-
1 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
2 doux,
ce adj. (lat. dulcis) 1. сладък; 2. мек; ковък; fer doux, меко, ковко желязо; 3. прен. сладък, нежен, приятен; благ; кротък, спокоен, тих; 4. нестръмен, полегат; 5. слаб, ситен; 6. loc. adv. а la doux,ce полека, бавно, леко; en doux,ce мълчешката; 7. loc. interj. tout doux,! полекичка!; 8. adv. леко, тихо. Ќ eau doux,ce речна вода; faire les yeux doux, гледам влюбено; filer doux, покорен съм, оставям се да ме водят; poisson d'eau doux,ce речна риба; se la couler doux,ce живея си безгрижно. Ќ Ant. amer, acerbe, dur, acide; fort, piquant. -
3 oreille
f. (lat. auricula) 1. ухо; l'oreille droite, gauche дясното, лявото ухо; 2. слух, ухо; avoir l'oreille fine имам развит слух; avoir l'oreille dure, être dur d'oreille слабо, едва чувам; 3. ухо (на рало, плуг, чувал и др.); 4. подгънат ъгъл (на лист); 5. дръжка (на домакински съд); 6. странични облегалки за глава ( на фотьойл). Ќ avoir l'oreille basse посрамен съм, унижен съм; avoir l'oreille de qqn. имам авторитет пред някого, слушат ме; avoir la puce а l'oreille съмнявам се, подозирам нещо; предчувствам нещо лошо; casser (corner, rebattre, rompre) les oreilles (а qqn.) изморявам някого с много думи, приказки, проглушавам; dresser (pointer) les oreilles наострям уши (за кон); dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко, спокойно; être tout oreilles слушам жадно, внимателно; frotter les oreilles а qqn. ост. бия някого; faire la sourde oreille правя си оглушки; les oreilles cornent (tintent) пищят ми ушите, предчувствам нещо; ouvrir les oreilles, de grandes oreilles слушам внимателно; prêter l'oreille давам ухо, вслушвам се; tirer les oreillea а qqn. тегля ушите някому, наказвам го; ventre affamé n'a point d'oreilles погов. гладна мечка хоро не играе; se faire tirer l'oreille правя нещо насила; dans le tuyau de l'oreille тайно; avoir de l'oreille имам музикален слух; de bouche а l'oreille тайно (без присъствието на друг човек); avoir les oreilles dans le sens de la marche, face а la route имам стърчащи уши; avoir qqch. entre les oreilles имам нещо в главата си (идея, мисъл); n'écouter que d'une oreille слушам разсеяно; entrer par une oreille et sortir par l'autre през едното ухо влиза, през другото излиза.
См. также в других словарях:
dur — dur, dure [ dyr ] adj., adv. et n. • Xe ; lat. durus I ♦ Adj. 1 ♦ Qui résiste à la pression, au toucher; qui ne se laisse pas entamer ou déformer facilement. ⇒ résistant, solide. Le fer, l acier sont des métaux durs. Roches dures et roches… … Encyclopédie Universelle
dur — DUR, URE. adj. Ferme, solide, difficile à pénétrer, à entamer. Dur comme marbre. Dur comme fer. Le porphyre est plus dur que le marbre. f♛/b] Il est quelquefois simplement opposé à Tendre, mou. Pain dur. OEuf dur. Viande dure. Un lit dur. Chaise… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
dur — dur, dure (dur, du r ) adj. 1° Difficile à pénétrer, à entamer, opposé à tendre, à mou. Le fer est un métal très dur. Du pain dur. Un lit dur. Du bois dur à fendre. Une pierre dure à casser. • Pauvre ignorant ! et que prétends tu faire ? Tu… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Dur-Katlimmu — Dūr Katlimmu et les principaux sites de la Syrie du IIe millénaire av. J. C … Wikipédia en Français
Dur-katlimmu — Dūr Katlimmu et les principaux sites de la Syrie du IIe millénaire av. J. C … Wikipédia en Français
Dûr-Kurigalzu — (ar) عقرقوف Localisation Pays … Wikipédia en Français
Dur-Kurigalzu — Dûr Kurigalzu Dûr Kurigalzu est un site de Mésopotamie, (‘Aqar Quf, 30 Km à l’ouest de Bagdad), capitale du roi kassite de Babylone Kurigalzu (le I ou le II), fondée vers 1400 av. J. C. Le centre religieux de Dûr Kurigalzu est formé par une… … Wikipédia en Français
Dûr-kurigalzu — est un site de Mésopotamie, (‘Aqar Quf, 30 Km à l’ouest de Bagdad), capitale du roi kassite de Babylone Kurigalzu (le I ou le II), fondée vers 1400 av. J. C. Le centre religieux de Dûr Kurigalzu est formé par une ziggourat très ruinée mais dont… … Wikipédia en Français
DUR — URE. adj. Ferme, solide, difficile à pénétrer, à entamer. Dur comme marbre. Dur comme fer. Le porphyre est plus dur que le marbre. Il est quelquefois simplement opposé à Tendre, mou. Pain dur. OEuf dur. Viande dure. Un lit dur. Chaise fort dure … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
DUR, URE — adj. Qui, par suite de sa fermeté, est difficile à pénétrer, à entamer. Pierre dure. Dur comme marbre. Il est quelquefois simplement opposé à Tendre, mou. Pain dur. OEuf dur. Viande dure. Un lit dur. Chaise fort dure. Fig., Avoir l’oreille dure,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
dur — adj. ; rigoureux, austère, rigide ; difficile, pénible ; coriace ; brutal ; résistant, fort : DUr (Albanais.001, Annecy.003, Bellevaux, Gets, Giettaz, Macôt Plagne, Morzine, Notre Dame Be., St Nicolas Cha., Saxel.002, Thônes.004, Villards Thônes… … Dictionnaire Français-Savoyard
