ненаситен съм; curateur au ventre юр. настойник на дете, което е още в утробата; ventre affamé n'a point d'oreilles посл. гладна мечка хоро не играе; se mettre а plat ventre devant qqn. унижавам се пред някого (поради личен интерес); ventre mou слабо място, слаба точка на нещо; prendre du ventre пускам шкембе; avoir le ventre creux гладен съм, коремът ми е празен; se remplir le ventre ям, пия; faire mal au ventre а qqn. много съм неприятен на някого; ça me fait mal au ventre това ме отвращава. -
3 vèntre
m 1) корем; 2) утроба. -
4 ventre-saint-gris!
interj. (de ventre et saint Gris, nom fantaisiste de saint) ост. дявол да го вземе! (ругатня, използвана от Анри IV). -
5 bas-ventre
m. (de bas et ventre) (pl. bas-ventres) анат. долната част на корема. -
6 dos
m. (lat. pop. dossum) 1. гръб; être large de dos имам широк гръб; 2. горна част, опака страна; 3. облегало (за гърба); 4. страна (на риза, дреха), която покрива гърба; 5. loc. adv. de dos отзад, откъм гърба; 6. loc. prép. а dos de на гърба на. Ќ а dos след себе си, съвсем близо; se mettre qqn. а dos настройвам враждебно някого; le même, vu de dos нещо съвсем различно; dans le dos изотзад; derrière le dos de qqn. върша нещо зад гърба на някого; avoir bon dos поемам отговорността за някаква грешка; en avoir plein le dos измъчен, уморен; l'avoir dans le dos излъган, измамен съм; avoir froid dans le dos страх ме е; avoir le dos au feu et le ventre а table наслаждавам се на всички удобства; вниманието ми се отвлича; battre qqn. dos et ventre удрям някого, където намеря; bête а dos товарно животно; en avoir plein le dos до гуша ми е дошло (от някого или от нещо); être sur le dos легнал съм, лежа; être sur le dos de qqn. следя постоянно някого; faire le gros dos издувам си гърба (за котка и други животни); faire le dos rond изчаквам да отмине някаква опастност; faire un enfant dans le dos а qqn. излъгвам доверието на някого; le dos lui démange гърбът го сърби (за бой); mettre qqch. sur le dos de qqn. стоварвам някому нещо (за работа); passer la main dans le dos нар. лаская; scier le dos страшно досаждам някому; se laisser manger la laine sur le dos оставям се да ме използват, без да протестирам; tomber sur le dos de qqn. нападам някого да го бия; tourner (montrer) le dos а обръщам гръб на; избягвам; изоставям, отказвам се от. -
7 plat,
e adj. (lat. pop. °plattus) 1. равен, плосък, гладък; terrain plat, равен терен; bateau plat, кораб с плоско дъно; 2. мор. тих, спокоен; 3. прен. плитък, безизразен, прост, без никакви качества; 4. сплеснат, плосък; avoir le ventre plat, имам плосък корем; 5. подмазвачески, раболепен; 6. блудкав, изветрял (за питие); 7. m. плоска страна (на предмет); 8. loc. adv. а plat, по плоската, по широката страна. Ќ а plat, ventre по корем; battre а plat,es coutures нанасям съкрушителен бой; bourse plat,e празна кесия; faire du plat, разг. лаская; rimes plat,es рими, които се редуват две по две. -
8 bedaine
f. (var. de l'a. fr. boudine "nombril, ventre") разг. голям корем, шкембе, търбух. -
9 biche
f. (lat. pop. °bistia, pour bestia "bête") кошута, Cerva. Ќ ma biche скъпа моя; meuble а pieds de biche мебел с крака, леко изкривени навън; ventre de biche жълтеникавобял ( за цвят). -
10 bouder
v.intr. (o.i., probabl. d'un rad. expressif bod-, désignant qqch. d'enflé) 1. мръщя се, муся се, сърдя се; il boude муси се; сърди се; 2. v.tr. показвам неудовлетворение от някого, от нещо; le pays boude l'organisation internationale държавата не иска да бъде член на международна организация; bouder les distractions не се отдавам на забавления; bouder la société отхвърлям обществото; se bouder цупя се, сърдя се; deux amoureux se boudent двама влюбени се сърдят, са скарани. Ќ bouder contre son ventre разг. не ям от инат, от упорство. -
11 brosser
v.tr. (de brosse) 1. четкам, изчетквам; 2. рисувам набързо, скицирам, нахвърлям; 3. (Белгия) разг. бягам от час; 4. удрям топката фалцово (във футбола); 5. v.intr. лов. минавам направо през храсталака; se brosser 1. четкам се, изчетквам се; 2. разг. лишавам се от нещо. Ќ se brosser le ventre разг. лишен съм от ядене; brosser le tableau de la situation описвам най-общо ситуацията. -
12 buire
f. (frq. °buk "ventre", ou du bas frq. °buri "récipient") археол. висока кана или ваза във форма на стомна с дръжка. -
13 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
14 couteau
m. (lat. cultellus, de culter même o. que coutre) 1. нож; couteau suisse джобно ножче с много приспособления; couteau а légumes нож за белене на зеленчуци; planter un couteau dans le ventre забивам нож в корема; couteau а papier нож за разрязване на хартия; 2. рамо на кантар, на везни и др., върху което се движи кобилицата; 3. шпатулка на художник за нанасяне на боите; 4. зоол. дяволски нокът ( вид мида). Ќ avoir le couteau sur la gorge принуден съм, нямам друг изход; être а couteaux tirés avec qqn. на нож съм с някого; jouer du couteau браня се или нападам с нож; visage en lame de couteau много изпито лице; deuxième (second) couteau фигурант. -
15 creux,
se adj. et n. (lat. pop. °crossus, °crosus, d'o. gaul.) 1. кух; 2. вдлъбнат, издълбан; essiette creux,se дълбока чиния; 3. мършав, хлътнал; 4. прен. кух, празен, безсъдържателен; 5. m. вдлъбнатина, хлътналост, кухина; creux, d'un arbre кухина на дърво (хралупа); 6. m. период на намалена активност, на свободно време; 7. m. мор. височина на вълна; ниска част на вълна; 8. f. стрида с вдлъбната черупка; 9. adv. кухо, празно. Ќ avoir un bon creux, муз. имам силен басов глас; avoir le ventre (l'estomac) creux, гладен съм; heures creux,ses часове с най-малка консумация (на ток); le creux, de la main дланта; dent creux,se зъб, прояден от кариес; il n'y a pas de quoi se boucher une dent creux,se разг. няма почти нищо за ядене; avoir le nez creux, имам нюх, отгатвам, проницателен съм; tissu creux, отпусната плът; mer creux,se море, разлюляно от големи вълни; avoir un creux, гладен съм; être dans le creux, de la vague в криза съм, далеч от успеха съм; en creux, вдълбано; непряко, косвено. Ќ Ant. bombé, convexe, renflé, proéminent, saillant; plat; aspérité, bosse, relief, saillie. -
16 déboutonner
v.tr. (de dé- et boutonner) откопчавам, разкопчавам; se déboutonner 1. разкопчавам се, откопчавам се; 2. разг. говоря открито. Ќ manger (rire) а ventre déboutonné пукам се от ядене ( от смях). Ќ Ant. boutonner. -
17 épigastre
m. (gr. epigastrion, de épi- et gastrion "ventre") анат. епигастър, горна част на корема. -
18 éventrer
v.tr. (de й- et ventre) 1. разпарям, отварям корем, изтърбушвам; 2. разш. пробивам, продънвам, изтърбушвам; s'éventrer изтърбушвам се, пробивам се. -
19 gaster
m. (mot gr. "ventre, estomac") мед., ост. стомах, корем. -
20 godiveau
m. (d'un rad. god- "enflé" et beille "ventre", lat. botulus "boyau", d'apr. veau) 1. топче от месо в чорба; 2. яхния с кълцано месо.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
ventre — [ vɑ̃tr ] n. m. • 1080; lat. venter « estomac » I ♦ 1 ♦ (Chez l homme) Partie antérieure du tronc, au dessous de la taille, correspondant à la paroi abdominale et à une partie de la cavité de l abdomen. Le nombril est sur la ligne médiane du… … Encyclopédie Universelle
ventre — VENTRE. s. m. La capacité du corps de l animal, où sont enfermez les boyaux. On l appelle proprement, Le bas ventre. Avoir mal au ventre. avoir le ventre enflé, gonflé, tendu. avoir des vents dans le ventre. avoir le ventre libre, le ventre… … Dictionnaire de l'Académie française
ventre — vèntre m. ventre ; convexité ; saillie. expr. Aver lo ventre curat, aver lo ventre a l espanhòla, lo ventre darrier l esquina : avoir le ventre creux. Ventre prim : ventre plat. Faire un vèntre : manger copieusement > « De pàuri gènt que fan… … Diccionari Personau e Evolutiu
ventre — s. m. 1. Cavidade do corpo onde estão o estômago e os intestinos. 2. Região do corpo onde está situada essa cavidade; barriga; abdômen. 3. [Acústica] A parte da corda vibrante compreendida entre dois nós. 4. [Tecnologia] A parte do buril que se … Dicionário da Língua Portuguesa
ventre — / vɛntre/ s.m. [lat. venter tris ]. 1. a. (anat.) [nell uomo e negli animali, cavità addominale contenente i visceri e la regione esterna corrispondente] ▶◀ addome, Ⓖ (pop.) buzzo, Ⓖ (ant., lett.) epa, Ⓖ (region.) ghirba, Ⓖ (fam.) pancia,… … Enciclopedia Italiana
Ventre — Nom italien surtout porté en Campanie, ainsi que dans le sud de la Calabre (on le rencontre aussi dans le Piémont et le Lazio). C est apparemment le surnom de celui qui a du ventre ou d un gros mangeur … Noms de famille
ventre — /venˈtər/ an old form of ↑venture * * * ventre obs. f. venter1, venture, vintry … Useful english dictionary
ventre — VENTRE: Dire abdomen quand il y a des dames … Dictionnaire des idées reçues
ventre — (van tr ) s. m. 1° La cavité du corps qui contient l estomac et les intestins. Avoir mal au ventre. Ventre enflé, gonflé, tendu. • Donc vous vous figurez qu une bête assommée Tienne votre fortune en son ventre enfermée ?, DU RYER Scévole, II … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
VENTRE — s. m. La capacité du corps de l homme et des animaux, où sont les intestins. Avoir mal au ventre. Avoir le ventre enflé, gonflé, tendu. Avoir le ventre libre, le ventre lâche, le ventre dur, le ventre paresseux. Cet aliment lâche le ventre. Avoir … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
VENTRE — n. m. Cavité du corps de l’homme et des animaux qui contient les intestins; partie du corps où se trouve cette cavité. Avoir mal au ventre. Avoir le ventre enflé, gonflé, tendu. Avoir le ventre libre, le ventre paresseux. Se coucher sur le ventre … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
