-
1 plusieurs
adj. pl. (lat. pop. °plusiores) 1. няколко, много; plusieurs fois няколко пъти; 2. pron. неколцина, мнозина. -
2 affilée
(d') loc.adv. (de affiler "planter en file, aligner", de file) в колона, един след друг; без прекъсване; débiter plusieurs histoires d'affilée разказвам няколко истории една след друга. -
3 attacher
v. (de a- et a. fr. tache "agrafe") I. v.tr. 1. връзвам, завързвам, свързвам, привързвам; attacher deux ou plusieurs choses ensemble завързвам две или повече неща; 2. забождам; attacher avec une agrafe забождам с карфица; 3. зашивам; 4. приковавам; attacher ses yeux sur qqn. приковавам погледа си върху някого; 5. отдавам значение; 6. прен. привързвам; les sentiments qui m'attachent а vous чувствата, които ме свързват с вас; 7. присъединявам; attacher un domestique а son service вземам си помощник; 8. придавам; attacher un sens а un mot придавам смисъл на дадена дума; II. v.intr. загарям (за ядене); s'attacher връзвам се, завързвам се, свързвам се; привързвам се, лепя се, залепям се; залавям се; отдавам се; посвещавам се; старая се. Ќ Ant. détacher, libérer, renvoyer; détacher(se), ouvrir(s'). -
4 casquette
f. (de casque) каскет; фуражка. Ќ en avoir sous la casquette разг. интелигентен съм; avoir plusieurs casquettes имам няколко важни длъжности. -
5 chevalerie
f. (de chevalier) 1. рицарство, военна институция с религиозен характер, принадлежаща на феодалната аристокрация; les règles de la chevalerie (la bravoure, la courtoisie, la loyauté, la protection des faibles) моралният кодекс на рицарството (храброст, куртоазия, лоялност, защита на слабите); romans de chevalerie рицарски романи; 2. рицарство, съвкупността от рицари; l'élite, la fleur de la chevalerie елитът, цветът на рицарството; 3. военен и религиозен орден за воюване с неверниците; ordre de chevalerie рицарски орден; 4. почетно отличие; être décoré de plusieurs ordres de chevalerie удостоен съм с множество рицарски ордени. -
6 chiffrer
v. (de chiffre) I. v.intr. ост. пресмятам, изчислявам; II. v.tr. 1. номерирам; 2. пиша с шифър, шифровам; 3. изчислявам в цифри; 4. муз. записвам акорди с цифри; 5. поставям цифра на предмет; se chiffrer смятам се, пресмятам се, изчислявам се; se chiffrer par millions възлизам на милиони; la dépense se chiffre а plusieurs millions de francs разходът възлиза на няколко милиона франка. Ќ ça finit par chiffrer това стана прекалено скъпо. Ќ Ant. déchiffrer. -
7 corde
f. (lat. chorda, gr. khordê "boyau") 1. въже; lier qqch. avec une corde връзвам нещо с въже; corde de puits въже за спускане на кофа в кладенец; 2. муз. струна; 3. нишка в основа на плат; 4. геом. хорда; 5. стара мярка за количество дървен материал (4 куб. м); 6. въже на бесилка; 7. прен. бесилка, обесване; 8. тетива; corde d'arc тетива на лък; 9. въже, което е ограничавало вътрешната страна на писта на хиподрум; tenir la corde стоя (намирам се) до самото ограничително въже; прен. в изгодно положение съм; имам предимство; 10. въже, на което играе въжеиграч; 11. pl. въжетата, заграждащи боксов ринг; 12. pl. струнните инструменти в оркестър. Ќ avoir plusieurs cordes а son arc разполагам с много възможности; corde а feu фитил; danseur de corde въжеиграч; homme de sac et de corde обесник, нехранимайко; il ne faut point parler de corde dans la maison d'un pendu в къщата на обесен не се говори за въже; toucher la corde sensible засягам най-чувствителното място, най-чувствителната струна; tirer sur la corde злоупотребявам с търпението на някого; se mettre la corde au cou попадам в трудна ситуация; женя се; un argument usé jusqu'а la corde изтъркан довод; corde а linge въже за сушене на пране; prendre un virage а la corde вземам завой от вътрешната страна, по най-пряката траектория (за автомобил); être sur la corde raide в деликатна ситуация съм; corde а sauter въже за скачане; corde d'attache алпинистко въже, осигуряващо няколко души; cordes vocales гласни струни; ce n'est pas dans mes cordes това не е от моята компетентност; corde du tympan слухов нерв; corde dorsale зачатък на гръбначен стълб при ембриона; хорда. -
8 cumuler
v.tr. (lat. cumulare "combler") 1. юр. кумулирам, натрупвам; съвместявам (няколко длъжности); cumuler deux traitements получавам заплата от две места; 2. обединявам, събирам; solution qui cumule plusieurs avantages решение, което обединява наколко предимства. Ќ Ant. dissocier, séparer. -
9 fois
f. (lat. plur. vices "tour, succession") 1. път (само при броене); maintes fois, plus d'une fois, bien des fois много пъти, често; encore une fois още веднъж; 2. в съчет. une fois разг. веднъж, един път; une fois pour toutes веднъж завинаги; 3. едно време, някога; il était une fois имало едно време; 4. loc. adv. une fois que щом като; а la fois, tous а la fois едновременно, изведнъж; de fois а autre от време на време. Ќ des fois нар. понякога; toutes les fois que всеки път, когато; en plusieurs fois на няколко пъти; payer en une fois плащам наведнъж. -
10 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
11 nommer
v.tr. (lat. nominare) 1. именувам, назовавам, наричам; ses parents l'ont nommé Paul родителите му го нарекоха Пол; 2. назначавам, определям; nommer qqn. а un emploi назначавам някого на пост; 3. посочвам, изброявам, изреждам; nommer plusieurs personnes изреждам няколко човека; se nommer наричам се, именувам се; nommer qqn. а un emploi назначавам на служба; nommer qqn. son héritier признавам, избирам за наследник. -
12 reprise
f. (de reprendre) 1. повторно завладяване, превземане; 2. продължение, повторение, възобновяване; reprise du travail après la grève възобновяване на работа след стачка; 3. съживяване, оживление, нов подем; 4. припев; 5. започване отново (на уроци и др.); 6. театр. поставяне отново на сцената; повторно представяне; 7. изкърпване на плат, реприз; 8. поправка, ремонт (на вътрешната част на стена); 9. техн. преминаване към по-голяма скорост, увеличаване на оборотите; 10. спорт. нова схватка, рунд, подновяване, продължаване (на борба, на боксов мач); нова атака (при фехтовка); второ полувреме на спортен мач; 11. pl. юр. това, което съпрузите имат право да вземат преди подялбата на общо имущество; 12. вземане отново на нещо; 13. муз. повторение, повторно изсвирване на музикален откъс; 14. част от урок по езда или дресировка; 15. откупуване на имот; 16. сумата, която се плаща за откупуване на имот; 17. откупуване от търговец на използвана стока при покупка от клиента на нова; 18. купуване на предприятие от някого; 19. съживяване на растение, започване на нов растеж. Ќ а plusieurs reprises неколкократно; reprise perdue изкърпване, което не се вижда. -
13 titre
m. (lat. titulus "inscription, titre d'honneur") 1. заглавие; надпис; 2. титла, звание; titre de noblesse благородническа титла; titres universitaires университетски звания; en titre титуляр (изпълнявайки дадена длъжност); 3. акт, документ; authenticité d'un titre автентичност на документ; titre de paiement документ за преведена сума; 4. проба (на скъпоценни метали); or au titre злато с проба, разрешена от държавата; 5. хим. дозировка; 6. pl. акции, ценни книжа; облигации; vendre des titres продавам акции; titres au porteur акция на приносител; titres de rente лихвоносни книжа; 7. прен. право, основание; acquérir des titres придобивам право; 8. победа, награда; remporter un titre спечелвам награда; 9. loc. prép. а titre de в качество на, като; а titre exceptionnel като изключение; а titre de renseignement (d'information) за сведение; а titre d'illustration за пояснение (за илюстрация); а titre d'expérience за опит; au même titre по същия начин; 10. loc.adv. а juste titre заслужено, с пълно право; а titre gratuit (gracieux) безплатно, гратис; а titre temporaire временно; а plusieurs titres по много причини. -
14 unique
adj. (lat. unicus, de unus "un") 1. единствен, едничък; enfant unique единствено дете; son unique fils нейният единствен син; cas unique изолиран, единствен случай; c'est son unique souci това е единствената Ј грижа; 2. единен; monnaie unique единна валута; 3. прен. единствен по своя род, забележителен, несравним, необикновен; l'homme est une créature unique човекът е единствено по рода си творение; c'est un siècle unique това е забележителен век; une occasion unique изключителен случай; 4. странен, чудноват; екстравагантен; type unique екстравагантен, странен тип. Ќ rue а sens unique еднопосочна улица. Ќ Ant. multiple, plusieurs; différent, divers; commun, habituel.
См. также в других словарях:
plusieurs — [ plyzjɶr ] adj. et nominal indéf. pl. • 1325; plusurs 1080; lat. pop. °plusiores, de pluriores, class. plures « plus nombreux » 1 ♦ Adj. Plus d un, un certain nombre. ⇒ quelques. Une ou plusieurs personnes. Plusieurs fois. À plusieurs reprises.… … Encyclopédie Universelle
plusieurs — Plusieurs. adj. plur. de tout genre, qui signifie, Beaucoup, quantité, grand nombre. Plusieurs choses. plusieurs personnes. plusieurs difficultés. plusieurs combats. plusieurs actions. plusieurs discours. plusieurs animaux. il est arrivé… … Dictionnaire de l'Académie française
Plusieurs Lunes — Album par Véronique Sanson Sortie 25 octobre 2010 Durée 46:38 Label WEA Albums de Véronique Sanson … Wikipédia en Français
plusieurs — Plusieurs, Plures, Complures, Crebri, Aliquammulti, Plerique. Plusieurs fois, Saepe, Compluries, Saepenumero … Thresor de la langue françoyse
PLUSIEURS — adj. pl. des deux genres Il signifie, pour l ordinaire, Un nombre indéfini, sans rapport à un autre nombre. Il est arrivé plusieurs bâtiments. Il s est donné plusieurs combats. Je crois cela par plusieurs raisons. Avoir plusieurs affaires. En… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
PLUSIEURS — adj. pl. des deux genres Un certain nombre, un nombre indéfini supérieur à un et le plus souvent à deux. Il est arrivé plusieurs bâtiments. Il s’est livré plusieurs combats. Je crois cela pour plusieurs raisons. Avoir plusieurs affaires. En… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
plusieurs — (plu zieur ; l s se lie d ordinaire : plu zieur z hommes) adj. pl. des deux genres, indiquant un nombre indéfini, un nombre plus ou moins considérable. • La Parque et ses ciseaux Avec peine y mordaient ; la déesse infernale Reprit à plusieurs… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
plusieurs — adj./pr. indéf. masc./fém. plur, divers, différents : plijêr(z) (Table), plujêr (Aillon J., Compôte Bauges), plujeur (Bellecombe Bauges), plujeûr (Doucy Bauges), plujò inv., plujòz dv. pno. (Albanais.001b), plujor(z) (Montagny Bozel), plujôr… … Dictionnaire Français-Savoyard
FONCTIONS ANALYTIQUES - Fonctions de plusieurs variables complexes — La notion de fonction holomorphe de plusieurs variables complexes est aussi ancienne que l’analyse complexe. Les problèmes les plus simples, qui font intervenir des relations algébriques ou analytiques ou des équations différentielles,… … Encyclopédie Universelle
Fonction de plusieurs variables — En mathématiques et plus spécialement en analyse vectorielle, une fonction numérique à plusieurs variables réelles est une fonction dont l ensemble de départ E est une partie de . L ensemble d arrivée F peut être ou . Le second cas peut se… … Wikipédia en Français
Analyse à plusieurs variables — Fonction de plusieurs variables Articles d analyse vectorielle … Wikipédia en Français
