-
101 feo,
a 1. adj 1) грозен, уродлив, обезобразен; 2) прен. срамен, позорен, грозен; 2. m разг. оскърбление, оскърбителна постъпка; 3. adv лошо; huele (sabe) feo, мирише лошо (има лош вкус); dejar feo, a uno оскърбявам го; tocarle a uno bailar con la màs feo,a прен., разг. пада ми се най-трудното, най-лошото. -
102 fuera
adv вън, извън (може да бъде в комбинация с предл. de, desde, hacia, para, por); por fuera отвън, извън; fuera de casa (de tiempo, de propósito) извън къщи (ненавреме, извън времето; извън, встрани от целта, намерението); dejar a uno fuera de algo прен. отстранявам, изолирам някого; estar uno fuera de sí прен. извън себе си съм (от яд, ревност и т. н.); Ўfuera! вън! fuera de + sust с изключение на, освен, само не; извън; fuera de + verbo освен това, освен че. -
103 fuerza
f 1) сила, здравина; 2) сила, значение; no tener fuerza de ley няма законна сила; 3) могъщество, власт, сила; la fuerza de la ley силата на закона; 4) насилие, принуда, изнасилване (на жена); 5) сила, фактор; основателна част от нещо; 6) прен. сила, силна страна; la fuerza de la juventud (de la edad) силната страна на младостта (на възрастта); 7) ефикасност; la fuerza de la razón силата на разума; 8) енергия, сила; 9) мех. резистентност, съпротивителна сила; fuerza aceleratriz мех. ускорителна сила; fuerza bruta физическа сила; fuerza centrífuga центробежна сила; fuerza centrípeta центростремителна сила; 10) pl сили, войска; fuerzas aéreas военновъздушни сили; fuerzas navales военноморски сили; fuerzas enemigas сили на противника; fuerza de voluntad сила на волята; fuerza pública силите на реда; fuerza vital природа, природни сили; fuerzas vivas обществена сила, фактор; a fuerza de по настояване на, по силата на; a la fuerza, por fuerza насила, по неволя; en fuerza de по причина на, благодарение на; fuerza del consonante прен., разг. силата на обстоятелствата; hacer fuerza упражнявам насилие, убеждавам, увещавам; írsele a uno la fuerza por la boca прен., разг. говоря прекалено, силен съм само на думи; la fuerza de la costumbre силата на навика; recobrar (recuperar) fuerzas възстановявам се (след умора, болест); sacar uno fuerzas de flaqueza от слабостта си правя сила; ser fuerza необходимо, наложително е; camisa de fuerza усмирителна риза. -
104 garbanzo
m нахут; garbanzo negro прен. черна овца; echar garbanzos a uno прен., разг. подкокоросвам, дразня; garbanzos de a libra прен. рядко, невиждано нещо; tropezar uno en un garbanzo прен., разг. сърдя се за дреболии; заплитам се, непрекъснато срещам трудности. -
105 garganta
f 1) гърло; 2) глътка, фаринкс; 3) прен. глас (на певец); 4) прен. глезен (на крак); 5) прен. тесен проход; 6) гърло, шийка (на бутилка); tener a uno atravesado en la garganta прен., разг. нещо ми е заседнало в гърлото; tener uno buena garganta имам голямо гърло, пея хубаво. -
106 gorro
m 1) шапка; 2) калпак; poner el gorro a uno разг. дразня, притеснявам някого (за двойка, която си разменя нежности в чуждо присъствие); estar hasta el gorro, llenàrsele a uno el gorro прен., разг. изгубвам търпение, не мога да понасям повече, прелива ми. -
107 habla
f 1) реч, говор; дар слово; 2) говорЈм език, наречие; 3) особен начин на говорене; dejar a alguien sin habla слисвам, смайвам; ponerse al habla завързвам разговор, започвам да говоря; estar al (en) habla в преговори съм; al habla adv мор. на разстояние да се чува; negar (quitar) uno el habla a otro не си говоря с някого; quitar el habla a uno прен. изплашвам го, оставям го безмълвен, отнемам му дар-слово. -
108 hallar
1. tr 1) намирам; 2) изнамирам, откривам, изобретявам; 3) виждам, забелязвам, отбелязвам; 4) срещам, попадам на някого или нещо; 5) откривам непозната земя; 2. prnl 1) намирам се; присъствам; 2) съм (в някакво състояние); hallarse bien добре съм; no hallarse uno чувствам се зле, притеснено; hallar menos разг. вж. echar de menos; hallarse con una cosa притежавам нещо; hallàrselo uno todo hecho прен. а) всичко му е наред, всичко си има; б) прен., разг. много бърз и експедитивен е. -
109 hartazgo
m 1) насищане; 2) пресищане; darse uno un hartazgo разг. ям до пръсване; darse uno un hartazgo de una cosa прен., разг. правя нещо до насита. -
110 hebra
f 1) конец, нишка; жичка, влакно; 2) мин. рудна жила; 3) влакно, нишка на месо; 4) тънка лентичка нарязан тютюн; 5) част от дървен материал, годен за обработване; 6) поет. pl коси; 7) прен. нишка на разговор; pegar la hebra разг. завързвам случаен разговор, който продължава дълго; cortar a uno la hebra de la vida прен. прекъсвам нишката на живота му, убивам го; de una hebra прен. Ч. на един дъх; estar (ser) uno de buena hebra прен., разг. добре сложен съм. -
111 hijo
m 1) дете, син; hijo políitico зет; 2) рел. чадо; чедо; 3) дете (ласкаво обръщение); 4) pl деца, наследници (синове и дъщери); 5) прен. издънка, потомък; 6) прен. дело, творба; 7) издънка, филиз; 8) бяло вещество в рогата на животно; hijo de papà син на богат баща; hijo natural извънбрачно дете; cualquier (cada, todo) hijo de vecino разг. всеки човек; hijo adoptivo осиновено дете; hijo bastardo незаконородено (копеле); hijo de leche млечен син (дъщеря); hijo de la calle уличник, скитник; cada uno es hijo de sus obras proverb всеки е рожба на делата си; по делата им ще ги познаете; hijo de Dios теол. Божи Син; Божие чадо; hijo del agua който много обича водата, морето; hijo de la tierra който няма роднини, близки; сам на земята; hijo del diablo дяволско изчадие; hijo de puta кучи син, копеле; hijo reconocido припознато дете; costar màs que un hijo tonto прен., разг. излиза ми прекалено скъпо; echar al hijo подхвърлям дете; tomar a uno por el hijo de la portera прен., разг. отнасям се с пренебрежение към някого, не му обръщам внимание. -
112 hombro
m рамо; arrimar el hombro разг. помагам, сътруднича; hombro con hombro рамо до рамо; mirar por encima del hombro разг. презирам, гледам отвисоко даден човек; echar (echarse) al hombro una cosa прен. поемам отговорност за нещо; encoger uno los hombros прен. понасям търпеливо; encogerse de hombros а) свивам се (от страх); б) прен. свивам рамена в знак, че не знам, не мога да отговоря; в) прен. показвам безразличие към това, което чувам или виждам; hurtar el hombro прен. избягвам от задължение, оттеглям подкрепата си; meter el hombro прен., разг. М., Анд. вж. arrimar el hombro; sacar a hombros a uno а) вдигам някого на рамене (за почести); б) прен. нося на гръб някого, помагам му, спасявам го. -
113 hora
f 1) час; їqué hora es? колко е часът?; 2) време за нещо; 3) последните мигове от живота (с гл. llegar); llegó la hora настъпи моментът; дойде времето; es hora de време е да; a la hora dada в уреченото време; 4) pl мит. сезоните, деца Зевс и Темида; 5) Ч. смъртоносна болест; Ўa buenas hora mangas verdes! прен., разг. след дъжд качулка; hora de la modorra точно преди зазоряване, по време на най-дълбокия сън; hora de verano лятно часово време; hora hache точният час за започване на действие; hora punta час пик; пиково време; hora suprema смъртният час; hora tonta лениво, празно време; horas bajas прен. период на обезсърчаване, депресия; hora muertas прен. мъртво време; a buena hora в подходящия момент; a la hora веднага, в момента, точно навреме; a última hora в последния момент; cada hora непрекъснато, винаги; dar hora насрочвам час; dar la hora а) отброявам часовете (за часовник); б) казвам колко е часът; в) прен. по него си сверявам часовника (безупречен е, точен, съвършен); en hora mala ненавреме, в неподходящ момент; en su hora когато му дойде времето; ganar horas прен. печеля време; hacer horas а) запълвам си времето; б) работя извънредно; hacerse hora de una cosa настъпва времето за нещо; la hora de la verdad прен. решителният момент, часът на истината; pedir (tomar) hora a uno моля да ми се определи час за среща; poner en hora сверявам часовник; por hora вж. cada hora; sonar la hora de algo прен., разг. удари часът за нещо; tener uno sus horas contadas прен. дните ми са преброени. -
114 huevo
m 1) яйце; 2) яйцеклетка; 3) вулг. тестикул (по-често pl); 4) прен. кураж, смелост, енергия; 5) топче ароматизиран восък; 6) обущарско калъпче; huevos moles разбити жълтъци със захар; huevos revueltos бъркани яйца; huevo duro варено яйце; huevo pasado por agua; huevo encerado рохко яйце; huevo estrellado яйца на очи; huevo frito пържено яйце; huevo huero запъртък; aborrecer uno los huevos прен. давам повод някому да изостави започната работа; a puro huevo разг. с много труд; cacarear y no poner huevo прен., разг. обещавам много неща, но не давам нищо; parecer que uno està empollando huevos прен., разг. седя си вкъщи, къщно пиле съм; излежавам се на топло; parecerse como un huevo a otro прен. приличат си като две капки вода; sacar los huevo мътя яйца; huevo a tiro adv разг. лесно, без усилие; costar un huevo разг. много е скъпо; pisando huevos adv разг. много бавно. -
115 humo
m 1) пушек, дим; 2) изпарение; 3) ситни сажди; 4) pl дом, домашно огнище; 5) прен. високомерие, суетност; a humo de pajas adv разг. необмислено, без основание, мотив; echar humo прен., разг. мятам огън и жупел; subírsele a alguien los humos a la cabeza разг. възгордявам се, пораства ми работата; bajarle a uno los humos прен., разг. натривам носа някому, смачквам високомерието му; hacer humo а) прен., разг. готвя; б) прен., разг. вдигам комин, установявам се някъде; в) прен., разг. пуша (за камина, комин); hacerse algo (alguien) humo прен. изпарявам се, изчезвам; pesar el humo прен., разг. прекалено издребнявам; subírsele a uno el humo a las narices прен., разг. гневя се, сърдя се; vender humos прен., разг. хваля се с покровителство; tener muchos humos прен. хвърлям прах в очите, опитвам се да мина за влиятелен човек; irse todo en humos прен. изчезвам като дим. -
116 ignorancia
f 1) невежество; 2) незнание; ignorancia crasa (supina) пълно (кръгло) невежество; por ignorancia поради незнание; pecar de ignorancia греша поради незнание; ignorancia no quita pecado незнанието не оневинява; ignorancia de derecho юр. непознаване на закона; pretender uno ignorancia позовавам се на незнание; ignorancia apriori киберн. априорно незнание; no pecar uno de ignorancia съзнателно греша. -
117 indio1,
a 1. adj 1) индийски; 2) индиански; 2. m 1) индиец; 2) индианец (погрешно название на коренното население на Америка (indígenas), наложено от заблудата на Колумб, че откритият от него континент е Индия); 3) индиански език; hacer uno el indio1, прен., разг. правя се на глупак, за да се забавлявам или за да забавлявам другите; subírsele a uno el indio1, Амер. разгневявам се, ядосвам се. -
118 jabón
m 1) сапун; 2) перилен препарат; 3) Арж., М., П. Рико страх, уплаха; dar a uno un jabón прен., разг. сурово упреквам, наказвам; jabón de Palencia прен., разг. а) бой с тояги; б) бухалка за пране; dar jabón a uno разг. лаская, подмазвам се. -
119 labio
m 1) устна; labio superior (inferior) горна (долна) устна; labio leporino заешка устна; 2) pl уста, устни; 3) прен. очертания, краища на нещо; los labios de una herida краищата на рана; cerrar los labios прен. мълча, не казвам; estar uno colgado (pendiente) de los labios de otro прен. зависим съм от това, което ще каже някой; morderse uno los labios а) прен., разг. прехапвам си езика, за да не кажа нещо; б) прен., разг. опитвам се да скрия усмивката си; sellar el labio (los labios) прен. млъквам, прекъсвам си думите; no despegar (descoser) los labios прен. мълча, не отварям устата си. -
120 lamer
tr 1) лижа, облизвам; 2) прен. лизвам; леко и нежно докосвам; el arroyo lame las arenas ручеят нежно докосва, лизва пясъка; dejar a uno qué lamer прен., разг. причинявам някому вреда, която не може да се оправи бързо; llevar (tener) uno qué lamer прен., разг. получил съм тежка рана; има да си ближа раните; mejor lamiendo que mordiendo прен. нещата се постигат по-лесно с ласкателство, отколкото с твърдост.
Страницы
См. также в других словарях:
uno — uno·na; … English syllables
Uno — Uno … Deutsch Wörterbuch
UNO — UNO … Deutsch Wörterbuch
uno — uno, na (Del lat. unus). 1. adj. Que no está dividido en sí mismo. 2. Dicho de una persona o de una cosa: Identificada o unida, física o moralmente, con otra. 3. Idéntico, lo mismo. Esa razón y la que yo digo es una. 4. único (ǁ solo, sin otro de … Diccionario de la lengua española
uno — {{hw}}{{uno}}{{/hw}}[1 nella numerazione araba, I in quella romana] A agg. num. card. (f. una ) ‹La forma maschile uno si tronca in un davanti ai nomi che cominciano per consonante o per vocale: un cane , un dito , un ragazzo , un albero , un… … Enciclopedia di italiano
Uno — may mean: * 1 (number), in several Romance languagesMedia, sports and entertainment* Uno (game), a card game ** Uno (video game), a video game on the Xbox Live Arcade based on the card game * Uno (album), an album by La Ley * Uno (song), a song… … Wikipedia
UNO — Pour les articles homonymes?, voir Uno (homonymie). Uno jeu d … Wikipédia en Français
¡Uno! — ¡Uno! … Википедия
uno — na Puede ser un indefinido (→ 1) o un numeral cardinal (→ 2). 1. El indefinido un(o), una (pl. unos, unas) puede funcionar como adjetivo, caso en que se denomina tradicionalmente artículo indeterminado o indefinido: Me ha mordido un perro; o como … Diccionario panhispánico de dudas
Uno — «Uno» Сингл Muse из альбома Showbiz Выпущен … Википедия
uno — [lat. ūnus ] num. card. ■ agg. 1. a. [che è pari a una unità: il paese dista un chilometro ]. b. [che è pari alla prima unità di una serie: il numero u. della fila ; l articolo u. della Costituzione ] ▶◀ primo. ● Espressioni: fig., numero uno… … Enciclopedia Italiana
