-
1 esprit de corps
esprit de corps[e´spri:də´kɔ:] n солидарност. -
2 Esprit
Esprit [ ɛsˈpri: ] m o.Pl. geh дух, остроумие, духовитост. -
3 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост. -
4 esprit
{'espri:}
n фр. живост, будност, жив/пъргав ум, духовитост
ESPRIT de corps солидарност* * *{'espri:} n фр. живост; будност; жив/пъргав ум; духовитост; esprit* * *будност; духовитост; живост;* * *1. esprit de corps солидарност 2. n фр. живост, будност, жив/пъргав ум, духовитост* * *esprit[e´spri:] n 1. живост, будност; 2. жив (пъргав) ум, интелигентност, духовитост. -
5 pèse-esprit
m. (de peser et esprit) (pl. pèse-esprits) спиртометър. -
6 Saint-Esprit
m. (de saint et esprit) 1. рел. Свети дух; 2. обеца, украшения във вид на гълъб. -
7 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам. -
8 à-propos
m. (de а- et propos) 1. сгода, добър случай; 2. loc. adv. като стана дума за; 3. loc. prép. à-propos de по повод на; 4. театрална пиеса; esprit d'à-propos съзнателност. -
9 accablement
m. (de accabler) претоварване, преумора, смазване; accablement de corps телесна умора; accablement d'esprit униние на духа. -
10 accorder
v.tr. (lat. pop. accordare) 1. спогодявам, помирявам; 2. ост. сгодявам; 3. рядко съюзявам, свързвам; 4. съгласувам, хармонизирам; 5. муз., ост. свиря; акордирам; 6. настройвам радио на определена честота; 7. грам. съгласувам; 8. s'accorder достигам до съгласие, помирявам се; 9. признавам, приемам, съгласявам се; je vous accorde que j'ai eu tort признавам ви, че се излъгах; 10. отпускам, позволявам; accorder un crédit отпускам кредит; 11. приписвам, признавам; on lui accorde beaucoup d'esprit признават, че той е много духовит. Ќ Ant. désaccorder; brouiller; opposer; nier, refuser; rejeter; contraster, détonner, jurer. -
11 affaiblissement
m. (de affaiblir) обезсилване, изнемощялост; омаломощаване; отслабване; affaiblissement de l'esprit (de la mémoire) отслабване на ума (паметта); affaiblissement de la vue отслабване на зрението; affaiblissement du cњur отслабване на сърцето. -
12 affranchissement
m. (de affranchir) 1. освобождаване (на роб); получаване на независимост; 2. прен. освобождаване, разкрепостяване; l'affranchissement de l'esprit разкрепостяването на духа; 3. ост. освобождаване от такси; 4. облепване с марки на писмо; заплащане на такса за пощенска пратка. Ќ Ant. assujettissement. -
13 agile
adj. (lat. agilis) 1. ловък, лек, пъргав, сръчен; гъвкав, похватен; 2. хитър, изобретателен; esprit agile подвижен, находчив ум. Ќ Ant. lourd, gauche, lent. -
14 aisé,
e adj. (lat. pop. °adjacent) 1. лит. лек, лесен; 2. удобен, широк; 3. заможен, състоятелен; une famille aisé,e заможно семейство; 4. естествен, непринуден, приятен. Ќ avoir l'esprit aisé, съобразителен съм, имам жив ум. Ќ Ant. difficile, malaisé, gêné, embarrassé. -
15 aliénation
f. (lat. alienatio) 1. отчуждаване; прехвърляне (на имот и под.); отстъпване на собственост; 2. недоброжелателство, враждебност; 3. прен. отстъпване, жертване, загуба. Ќ aliénation mentale, aliénation d'esprit душевно разстройство, умопобъркване, подлудяване. -
16 analytique
adj. (bas lat. analyticus) аналитичен; méthode analytique аналитичен метод; géométrie analytique аналитична геометрия; esprit analytique аналитично мислене; langues analytiques аналитични езици ( които нямат падежна система). -
17 beau
пред гласна и нямо h bel (pl. beaux), belle adj. (lat. bellus "joli") 1. хубав, красив; прекрасен; une belle femme хубава жена; un bel enfant хубаво дете; belle musique хубава музика; elle est belle тя е красива; beau comme un camion шег. много красив; 2. прекрасен, възхитителен, голям; un beau talent възхитителен талант; une belle peur голям, силен страх; une belle fortune голямо богатство; 3. славен, благороден; un beau combat славна битка; 4. добър, щастлив, благоприятен; une belle santé добро здраве; 5. добре облечен, елегантен; une belle dame елегантна жена; 6. ласкателен, измамлив; de belles promesses измамливи обещания; 7. добър, хубав (за време); un beau temps хубаво време; le baromètre est au beau барометърът показва хубаво време; 8. при обръщение в ж. р. мила, любезна; ma belle amie скъпа приятелко; 9. m. хубавото, красивото: le culte du beau култът към красивото; 10. belle f. разг. красавица, хубавица; 11. m., f. ост. конте, кокетка; 12. f. belle благоприятен случай; 13. f. belle игра, с която се определя кой от двамата противници печели (при равен резултат); 14. предмети с добро качество; n'acheter que du beau купувам само качествени стоки; 15. adv. много; il a dû beau attendre той трябваше много да чака; 16. loc.adv. bel et bien разг. реално, напълно, съвсем; de plus belle разг. все повече и повече; 17. loc.verb. avoir beau (+ inf.) напразно; il fait beau (+ inf.) удобно е да, уместно е да. Ќ après la pluie le beau temps погов. след всяка скръб идва и радост; il fait beau времето е хубаво; il fera beau voir ще бъде чудно, интересно да се види; l'éhapper belle разг. щастливо се избавям (отървавам) от някакво нещастие; le beau monde висшето общество; les beaux jours част от годината, когато времето е хубаво; младост; le temps se met au beau времето се оправя; se faire beau (belle) разг. докарвам се, контя се; un bel esprit умен и духовит, остроумен човек; un beau jour някога, един ден; il y a beau temps de cela много време изтече оттогава; en dire de belles говоря глупости; j'en apprends de belles научавам ужасни неща; faire le beau стоя на задните си крака (за куче); "La Belle au bois dormant" "Спящата красавица" (заглавие на приказка от Ш. Перо); se faire la belle избягвам. Ќ Ant. laid, vilain, affreux, hideux; mauvais, médiocre. -
18 borné,
e adj. (de borner) ограничен; esprit borné, ограничен ум; la vue est bornée par les montagnes погледът е ограничен от планините. -
19 calculateur,
trice m., f. (lat. imp. calculator) 1. човек, който смята добре; 2. сметачна машина; calculateur,trice de poche джобен калкулатор; 3. adj. който може да изчисли; прен. предвидлив, пресметлив; esprit calculateur, предвидлив ум. Ќ Ant. imprévoyant. -
20 clair,
e adj., m. et adv. (lat. clarus) 1. светъл; la chambre est clair,e стаята е светла; des yeux bleu clair, светлосини очи; 2. чист, прозрачен, бистър; ruisseau clair, бистър поток; 3. ясен; voix clair,e ясен глас; temps clair, ясно време; 4. рядък; разреден; sauce clair,e рядък сос; bois clair, рядка гора; 5. разбираем, ясен, понятен; idée clair,e разбираема идея; c'est clair, това е ясно; това е сигурно (Швейцария); 6. m. ост. светлина; le clair, de lune лунна светлина; 7. adv. ясно, светло; il fait clair, ясно е, светло е (за времето); 8. adv. очевидно, ясно; 9. m. светла част от картина, гоблен и др.; 10. част от тъкан, през която минава светлина. Ќ tirer une affaire au clair, разкривам, изяснявам тайна, афера; voir clair, добре разбирам, ясно ми е; sabre au clair, сабя, която е извадена от ножницата; tirer au clair, прецеждам течност; être au clair, sur qqch. имам ясна идея за нещо; télégramme en clair, телеграма, която не е шифрована; diffusion en clair, излъчване на програма, която не е кодирана (телевизия); le plus clair, de най-голямата част от; parler clair, говоря направо, без премълчаване; avoir l'esprit clair, много съм проницателен. Ќ Ant. obscur, trouble, confus, foncé, opaque; dense, épais, serré; sale, trouble; rauque; obscur; compliqué, difficile, embrouillé; douteux, louche. Ќ Hom. claire, clerc.
См. также в других словарях:
ESPRIT — Le concept d’«esprit», dont la spécificité a sans cesse fluctué à travers les différentes cultures et tout au long de l’histoire des idées, semble de nos jours être pris à nouveau comme référence majeure, notamment par des biologistes, qui y… … Encyclopédie Universelle
esprit-de-bois — esprit [ ɛspri ] n. m. • déb. XIIIe, répandu XIVe; lat. spiritus « souffle » I ♦ A ♦ 1 ♦ Dans la Bible, Souffle de Dieu. « L esprit souffle où il veut » ( BIBLE ). ♢ (v. 1120) … Encyclopédie Universelle
esprit-de-sel — esprit [ ɛspri ] n. m. • déb. XIIIe, répandu XIVe; lat. spiritus « souffle » I ♦ A ♦ 1 ♦ Dans la Bible, Souffle de Dieu. « L esprit souffle où il veut » ( BIBLE ). ♢ (v. 1120) … Encyclopédie Universelle
esprit-de-vin — esprit [ ɛspri ] n. m. • déb. XIIIe, répandu XIVe; lat. spiritus « souffle » I ♦ A ♦ 1 ♦ Dans la Bible, Souffle de Dieu. « L esprit souffle où il veut » ( BIBLE ). ♢ (v. 1120) … Encyclopédie Universelle
Esprit humain — Esprit Pour les articles homonymes, voir Esprit (homonymie). L esprit est constitué par l ensemble des facultés intellectuelles. Dans de nombreuses traditions religieuses, il s agit d un principe de la vie incorporelle de l être humain. En… … Wikipédia en Français
esprit — ESPRIT. s. m. [L S se prononce.] Substance vivante & incorporelle. Il se dit de Dieu. Dieu est un pur Esprit. Esprit increé. On appelle la troisiesme personne de la Trinité, Le saint Esprit. l Esprit consolateur. l Esprit vivifiant. Esprit, se… … Dictionnaire de l'Académie française
Esprit Holdings — Esprit Holding Limited Rechtsform Aktiengesellschaft ISIN BMG3122U1457 Gründung 1968 in San F … Deutsch Wikipedia
Esprit-saint — Village d Esprit Saint Administration Pays Canada … Wikipédia en Français
Esprit Critique — Pour les articles homonymes, voir Critique. L esprit critique, du grec κριτικός (« qui discerne »), consiste en une attitude méthodique du sujet, qui n’accepte aucune assertion sans mettre à l épreuve sa valeur, qui ne tient une… … Wikipédia en Français
Esprit de rigueur — Esprit critique Pour les articles homonymes, voir Critique. L esprit critique, du grec κριτικός (« qui discerne »), consiste en une attitude méthodique du sujet, qui n’accepte aucune assertion sans mettre à l épreuve sa valeur, qui ne… … Wikipédia en Français
ESPRIT arena — Düsseldorf mit Hotel und Stadtbahnwendeschleife Frühere Namen LTU arena … Deutsch Wikipedia
