-
1 uno,
a 1. adj 1) един, единствен; 2) цялостен; 3) еднакъв; 4) pl няколко, немного; 5) pl приблизително, около; 2. pron indef някой, някой си; 3. m 1) единица, едно; 2) човек; cada uno, всеки; uno, a otro един друг, взаимно; uno, a uno,, uno, por uno, един по един, подред; en uno, като един, заедно; uno, tras otro един след друг, последователно; uno, y otro двамата; uno, de tantos един от многото; a uno,a едновременно, изведнъж; uno,a y no màs веднъж и не повече; andar a uno,a вървя заедно; ser (todo) uno, прен. все едно е; màs de uno, мнозина, много; uno, que otro няколко; uno,s cuantos малко, не много, няколко; para en uno, son los dos един за друг са, лика-прилика са си (двама); uno, mismo един и същ. -
2 que
1. pron rel 1) който, която, което, които; 2) какъвто, каквато, каквото, каквито; el que màs y el que menos всеки един; всички; uno que otro само няколко; 2. conj 1) че; 2) да, за да; que no да не; 3) а; justicia pido, que no gracia искам справедливост, а не милост; 4) защото, тъй като; 5) отколкото; 6) + subj нека, да; Ўque venga pronto! бързо да дойде!; 7) употребява се за подсилване на прилагателно или глагол: vuela que vuela лети като стрела; sí, que lo haré разбира се, че ще го направя; 8) като че, сякаш; corre que vuela бяга, като че ли лети; con tal que стига да, само да; a menos que освен ако, само да не; que... que... или... или...; que quiera, que no quiera ще, не ще; que tú, que yo, lo mismo da аз или ти, все едно. -
3 otro,
a adj 1) друг; още един; 2) различен, не същият; 3) много сходен, подобен, но не същият; 4) с опр. член пред съществителни като día, tarde, noche... ги разполага в близкото минало; 5) с предл. a и опр. член пред съществителни като día, semana, mes, año съответства на следващ; al otro, día на следващия ден; como dice (dijo) el otro, както каза (е казал) някой (при неизвестен автор); esa es otro,a това е ново пет (трудност, глупост и др.); los otro,s другите, ближният; Ў otro,a! отново, бис!; otro,a que te pego прен., разг. ако продължаваш, ще те ударя; confundir al uno con el otro, вземам някого за друг; otro,a vez още веднъж, още; otro, tanto също така; uno..., otro,..., otro,..., един..., втори..., трети...; por otro,a parte освен това, от друга страна. -
4 meter
1. tr 1) слагам, поставям; 2) вкарвам, влагам, пъхам; 3) пускам (слух, приказка); 4) предизвиквам, причинявам (страх, шум и т. н.); 5) включвам (в сделка, мероприятие); 6) залагам пари (на хазартна игра); оставям в залог; 7) подгъвам плат (при шев); 8) представям, подавам (молба, иск); 9) измамвам, вкарвам в заблуда; 10) притискам, смествам, помествам, сгъстявам (букви, редове); 11) поставям, потапям; 12) разг. удрям, нанасям плесници, побой; 13) мор. поставям, закрепвам платната; 14) карам настойчиво някого да разбере нещо; 2. prnl 1) намесвам се, бъркам се, пъхам се; 2) влизам в близки отношения с някого; 3) прен. забърквам се, оплитам се; meter en un berenjenal прен. попадам в небрано лозе; 4) вливам се (за река, ручей); 5) хвърлям се срещу врага; 6) залавям се с нещо, ставам някакъв (за професия; с предл. a, de); 7) с предл. a залавям се с нещо, което не разбирам; meter a enseñar хващам се да преподавам (без да разбирам нищо); 8) навлизам навътре в морето (за нос, ивица земя), вклинявам се навътре в сушата (за море); 9) с предл. con скарвам се с някого; a todo meter с пълна скорост, с голям порив; estar uno muy metido con una persona прен. много съм близък с някого; estar uno muy metido en una cosa прен. доста съм се увлякъл в нещо, затънал съм до шия; meter a uno con otro въвеждам някого в компанията на друг, за да му помага; meterse uno con otro забърквам се с някого; meterse uno donde no le llaman (en lo que no le importa, en lo que no le toca, en lo que no le va ni le viene) разг. бъркам се, меся се, пъхам си носа, където не ми е работа; meterse uno en sí (mismo) прен. мисля, разсъждавам; meterse uno en todo прен., разг. пъхам се навсякъде, във всичко; meterse hasta el cuello en un asunto прен., разг. затънал съм до гуша в нещо; meterse uno por medio прен., разг. а) намесвам се в спор, проблем, ставам посредник; б) преча на нещо, възпрепятствам; no meterse uno en nada не искам да имам нищо общо; meterse en barajas обезпечавам успех (на работа); meterse de hoz y de coz разг. действам безразсъдно. -
5 pie
m 1) крак, лапа; 2) поставка, подложка; 3) стебло, стрък (на растение); 4) крак (на мебел); 5) жив. основен цвят; 6) поез. стъпка; 7) театр. подаване на суфльора; 8) стъпка (мярка за дължина); 9) заключителна част, край; 10) основание, предлог, повод; 11) утайка; 12) основа (на тъкан); 13) ходило на чорап; 14) стил, начин на съществуване или действие; estaba en pie de guerra намираше се във военна готовност; 15) край и бяло поле под текст; al pie de la carta в края на писмото; 16) pl противоположната част на началото; a los pies de la cama в долния край на леглото; 17) име или титла на лице, към което е адресирано посланието; 18) обяснение или кратък коментар под снимка или гравюра; 19) основна (или челна) част от нещо; pie de ejército ядро на войската; 20) pl с прил. muchos, buenos и др. означава лекота на походката; siete pies de tierra прен. гроб; al pie близо, до; al pie del àrbol до дървото; al pie de la cuesta прен. в началото на нещо трудно и дълго; al pie de la letra буквално, точно; стриктно; a pie juntillas а) със събрани крака; б) прен. уверено, сигурно, упорито, убедено; acentar uno el pie а) стъпвам сигурно; б) прен. действам предпазливо, зряло; caérsele algo o alguien a los pies a uno прен., разг. преставам да уважавам, да ценя, да имам доверие на нещо или някого; cojear uno del mismo pie que otro прен. имам същите недостатъци като друг; de a pie пехотинец (за войник); meter un pie прен., разг. започвам да напредвам; pie ante pie стъпка по стъпка; recalcarse el pie навяхвам си крака; tomar uno pie de una cosa прен. позовавам се или се оправдавам с нещо; a pie пеша; a pie firme твърдо; de (en) pie прав; dar pie прен. давам повод; estar de pie стоя прав; no poderse tener en pie прен. съвсем съм изтощен; ponerse de pie ставам, изправям се; a cuatro pies на четири крака; arrastrar los pies прен. не ме държат краката (от старост); írsele los pies a uno букв., прен. подхлъзвам се; haber nacido de pie прен. роден под щастлива звезда; no tener pies ni cabeza прен. безреден, несвързан, хаотичен. -
6 mirar
1. tr 1) гледам; поглеждам, разглеждам; mirar a la cara а) гледам право в очите; б) любувам се; mirar de soslayo гледам изкосо; mirar de hito en hito гледам втренчено; mirar de reojo а) гледам накриво; б) гледам отвисоко; mirar con ceño мръщя се, чумеря се; mirar con el rabo (rabillo) del ojo поглеждам с крайчеца на окото; mirar por encima хвърлям повърхностен поглед; 2) внимателно разглеждам; оглеждам; 3) гледам, обърнат съм към, гледам (за здание, двор, прозорец); 4) прен. обмислям, претеглям; bien mirado ако добре се помисли; 5) засягам, отнасям се (за нещо); por lo que mira a що се отнася до...; 6) имам предвид; 7) прен. интересувам се от определена цел; solo mira a su provecho гледа само ползата си; 8) наблюдавам някого; 9) прен. грижа се за някого; гледам, пазя; отнасям се с внимание (с предл. por); 10) прен. търся, информирам се, изяснявам; 11): Ўmira! interj виж! ей! слушай! виж сега!; mira lo que haces внимавай какво правиш; mírame y no me toques прен., разг. за слаб, крехък, деликатен човек, или за чупливи предмети; Ўmira quién habla! виж кой го казва! mirar a ver разг. гледам, изяснявам си нещо; mirarse en una cosa а) прен., разг. дълбоко ценя, наслаждавам се на нещо; б) обмислям преди да взема решение; mirarse uno en otro прен. оглеждам се в някого като в огледало; mirarse unos a otros прен. споглеждаме се; miren si es parda прен., разг. за някой, който лъже или преувеличава; mirar bien (mal); mirar con buenos (malos) ojos отнасям се доброжелателно (недоброжелателно); уважавам (не уважавам); mirarse a la sombra прен. имам високо мнение за външността си; mirarse las uñas а) безделнича, мързелувам; б) играя на карти; mirarse en uno а) гледам някого в очите; б) любувам се, не мога да се нагледам на някого; в) подражавам, взимам пример от някого; 2. prnl 1) гледам се; 2) любувам се на себе си. -
7 ni
1. conj ни, нито; ni... ni... нито... нито...; ni uno ni otro а) нито този, нито онзи; б) нито едното, нито другото; ni que разг. вж. como si; ni que fuera yo tonto като че ли съм глупак; 2. adv и не; ni podía esperarse otra cosa друго и не можеше да се очаква. -
8 mundo
m 1) свят, мир, вселена; venir al mundo раждам се, появявам се на света; todo el mundo; el mundo entero цял свят; desde que el mundo es mundo от как свят светува, от незапомнени времена; 2) земята; 3) всяка една от планетите; 4) светски живот, свят; 5) глобус; 6) човешкият род; 7) социален кръг; 8) определена среда (социална); Mundo Antiguo а) Старият свят; б) Античен свят; mundo mayor макрокосмос; mundo menor микрокосмос; el Nuevo Mundo Новият свят; el otro mundo отвъдният живот; este mundo y el otro прен., разг. изобилие, богатство; medio mundo прен., разг. много хора, половината свят; Tercer Mundo Третият свят; todo el mundo прен. всички; andar (estar) el mundo al revés светът се е обърнал, върви нагоре с краката; caérsele a uno el mundo encima прен., разг. пропаднали са гемиите някому; echar al mundo раждам; echar del mundo отхвърлям от обществото; echarse al mundo прен. отдавам се на пропаднал живот; проституирам; este mundo es un pañuelo прен., разг. светът е малък; entrar uno en el mundo влизам в обществото; hacer un mundo de una cosa прен., разг. придавам на нещо прекалено голямо значение; hundirse el mundo прен. светът потъва; irse (salir) uno de este mundo умирам; morir al mundo мъртъв съм за света; no ser uno de este mundo прен. прекалено добър, различен съм, не съм от (за) този свят; no ser una cosa nada del otro mundo прен., разг. не е нещо изключително; ponerse uno el mundo por montera прен., разг. не ме интересува общественото мнение, не ми пука от хората; por esos mundos прен., разг. по широкия свят (с гл. andar, irse); por nada del mundo прен., разг. за нищо на света; їqué mundo corre? какво ново?; rodar (por el) mundo прен., разг. обикалям света; tener (mucho) mundo разг. много свят съм видял, не съм вчерашен; valer un mundo прен., разг. струвам много скъпо; ver mundo прен. пътувам, виждам свят. -
9 pellejo
m 1) кожа на животно (върху него или одрана); 2) кожа (на човек); 3) мех; 4) кора (на плод); 5) разг. пияница; dar (dejar, perder) uno el pellejo прен., разг. умирам; estar (hallarse) uno en el pellejo de otro прен., разг. намирам се в същото положение като друг; si usted estuviera en mi pellejo ако бяхте на мое място; jugarse el pellejo прен., разг. залагам живота си, рискувам кожата си; mudar uno de pellejo прен., разг. променям навиците, състоянието си; променям се; no caber uno en el pellejo прен., разг. а) много дебел съм; б) не се побирам в кожата си от радост, гордост и др.; no tener uno màs que el pellejo разг. кожа и кости съм; pagar uno con el pellejo прен., разг. заплащам с живота си; quitar a uno el pellejo прен., разг. а) убивам; б) злословя за някого; в) измамвам, ограбвам, одирам му кожата; salvar uno el pellejo прен., разг. отървавам кожата. -
10 hueso
m 1) анат. кост, кокал; 2) костилка (на плод); 3) прен. трудна, тежка работа; 4) прен. евтино, некачествено, ненужно нещо; 5) прен. неблагодарната част от работата; 6) прен., разг. костелив орех, труден човек; с тежък характер; 7) прен. преподавател, който много къса на изпит; 8) прен., разг. тяло, човек; 9) pl тленни останки; a hueso зид. градеж без хоросан; calado (empadado) hasta los huesos мокър до кости, прогизнал; dar uno con sus huesos en algún lugar прен., разг. занасям костите си някъде, посещавам; dar (tropezar, pinchar) en hueso прен., разг. удрям на камък; срещам съпротива; dar a uno un hueso que roer прен. натоварвам някого с трудна и безполезна работа; la sin hueso езикът; molerle a uno los huesos разг. смилам някого от бой, троша му костите от бой; no dejar a uno hueso sano а) тръсвам му голям бой, не оставям здрав кокал по него; б) прен., разг. гриза му кокалите; клюкарствам за някого; roerle a uno los huesos прен., разг. гриза кокалите на някого, обсъждам го; róete ese hueso прен., разг. троши си зъбите!; ser una cosa un hueso прен., разг. мъчен за разрешаване проблем; soltar la sin hueso прен., разг. а) развързвам си езика, говоря прекалено; б) избухвам в хули, обиди; tener uno molidos los huesos прен. смазан съм от умора; a otro perro con ese hueso прен., разг. не ми ги разправяй тия, не ти вярвам; при мен тия не минават; estar (quedarse) en los huesos разг. кожа и кости съм; hueso duro de roer разг. костелив орех (за човек, работа, предмет). -
11 ser1
1. intr 1) съм, съществувам; 2) ставам, наставам; случва се; 3) (de) принадлежа; 4) (a) струвам; 5) годен съм, достоен съм; 6) съответствам, засягам, отнасям се до; 7) произлизам от, съм от (страна, място); 8) за потвърждаване или отричане; 9) по професия съм; 10) съм (за ден, дата); 11): ser1 + que + изречение: извинение или причина; es que se me hace tarde работата (въпросът) е там, че закъснявам; érase una vez имало някога (за начало на приказка); a poder ser1 ако е възможно; Ўcómo ha de ser1! добре, съгласен съм; es a saber, esto es, o sea тоест, иначе казано; lo que fuere (sea), sonarà разг. времето ще покаже; no ser1 por ahí не е на прав път, не е така; ser1 muy otro има голяма промяна; ser1 alguien muy suyo прен., разг. много е затворен, голям особняк е; no ser1 quién para... не е моя работа да...; ser1 uno para poco не става (не е умен, силен и др.); si yo fuera (lo) que fulano ако аз бях еди-кой си; ser1 algo que vale струва си; sea como sea, sea como fuere както и да е; a no ser1 así иначе; a no ser1 que освен ако не; con ser1 макар, макар че; 2. aux употребява се за образуване на формите на страдателния залог; ha sido amado бил е обичан. -
12 huevo
m 1) яйце; 2) яйцеклетка; 3) вулг. тестикул (по-често pl); 4) прен. кураж, смелост, енергия; 5) топче ароматизиран восък; 6) обущарско калъпче; huevos moles разбити жълтъци със захар; huevos revueltos бъркани яйца; huevo duro варено яйце; huevo pasado por agua; huevo encerado рохко яйце; huevo estrellado яйца на очи; huevo frito пържено яйце; huevo huero запъртък; aborrecer uno los huevos прен. давам повод някому да изостави започната работа; a puro huevo разг. с много труд; cacarear y no poner huevo прен., разг. обещавам много неща, но не давам нищо; parecer que uno està empollando huevos прен., разг. седя си вкъщи, къщно пиле съм; излежавам се на топло; parecerse como un huevo a otro прен. приличат си като две капки вода; sacar los huevo мътя яйца; huevo a tiro adv разг. лесно, без усилие; costar un huevo разг. много е скъпо; pisando huevos adv разг. много бавно. -
13 modo
m 1) способ, маниер, начин; a (al) modo de като, по начин, подобно на; de modo que така че; de un modo o de otro така или иначе; del mismo modo по същия начин, също така; de cualquier modo както и да е, по всякакъв начин; de ningún modo по никакъв начин; de todos modos въпреки всичко, във всеки случай; en cierto modo в известна степен; ni modo М. по никакъв начин; sobre modo крайно, извънмерно, извънредно; 2) ред, форма; 3) умереност, въздържаност (в говор, постъпка); 4) вежливост, възпитание; malos modos лоши маниери, неучтивост; 5) грам. наклонение; 6) муз. строй, тоналност; modo imperativo заповедно наклонение; modo indicativo изявително наклонение; modo infinitivo инфинитив; modo subjuntivo условно наклонение; modo verbal грам. глаголно наклонение; a mi (tu, su, nuestro, vuestro) modo според мен (теб, него, нас, вас); cada uno tuene su modo de matar pulgas proverb всеки си е бамбашка; така знае баба, така бае. -
14 santo,
a 1. adj 1) свят; 2) целебен (за лекарство); 3) простодушен; 4) свещен, неприкосновен, чист; 5) посветен на Бога; Tierra Santa Божи гроб; Semana Santa Страстната седмица; Santo Oficio Светата инквизиция; 6) според божиите закони; 7) употребено с някои имена, подсилва значението им: hizo su santo,a voluntad изпълни волята му; se echó en el santo, suelo хвърли се право върху пода; todo el santo, día цял ден; 8) много твърд, непропусклив (за тухла); 2. m 1) светец, светия; светЈ; 2) образ на светец; 3) разг. винетка, гравюра и т. н. на книга; 4) имен ден; 5) вулг., жарг. информатор (в престъпния свят); 6) Ч. кръпка на дреха; 7) воен. име на светец като парола; Todos los Santos Вси Светии; Santaclós Дядо Коледа; quedarse para vestir santo,s прен., разг. оставам стара мома; santo, y seña воен. парола и отговор; їa santo, de qué? с каква цел, в името на какво; откъде-накъде?; no es santo, de mi devoción прен. този човек не ми е по сърце; encomendarse a buen santo, прен. търся помощ, покровител; írsele a uno el santo, al cielo прен. забравям какво искам да кажа или да направя; desnudar a un santo, para vestir a otro прен. вземам от един, за да дам на друг; ощетявам някого в полза на друг; tener el santo, de cara (espaldas) прен. имам успех, върви ми (всичко става наопаки); rogar el santo, hasta pasar el tranco proverb изтъка си платното, ритна кросното; llegar y besar el santo, прен., разг. бързо, на раз-два.
См. также в других словарях:
uno que otro — pop. Alguno// esporádicamente … Diccionario Lunfardo
uno — uno, na (Del lat. unus). 1. adj. Que no está dividido en sí mismo. 2. Dicho de una persona o de una cosa: Identificada o unida, física o moralmente, con otra. 3. Idéntico, lo mismo. Esa razón y la que yo digo es una. 4. único (ǁ solo, sin otro de … Diccionario de la lengua española
que — (Del lat. quid). 1. pron. relat. Con esta sola forma conviene a los géneros masculino, femenino y neutro y a los números singular y plural. Con el artículo forma el relativo compuesto: el que, la que, los que, las que, lo que, que a diferencia de … Diccionario de la lengua española
calentar el agua para que otro tome mate — pop. Trabajar para uno, recibiendo otro el beneficio … Diccionario Lunfardo
Uno — (Del lat. unus, a.) ► adjetivo 1 Que no está dividido en sí mismo. 2 Que está muy identificado o unido: ■ mi hermano y yo somos uno . 3 Que es igual o idéntico. ► adjetivo indefinido plural 4 Que es aproximadamente la cantidad que se expresa a… … Enciclopedia Universal
que — (Del lat. quid.) ► pronombre relat 1 El cual, lo cual, los cuales, las cuales: ■ el perro que me regalaron se escapó. ► conjunción 2 Introduce una oración subordinada sustantiva: ■ me dijo que vendría; quiero que estudies. 3 Enlaza el verbo con… … Enciclopedia Universal
qué — (Del lat. quid.) ► pronombre relat 1 El cual, lo cual, los cuales, las cuales: ■ el perro que me regalaron se escapó. ► conjunción 2 Introduce una oración subordinada sustantiva: ■ me dijo que vendría; quiero que estudies. 3 Enlaza el verbo con… … Enciclopedia Universal
que — 1 pronombre relativo (Esta forma sirve para los dos géneros y los dos números. Con el artículo forma el relativo compuesto: el que, la que, lo que, los que, las que que posee variación de género y número, y puede construirse en concordancia con… … Español en México
que — I (l. quem, acusativo de qui) 1) pron. relat. Equivale a él, la, o lo, cual y los, o las, cuales; tiene como antecedente, expreso o callado, un nombre o pronombre y conviene a todos los géneros y números; puede ir precedido de artículo,… … Diccionario de motivos de la Lengua Española
que — I (l. quem, acusativo de qui) 1) pron. relat. Equivale a él, la, o lo, cual y los, o las, cuales; tiene como antecedente, expreso o callado, un nombre o pronombre y conviene a todos los géneros y números; puede ir precedido de artículo,… … Diccionario de motivos de la Lengua Española
que — I (l. quem, acusativo de qui) 1) pron. relat. Equivale a él, la, o lo, cual y los, o las, cuales; tiene como antecedente, expreso o callado, un nombre o pronombre y conviene a todos los géneros y números; puede ir precedido de artículo,… … Diccionario de motivos de la Lengua Española
