-
61 gain
m. (de gagner) 1. успех, сполука, полза, облага; le gain d'une bataille успех, спечелване на битка; 2. печалба; gain illicite незаконна печалба (подкуп и др.); gain de temps печалба на време; 3. сила на усилвател, измерена в децибели. Ќ avoir (obtenir) gain de cause спечелвам, успявам, вземам връх; soif du gain алчност за пари. Ќ Ant. perte; déperdition, désavantage, dommage, ruine. -
62 gérer
v.tr. (lat. gerere) управлявам, завеждам, ръководя; gérer les biens d'un mineur управлявам имотите на непълнолетен; gérer son entreprise управляввам, ръководя своето предприятие. Ќ gérer un problème заемам се с решаването на проблем; gérer son temps организирам времето си. -
63 gras,
se adj. (lat. crassus "épais", avec infl. probable de grossus "gros") 1. който се състои от мазнина, мазен; substances gras,ses мазни вещества; corps gras, хим. мазнини, естери на глицерина; peau gras,se мазна кожа; 2. тлъст, дебел, угоен; un porc gras, угоено прасе; visage gras, подпухнало, тлъсто лице; 3. блЂжен, мазен; bouillon gras, блажен бульон, с мазнина; choux gras, зеле с мазнина от месо; 4. зацапан с мазнина, мазен; avoir les mains gras,ses ръцете ми са мазни; 5. месест, тлъст; plantes gras,ses растения с месести листа; 6. прен., ост. нецензурен; propos gras, нецензурни думи; 7. m. тлъстина, мазнина; мас, лой; avoir du gras, имам тлъстини; 8. adv. мазно; 9. лепкав, който прилича на мас; boue gras,se лепкава гъста кал; 10. m. разг. печалба. Ќ avoir la langue gras,se пелтеча, заеквам; faire la gras,se matinée излежавам се до късно; eaux gras,ses помия; fromage gras, небито сирене; foie gras, гъши дроб (от угоена по специален начин гъска); pavage gras, кален и хлъзгав паваж; chaux gras,se гъста, блажна боя; jeudi gras, последен четвъртък преди Великите пости; jours gras, дни, през които може да се яде блажно; manger (faire) gras, ям блажно; mardi gras, последен ден от карнавала; temps gras, влажно и мъгливо време; toux gras,se кашлица, придружена с храчки; le gras, de la jambe най-дебелата част на крака, прасеца на крака; sol gras, плодородна почва; il n'y a pas gras, а manger няма много нещо за ядене. Ќ Ant. maigre, décharné, étique, pauvre, sec. Ќ Hom. grâce. -
64 gris,
e adj. et m. (frq. °gris) 1. сив; des yeux gris, сиви очи; costume gris, сив костюм; gris, de poussière посивял от прах; matière gris,se сиво вещество (на мозъка); 2. сивкав; gris, verdâtre сивкавозелен; 3. прен. мрачен; un temps gris, мрачно време; il fait gris, времето е мрачно; des pensées gris,es мрачни мисли; 4. прен. кисел, намусен; 5. прошарен; cheveux gris, прошарени коси; 6. попийнал, развеселен, на градус; 7. m. сив цвят; gris,-perle перленосив цвят; 8. m. кон със сива окраска; 9. m. дреха със сив цвят; s'habiller en gris, (de gris,) обличам се в дрехи със сив цвят; 10. m. вид обикновен тютюн. Ќ vin gris, вид вино розе. -
65 gros,
se adj. adv. et n. (lat. imp. grossus) 1. голям, едър, дебел; une gros,se femme дебела жена; gros, paquet голям пакет; gros,se araignée голям паяк; gros,ses lèvres големи пълни устни; gros,se fille делебо момиче; gros, gibier едър дивеч; 2. дебел, плътен, груб (плат); gros, drap грубо платно; 3. голям, тежък; gros, bagage тежък багаж; 4. надебелен, подут; se sentir le ventre gros, чувствам корема си подут; 5. важен, значителен; gros,se question важен въпрос; 6. голям, значителен; toucher une gros,se somme получавам голяма, значителна сума; faire de gros,ses dépenses правя значителни разходи; gagner le gros lot печеля голямата печалба; 7. опасен, силен; gros, rhume силна хрема; gros,se fièvre силна температура; 8. силен, мощен; gros,se voix силен и мощен глас; gros, baiser звучна целувка; 9. богат, голям, едър; gros, marchand голям, едър търговец; gros, propriétaire едър собственик; 10. прен. наситен; плътен, изпълнен; époque gros,se d'événements епоха, пълна със събития; 11. груб, без финес; avoir de gros, traits имам груби черти; gros,se plaisanterie груба, вулгарна шега; 12. тъмен; un gros, bleu изискано тъмносиньо; 13. воен. тежък; gros,se artillerie тежка артилерия; 14. m. най-важната част от нещо; главното, важното; le gros, d'une affaire важното, главното в някоя работа; 15. adv. много; gagner gros, печеля много; cela coûte gros, това струва скъпо; 16. loc. adv. en gros, на едро; отгоре-отгоре, накратко; commerce en gros, търговия на едро; dites-moi en gros, ce qui se passe кажете ми накратко какво става; 17. m., f. дебел, едър човек; 18. m., f. нар. богат, влиятелен човек; 19. m. commerce de gros, търговия на едро; prix de gros, цена на едро; 20. m. gros, de Naples вид зърнест плат. Ќ les gros,ses dents кътните зъби; une gros,se cylindrée кола с мощен двигател; gros, buveur човек, който пие много; du gros, rouge обикновено червено вино; c'est gros, това е трудно да се повярва; le gros, de l'arbre дънерът на дървото; au gros, de l'hiver посред зима; c'est un gros, bonnet разг. той е голяма клечка; cњur gros, свито, нажалено сърце; en avoir gros, sur le cњur тежко ми е на сърцето; gros, mots обиди; faire le gros, dos разг. прегъвам се, изгърбвам се (за котка); придавам си важност; femme gros,se ост. бременна жена; la vache est gros,se кравата е бременна; nuée gros,se d'orage облак, който носи буря; un gros, quart d'heure повече от един четвърт час; gros, bétail едър рогат добитък; gros, vin гъсто, тъмночервено вино; jouer gros, jeu рискувам много; la mer est gros,se морето е бурно; gros, temps лошо време; la rivière est gros,se реката е придошла; les gros, poissons mangent les petits погов. големите риби изяждат по-малките ( силните хора винаги надвиват на по-слабите). Ќ Ant. chétif, fin, frêle, petit, maigre, délicat; distingué; recherché; détail. -
66 immémorial,
e, aux adj. (lat. médiév. immemorialis) много стар, от незапомнено време; usage immémorial, много стар обичай; depuis des temps immémorial,aux от незапомнени времена, от памтивека. -
67 incertain1,
e adj. (de in- et certain) 1. съмнителен; origine incertain1,e съмнителен произход; 2. променлив; un temps incertain1, променливо време; 3. неизвестен; 4. несигурен, неуверен; pas incertain1,s несигурни стъпки; résultat incertain1, несигурен резултат; incertain1, de son sort несигурен за съдбата си; 5. неясен, неопределен; contours incertain1,s неясни контури. Ќ Ant. certain; assuré, sûr; fixe, stable; clair, net, précis; décidé, ferme, résolu. -
68 incertitude
f. (de in- et certitude) 1. несигурност, съмнителност; l'incertitude de notre avenir несигурността на нашето бъдеще; 2. непредвидимост, случайност; 3. променливост; l'incertitude du temps променливостта на времето; 4. неувереност, колебание. être dans l'incertitude неуверен съм, колебая се. Ќ Ant. certitude, clarté; fermeté, résolution. -
69 incontinent2
adv. (lat. jurid. in continenti tempore "dans un temps continu", par. ext. "immédiatement") ост., лит. веднага, незабавно. -
70 indéterminé,
e adj. (de in- et déterminé) 1. грам. неопределен; temps indéterminé, неопределено време; 2. неустановен, колеблив, нерешителен. Ќ équation indéterminé,e мат. уравнение, което има неопределен брой решения. Ќ Ant. déterminé; précis; certain, résolu. -
71 lieu1
m. (lat. locus) (pl. lieu1x) 1. място, местност, кът; lieu1 public обществено място; lieu1 retiré отдалечено, усамотено място; 2. прен. място, произход; повод, основание; de haut lieu1 от знатен произход; s'il y a lieu1 ако има основание, смисъл (ако има защо, ако е уместно); donner lieu1 а давам повод за; 3. в съчет. avoir lieu1 ставам, провеждам се; 4. loc.adv. en premier lieu1 на първо място (най-напред); en dernier lieu1 в края на краищата (най-после); en ces lieu1x ост. тук; 5. loc. prép. au lieu1 de вместо; au (en) lieu1 et place de юр. на мястото на (за); 6. loc. conj. au lieu1 que докато, а пък. Ќ en temps et lieu1 когато трябва, когато му дойде времето; état des lieu1x протокол за състоянието на дадена квартира при наемане или напускане; lieu1x d'aisances отходно място; lieu1 d'asile убежище за преследван човек (през средните векове); les lieu1x saints Ерусалим (Божигроб); mauvais lieu1 къща с лошо име; tenir lieu1 de служа като, замествам; vider les lieu1x освобождавам мястото, измитам се, обирам си парцалите; adverbe de lieu1 наречие за място; être sans feu ni lieu1 немил-недраг, бездомен и беден съм; en son lieu1 на свой ред; lieu1 commun прен. баналност, клише. -
72 maniable
adj. (de manier) 1. който е удобен за работа; 2. прен. податлив. Ќ temps (vent) maniable мор. благоприятно време ( вятър). -
73 manquer
v. (it. mancare, lat. mancus "manchot, défectueux") I. v.intr. 1. сгрешавам, сбърквам, изпадам в забуда; 2. не хващам, правя засечка; 3. не сполучвам; manquer sa vie не сполучвам в живота си; 4. свличам се, смъквам се, огъвам се; 5. подхлъзвам се; 6. липсвам, не достигам; le temps nous manque липсва ни време; 7. отслабвам, умалявам, изневерявам; la voix lui manqua тя загуби гласа си; 8. прен. manquer а qqch. не изпълнявам задълженията си; 9. умирам, изчезвам; 10. в съчет. manquer а отнасям се неучтиво; 11. изпускам, пропускам; manquer le train изпускам влака; manquer une occasion пропускам случай; 12. бягам, отсъствам; manquer un cours бягам от час; 13. пропадам; l'expérience manqua опитът пропадна; 14. в съчет. manquer de лишен съм от нещо; il ne manque de rien нищо не му липсва; il s'en manque de peu без малко, за малко, насмалко; 15. loc. adv. sans manquer непременно, без друго; II. v. tr. 1. не сполучвам ( в нещо), лошо извършвам (нещо); 2. пропускам, не улучвам (при удар); 3. не сварвам, изпускам; manquer qqn. не сварвам някого; пропускам; 4. se manquer изтървавам се, не се улучвам (с някого); не успявам да се самоубия. Ќ il ne manquait plus que ça! само това липсваше; това е върхът; manquer sa vie пропилявам живота си; il ne manque pas d'air разг. не му липсва смелост; manquer de bras липсва ми работна ръка, не са ми достатъчни работниците; manquer (louper, rater) le coche разг. изпускам удобен, благоприятен случай; manquer de poigne управлявам слабо, липсва ми властност; ne pas manquer de souffle смел съм. -
74 même
adj. (lat. pop. °metipsimus, superlat. de metipse, lat. egomet ipse "moi-même en personne") 1. пред същ. предшества се от члена le, la, les, un, une, des: същ, еднакъв; la même chose същото нещо; 2. след същ. или местоим.: сам, самият; l'homme même самият човек; lui-même той самият; 3. pron. et n. само членувано: le même, la même, du même, au même и пр.; същият, същата, същото и пр.; също нещо; cela revient au même това е същото нещо; 4. adv. даже, дори; je ne me rappelle même plus дори не си спомням вече; 5. loc. adv. de même същото, по същия начин; tout de même въпреки това, все пак; същото, по същия начин; quand même, quand bien même все пак, при все това; въпреки всичко! 6. loc. conj. de même que както и, тъй както; 7. loc. prép. а même de в състояние да; être а même de faire qqch. в състояние съм да направя нещо. Ќ en même temps едновременно; а même директно, право; manger а même le plat ям направо от чинията си; même que още повече че; on prend les mêmes (et on recommence) все едно и също. -
75 mort,
e adj. (lat. pop. °mortus) 1. мъртъв, умрял; il est mort, depuis longtemps той е мъртъв отдавна; 2. лишен от живот, от дейност; мъртъв; 3. който вече не се говори, мъртъв (за език); 4. увяхнал (за растение); 5. m., f. мъртвец, покойник; le royaume des morts царството на мъртвите; 6. m. играч, изключен от играта; изгорял ( при някои игри на карти). Ќ être plus mort, que vif много съм уплашен, умирам от страх; faire le mort, оставам пасивен; nature mort,e худ. натюрморт; њuvres mort,es части на кораб на плавателната линия; papier mort, необгербван документ; point mort, техн. мъртва точка; temps mort, техн. мъртво време. -
76 neigeux,
se adj. (de neige) снежен; снеговит; temps neigeux, снежно, снеговито време. -
77 nuit
f. (lat. nox, noctis) 1. нощ; nuit opaque тъмна нощ; nuit blanche безсънна нощ; nuits blanches бели нощи; bonne nuit! лека нощ! 2. мрак, тъма. Ќ la nuit des temps тъмното средновековие; la nuit porte conseil погов. утрото е по-мъдро от нощта; la nuit, tous les chats sont gris всичко си прилича нощем; всичко е еднакво, когато е тъмно. -
78 oblitérer
v.tr. (lat. oblitterare) 1. изтривам, заличавам; souvenir oblitéré par le temps спомен, заличен от времето; 2. подпечатвам (пощенска марка); 3. мед. запушвам, задръствам ( кръвоносен съд). -
79 observer
v.tr. (lat. observare) 1. изпълнявам, спазвам, съблюдавам; il faut observer certaines règles трябва да се съблюдават някои правила; 2. наблюдавам; изследвам; observer un phénomène изследвам даден феномен; observer un adversaire воен. наблюдавам неприятеля; elle m'observait tout le temps тя ме наблюдаваше непрестанно; 3. правя забележка, обръщам някому вниманието (върху нещо); permettez-moi de vous faire observer que позволете ми да отбележа, че; 4. констатирам; on observe que констатирано е, че; s'observer наблюдавам се, надзиравам се, контролирам се. -
80 occuper
v.tr. (lat. occupare) 1. заемам, запълвам; une activité qui occupe une bonne part de mon temps дейност, която запълва голяма част от времето ми; 2. обитавам, заемам, държа; occuper une pièce заемам, държа стая; 3. употребявам, използвам; occuper ses loisirs а jouer au bridge използвам свободното си време за игра на бридж; 4. давам работа, заангажирам, държа ( на работа), заемам; 5. занимавам; заангажирам; occuper qqn. de qqch. занимавам някого с нещо; 6. воен. окупирам, владея, държа; юр. occuper pour qqn. използва се за адвокат, който защитава интересите на клиента си; s'occuper 1. занимавам се, работя в областта на; s'occuper de politique занимавам се с политика; 2. грижа се; s'occuper de qqn. грижа се за някого; 3. занимавам се, използвам времето си; il s'occupe има си занимание, работа. Ќ t'occupe pas du chapeau de la gamine! occupe-toi de tes fesses (de ton cul); t'occupe! гледай си работата, не се меси в чужди работи.
См. также в других словарях:
Temps de la physique — Temps (physique) Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Le temps (du latin tempus) est une notion fondamentale de la Nature dans son sens de temps qui passe. « Les physiciens, écrit Étienne Klein, n essaient pas de résoudre… … Wikipédia en Français
Temps en physique — Temps (physique) Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Le temps (du latin tempus) est une notion fondamentale de la Nature dans son sens de temps qui passe. « Les physiciens, écrit Étienne Klein, n essaient pas de résoudre… … Wikipédia en Français
Temps perdu — Temps Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Chronos, dieu du temps de la mythologie grecque, par Ignaz Guenther … Wikipédia en Français
Temps personnel — Temps Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Chronos, dieu du temps de la mythologie grecque, par Ignaz Guenther … Wikipédia en Français
TEMPS — Chacun sait à quel aspect de son expérience répond le mot de temps; mais aucune définition de la notion correspondante n’a reçu jusqu’ici, chez les savants comme chez les philosophes, une approbation unanime. Sensible à cette difficulté qu’il… … Encyclopédie Universelle
temps — Temps, m. Vient du Latin Tempus par syncope de la voyelle u, Tempus, Tempestas, l Espagnol et l Italien s esloignent trop dudit mot Latin, disant le premier Tiempo, et l autre Tempo. Le temps, ou jour, Dies. Le temps soit d un an, d un jour, ou d … Thresor de la langue françoyse
temps — TEMPS. s. m. La mesure du mouvement, ce qui mesure la durée des choses. Il est opposé a Eternité. Temps passé. temps present. temps futur, ou temps avenir. le temps coule. le temps s escoule. la durée du temps. le temps passe bien viste. en moins … Dictionnaire de l'Académie française
Temps de travail légal — Temps de travail Le temps de travail est une mesure de la durée qu une personne travaille en étant rémunérée. Souvent calculé de manière hebdomadaire, il s agit du temps de travail effectif dans lequel ne sont pas inclus les jours fériés, la… … Wikipédia en Français
Temps du travail — Temps de travail Le temps de travail est une mesure de la durée qu une personne travaille en étant rémunérée. Souvent calculé de manière hebdomadaire, il s agit du temps de travail effectif dans lequel ne sont pas inclus les jours fériés, la… … Wikipédia en Français
Temps noir — Temps noir : la revue des littératures policières Pays France Langue Français Périodicité Semestrielle Format 16 x 24 cm Genre … Wikipédia en Français
Temps (solfege) — Temps (solfège) Pour les articles homonymes, voir Temps (homonymie). Dans le solfège, le temps est l unité de mesure de la durée musicale, tout comme le mètre est celle de la longueur, le kilogramme, celle de la masse, le litre, celle du volume,… … Wikipédia en Français
