una+de+dos

f 1) талисман, изобразяващ юмрук; 2) свит юмрук с палец между средния пръст и показалеца; 3) прен. презрение, насмешка; dar (hacer) a alguien una higa прен. показвам някому среден пръст; no dar por una cosa dos higas прен., разг. не ми пука за нещо; no importarle a uno una cosa una higa прен., разг. изобщо не ме интересува нещо; no vale una higa разг. не струва пукнат грош.

1. tr 1) правя, извършвам, върша; 2) произвеждам, създавам, образувам; 3) изработвам, фабрикувам; 4) вмествам, съдържам; 5) предизвиквам, причинявам; 6) създавам (концепция, поема и др.); 7) раздвижвам, упражнявам (мускули, пръсти и др.); 8) (и като prnl) приготвям, подготвям (ядене, куфар и др.); 9) привиквам, карам да свикне (и като prnl: hacerse a todo свиквам с всичко); 10) обучавам птици за лов; 11) подстригвам, подрязвам (и prnl); 12) hacer + sust означава действие, образувано от корена на съществителното; hacer estimación = estimar; hacer burla = burlarse; 13) hacer + sust правя на + значението на съществителното; hacer pedazos правя на парчета; 14) правя знак, жест; 15) hacer + el, la, lo + sust представям, изпълнявам ролята на; hacer el rey изпълнявам ролята на краля (като intr + предл. de; hacer de maestro в ролята на учител); 16) театр. изпълнявам театрална (филмова) роля; 17) мат. съставям, правя, давам (като резултат); dos y dos hacen cuatro две и две прави четири; 18) заставям, карам някого; le hizo venir накара го да дойде; 19) hacer del cuerpo (una necesidad, una diligencia) разг. ходя по голяма (малка) нужда; 20) постигам, печеля; hacer dinero правя, печеля пари; 21) освобождавам, остъпвам, правя място; hacer caso обръщам внимание, съобразявам се; hacer tiempo (hora) изчаквам удобно време (час); hacer por hacer правя нещо, колкото да се намирам на работа; hacer memoria напомням; hacer conocer известявам, съобщавам; hacer mío приемам (убеждения, мнение); hacer carne въплъщавам, превръщам на дело; hacer alto задържам се, установявам се; estar por hacer предстои ми да направя нещо; hacer cara възразявам, противя се; hacer falta не достига, липсва; hacer boca закусвам; hacer la vista gorda правя се, че не виждам, че не забелязвам; hacer alarde хваля се; hacer su agosto използвам случая, възползвам се; hacer la rosca del galgo прен. отивам, за да не се върна; hacer raya превъзхождам, надвишавам, надминавам; màs hace el que quiere que el que puede да искаш, значи да можеш; 2. intr 1) действам, постъпвам, процедирам; creo que hace bien смятам, че постъпва добре; 2) подхождам; eso no hace al caso това не е уместно, не подхожда (не се отнася за) на случая; 3) съответствам, ставам, пасвам; llave que hace a ambas cerraduras ключ, който става на двете ключалки; 4) hacer + por (para) + inf внимавам да + значението на глагола в инфинитив; hacer por venir гледам, внимавам да дойде; hacer para sí внимавам, грижа се за себе си; 5) преструвам се на нещо (често с adv como); 6) мор. добивам (петрол, въглища и т. н.); 7) impers (за време, природни явления); hace frío студено е; hace calor топло е; hace buen (mal) tiempo хубаво (лошо) време е; hace niebla мъгливо е; hace viento духа вятър; hace sol слънчево е; 8) impers (за време) hace dos semanas преди две седмици; hace tiempo преди време, отдавна; 3. prnl 1) преструвам се, представям се за това, което не съм; hacer el tonto правя се на глупак; 2) израствам, увеличавам се; hacer los sembrados израстват посевите; 3) превръщам се, ставам на: hacer vinagre el vino вкиселявам се ( за вино), ставам на оцет; 4) ставам; hacer famoso ставам известен, знаменит; їqué se hizo de tantas promesas? какво стана (какво излезе) от толкова обещания?; se hace tarde става късно; свечерява се; 5) приучвам се, приспособявам се, привиквам; hacerse al frío привиквам на студ; 6) (con) обзавеждам се, снабдявам се с нещо; hacerse cargo натоварвам се, наемам се с нещо; hacerse atràs отстъпвам; hacerse fuerte воен. закрепвам се, задържам се; hacerse a la mar излизам в открито море; no saber qué hacerse не зная къде да се дяна, отегчавам се; a medio hacer незавършен, до половина; hacer de menos а) презирам; б) подценявам; hacer el efecto създавам впечатление; hacer la alguna разг. натворявам нещо, правя нещо неразумно; hacer y deshacer командвам, разпореждам се, коля и беся; hacer a todo ставам за всичко; hacer presente представям, информирам, припомням; hacer saber уведомявам, съобщавам; hacerse a una parte оттеглям се настрана; hacerse con una persona o cosa разг. притежавам, владея; hacerse uno de rogar карам да ме молят; hacer sele algo una cosa a uno заприличва ми на нещо; las manadas que a don Quijote se le hicieron ejércitos стадата, които Дон Кихот взе за войски; hacerse uno el olvidadizo преструвам се, че съм забравил; hacerse uno presente нарочно се набивам в очи; hacer sudar a uno а) прен., разг. карам някого да се изпоти (от трудност); б) прен., разг. задължавам го да плаща; no es de hacer una cosa не е редно да се прави нещо; no la hagas y no la temas не греши този, който нищо не прави; no me hagas hablar не ме карай да си отварям устата, да говоря; їqué hemos de hacer? їqué le hemos de hacer? їqué se le ha de hacer? їqué vamos a hacer? їqué le vamos a hacer? какво да се прави, така стоят нещата; hacerla hecho buena разг., ирон. добра я свърши.

prep за, през, чрез, от, из, на, по, като, защото; 1) за средство, посредничество (особено при глагол в страдателен залог): escrito por написано от; 2) за повод, причина, цел: eso le pasa por tonto това му се случва, защото е глупав; 3) за начин: por escrito писмено; por dicha за щастие; 4) за цена: lo comprè por 100 pesetas купих го за 100 песети; 5) за посока: partir por (para) Sofía заминавам за София; 6) за място: por aquí оттук; 7) за време: por febrero през февруари; 8) за интерес, пожертване, привързаност: por ella lo daría todo за нея всичко бих дал; 9) за заменяне, съпоставяне, определение: la tengo por mabre тя ми е като майка; 10) за мнение, оценка: pasar por listo минавам за хитър; 11) за делба, разпределение: dos veces por año два пъти годишно; 12) за умножение: dos por dos две по две; 13) за съотношение: el cinco por ciento пет на сто; 14) за сравнение: libro por libro, prefiero el mío ако става дума да избирам между двете книги, предпочитам моята; 15) що се отнася: por una y otra proposición относно двете предложения; 16) за търсене: ir por agua отивам за вода; 17) с inf: за бъдеще, отсъствие, неизпълнение: està por llegar още не е дошъл; 18) por = para: por decirlo así тъй да се каже; 19) употреба като съюз: а) за цел: por que (= porque) понеже, тъй като; б) като въпрос: їpor qué no viene? защо не идва?; 20) между два еднакви инфинитива, означава: безсмисленост, безполезност; hablar por hablar говори само за да се намира в работа, ей така си говори; 21) с отрицателната частица no, означава: отстъпване; no por mucho madrugar, amanece màs temprano от ранното ставане не съмва по-рано (разг. от бързане голяма файда няма); 22): por + прилагателно + que sea колкото и да е..., въпреки че е; por donde от което; їpor qué? защо?; por si, por si acaso за всеки случай.

f 1) път; una vez màs, otra vez отново, още един път; toda vez, una vez que тъй като, щом като; de una vez на един път, изведнъж; de vez en cuando понякога, отвреме-навреме; en vez de вместо, на мястото на; tal vez може би; una que otra vez понякога; рядко; a su vez на свой ред, от своя страна; a la vez едновременно, заедно с това; a veces понякога; cada vez que винаги когато; 2) ред; 3) pl заместване; hacer las veces de замествам; 4) последно място, последен по ред; decir uno unas veces cesta, y otras ballesta прен., разг. говоря несвързано; веднъж едно, след това друго; quien da luego (primero), da dos veces proverb двойно дава, който дава навреме.

f 1) милост; 2) прелест, грация, изящество; 3) миловидност; 4) грациозност, лекота; 5) дар; 6) остроумие; 7) благоволение, благоразположение; 8) помилване; 9) име (собствено); 10) pl мит. трите грации; Ў gracias! благодаря!; caer en gracia харесвам се, допадам; conceder una gracia оказвам милост; de gracia безплатно; una triste gracia неприятно нещо; gracias a благодарение на; dar las gracias благодаря; їcuàl es su gracia? как се казвате?; no estar para gracias не ми е до шеги; caer de la gracia de uno изгубвам благоволението, изпадам в немилост; dar uno en la gracia de decir o hacer una cosa разг. непрекъснато повтарям нещо; decir uno dos gracias a otro прен., разг. казвам някому някои истини; estar en gracia имам благоволението на овластените, на могъщите; golpe de gracia смъртоносен последен удар; прен. последното нещастие, което довършва някого; Ўgracias a Dios! Слава Богу!; gracia de Dios прен. въздух, слънце, хляб.

1. f 1) ръка; mano1 derecha (diestra) дясна ръка; mano1 izquierda (siniestra, zoca, zurda) лява ръка; a mano1 на ръка, ръчно; mano1 a mano1 а) ръка за ръка; б) един на един; 2) преден крак на животно; 3) хобот на слон; 4) чукало (на хаван); 5) прен. ловкост, умение; 6) покровителство; 7) сила, власт, авторитет; 8) слой (боя и др.); 9) снопче хартия; 10) партия, ръка (в игра); 11) мъмрене, забележка; 12) страна, направление (на улично движение и др.); 13) Амер. авантюра, риск; 14) прен. много полезен човек, сътрудник; 15) лов. всяка от обиколките при търсене на плячката; 16) прен. брой на лицата, събрани заедно с някаква цел; 17) прен. средство за постигане на нещо; 18) прен. лице, което върши нещо (по-често pl); en buenas mano1s està el niño детето е в добри ръце; 19) Амер. чепка банани; 20) Ч. четири еднакви предмета (в Еквадор те са 6; в останалите страни на Лат. Америка броят се мени); 21) спорт. докосване на топката с ръка от футболист; 22) муз. нотна стълбица; mano1 blanda прен. липса на строгост в управлението, властта; mano1 de gato прен., разг. а) мекота, нежност на кожата; б) прен. поправка, направена от човек, по-умел от автора; в) пухче, четчица за пудра; mano1 de hierro, mano1 dura прен. желязна, твърда ръка; mano1 derecha прен. много полезен човек, дясна ръка на някого; a dos mano1s прен., разг. от все сърце; a la mano1 а) много лесно нещо; б) подръка; a mano1 abierta прен. свободно; caerse una cosa de las mano1s прен., разг. омръзнало ми е нещо, дотяга ми; cambiar de mano1s прен. минавам в чужди ръце; corto de mano1s прен. невежа, неекспедитивен в работата си; darse a mano1s прен. предавам се в ръцете; de la mano1 y pluma прен. автограф; deshacerse una cosa entre las mano1s прен. изтича през пръстите; echar mano1 a la bolsa вадя пари; estrechar a uno la mano1 ръкувам се, стискам ръка някому; frotarse uno las mano1s прен., разг. потривам доволно (злобно) ръце; lavarse uno las mano1s прен. снемам вината от себе си, измивам си ръцете; listo de mano1s прен., разг. умел джебчия; mano1s blancas no ofenden proverb женските обиди не накърняват мъжкото достойнство; menear uno las mano1s прен., разг. а) водя борба, карам се с някого; б) работя бързо и лесно, ръцете ми хвърчат; pasar la mano1 por el cerro (el lomo) прен., разг. хваля, лаская; señalado de la mano1 de Dios разг. белязан (с дефект) от Господа; si a mano1 viene може би, вероятно, случайно; tener mano1 en una cosa разг. имам пръст в нещо; untar la(s) mano1(s) a uno разг. давам подкуп; debajo de la mano1; por debajo de la mano1 скришом, крадешком; mano1 de obra а) работна ръка, работна сила; б) ново (за покупка); de segunda mano1 а) от втора ръка; б) употребяван; tener mano1 ръководя, управлявам; dar de mano1 прен. а) прекратявам работа; б) изоставям някого; dar de mano1s падам ничком; estar mano1 sobre mano1 бездействам, безделнича; sentar la mano1 прен. отнасям се сурово, бия; con mano1 pesada строго, жестоко; con franca (larga) mano1 с щедра ръка; dejar de la mano1 прен. оставям, зарязвам нещо; llegar a la mano1s прен. пада ми в ръчичките; карам се, бия се с някого; traer entre mano1s занимавам се с нещо; untar la mano1 разг. давам подкуп; 2. m карт. ръка, право на пръв ход.

m 1) тяло, част от материята; 2) тяло на живо същество (с всички части); 3): tronco del cuerpo туловище, без крайниците; 4) плът; en cuerpo y en alma тялом и духом; 5) книга, том; la librería tiene dos mil cuerpos в книжарницата има две хиляди тома; 6) основна част на книга (без предговора и приложенията); 7) размер, дебелина; 8) плътност, градус на напитка; vino de cuerpo силно вино; 9) труп; 10) съставляващите един народ, общност, асоциация и др.; 11) гилдия, съсловие; 12) част от нещо; un armario de dos cuerpos шкаф от две части; 13) геом. геометрично тяло; 14) воен. корпус; cuerpo de baile трупа, състав; cuerpo del delito състав на престъпление; cuerpo de doctrina съдържание на доктрина, идея; cuerpo diplomàtico дипломатически корпус; cuerpo extraño чуждо тяло; cuerpo glorioso теол. възкръснал, блажен; cuerpo legislativo законодателен орган; cuerpo sin alma прен. мъртва душа; a cuerpo descubierto прен. беззащитно; открито, явно; cuerpo a cuerpo ръкопашен бой; dar cuerpo a una cosa реализирам нещо; hacer del cuerpo разг. ходя по нужда; tomar cuerpo продобивам плът, измерения.

f 1) отпечатък; impresiónes digitales (dactilares) отпечатъци на пръстите; 2) щампосване; 3) отпечатване, печат, печатане; impresión en (dos) colores цветен (двуцветен) печат; impresión de libros книгопечатане; 4) запис на звук (фотоелектрически, магнитен); impresión fotofónica фотоелектрически звукозапис; 5) прен. впечатление; мнение; hacer (dejar) buena impresión правя добро впечатление; hacer (una) impresión desfavorable правя лошо впечатление; hacer impresión una cosa прен. впечатлява дълбоко, врязва се в паметта.

f 1) удар с крак, ритник, шут; 2) разг. стъпка, крачка; 3) прен., разг. постъпка, усилие за постигане на нещо; me ha costado esto muchas patadas прен., разг. това ми костваше голямо тичане; 4) прен., разг. отпечатък, следа; 5) Амер. нелоялност, неблагодарност; 6) Амер. ритване на оръжие при изстрел; 7) Амер. замайване от алкохол; tratar a patadas прен., разг. отнасям се зле; darle a uno cien patadas una cosa o persona прен., разг. непоносим(о) ми е; darle a uno la (una) patada прен., разг. удрям шута някому, изхвърлям от работа; en dos patadas лесно, без усилие, бързо; tener a patadas имам в изобилие.

a 1. adj четвърти; 2. m 1) четвъртина; четвърт час; las dos cuarto,as partes двете четвърти; cuarto, de luna четвъртинка луна; cuarto, creciente (menguante) астр. първата (последната) четвъртинка на луната; 2) стая, помещение, жилище, квартира; cuarto, de baño баня; cuarto, de estar дневна стая; cuarto, obscuro фот. стая за проявяване на филми; 3) медна монета (= 4 мараведи); прен. пари; tener muchos cuarto,s прен. имам много пари; tener cuatro cuarto,s прен. имам пари; valer de tres al cuarto, разг. нищо не струвам; estar sin un cuarto, разг. без пукнат петак съм; 4) воен. стража, караул; 5) pl красиви, здрави части от тялото на животно (предимно кон); cuarto, delantero (trasero) предни (задни) крака на животно; dar un cuarto, al pregonero прен. разгласявам, разтръбявам тайна; írsele a uno cada cuarto, por su lado прен., разг. разпадам се на части, на нищо не приличам; no dàrsele a uno un cuarto, de una cosa разг. изобщо не ме интересува, пет пари не давам.

f 1) буква; al pie de la letra adv а) буквално, дословно; б) безпрекословно, безусловно; seguir uno las letras уча, образовам се; 2) полигр. шрифт; letra mayúscula главна буква; minúscula малка буква; 3) почерк; 4) текст (на муз. произведение); 5) pl хуманитарни науки; Facultad de Letras филологически факултет; 6) буквален смисъл на думата; 7) либрето (на опера и др.); 8) прен., разг. хитрост, проницателност; 9): letra de cambio пҐлица; платежно нареждане; ser persona de letras образован човек съм; letras a la vista икон. безсрочно задължение; letra abierta кредитна карта; letra de mano ръкописна буква; letra de molde печатна буква; letra menuda прен., разг. хитрост; проницателност, прозорливост; letra muerta прен. правило, което вече не се изпълнява; къс хартия; letras divinas (sagradas) Библията; letras gordas прен., разг. (с гл. tener) недообразован, не много интелигентен; letras humanas литература (най-вече гръцка и латинска); letras; bellas (buenas) letras литература; dos (cuatro) letras прен., разг. кратка записка, писъмце; primeras letras първоначалното обучение; atarse a la letra прен. придържам се към буквалното значение на текста; girar una letra счет. издавам платежно нареждане; las letras no embotan la lanza прен. да си образован не пречи и да си смел; letra por letra прен. изцяло, напълно, без да се изпусне или добави нещо; буква по буква; seguir uno la letra уча, следвам.

m 1) точка; 2) чест, честолюбие, въпрос на чест; 3) бод; бримка; hacer punto плета; 4) трикотаж; de punto трико (материя); 5) муз. камертон; 6) спорт. точка; 7) точка (от устав, правилник); 8) място за коли под наем; 9) точка, оценка по точки (в игри, упражнения, изпити и др.); 10) най-малка частица, незначително обстоятелство; 11) миг, момент, минимална частица време; 12) част, проблем в наука; 13) същественото, главното в един проблем; 14) цел, намерение; 15) перфектно състояние в приготвянето на нещо (на огън); 16) крайна степен в ск€лата на ценностите (горна или долна); 17) степени на ск€ла; punto y aparte а) ортогр. точка и нов ред; б) прен. край на разговора; punto crítico критична точка; punto débil слабото място; punto de mira цел (при стрелба); punto de partida прен. основа, база за изводи и наблюдения, отправна точка, предпоставка; punto de referencia а) точка за сравняване, за съпоставка; б) факт, доклад, документ за допълване на познанието; punto final точка (крайна); punto interrogante въпросителен знак; punto neuràlgico прен. невралгичнта точка; punto redondo край (на спор, дискусия); punto (y) seguido точка и ново изречение; puntos suspensivos многоточие; dos puntos две точки; punto y coma грам. точка и запетая; a buen punto навреме; a punto fijo напълно, завършено, уверено; a tal punto que до степен да, така че; dar en el punto а) прен. срещам трудност; б) улучвам; en punto a що се отнася до; hasta cierto punto до известна степен; subir de punto una cosa раста, увеличавам се (за нещо); punto de apoyo мех. опорна точка; punto de congelación точка на замръзване; punto de contacto допирна точка; punto de costado мед. бодежи в сърдечната област; en punto точно; en su punto във върховата точка, в най-добрия момент; en punto a що се отнася до; punto menos почти колкото; hombre de punto човек на честта; punto de honra въпрос на чест; a punto de на път да; punto de vista гледна точка; hasta qué punto до каква степен; estar en punto готов съм; estar a punto de а) готов съм да; б) всеки момент ще; tocar el punto sensible прен. засягам болното място; los cuatro puntos cardinales четирите главни посоки; vencer (ganar, batir) por puntos спорт. побеждавам, печеля, бия по точки.

a 1. adj 1) пуст, празен; 2) незает; незаселен, необитаем; 3) ялов (за добитък); 4) безсъдържателен; una vana y dos vacío,as разг. бъбрица, дрънкало; 5) прен. високомерен, надменен, самомнителен, самонадеян; 6) прен. незрял, празен; 7) прен. повърхностен; 2. m 1) кухина, празнина; 2) вакантно място; 3) физ. безвъздушно пространство, вакуум; 4) празен, напразен ход; 5) прен. липса или празнота, нечие отсъствие; 6) анат. кръст; 7) високо повдигане на крака при танц; 8) пропаст, бездна; volver de vacío, прен. провалям се, не постигам успех; en vacío, напразно.