-
1 utile
adj. et m. (lat. utilis) 1. полезен; un livre utile aux hommes книга, която е полезна за хората; d'utiles conseils полезни съвети; il est utile de (+ inf.) полезно е да; il est utile que (+ subj.) полезно е да; charge utile d'un véhicule полезен товар на автомобил; 2. m. l'utile полезното; joindre l'utile а l'agréable съчетавам полезното с приятното. Ќ en temps utile навреме, своевременно, в предвиденото време. Ќ Ant. inutile, inefficace, superflu; nuisible. -
2 accommoder
v.tr. (de a- et commode) 1. ост. accommoder а стъкмявам, натъкмявам, адаптирам, нареждам, приспособявам; accommoder qqch. aux circonstances приспособявам нещо според обстоятелствата; 2. accommoder avec съчетавам; accommoder l'utile et l'agréable съчетавам полезното с приятното; 3. ост. обличам, глася, фризирам; придавам добър вид; 4. настанявам удобно; je l'accommode dans sa chaise; 5. прен., ост. подреждам, правя за смях; je l'ai bien accomodé! добре го подредих!; 6. приготвям, сготвям (храна); accommoder le poisson avec une sauce готвя рибата със сос; 7. фокусирам (оптична система); 8. s'accommoder а приспособявам се към; s'accommoder а la vie приспособявам се към живота; 9. s'accommoder de приемам, понасям, приемам нещата такива, каквито са, приспособявам се; s'accommoder avec qqn. уреждам проблема с някого; il s'accommode de tout той се приспособява към всичко; il s'accommode d'une mauvaise chambre той се задоволява с една лоша стая; accommoder de toutes pièces злословя срещу някого. Ќ Ant. déranger, opposer, séparer; refuser. -
3 agréable
adj. (de agréer) 1. приятен; sons agréables а l'oreille приятни за ухото звуци; 2. m. приятно; joindre l'utile а l'agréable съчетавам полезното с приятното. Ќ faire l'agréable любезнича. Ќ Ant. désagréable, déplaisant, pénible. -
4 charge
f. (de charger) 1. товар; тежина, тежест; charge d'un wagon товар на вагон; charge utile полезно тегло; 2. товарене, натоварване; surveiller la charge d'un vaisseau надзиравам товаренето на кораб; 3. прен. бреме; la charge de l'âge бремето на годините; 4. тегоба, задължение; 5. повинност; la charge militaire военна повинност; 6. pl. данъци, налози; 7. pl. разноски, разходи; les charges d'une succession разходи по наследство; charges locatives разноски за наем; 8. длъжност, служба; entrer en charge встъпвам в длъжност; charge de notaire длъжност на нотариус; 9. юр. улика, показание; avoir des charges contre un accusé имам улики срещу обвиняем; 10. воен. атака; sonner la charge свиря с тръба за атака; charge de cavalerie кавалерийска атака; а la charge! в атака!; 11. заряд (на огнестрелно оръжие); charge chimique d'un missile химически заряд на ракета; 12. худ. шарж, карикатура; faire la charge de qqn. правя карикатура на някого; 13. отговорност; prise en charge поемане на отговорност; être en charge de qqch. отговорен съм за нещо; 14. loc. prép. а charge de; а la charge de ост. при условие че, със задължението да; 15. loc. adv. а la charge d'autant при условие, че ще се отвърне по същия начин; а ma charge на моя сметка. 16. заряд на акумулатор; 17. геогр. елементи в разтворено състояние във воден поток. Ќ bâtiment de charge военен товарен кораб; cahier des charges списък с поети условия; femme de charge икономика, домоуправителка; ligne de charge линия на потъване на кораб; mettre une chose а la charge de qqn. стоварвам върху някого вината за нещо; bête de charge товарно животно; rompre charge разтоварвам стоки от кораб; charge d'une particule физ. заряд на елементарна частица; charge alaire товароносимост на самолетно крило; être а charge труднопоносим съм, труден, мъчен съм; être а la charge de qqn. живея на разноските на някого; la charge de la dette лихвата по дълга; avoir charge d'âme ост. имам морална отговорност към някого; temoin а charge свидетел, който обвинява; revenir а la charge правя нов опит ( да постигна нещо). Ќ Ant. allégement; décharge. -
5 dommageable
adj. (de dommage) който причинява вреда, щета, пакост. Ќ Ant. profitable, utile. -
6 inefficace
adj. (de inefficax) неефикасен, безплоден; безрезултатен; moyens inefficaces безплодни средства. Ќ Ant. actif, agissant, efficace, utile. -
7 inutile
adj. (lat. inutilis) 1. безполезен, ненужен, излишен; 2. празен, безплоден; 3. m. безполезен човек, паразит. Ќ Ant. utile; indispensable, nécessaire. -
8 joindre
v. (lat. jungere) I. v.tr. 1. съединявам, събирам, свързвам, прилепвам; isthme qui joint deux continents проток, който свързва два континента; pont qui joint une île au continent мост, който свързва остров с континент; joindre les efforts съединявам усилията; joindre qqn. влизам в контакт, във връзка с някого; joindre qqn. par téléphone свързвам се с някого по телефона; 2. прибавям; joindre un document а un dossier прибавям документ към досие; 3. настигам; il va nous joindre а Paris той ще ни настигне в Париж; II. v.intr. прилепвам; la porte joint bien вратата прилепва плътно; se joindre 1. съединявам се, свързвам се, събирам се в едно; 2. присъединявам се; se joindre а un parti присъединявам се към партия. Ќ joindre les deux bouts свързвам двата края; joindre l'utile а l'agréable съчетавам полезното с приятното. Ќ Ant. disjoindre, détacher, isoler, séparer; éloigner. -
9 nuisible
adj. (du bas lat. nocibilis) вреден, пакостен. Ќ Ant. utile; inoffensif, avantageux, favorable. -
10 temps
m. (lat. tempus) 1. време; avoir le temps имам време; depuis quelque temps от известно време; en peu de temps за кратко време; gagner du temps печеля време; il y a quelque temps преди известно време; la plupart du temps през по-голямата част от времето (най-често); en un rien de temps за много кратко време; tout le temps непрекъснато, постоянно; employer son temps а un travail използвам времето си за работа; 2. време, епоха, период, сезон; dans le temps някога, в миналото, преди години; en mon temps през моето време; être de son temps крача със своето време; les temps modernes настоящето; 3. време (атмосферни промени); temps couvert (gris, chargé) облачно време; gros temps бурно море; temps clair, serein ясно време; le temps se gâte времето се разваля; 4. муз. такт; une mélodie а trois temps мелодия в 3/4 такт (в тривременен такт); 5. грам. време; les temps de l'indicatif времената на изявителното наклонение; 6. техн. moteur а quatre temps четиритактов двигател; moteur а deux temps двутактов двигател; 7. спорт. време (измерено с хронометър при надбягване); temps mort време, когато съдия на футболен мач прекъсва играта; 8. loc. adv. а temps навреме; временно; avant le temps преждевременно; avec le temps с време, след време; а contre temps муз. с акцент на слабото време; de tout temps (en tout temps) открай време, винаги; de temps en temps (de temps а autre) от време на време; en son temps (en temps utile) своевременно; en même temps едновременно, същевременно; entre temps междувременно; en temps et lieu в най-удобен момент и където му е мястото; dans le temps разг. едно време, отдавна; du temps que когато, щом. Ќ avoir fait son temps излизам от употреба; le temps est un grand maître погов. времето е най-добрия учител; le temps perdu ne revient pas погов. загубеното време се не връща; le temps c'est de l'argent погов. времето е пари; prendre (tout) son temps върша нещо, без да бързам; prendre du bon temps забавлявам се; tuer le temps убивам времето; toute chose en son temps погов. всяко нещо на времето си; tout vient а temps а qui sait attendre погов. с търпение всичко се постига; sale temps pour les mouches нещата отиват към провал; il faut prendre le temps comme il vient трябва да умеем да се нагаждаме към обстоятелствата на момента; trouver le temps long отегчавам се; perdre son temps губя си времето; действам, говоря напразно; n'avoir qu'un temps не трая дълго време; par le temps qui court в настоящия момент; il y a beau temps отдавна, твърде отдавна. -
11 utilement
adv. (de utile) полезно, ползотворно. Ќ Ant. inutilement. -
12 utiliser
v.tr. (de utile) използвам; utiliser un instrument използвам инструмент. -
13 vain,
e adj. (lat. vanus) 1. празен, напразен, безплоден; пуст; un vain, espoir напразна надежда; une discussion vain,e безплодна дискусия; 2. суетен, тщеславен, горд, надменен; 3. loc. adv. en vain, безполезно, напразно; mourir en vain, умирам напразно, без полза; protester en vain, протестирам напразно; 4. ост. химеричен, нереален; празен; de vain,s tombeaux празни гробове (кенотафи); de vain,es images нереални образи; 5. ост., лит. незначителен, нищожен; лишен от смисъл. Ќ Ant. éfficace, utile; fondé. Ќ Hom. vin, vingt, veine.
См. также в других словарях:
utile — [ ytil ] adj. et n. m. • 1260; utle, uteleXIIe; lat. utilis 1 ♦ Dont l usage, l emploi est ou peut être avantageux, satisfait un besoin. ⇒ 1. bon, profitable, salutaire; indispensable, nécessaire. UTILE À... « J avais lieu d espérer faire un… … Encyclopédie Universelle
utile — Utile. adj. de t. g. Qui sert ou qui peut servir à quelque chose, qui est profitable, avantageux. C est un homme qui vous sera utile dans vos affaires. si je vous puis estre utile en quelque chose, vous n avez qu à parler. c est une chose qui… … Dictionnaire de l'Académie française
utile — et proufitable, Vtilis, Compendiosus, Conducibilis, Fruþctuosus, Frugifer, Commodus. Fort utile, Perutilis. Fort grandement utile, Eximie vtilis. Il est utile et necessaire, Conducit, Confert, Expedit. Chose utile et proufitable, ou necessaire et … Thresor de la langue françoyse
utile — / utile/ [dal lat. utĭlis, der. di uti usare ]. ■ agg. 1. [che può servire a qualche funzione: un elettrodomestico, un regalo u. ] ▶◀ ‖ comodo, funzionale, pratico. ◀▶ inservibile, inutile. ‖ superfluo. 2. [che reca o può recare vantaggio, anche… … Enciclopedia Italiana
Utile — U tile, a. [L. utilis, fr. uti to use: cf. F. utile. See {Use}, v. t.] Profitable; useful. [Obs.] [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
utile — late 15c., from O.Fr. utile (13c.), from L. utilis, from uti (see USE (Cf. use) (v.)) … Etymology dictionary
Utĭle — (lat.), das Nützliche, der Nutzen; U. dulci, das Nützliche mit dem Schönen (verbinden); U. tempus, s.u. Tempus 3) b). Davon Utilisiren, benutzen, nützlich machen; Utilisation, Benutzung, Nutzanwendung; Utilität, Brauchbarkeit, Nützlichkeit,… … Pierer's Universal-Lexikon
Utile — Utĭle (lat.), das Nützliche; U. cum dulci, das Nützliche mit dem Angenehmen (verbinden), nach Horaz. Utilisation, Nutzbarmachung, Benutzung; utilisieren, aus etwas Nutzen ziehen … Kleines Konversations-Lexikon
utile — index functional Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
utile — [yo͞ot′ l] adj. [LME < MFr < L utilis < uti, to use] Obs. USEFUL … English World dictionary
utile — (u ti l ) adj. 1° Qui sert à quelque chose. • Il faisait connaître au roi les hommes les plus capables de remplir les grandes places ; que peut faire de plus utile un zélé ministre ?, BOSSUET le Tellier.. • Ce sont ces hommes qui deviennent … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
