-
1 trop
adv. (frq. °throp "village, troupeau, tas") 1. много, премного, прекалено много, повече отколкото трябва; твърде, твърде много, излишно; trop tard твърде късно; trop loin много далеч; de trop в повече, в излишък; trop peu твърде малко, недостатъчно; en trop в плюс, в повече, в излишък; trop de много; c'en est trop това е вече много; pas trop не твърде, не особено; 2. m. излишък, остатък, прекалено голямо количество. Ќ trop gratter cuit, trop parler nuit погов. прекаленото говорене може да навлече неприятности на някого; qui trop embrasse, mal étreint посл. който захваща много работи, нито една не свършва. Ќ Ant. pas assez. -
2 trop-plein
m. (de trop et plein) (pl. trop-pleins) 1. излишък, препълненост; прекаленост; un trop-plein de vie излишък от енергия, от живина; 2. (резервоар) пригоден да приема дадено количество течност, което е в излишък; уред за изхвърляне на течност, която преминава пределната граница. -
3 trop-perçu
m. (de trop et perçu, de percevoir) (pl. trop-perçus) получена в повече сума; надвзета сума. Ќ Ant. moins-perçu. -
4 de trop
{də'trou}
a predic фр. излишен, нежелан* * *{dъ'trou} a predic фр. излишен, нежелан.* * *a predic фр. излишен, нежелан* * *de trop[də´trou] adj predic фр. излишен, нежелан. -
5 juste
adj. m. et adv. (lat. justus) 1. справедлив, прав; un homme juste справедлив човек; être juste pour, envers, а l'égard de qqn. справедлив съм към някого; il est juste de справедливо е да; 2. правилен, верен, точен; montre juste точен, верен часовник; l'addition est juste сметката е точна; l'heure juste точният час; très juste! много правилно, точно! avoir l'oreille juste имам верен слух; 3. основателен; de justes revendications основателни искания; 4. прекалено точен; тесен (за дрехи и др.); souliers justes тесни обувки; pantalon trop juste много тесен панталон; 5. който едва стига; repas trop juste pour deux personnes ядене, което едва стига за двама души; 6. m. справедлив човек; 7. m. праведник; 8. m. справедливото; 9. adv. правилно, вярно, точно; chanter juste пея вярно, правилно; raisonner juste разсъждавам правилно; deviner juste отгатвам точно; frapper juste удрям точно в целта; il est midi juste точно обяд е; juste au coin de la rue точно на ъгъла на улицата; c'est juste le contraire това е точно обратното; c'est juste правилно, вярно, точно така; 10. в последния момент; в количество, което едва стига; arriver bien juste пристигам точно в последния момент; calculer au plus juste пресмятам възможно най-точно; 11. loc. adv. au juste точно, всъщност; qu'est-ce que c'est au juste? всъщност, какво е това?; tout au juste нито повече, нито по-малко; comme de juste както се полага. Ќ convoler en justes noces женя се; женя се повторно; être dans le juste имам право; être un peu juste разг. не ми достигат парите. Ќ Ant. abusif, absurde, approximatif, arbitraire, déraisonnable, faux1, incorrect, inexact, inique, injuste, réprouvé. -
6 par
prép. (lat. per "а travers, au moyen de") I. означава: 1. вършителя на действието: от; il a été renversé par son ami беше съборен от приятеля си; 2. място: през; passer par la forêt минавам през гората; passer par la porte минавам през вратата; regarder par la fenêtre гледам през прозореца; 3. време: през; par une belle matinée de printemps през една хубава пролетна утрин; 4. придружаващо обстоятелство: по време на, при; naviguer par la mer agitée плавам сред бурно море; 5. средство, оръдие, способ: с, по; par avion със самолет; par la poste по пощата; voyager par mer, air, terre пътувам по вода, въздух, земя; 6. начин: по, на, с; par mégarde по погрешка; 7. разпределение: на; par tête на глава (човек) по...; II. с някои глаголи служи за подчертаване началото или края на действието, изразено от инфинитива; il finit par comprendre най-сетне той разбра; III. adv. служи за подсилване: par trop наистина много, прекалено; il est par trop bête много глупав е; IV. loc. prép. (altér. de part) de par в името на; по заповед на; de par le roi, de par la loi по заповед на краля, в името на закона; V. loc. adv. par-ci par-là тук-там; par conséquent следователно; par-deça отсам; par-dedans отвътре; par-dehors отвън; par-delà оттатък; par cњur наизуст; par exemple например. -
7 abstrait,
e adj. (lat. abstractus) 1. абстрактен, отвлечен; idée abstrait,e абстрактна идея; nombre abstrait, мат. отвлечено число; 2. трудно разбираем; un auteur trop abstrait, трудно разбираем автор; 3. худ. абстрактен, който не е фигуративен; art abstrait, абстрактно изкуство. Ќ Ant. concret, positif; figuratif. -
8 affaire
f. (de а et faire) 1. работа; c'est mon affaire това е моя работа; c'est une autre affaire това е друга работа; 2. негат. трудна, опасна история, афера; c'est une affaire épineuse това е опасна афера; se tirer d'affaire отървавам се от неприятност; il veut étouffer l'affaire той иска да потули скандала; 3. юр. дело, процес; affaire civile гражданско дело; 4. дипломатически или военен конфликт; l'affaire d'Algérie алжирският конфликт; 5. търг. сделка, афера; faire une bonne affaire правя добра сделка; chiffre d'affaires оборот; 6. pl. неща, вещи, багаж; ranger ses affaires подреждам си нещата. Ќ lettre d'affaires делово писмо; affaire de goût въпрос на вкус; affaire d'honneur дуел; avoir affaire de ост. имам нужда от; avoir affaire а qqn. имам си работа с някого; Ministères des affaires étrangères Министерство на външните работи; chargé d'affaires шарже д'афер, управляващ легация; chacun sait ses affaires всеки знае себе си; parlons affaires maintanant да поговорим за работата; pousser l'affaire trop loin прекалявам; faire des affaires занимавам се с бизнес дела; faire son affaire правя това, което обичам и мога да правя; être hors d'affaire измъквам се от трудна ситуация; faire son affaire а qqn. отмъщавам на някого; убивам го; c'est toute une affaire това е сложна работа; des affaires d'or търговски и други сделки, при които се печели добре. -
9 avant2
adv. (lat. imp. abante, de ab et ante "avant") 1. по-рано, по-напред, преди това; 2. навътре, надълбоко, надалече, късно (в съчет. с si, bien, trop, plus, assez, fort); bien avant2 dans la nuit твърде късно през нощта; 3. loc. adv. avant2 peu скоро, след малко; en avant2 напред; 4. prép. преди; 5. loc. prép. avant2 de преди; avant2 tout преди всичко; 6. loc. conj. avant2 que преди да; 7. en avant2! interj. напред! Ќ Ant. après. -
10 beaucoup
adv. (de beau et coup, a éliminé moult) 1. много; il y a beaucoup de gens има много хора; il y a beaucoup d'arbres има много дървета; manger beaucoup ям много; 2. pron. мнозина; beaucoup sont de notre avis мнозина са на нашето мнение; 3. пред прилагателно име ост. много; il est beaucoup nécessaire той е много необходим. Ќ beaucoup mieux много по-добре; beaucoup moins много по-малко; et de beaucoup и в значителна степен; beaucoup trop прекалено много. Ќ Ant. peu; rien; aucun, nul, personne. -
11 bouchon
m. (a. fr. bousche "touffe de feuillage pour boucher") 1. запушалка, тапа; bouchon de liège коркова тапа; 2. поплавък на въдица; 3. временно запушване, задръстване; bouchon de cérumen запушване (на ухо) с ушна кал; 4. ост. зеленина или клонки за указание, че заведението е селска кръчма; 5. селска кръчма; 6. задръстване (на улица); 7. ост. стиска слама; frotter un cheval avec un bouchon разтривам кон със стиска слама; 8. mon bouchon! прен. мили мой, миличък! Ќ bouchon de carafe разг., прен. голям, неестествен, фалшив диамант; vêtement en bouchon измачкана дреха; bouchon allumeur d'une grenade взривател на граната; c'est plus fort que de jouer au bouchon! разг. това е прекалено!; pousser le bouchon un peu trop loin прекалявам, отивам твърде далеч. -
12 calé,
e adj. (de caler, au fig.) разг. 1. който е с подпора, който е подпрян; 2. прен. учен, образован; 3. труден; ce problème est trop calé, pour moi този проблем е много труден за мен. -
13 cher,
ère adj. (lat. carus) 1. мил, драг; скъп, ценен; cher, ami скъп приятел; Cher Monsieur Драги Господине (при обръщение); mon cher, скъпи мой; c'est trop cher, това е прекалено скъпо; ce marchand est cher, този търговец продава скъпо; 2. adv. скъпо; vendre cher, продавам скъпо. Ќ il me le payera cher, скъпо ще ми заплати, ще си отмъстя; je ne donne pas cher de sa peau той ще умре скоро. Ќ Ant. désagréable, détestable, odieux; gratuit; bon marché. Ќ Hom. chair, chaire, cheire, chère. -
14 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник. -
15 consommer
v.tr. (lat. consummare "faire la somme") 1. употребявам, консумирам, изразходвам; consommer de l'essence изразходвам гориво (за автомобил); cette voiture consomme trop тази кола харчи много бензин; 2. завършвам, довършвам, свършвам, извършвам; consommer un crime извършвам престъпление; 3. използвам; consommer son droit използувам правото си; 4. v.intr. правя консумация в кафене или ресторант; consommer а la terrasse консумирам, поръчвам на терасата; se consommer v. pron. 1. употребявам се, консумирам се, изразходвам се; 2. завършвам се, свършвам се; 3. използвам се. Ќ consommer le mariage консумирам брак. Ќ Ant. produire, commencer, laisser. -
16 dire1
v.tr. (lat. dicere) 1. казвам, говоря; думам, продумвам; sans mot dire1 без дума да продума; 2. разказвам; чета; декламирам; je vais vous dire1 la nouvelle ще ви разкажа новината; 3. църк. служа, отслужвам; dire1 la messe отслужвам литургия; 4. съобщавам, разкривам, споделям; 5. изказвам; dire1 son respect изразявам почитта си; 6. поет. пея, възпявам; 7. заповядвам, препоръчвам, съветвам; je vous avais dit d'agir autrement посъветвах ви да действате иначе; 8. твърдя; а ce qu'il dit според това, което твърди; 9. посочвам, определям; 10. мисля, съдя; 11. отговарям, възразявам; 12. изразявам; son silence dit beaucoup мълчанието му изразява много неща; 13. харесвам; est-ce que cela vous dit? харесва ли ви това?; 14. означавам; que veut dire ce mot latin? какво означава тази латинска дума?; 15. пиша; je vous ai dit dans ma lettre писах в писмото си; 16. предсказвам; dire1 l'avenir предсказвам бъдещето; 17. възразявам; il n'y a rien а dire1 няма никакви възражения; se dire1 казвам си, казва се. Ќ а l'heure dite в уречения час; autrement dit с други думи; avoir а dire1 (y avoir а dire1) имам да забележа, да възразя; а vrai dire1 право да си кажа, право да говорим; bien faire vaut mieux que bien dire1 погов. по-добре добри дела, отколкото добри думи; ceci dit след като това е било казано; (ceci) soit dit en passant нека (това) бъде казано между другото; cela ne me dit rien това не ме интересува; това не ми харесва; cela va sans dire1 това се разбира от само себе си; cela veut dire1 това значи; c'est-а-dire1 това значи, тоест; c'est dit, c'est bien dit, voilà qui est dit разбрано! c'est tout dit (cela dit tout) няма какво повече да се прибави към това; dire1 а qqn. son fait, dire1 а qqn. ses (quatre) vérités казвам някому истината право в очите; dire1 dans le dos говоря зад гърба (на някого); dire1 des douceurs а qqn. ухажвам жена; умилквам се около някого; dire1 d'un, puis d'un autre говоря ту едно, ту друго; dire1 la bonne aventure гадая, врачувам; dire1 pis que pendre de qqn. погов. говоря много лошо за някого; dire1 son mot казвам си мнението; правя забележка; il n'y a pas а dire1 няма какво да се говори по това (то е сигурно; то е необходимо); l'art de bien dire1 (parler) ораторско изкуство; les qu'en dira-t-on хорски приказки; ne pas se le faire dire1 (deux fois) бързам да извърша онова, което ми се казва; on dirait като че ли; proprement dit в същинския смисъл, точно да говорим; quelque chose me dit que; mon cњur me dit que имам предчувствието, че; qui dirait, qui aurait dit? кой би повярвал? qui ne dit mot, consent мълчанието е знак на съгласие; se le faire dire1 чакам да ми заповядат да направя това; se le tenir pour dit запомням добре нещо; si le cњur vous en dit ако желаете, ако ви харесва; soi-disant който има претенцията; мним, така наречен, уж; tout est dit (cela dit tout) всичко е свършено, няма какво повече да се прибави към това; trouver а dire1 намирам, че нещо липсва; имам нещо против; comme on dit както се казва; comme qui dirait приблизително, горе-долу; pour ainsi dire1 така да се каже; avoir beau dire1 et beau faire напразно говоря, правя нещо; en dire1 de belles, de bonnes, de fortes, de raides, de vertes, de toutes les couleurs говоря небивалици; ne pas l'envoyer dire1 а qqn. не се стеснявам да кажа нещо неприятно (за някого); ne pas se le faire dire1 deux fois правя нещо с удоволствие, въодушевление; ça dit bien ce que ça veut dire1 напълно ясно, разбираемо; cela est bientôt dit по-лесно е да се каже, отколкото да се направи; c'est beaucoup dire1, trop dire1 това е прекалено; ce n'est pas assez dire1 трудно е да се каже (опише) с думи; j'aime autant te dire1 уверявам те, че. Ќ Ant. omettre, taire, cacher, dissimuler. -
17 droppage
m. (de to trop "laisser tomber") воен. хвърляне с парашут на муниции или персонал. -
18 en1
prép. (lat. in) I. служи за означаване на: 1. място, където се намира нещо (някой) или се развива действие: в, на, по; en1 voyage на път; 2. време, епоха, времетраене: през, за; en1 hiver през зимата; en1 1914 през 1914 г.; 3. състояние, положение: в, на, по, с; être en1 danger в опасност съм; en1 bras de chemise по риза; en1 bonne santé в добро здраве; 4. материя, от която е направено нещо: от; pièce en1 argent сребърна монета; 5. начин, по който се извършва действието: като, в, на, с, от; conseiller en1 ami съветвам като приятел; parler en1 français говоря на френски; voyager en1 train пътувам с влак; 6. причина, цел: в, за; en1 l'honneur de в чест на; en1 souvenir за спомен; 7. деление, разделяне: diviser en1 trois morceaux разделям на три парчета; 8. кръг на действие, дейност: по; docteur en1 droit доктор по право; étudiant en1 philologie студент по филология; II. служи за образуване на деепричастие (gérondif); en1 disant казвайки; III. употребява се при образуване на някои възвратни глаголи: s'en1 aller отивам си; s'en1 retourner връщам се; s'en1 tenir (а) придържам се (към); s'en1 venir идвам, пристигам; IV. loc. prép. en1 fait de вместо, в замяна на; що се отнася, що се касае до. Ќ c'en1 est fait всичко е свършено, загубено; c'en1 est trop това е прекалено; c'est а n'en1 pas croire ses yeux просто да не повярваш на очите си; donner qqn. en1 jugement давам някого под съд; en1 tenir pour qqn. (qqch.) много държа за някого (за нещо); en1 venir aux mains стига се до бой; il s'en1 faut de peu малко остава; il s'en1 faut de beaucoup още много трябва; il n'est pas en1 moi de le faire не зависи от мене да направя това; il ne sait où il en1 est той не знае какво прави; je n'en1 reviens pas не мога да дойда на себе си (от изненада); je n'en1 puis plus не мога повече (не издържам повече); où veut-il en1 venir? какво цели с това? portrait en1 pied цял портрет (в цял ръст); s'en1 aller en1 fumée не стигам до някакъв резултат; s'en1 prendre а qqn. обвинявам (нападам) някого. -
19 étreindre
v.tr. (lat. stringere "serrer") 1. стягам, като завързвам; 2. стискам, притискам, прегръщам; étreindre qqn. dans ses bras притискам някого в прегръдките си; 3. прен. подтискам, задавям, задушавам; 4. обхващам. Ќ qui trop embrasse mal étreint погов. две дини под една мишница не се носят. Ќ Ant. desserrer, lâcher, relâcher. -
20 langue
f. (lat. lingua) 1. анат. език; 2. език, реч, говор; langue vivante жив език; 3. в съчет. langue de terre геогр. дълга ивица суша, вдадена във водата. Ќ ne pas savoir tenir sa langue не знам да си държа езика зад зъбите, недискретен съм; avoir un bњuf sur la langue говоря много, недискретен съм; délier la langue развързвам си езика; langue de bois неодобр. език на политическа пропаганда; une mauvaise langue човек, който много злослови; bain de langue потапяне в чуждоезикова среда (при езиково обучение); langue verte арготичен говор, арго; avoir la langue bien pendue умея да говоря; много говоря; avoir la langue trop langue не мога да пазя тайна; avaler sa langue мълча, не говоря нищо; langue de vipère зъл език; coup de langue клевета, клюкарство; se mordre la langue прехапвам си езика, замълчавам; il faut tourner sept fois sa langue dans sa bouche avant de parler много пъти помисли, преди да говориш; qui langue a, а Rome va с питане до Цариград се стига.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
trop — trop … Dictionnaire des rimes
-trop — trop·ic; … English syllables
trop — [ tro ] adv. et nominal • XIe; frq. thorp « village, troupeau, tas »; cf. all. Dorf « village », et lat. médiév. troppus « troupeau » I ♦ Adv. 1 ♦ D une manière excessive, abusive; plus qu il ne faudrait. ⇒ excessivement, surabo … Encyclopédie Universelle
trop — TROP. adv. de quantité. Plus qu il ne faut, avec excez. Trop viste. trop avant. trop loin. trop riche. trop puissant. trop fin. trop bon. vous l avez trop poussé, ne faites pas trop cuire cette viande il a trop bu, trop travaillé. je n en veux… … Dictionnaire de l'Académie française
trop — trop·ic; trop·i·ca·li·an; trop·i·cal·i·ty; trop·i·cal·iza·tion; trop·i·cal·ize; trop·i·cal·ly; trop·i·co·pol·i·tan; trop·i·cor·bis; trop·i·dine; trop·i·do·lep·tus; trop·o·log·i·cal; trop·o·lone; trop·o·phyte; trop·o·tac·tic; trop·o·tax·is;… … English syllables
trop — Trop, quelquesfois se prent pour exces, de qui signifie le mot auquel il adhere, comme, trop scrupuleux, trop tost, trop haster, Nimis aut nimium scrupulosus, Nimis festinanter, Nimium accelerare. Et quelquesfois signifie augmentation et renfort… … Thresor de la langue françoyse
trop — I {{/stl 13}}{{stl 8}}rz. mnż I, D. u, Mc. troppie {{/stl 8}}{{stl 7}} ślad pozostawiony przez przechodzące zwierzę lub człowieka : {{/stl 7}}{{stl 10}}Trop wilka, zająca, sarny. Krzyżujące się tropy zwierząt na śniegu. Pies odnalazł trop… … Langenscheidt Polski wyjaśnień
trop — w trop «nie tracąc kogoś lub czegoś z oczu, nie odstępując ani na krok»: Szedłem za tobą trop w trop od samej Jerozolimy... J. Dobraczyński, Miecz. Zbić kogoś z tropu zob. zbić 3 … Słownik frazeologiczny
trop — trȍp m <N mn tròpovi> DEFINICIJA 1. talog od topljenja kajmaka i pri pripremanju masla 2. v. drop, kom, komina, drožđe 3. sporedni proizvod pri dobivanju škroba iz kukuruza ili krumpira, te u proizvodnji piva [pivski trop; kukuruzni trop;… … Hrvatski jezični portal
Trop de — ● Trop de indique une quantité excessive de quelque chose, un nombre excessif de personnes ou de choses : Il y a trop de bruit. Trop de gens ignorent cela … Encyclopédie Universelle
trop — trȏp m <N mn i, G trȏpā> DEFINICIJA 1. knjiž. slikovit izraz ili riječ, izraz ili riječ u prenesenom značenju, pjesnički i retorički ukras i stilsko sredstvo [tropi i figure] 2. glazb. a. tekstovni i melodijski umetak u srednjovjekovne… … Hrvatski jezični portal
