-
1 punta
f 1) връх, острие; 2) край на нещо; la punta del pie върха на крака; la punta del banco края на пейката; 3) издатина, ръб; 4) угарка на цигара; 5) отлъчен от стадото добитък; 6) множество (хора, животни, предмети); 7) разклонение на рогата на елен; 8) рога на бик; 9) малък гвоздей; 10) земя, вдадена в морето; 11) край, връх на дърво; 12) кисел привкус (на вино и др.); 13) лов. спиране на ловджийско куче при преследване на дивеч; 14) прен. pl наченки на морални или интелектуални качества (малко); 15) спорт. нападател, острие (във футбола); 16) спорт. финално изкачване на връх (в алпинизма); 17) pl дантела; назъбена рамка; 18) извор на река, ручей и др.; acabar en punta una cosa разг. свършвам зле; a punta de lanza прен. твърдо, сурово (с гл. llevar); a punta pala прост. в изобилие; a torna punta прен., разг. взаимно; de punta a cabo (punta) открай докрай; de punta en blanco а) въоръжен до зъби (с гл. armar); б) прен., разг. според етикета, наконтен (с гл. estar, ir, ponerse); в) прен. открито, директно; estar de punta con прен., разг. на нож съм, скаран съм с някого; ser de punta прен. изявен, на преден план съм; tener en la punta de la lengua а) прен. на върха на езика ми е, готов съм да кажа нещо; б) прен. малко остава да се сетя; tener (sus) puntas y ribetes прен., разг. имам качества или недостатъци; hacer punta uno прен. а) пръв се отправям, насочвам; б) прен. открито се противопоставям на някого; в) прен. изпъквам сред останалите (с облекло, образованост и др.); sacar punta a una cosa а) разг. приписвам намерение или значение, което не съществува; б) използвам с различно предназначение; por la otra punta прен., разг. напротив, изобщо не е така. -
2 espina
f 1) трън, бодил; 2) кост (на риба); 3) тресчица (от дърво); 4) анат. гръбнак, гръбначен стълб; 5) прен. опасение, безпокойство, грижа, съмнение, подозрение; 6) прен. трудност, пречка, щета; darle a uno mala espina una cosa прен., разг. кара ме да се тревожа, безпокои ме; dejar a uno la espina en el dedo прен., разг. не излекувам докрай; estar en espinas в трудно положение съм; estar en la espina прен., разг. приличам на клечка от слабост; la espina cuando nace, la punta lleva delante proverb човек се ражда с наклонностите си; sacar la espina прен. изкоренявам злото, премахвам проблема; sacarse uno la espina прен. най-накрая си показвам рогата, правя или казвам дълго потискано нещо; tener a uno en espinas прен., разг. държа някого като на тръни. -
3 hora
f 1) час; їqué hora es? колко е часът?; 2) време за нещо; 3) последните мигове от живота (с гл. llegar); llegó la hora настъпи моментът; дойде времето; es hora de време е да; a la hora dada в уреченото време; 4) pl мит. сезоните, деца Зевс и Темида; 5) Ч. смъртоносна болест; Ўa buenas hora mangas verdes! прен., разг. след дъжд качулка; hora de la modorra точно преди зазоряване, по време на най-дълбокия сън; hora de verano лятно часово време; hora hache точният час за започване на действие; hora punta час пик; пиково време; hora suprema смъртният час; hora tonta лениво, празно време; horas bajas прен. период на обезсърчаване, депресия; hora muertas прен. мъртво време; a buena hora в подходящия момент; a la hora веднага, в момента, точно навреме; a última hora в последния момент; cada hora непрекъснато, винаги; dar hora насрочвам час; dar la hora а) отброявам часовете (за часовник); б) казвам колко е часът; в) прен. по него си сверявам часовника (безупречен е, точен, съвършен); en hora mala ненавреме, в неподходящ момент; en su hora когато му дойде времето; ganar horas прен. печеля време; hacer horas а) запълвам си времето; б) работя извънредно; hacerse hora de una cosa настъпва времето за нещо; la hora de la verdad прен. решителният момент, часът на истината; pedir (tomar) hora a uno моля да ми се определи час за среща; poner en hora сверявам часовник; por hora вж. cada hora; sonar la hora de algo прен., разг. удари часът за нещо; tener uno sus horas contadas прен. дните ми са преброени. -
4 lanza
f 1) копие; 2) копиеносец; 3) процеп; 4) металически накрайник на маркуч; 5) бикоб. пика; a punta de lanza много строго, сурово; estar con la lanza en ristre прен. готов съм да започна нещо, да споря, да се изправя решително срещу някого; hincar (meter) la lanza hasta el regatón прен., разг. гоня до дупка, не оставям да си почине, разсипвам някого; no haber (quedar) lanza enhiesta прен. напълно разгромявам врага; no romper lanzas con nadie прен. не обичам разправиите, кавгите; ser uno una lanza прен., разг. Амер. умен и ловък съм; romper lanzas por прен. а) споря с някого, защитавам страстно някого (нещо); б) премахвам пречките, препятствията. -
5 lengua
f 1) език; 2) език, наречие; lengua hablada жив разговорен език; lengua muerta мъртъв език; lengua materna (natural) роден език; 3) език на камбана; 4) език на даден писател или произведение; 5) ост. преводач; 6) езиче на теглилка; largo de lengua прен. дърдорко; lengua de loro прен. пелтек; lengua de escorpión (viperina) прен. клеветник, клюкар, злоезичник; mala lengua прен. клеветник, клюкар, злоезичник; darle a la lengua разг. говоря прекалено; irse de la lengua разг. говоря повече от необходимото; изпускам се; lengua bífida раздвоен език (на змии, гущери и др.); lengua de estropajo (de trapo) прен., разг. който мърмори неясно или произнася зле думите; lengua del agua а) земя, която се врязва в море, река и др.; б) линията, до която водата покрива потопено в нея тяло; lengua de oc езикът ОК, създаден от трубадурите (наречен още лимузен или провансалски); lengua de oíl древният език, говорен във Франция на север от Лоара; lengua de tierra тънко и дълго парче земя, навътре в море или река; lengua larga прен. мърморко, злоезичник; lengua madre език-майка, от който са произлезли група други езици; lengua santa еврейски език; lengua viva език, който в момента се говори в една страна; lenguas hermanas сродни езици; malas lenguas разг. злите езици; andar en lenguas прен., разг. в устата на хората съм, давам им повод да говорят за мен; atar la lengua прен. затварям устата (някому); buscar la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого към спор, скарване; con la lengua afuera, con la lengua de un palmo прен., разг. с изплезен език; de lengua en lengua от уста на уста; destrabar la lengua прен. развръзвам езика; hablar con lengua de plata прен. искам нещо, като предлагам пари, подаръци, подкуп; largo de lengua прен. който говори необмислено; morderse uno la lengua прен. прехапвам си езика, въздържам се да говоря; pegàrsele a uno la lengua al paladar разг. езикът ми е залепнал за небцето (от страх, смущение и др.); poner lengua(s) en uno прен. говоря лошо за някого; sacar la lengua a uno прен., разг. присмивам се на някого; изплезвам му се; tener una cosa en la punta de la lengua прен., разг. а) на върха на езика ми е; б) готов съм да кажа нещо; tener la lengua gorda прен., разг. езикът ми е надебелял, пиян съм; tener mucha lengua бърборко; tirar de la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого да говори.
См. также в других словарях:
una punta de — América Pondera la abundancia de alguna cosa … Enciclopedia Universal
Punta de prueba — Saltar a navegación, búsqueda Punta de prueba. Una punta de prueba (o simplemente una punta) es un dispositivo que permite realizar una conexión física entre una fuente de señal o punto de prueba (DUT … Wikipedia Español
Punta Umbría — Saltar a navegación, búsqueda Punta Umbría Bandera … Wikipedia Español
Punta lítica — Saltar a navegación, búsqueda Hoja de Laurel solutrense Para otros usos de este término, véase Punta. Una punta lítica es un instrumento tallado en piedra (casi siempre sobre lasca u h … Wikipedia Español
punta — sustantivo femenino 1. Extremo agudo o más fino de una cosa, generalmente alargado: la punta de la navaja, la punta de la espada, la punta de la aguja, la punta de la barra, la punta del cuchillo, la punta del dardo, la punta del lápiz, la pun ta … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
punta — (Del lat. puncta, t. f. de tus, part. pas. de pungĕre, picar, punzar). 1. f. Extremo agudo de un arma blanca u otro instrumento con que se puede herir. 2. Extremo de algo. La punta del pie. [m6]La punta del banco. 3. Colilla de un cigarro. 4.… … Diccionario de la lengua española
punta (1) — {{hw}}{{punta (1)}{{/hw}}s. f. 1 Estremità aguzza e pungente di qlco.: la punta del coltello, di uno spillo, della lancia | Prendere qlco. di –p, (fig.) direttamente | (fig.) Prendere qlcu. di –p, affrontarlo bruscamente | Estremità superiore,… … Enciclopedia di italiano
Punta de trazar — Saltar a navegación, búsqueda Se denomina punta de trazar a una herramienta manual de acero templado que tiene la forma de una varilla redonda delgada y una punta muy afilada. Esta herramienta se utiliza básicamente para el trazado y marcado de… … Wikipedia Español
Punta Levallois — Saltar a navegación, búsqueda Punta Levallois La punta Levallois es un tipo específico de lasca Levallois, se reconoce, en primer lugar, por su morfología triangular, cuidada y bastante regular o simétrica, con el vértice puntiagudo… … Wikipedia Español
Punta del Diablo — Saltar a navegación, búsqueda Costa de Punta del Diablo. Punta del Diablo es un balneario costero uruguayo ubicado en el departamento de Rocha a 298 kilómetros de Montevideo. En sus orígenes era un pequeño pueblo de pescadores … Wikipedia Español
punta — (Del bajo lat. puncta, estocada.) ► sustantivo femenino 1 Extremo agudo de un instrumento con que se puede herir: ■ se clavó la punta de las tijeras en el dedo. 2 Extremo de cualquier cosa: ■ prefiero la punta del pan; se ha roto la punta del… … Enciclopedia Universal
