-
101 enfin
adv. (pour en fin) 1. с една дума, накратко казано; 2. най-сетне, най-после; 3. по-точно; elle est blonde, enfin plutôt rousse тя е руса, по-точно рижава; 4. в крайна сметка; car enfin ce n'est pas tout de crier, il faut agir в крайна сметка не трябва само да се говори, трябва да се действа. -
102 ensuivre
(s') v.pr. (lat. insequi) 1. следвам, последвам; 2. излизам, произлизам, произхождам, произтичам; 3. v.imp. произлиза, произтича; jusqu'а ce qu'il s'ensuive докато последва, произлезе; il s'ensuit que следва, че. Ќ et tout ce qui s'ensuit и така нататък. -
103 entier,
ère adj. (lat. integer "non touché") 1. цял, цялостен; un jour entier, цял ден; tout entier, напълно цял; 2. пълен, съвършен; un dévouement entier, пълно себеотрицание; 3. упорит, неотстъпчив, непреклонен; непроменлив, неизменяем, постоянен; une opinion entier, твърдо, неотстъпчиво мнение; 4. ветер. нескопен; animal entier, нескопено животно; 5. m. цялост; 6. loc.adv. en entier, напълно, изцяло. Ќ Ant. partiel, divisé, compréhensif. -
104 être1
v.intr. (lat. pop. °essere, class. esse) 1. съществувам, съм; être1 ou ne pas être1 да бъдеш или да не бъдеш; je pense donc je suis мисля, следователно съществувам; 2. принадлежа; c'est а toi това принадлежи на тебе; 3. служи за свързване на сказуемното определение с подлога; cet enfant est très petit това дете е много малко; 4. съм, намирам се; je suis chez moi у дома съм си; 5. намирам се в определено здравословно състояние; comment êtes-vous? как сте? 6. като спомагателен глагол служи за спрягане на други глаголи в сложните им времена; je suis descendu, e слязох; 7. следван от предлога de означава част от нещо; il est de Paris той е от Париж; 8. следван от показателно местоимение образува въпросителна форма; est-ce lui? той ли е? и означава предположение; ne serait ce que par hasard не е ли случайно; 9. като безличен глагол означава: il est, était има, имаше; il est vrai вярно е; il n'est pas en moi не е в моя власт; c'est vrai вярно е; c'est cela, c'est ça така е; ça y est разг. готово; 10. в съчет. с въпросително местоимение: qu'est-ce-qui? кой? qu'est-ce que? какво? qu'est-ce que c'est? какво е това? est-ce que? дали?; 11. употребен в 3 л., ед. ч., сег. време на подчинително наклонение без que: да бъде, нека; soit dit entre nous между нас казано; soit да бъде! ainsi soit-il така да бъде, амин! 12. loc. prép. si ce n'est с изключение на, ако ли не; 13. loc. conj. étant donné que като се има пред вид, че; c'est que така е, че, там е работата, че. Ќ cela n'est pas това не е вярно; voilà ce que c'est que de ето какъв е резултатът, ето какво значи да; cela sera това ще стане, ще се случи; être1 bien (mal) avec qqn. в добри (лоши) отношения съм с някого; être1 d'âge а на възраст съм да; être1 dans le secret посветен съм в тайната; être1 en hausse издигам се, être1 de service дежурен съм; être1 en облечен съм с, в; être1 sur pied на крака съм; être1 tout а son ouvrage отдаден съм всецяло на работата си; il en est de vous aussi и с вас е така; il est au plus mal той е съвсем зле; il n'en sera rien от това няма да излезе нищо; j'en suis pour ce que j'ai dit държа на това, което съм казал; je n'y suis pour rien нямам нищо общо; ne savoir où on en est не зная какво да правя (от смущение); où en êtes-vous докъде сте стигнали; quoi qu'il en soit както (каквото) и да е, във всеки случай. -
105 excès
m. (bas lat. excessus "excès") 1. излишък, разлика; 2. злоупотреба; крайност; excès de pouvoir юр. превишаване на власт; 3. loc. adv. а l'excès, jusqu'а l'excès вън от мярката, до крайност, крайно, прекалено; 4. pl. крайни мерки, насилия, жестокости, злоупотреба; excès de table крайно изобилие от храна и напитки; excès de conduite разврат, разпуснат живот. Ќ l'excès en tout est un défaut всяко прекалено нещо е вредно. Ќ Ant. manque, défaut, déficit; insuffisance. -
106 fait
m. (lat. factum) 1. дело, деяние; 2. факт; c'est un fait accompli това е свършен факт; 3. произшествие, събитие, случай, случка; fait rapporté par un chroniqueur събитие отразено от хроникьор; faits divers незначителни новини във вестник; произшествия; 4. въпрос, предмет; ne pas s'éloigner du fait не се отдалечавам от предмета (на разговора); 5. loc.adv. au fait действително, в същност; dans le fait, en fait, par le fait в действителност; si fait как не, да; tout а fait съвсем, напълно; 6. loc. prép. du fait de поради това, че; en fait de по отношение на, колкото се отнася до. Ќ aller au fait идвам, стигам до същността (на въпроса); c'est un fait exprès това като че ли е нарочно направено; de fait наистина; fait d'arme военен подвиг; hauts faits подвизи; le fait est que истината е, че; prendre fait et cause pour qqn. юр. взимам страната, защитата на някого; prendre qqn. sur le fait хващам някого на местопрестъплението; voies de fait юр. насилствени, принудителни действия; dire son fait а qqn. казвам истината директно в очите на някого. -
107 faute
f. (lat. pop. °fallita, p. p. de fallere "action de faillir, de manquer") 1. грешка, недостатък; commettre, faire une faute допускам грешка; 2. вина; avouer sa faute признавам вината си; c'est sa faute негова е вината; 3. липса, нужда; avoir faute de tout всичко ми липсва; 4. прегрешение, грях; lourde faute grossière тежко прегрешение; 5. loc. adv. sans faute на всяка цена, непременно, сигурно; 6. loc. prép. faute de по липса на; faute d'argent поради недостиг, липса на пари; aller а la faute изневерявам; faute avouée est а demi pardonnée признат грях е наполовина грях. Ќ en faute сгрешил, нарушил; faute de quoi в противен случай; tomber en faute изпадам в грешка. -
108 feu
m. (lat. focus "foyer, feu") (pl. feux) 1. огън; allumer le feu (faire du feu) паля огън; 2. пожар, пламъци; au feu! пожар!; 3. огнище; s'installer près du feu сядам до огнището; 4. разш. къща, дом; hameau de cinquante feux село с петдесет къщи; 5. воен. огън, стрелба; feux croisés кръстосан огън; feu de barrage преграден огън; feu roulant барабанен огън; feu! огън! (команда); arme а feu огнестрелно оръжие; 6. клада; condamné au feu осъден за изгаряне на кладата; 7. огън, възпаление, раздразване; 8. прен. огън, жар, страст, възторг, ентусиазъм; 9. разгар, битка; dans le feu du combat в разгара на битката; aller au feu влизам в битката; 10. pl. светлина, заря, сияние; les feux de la rampe театр. светлините на рампата; 11. pl. горещини; 12. блясък; les feux d'un diamant блясъкът на диамант; 13. фар, прожектор; feux d'atterrisage ав. лампи, прожектори на летище за нощно кацане; feux de gabarit авт. габаритни светлини; 14. огънче (за запалване на цигара); avez-vous du feu? имате ли огънче? 15. нар. пистолет, револвер; 16. поет. звезда; 17. огнен, ярък цвят. Ќ avoir le visage en feu пламнало ми е лицето; coup de feu изстрел; cuire qqn. а petit feu разг. пека някого, пека го на ръжен (измъчвам); être entre deux feux между два огъня се намирам; employer le fer et le feu употребявам крайни средства; faire feu стрелям; faire long feu задържам се дълго време на някаква работа; feu d'artifice фойерверк; feu de bengale бенгалски огън; feu follet блуждаещ огън; feu de joie голям огън, запален на площад или на някоя височина по случай празник, увеселение; feu de la St-Jean огън, запален на полето на Еньовден; jeter feu et flamme бълвам огън и жупел; jeter de l'huile sur le feu наливам масло в огъня; jouer avec le feu играя си с огъня; mettre le feu а подпалвам, опожарявам; le feu du ciel поет. небесният огън, светкавицата; mettre tout а feu et а sang превръщам всичко в прах и пепел; n'avoir ni feu ni lieu немил-недраг съм; n'y voir que du feu нищо не разбирам (от дадена работа); prendre feu ядосвам се, пламвам; влюбвам се внезапно; Terre des Feux Огнена земя. -
109 former
v.tr. (lat. formare) 1. създавам, образувам, организирам; 2. прен. обмислям, храня; former des espérances храня надежди; 3. обучавам, възпитавам, дисциплинирам, формирам; 4. съставям; построявам; bien former ses phrases съставям добре, правилно изреченията си; parties qui forment un tout части, които съставят едно цяло; 5. воен. формирам, построявам, строявам; former une colonne построявам в колона; 6. очертавам, образувам; former des cercles образувам кръгове; se former 1. създавам се, организирам се; 2. образувам се; 3. обучавам се; формирам се; 4. строя се. Ќ Ant. déformer, détruire. -
110 frusquin
m. (du lat. frustulum) обикн. в съчет. saint-frusquin домашни вещи, покъщнина; c'est là tout mon saint-frusquin това ми е цялата покъщнина. -
111 fumant,
e adj. (p. prés. de fumer1) 1. който дими, пуши; 2. разг. чудесен, прекрасен. Ќ il est tout fumant, de colère той кипи от гняв. -
112 gâter
v.tr. (lat. vastare "ravager", devenu wastare, sous l'infl. du germanique) 1. навреждам, повреждам; gâter des fruits развалям, правя да загният (за плодове); 2. развалям, съсипвам, разтурям; gâter la fête de qqn. развалям празника на някого; gâter les vacances de qqn. съсипвам, развалям ваканциите на някого; 3. разглезвам; v.pron. se gâter 1. развалям се (за време); 2. загнивам (за плодове); 3. пропадам, провалям се; tout se gâte всичко се проваля. Ќ gâter du papier пиша много, но лошо; gâter le métier работя много евтино; gâter un enfant разглезвам, глезя дете; n'être pas gâté par la nature разг. не съм получил много от природата; грозен съм. Ќ Ant. améliorer, amender, conserver, préserver, corriger; décorer, embellir. -
113 guingois
(de) loc. adv. (du rad. germ. gîga "violon") разг., в съчет. de guingois накриво, наопаки, косо, неправилно; regarder de guingois гледам косо; tout va de guingois всичко върви наопаки. Ќ Ant. droit. -
114 ignorer
v.tr. (lat. ignorare) 1. не зная, не познавам, не съм осведомен; j'ignore tout de cette affaire не зная нищо за тази работа; 2. не искам да зная, не зачитам; игнорирам; ignorer la peur пренебрегвам чувството на страх; ignorer que (+ ind. ou subj.) не съм в течение че, не знам че. -
115 intéresser
v.tr. (de intérêt, d'apr. lat. interesse) 1. заинтересовам; 2. ост. засягам, въвличам; je suis intéressé dans vos secrets аз съм въвлечен във вашите тайни; 3. предизвиквам интерес, интересувам; votre offre m'intéresse вашата оферта ме интересува; intéresser qqn. а qqch. карам някого да се заинтересува от нещо; 4. засягам, развълнувам; la pauvreté n'intéresse personne бедността не вълнува никого; 5. създавам финансов интерес у някого; s'intéresser интересувам се, отнасям се с интерес към нещо; s'intéresser а qqn. интересувам се от някого; s'intéresser а tout интересувам се от всичко. Ќ Ant. ennuyer; dégoûter (de); se désintéresser, se moquer. -
116 itou
adv. (altér. dial. de l'a. fr. et atot, et otot, encore XVIe а tout, about "avec") разг., ост. също; et moi itou и аз също. -
117 jamais
adv. (de ja, lat. jam "déjà", et mais, lat. majis "plus") 1. никога (в отрицателно изречение); on ne sait jamais ce qui peut arriver човек никога не знае какво може да се случи; je n'accepterai jamais няма никога да приема; jamais plus! никога повече; mieux vaut tard que jamais по-добре късно, отколкото никога; 2. някога; la plus belle chose que l'aie jamais vu най-красивото нещо, което някога съм виждал; aujourd'hui, plus que jamais днес повече от всякога; si jamais ако някога; в случай, че; 3. loc. adv. au grand jamais никога; а (tout) jamais, pour jamais завинаги, навеки; plus que jamais повече откогато и да било; je l'aime plus que jamais обичам го повече откогато и да било; jamais de la vie никога, за нищо на света. Ќ Ant. constamment, toujours. -
118 jeter
v. (lat. pop. °jectare, class. jactare, fréquent. de jacere) I. v.tr. 1. хвърлям, мятам, изхвърлям; jeter une pierre хвърлям камък; jeter une balle хвърлям топка; jeter des dés хвърлям зарове; 2. нахвърлям; jeter ses réflexions sur une feuille de papier нахвърлям размислите си на лист хартия; 3. изхвърлям; jeter qqch. dans la poubelle изхвърлям нещо в кошчето; jeter qqn. dehors изхвърлям някого навън; 4. намятам, обличам; 5. повалям, събарям; 6. поставям, построявам; jeter un pont sur une rivière построявам мост над река; jeter les bases d'une société поставям основите на общество; 7. подхвърлям; jeter des insultes подхвърлям обиди; jeter une note подхвърлям забележка; II. v. pron. se jeter 1. хвърлям се; se jeter а l'eau, dans la revière хвърлям се във водата; se jeter par la fenêtre хвърлям се през прозореца; 2. устремявам се, понасям се; se jeter en avant понасям се напред; 3. свивам, завивам внезапно; 4. вливам се; la rivière se jette dans la mer реката се влива в морето; 5. натъквам се, удрям се; la voiture se jette contre un arbre колата се удря в дърво. Ќ jeter de la poudre aux yeux заблуждавам, хвърлям прах в очите; jeter de profondes racines хващам дълбоки корени; jeter des pierres dans le jardin de qqn. хвърлям камъни в нечия градина, нападам косвено някого; jeter des cris надавам викове; jeter feu et flamme надавам гневни викове, сипя огън и жупел; jeter les yeux sur qqn. спирам се върху някого, избирам някого; jeter l'ancre пускам котва; jeter le grappin sur qqn. правя опити да завладея някого; jeter l'argent par la fenêtre харча лудо, без сметка; jeter l'épouvante сея страх, ужас; jeter par dessus bord захвърлям; jeter qqn. dans l'embarras поставям някого в затруднение; jeter sa langue aux chiens разг. отказвам се, признавам, че не мога да отгатна; jeter tout son venin изливам целия си яд; jeter un coup d'њil хвърлям поглед, поглеждам; jeter un sort правя магия, урочасвам; se jeter dans les bras de qqn. търся убежище, опора в някого; se jeter dans un parti влизам в партия; se jeter dans un couvent постъпвам в манастир; se faire jeter разг. отхвърлен съм, не съм приет някъде; jeter sur le papier написвам набързо; jeter le métal dans le moule техн. наливам метал в калъп за отливане; jeter une figure en moule отливам статуя; le sort est jété всичко вече е решено, жребият е хвърлен; en jeter разг. правя впечатление; jeter bas une maison разрушавам къща. -
119 juste
adj. m. et adv. (lat. justus) 1. справедлив, прав; un homme juste справедлив човек; être juste pour, envers, а l'égard de qqn. справедлив съм към някого; il est juste de справедливо е да; 2. правилен, верен, точен; montre juste точен, верен часовник; l'addition est juste сметката е точна; l'heure juste точният час; très juste! много правилно, точно! avoir l'oreille juste имам верен слух; 3. основателен; de justes revendications основателни искания; 4. прекалено точен; тесен (за дрехи и др.); souliers justes тесни обувки; pantalon trop juste много тесен панталон; 5. който едва стига; repas trop juste pour deux personnes ядене, което едва стига за двама души; 6. m. справедлив човек; 7. m. праведник; 8. m. справедливото; 9. adv. правилно, вярно, точно; chanter juste пея вярно, правилно; raisonner juste разсъждавам правилно; deviner juste отгатвам точно; frapper juste удрям точно в целта; il est midi juste точно обяд е; juste au coin de la rue точно на ъгъла на улицата; c'est juste le contraire това е точно обратното; c'est juste правилно, вярно, точно така; 10. в последния момент; в количество, което едва стига; arriver bien juste пристигам точно в последния момент; calculer au plus juste пресмятам възможно най-точно; 11. loc. adv. au juste точно, всъщност; qu'est-ce que c'est au juste? всъщност, какво е това?; tout au juste нито повече, нито по-малко; comme de juste както се полага. Ќ convoler en justes noces женя се; женя се повторно; être dans le juste имам право; être un peu juste разг. не ми достигат парите. Ќ Ant. abusif, absurde, approximatif, arbitraire, déraisonnable, faux1, incorrect, inexact, inique, injuste, réprouvé. -
120 lésiner
v.intr. (de lésine) проявявам скъперничество, скъпя се; lésiner sur tout харча само за най-необходимото.
См. также в других словарях:
tout — tout … Dictionnaire des rimes
tout — [ tu ] ; toute [ tut ] ; tous [ tu ] (adj.), [ tus ] (pron.) ; toutes [ tut ] adj., pron., adv. et n. • Xe; bas lat. tottus, forme expressive de totus « tout entier, intégral » I ♦ Adj. A ♦ (fin … Encyclopédie Universelle
tout — tout, toute (tou, tou t ; le t se lie : tou t homme ; au pluriel, l s se lie : tou z animaux ; tou z y sont ; quelques uns font sentir l s du pluriel même devant une consonne : tous viendront ; ils y sont tous ; c est une mauvaise prononciation ; … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
tout — Tout, Totus tota totum. Tout ce que tu diras, Quicquid dixeris. Tout autant, Tantundem. Tout autant comme si, etc. AEque ac si Titus Manlius collega eius deuoueretur. Tout autant de chemin, Tantundem viae. Tout au plus, Ad summum. Tout d un coup … Thresor de la langue françoyse
tout va (à) — ⇒TOUT( )VA (À), (TOUT VA , TOUT VA )loc. adv. et adj. A. Loc. adv., JEUX. [Dans les casinos, sert à indiquer que la mise n est pas limitée, ou que tout l argent laissé sur le tapis est misé à nouveau] Sans aucune limite. P. anal. Cinq minutes… … Encyclopédie Universelle
tout-va (à) — ⇒TOUT( )VA (À), (TOUT VA , TOUT VA )loc. adv. et adj. A. Loc. adv., JEUX. [Dans les casinos, sert à indiquer que la mise n est pas limitée, ou que tout l argent laissé sur le tapis est misé à nouveau] Sans aucune limite. P. anal. Cinq minutes… … Encyclopédie Universelle
tout-en-un — [tutɑ̃nœ̃] n. m. ÉTYM. D. incert. (attesté XXe); de tout, en et un, titre d un ouvrage qui eut son heure de célébrité. ❖ ♦ Ouvrage de référence qui regroupe en un volume des informations de toutes sortes. 0 Qui m a appris tout ce que je sais, c… … Encyclopédie Universelle
Tout — (tout; t[=oo]t; Scot. & dial. t[=oo]t), v. i. [imp. & p. p. {Touted}; p. pr. & vb. n. {Touting}.] 1. To look narrowly; spy. [Scot. & Dial. Eng.] [Webster 1913 Suppl.] 2. (Horse Racing) (a) To spy out the movements of race horses at their trials,… … The Collaborative International Dictionary of English
tout-va — (à) ou tout va (à) [ atuva ] loc. adv. • 1953; de l expression tout va utilisée dans les casinos pour indiquer que la mise n est pas limitée ou que l argent sur le tapis est remis en jeu; cf. va tout ♦ Sans limite, sans retenue. « Sa soupe à l… … Encyclopédie Universelle
tout-va\ à — tout va (à) ou tout va (à) [ atuva ] loc. adv. • 1953; de l expression tout va utilisée dans les casinos pour indiquer que la mise n est pas limitée ou que l argent sur le tapis est remis en jeu; cf. va tout ♦ Sans limite, sans retenue. « Sa… … Encyclopédie Universelle
tout\ va — (à) ou tout va (à) [ atuva ] loc. adv. • 1953; de l expression tout va utilisée dans les casinos pour indiquer que la mise n est pas limitée ou que l argent sur le tapis est remis en jeu; cf. va tout ♦ Sans limite, sans retenue. « Sa soupe à l… … Encyclopédie Universelle
