-
1 usage
m. (du lat. usus "us") 1. обичай; c'est un usage ancien това е стар обичай; c'est l'usage обичаят е такъв; usages locaux местни обичаи; 2. употребяване; ползване; употреба; l'usage immodéré de l'alcool неумерената употреба на алкохол; le bon usage des richesses доброто използване на богатствата; l'usage de la force използването на сила; faire usage de служа си със; avoir l'usage de мога да си служа с; mot en usage dans la langue дума, която се употребява в езика; 3. език, говор; l'usage courant говоримият език; l'usage littéraire литературният език; 4. прието нещо, навик, привичка; les usages d'une famille навиците на семейство; c'est contraire aux usages това е противно на общоприетото; comme il est d'usage както е прието; il avait l'usage de ост. той имаше навик да; 5. добри маниери, възпитание; manquer d'usage липсва ми възпитание; 6. юр. използване на имот, който е собственост на друг; avoir l'usage d'un bien използвам имот, който не ми принадлежи; 7. loc. prép. а l'usage de предназначен, определен за. Ќ Ant. désuétude, non-usage. -
2 usagé,
e adj. (de usage "déchet de ce qui est usé") 1. употребяван, използван дълго; 2. износен, изхабен. Ќ Hom. usager. -
3 non-usage
m. (de non et usage) неупотреба. Ќ Ant. usage. -
4 usager,
ère adj. (de usage) 1. предназначен за всекидневна употреба; 2. юр. който има право да ползва чужд имот; 3. m., f. потребител, който използва нещо, ползвател; 4. m., f. човек, който ползва определен език. Ќ Hom. usagé. -
5 consacré,
e adj. (de consacrer) 1. посветен, осветен; hostie consacré,e осветена нафора; prix consacré, а la mémoire de qqn. награда, посветена на паметта на някого; 2. затвърден, разрешен; expression consacré,e par l'usage затвърден в речта израз. -
6 consacrer
v.tr. (lat. consecrare "sacrer") 1. ръкополагам; consacrer un prêtre ръкополагам свещеник; 2. рел. освещавам; consacrer une église освещавам църква; 3. посвещавам; consacrer un temple а un Dieu посвещавам храм на някой бог; 4. затвърдявам; разрешавам; mot que l'usage a consacré дума, която употребата е затвърдила; se consacrer посвещавам се, отдавам се, обричам се se consacrer а l'étude посвещавам се на учението. Ќ Ant. profaner; abolir, annuler, invalider; abandonner. -
7 guillotine
f. (de Guillotin, n. du médecin qui en préconisa l'usage après Louis et sa louisette) гилотина. Ќ fenêtre а guillotine прозорец, който се вдига и спуска вертикално. -
8 immémorial,
e, aux adj. (lat. médiév. immemorialis) много стар, от незапомнено време; usage immémorial, много стар обичай; depuis des temps immémorial,aux от незапомнени времена, от памтивека. -
9 implanter
v.tr. (bas lat. implantare) 1. всаждам, посаждам, вкоренявам; 2. прен. въвеждам, вкарвам, вкоренявам; внедрявам, втълпявам; implanter un usage въвеждам, вкоренявам обичай; implanter une mode въвеждам мода; implanter un préjugé затвърждавам предразсъдък; 3. мед. имплантирам; s'implanter 1. вкоренявам се; 2. установявам се. Ќ implanter le drapeau забивам знамето. -
10 libellé
m. (de libeller) текст, редакция, съдържание (на документ); libellé d'un jugement текст на присъда. Ќ libellé d'usage приета формула. -
11 mésusage
m. (de més- et usage) рядко лошо служене, лоша употреба. -
12 phrase
f. (lat. phrasis, mot gr.) 1. изречение, фраза; phrases d'usage обичайни, общоприети формули на вежливост; faire des phrases говоря изискано, надуто; 2. муз. фраза. -
13 usucapion
f. (lat. usucapio, de capere "prendre" et usus "usage") юр. придобиване по давност. -
14 usuel,
le adj. et m. (bas lat. usualis, de usus "usage") 1. обичаен; обикновен, всекидневен; mot usuel, дума, която често се употребява; expression usuel,le често употребим израз; objet usuel, предмет с всекидневна употреба; 2. m. книга, която се използва за справки (справочна литература, енциклопедия и др.) в библиотека. Ќ Ant. archaïque, désuet.
См. также в других словарях:
usagé — usagé … Dictionnaire des rimes
usage — [ yzaʒ ] n. m. • XIIe; du lat. usus → us I ♦ 1 ♦ (1190) Le fait d appliquer, de faire agir (un objet, une matière), pour obtenir un effet, que cet objet, cette matière subsiste (⇒ utilisation), disparaisse (⇒ consommation) ou se modifie e … Encyclopédie Universelle
usagé — usage [ yzaʒ ] n. m. • XIIe; du lat. usus → us I ♦ 1 ♦ (1190) Le fait d appliquer, de faire agir (un objet, une matière), pour obtenir un effet, que cet objet, cette matière subsiste (⇒ utilisation), disparaisse (⇒ … Encyclopédie Universelle
usage — Usage. s. m. Coustume, pratique receuë. Long, constant, perpetuel, ancien usage. c estoit l usage du pays, du temps. cela est receu par l usage. c est l usage. l usage le veut ainsi. l usage est le maistre des langues vivantes. ce mot n est pas… … Dictionnaire de l'Académie française
usage — Usage, m. penac. C est ce que le Latin dit Vsus, dont il descend. Usage aussi se prent pour coustume, et selon ce on trouve souvent au coustumier de France ces deux mots Usage, et coustume pour une mesme chose, d autant que coustume n est autre… … Thresor de la langue françoyse
Usage — Us age, n. [F. usage, LL. usaticum. See {Use}.] [1913 Webster] 1. The act of using; mode of using or treating; treatment; conduct with respect to a person or a thing; as, good usage; ill usage; hard usage. [1913 Webster] My brother Is prisoner to … The Collaborative International Dictionary of English
usage — us·age / yü sij, zij/ n: an habitual or uniform practice esp. in an area or trade compare custom Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996. us … Law dictionary
usage — UK US /ˈjuːsɪdʒ/ noun [U] ► the process of using something: »The software allows marketers to track the usage patterns of each customer. ► the amount of something used, such as energy, internet time, etc.: »The plan offers unlimited internet… … Financial and business terms
usagé — usagé, ée (u za jé, jée) adj. Terme familier. Qui a de l usage. Les femmes les moins usagées. HISTORIQUE XVe s. • Usagés es faits d armes, FROISS. II, II, 184. SUPPLÉMENT AU DICTIONNAIRE USAGÉ. Ajoutez :2° Qui a servi, qui a fait de l… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
usage — (n.) c.1300, established practice, custom, from Anglo Fr. and O.Fr. usage custom, habit, experience, from us, from L. usus use, custom (see USE (Cf. use)) … Etymology dictionary
Usage — (fr., spr. Üsahsch), Brauch, Gebrauch, Herkommen, Gewohnheit; daher U. du monde, Weltsitte, Weltton … Pierer's Universal-Lexikon
