-
1 nouveau,
nouvelle adj. (lat. novellus) (nouvel пред думи, които почват с гласна или нямо h; nouvel an, nouvel habitat); 1. нов; un nouveau, modèle нов модел; 2. друг; 3. непознат; нов, който се е появил отскоро; 4. неопитен; je suis encore fort nouveau, dans mes affaires все още съм съвсем неопитен в работата си; 5. m., f. новоприет; 6. adv. скорошно, откоро; 7. loc. adv. de nouveau, отново, пак; а nouveau, наново. Ќ le nouveau, monde Америка; le nouveau, Testament Новият завет; rien de nouveau, sous le soleil нищо особено, нищо ново; tout nouveau,, tout beau погов. всичко ново е хубаво. Ќ Ant. vieux, ancien, antique; banal, expérimenté. -
2 dire1
v.tr. (lat. dicere) 1. казвам, говоря; думам, продумвам; sans mot dire1 без дума да продума; 2. разказвам; чета; декламирам; je vais vous dire1 la nouvelle ще ви разкажа новината; 3. църк. служа, отслужвам; dire1 la messe отслужвам литургия; 4. съобщавам, разкривам, споделям; 5. изказвам; dire1 son respect изразявам почитта си; 6. поет. пея, възпявам; 7. заповядвам, препоръчвам, съветвам; je vous avais dit d'agir autrement посъветвах ви да действате иначе; 8. твърдя; а ce qu'il dit според това, което твърди; 9. посочвам, определям; 10. мисля, съдя; 11. отговарям, възразявам; 12. изразявам; son silence dit beaucoup мълчанието му изразява много неща; 13. харесвам; est-ce que cela vous dit? харесва ли ви това?; 14. означавам; que veut dire ce mot latin? какво означава тази латинска дума?; 15. пиша; je vous ai dit dans ma lettre писах в писмото си; 16. предсказвам; dire1 l'avenir предсказвам бъдещето; 17. възразявам; il n'y a rien а dire1 няма никакви възражения; se dire1 казвам си, казва се. Ќ а l'heure dite в уречения час; autrement dit с други думи; avoir а dire1 (y avoir а dire1) имам да забележа, да възразя; а vrai dire1 право да си кажа, право да говорим; bien faire vaut mieux que bien dire1 погов. по-добре добри дела, отколкото добри думи; ceci dit след като това е било казано; (ceci) soit dit en passant нека (това) бъде казано между другото; cela ne me dit rien това не ме интересува; това не ми харесва; cela va sans dire1 това се разбира от само себе си; cela veut dire1 това значи; c'est-а-dire1 това значи, тоест; c'est dit, c'est bien dit, voilà qui est dit разбрано! c'est tout dit (cela dit tout) няма какво повече да се прибави към това; dire1 а qqn. son fait, dire1 а qqn. ses (quatre) vérités казвам някому истината право в очите; dire1 dans le dos говоря зад гърба (на някого); dire1 des douceurs а qqn. ухажвам жена; умилквам се около някого; dire1 d'un, puis d'un autre говоря ту едно, ту друго; dire1 la bonne aventure гадая, врачувам; dire1 pis que pendre de qqn. погов. говоря много лошо за някого; dire1 son mot казвам си мнението; правя забележка; il n'y a pas а dire1 няма какво да се говори по това (то е сигурно; то е необходимо); l'art de bien dire1 (parler) ораторско изкуство; les qu'en dira-t-on хорски приказки; ne pas se le faire dire1 (deux fois) бързам да извърша онова, което ми се казва; on dirait като че ли; proprement dit в същинския смисъл, точно да говорим; quelque chose me dit que; mon cњur me dit que имам предчувствието, че; qui dirait, qui aurait dit? кой би повярвал? qui ne dit mot, consent мълчанието е знак на съгласие; se le faire dire1 чакам да ми заповядат да направя това; se le tenir pour dit запомням добре нещо; si le cњur vous en dit ако желаете, ако ви харесва; soi-disant който има претенцията; мним, така наречен, уж; tout est dit (cela dit tout) всичко е свършено, няма какво повече да се прибави към това; trouver а dire1 намирам, че нещо липсва; имам нещо против; comme on dit както се казва; comme qui dirait приблизително, горе-долу; pour ainsi dire1 така да се каже; avoir beau dire1 et beau faire напразно говоря, правя нещо; en dire1 de belles, de bonnes, de fortes, de raides, de vertes, de toutes les couleurs говоря небивалици; ne pas l'envoyer dire1 а qqn. не се стеснявам да кажа нещо неприятно (за някого); ne pas se le faire dire1 deux fois правя нещо с удоволствие, въодушевление; ça dit bien ce que ça veut dire1 напълно ясно, разбираемо; cela est bientôt dit по-лесно е да се каже, отколкото да се направи; c'est beaucoup dire1, trop dire1 това е прекалено; ce n'est pas assez dire1 трудно е да се каже (опише) с думи; j'aime autant te dire1 уверявам те, че. Ќ Ant. omettre, taire, cacher, dissimuler. -
3 temps
m. (lat. tempus) 1. време; avoir le temps имам време; depuis quelque temps от известно време; en peu de temps за кратко време; gagner du temps печеля време; il y a quelque temps преди известно време; la plupart du temps през по-голямата част от времето (най-често); en un rien de temps за много кратко време; tout le temps непрекъснато, постоянно; employer son temps а un travail използвам времето си за работа; 2. време, епоха, период, сезон; dans le temps някога, в миналото, преди години; en mon temps през моето време; être de son temps крача със своето време; les temps modernes настоящето; 3. време (атмосферни промени); temps couvert (gris, chargé) облачно време; gros temps бурно море; temps clair, serein ясно време; le temps se gâte времето се разваля; 4. муз. такт; une mélodie а trois temps мелодия в 3/4 такт (в тривременен такт); 5. грам. време; les temps de l'indicatif времената на изявителното наклонение; 6. техн. moteur а quatre temps четиритактов двигател; moteur а deux temps двутактов двигател; 7. спорт. време (измерено с хронометър при надбягване); temps mort време, когато съдия на футболен мач прекъсва играта; 8. loc. adv. а temps навреме; временно; avant le temps преждевременно; avec le temps с време, след време; а contre temps муз. с акцент на слабото време; de tout temps (en tout temps) открай време, винаги; de temps en temps (de temps а autre) от време на време; en son temps (en temps utile) своевременно; en même temps едновременно, същевременно; entre temps междувременно; en temps et lieu в най-удобен момент и където му е мястото; dans le temps разг. едно време, отдавна; du temps que когато, щом. Ќ avoir fait son temps излизам от употреба; le temps est un grand maître погов. времето е най-добрия учител; le temps perdu ne revient pas погов. загубеното време се не връща; le temps c'est de l'argent погов. времето е пари; prendre (tout) son temps върша нещо, без да бързам; prendre du bon temps забавлявам се; tuer le temps убивам времето; toute chose en son temps погов. всяко нещо на времето си; tout vient а temps а qui sait attendre погов. с търпение всичко се постига; sale temps pour les mouches нещата отиват към провал; il faut prendre le temps comme il vient трябва да умеем да се нагаждаме към обстоятелствата на момента; trouver le temps long отегчавам се; perdre son temps губя си времето; действам, говоря напразно; n'avoir qu'un temps не трая дълго време; par le temps qui court в настоящия момент; il y a beau temps отдавна, твърде отдавна. -
4 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
5 comme
adv. et conj. (lat. quomodo "de quelle façon" auquel on a ajouté les sens de cum) 1. като; comme par miracle като по чудо; comme son frère като брат си; riche comme Crésus богат като Крез; 2. колко, до каква степен; comme il est beau колко е красив; 3. както; tout comme също както, точно както; j'oublierai cela comme le reste ще забравя това, както и останалото; 4. какъвто; riche comme il est какъвто е богат; 5. conj. понеже, тъй като; comme il est là тъй като той е тук; 6. conj. в момента, в който; nous arrivâmes comme il partait пристигнахме точно когато той тръгваше. Ќ c'est comme ça така е; comme ci comme ça горе-долу; comme on fait son lit, on se couche погов. каквото си постелеш, на такова ще легнеш; comme il faut както трябва; comme tout извънредно много; comme quoi така че, по начин че; il faut voir comme! и още как! Ќ Ant. contrairement; contre (par contre). -
6 chose
f. et m. (lat. causa, qui a pris le sens de res en lat. jur.) 1. нещо, вещ, предмет; chose nécessaire необходима вещ; chaque chose а sa place всяко нещо на мястото си; c'est la moindre des choses това е най-малкото нещо; quelque chose а manger нещо за ядене; 2. разг. работа, нещо; chose faite свършена работа; 3. разг. собственост, притежание, принадлежност, имот; les personnes et les choses лицата и имотите; 4. m. в съчет. quelque chose нещо; autre chose (съгласува се в мъжки род) друго, друго нещо; quelque chose de beau нещо хубаво; quelque chose me dit que интуицията ми подсказва, че; il y a quelque chose comme une semaine има около седмица; se croire quelque chose смятам се за важен; 5. m. нещо, на което не се знае името, това, онова; donnez moi ce chose дайте ми това; madame, monsieur Chose госпожата, господинът (за жена или мъж, на които не се знае името); 6. adj. разг., в съчет. se sentir tout chose чувствам необяснимо неразположение. Ќ dire bien des chose а qqn. изпращам много здраве на някого; Le Petit chose "Дребосъчето" (произведение на Ал. Доде); leçon de choses ост. нагледен урок; c'est dans l'ordre des choses това е в реда на нещата; en mettant les choses au mieux ако приемем най-благоприятната хипотеза; prendre les choses comme elles vrennent приемам нещата такива, каквито са; chose dite, chose faite речено, сторено; parler de choses et d'autres говоря за това-онова; la chose jugée юр. решението на съдията; la chose publique (du lat. res'publica - république) въпросите от обществен интерес; la même chose същото нещо. Ќ Ant. rien. -
7 voir
v. (lat. videre) I. v. intr. виждам; ne plus voir ослепявам; regarder sans voir гледам без да виждам; voir distinctement виждам ясно; voir au loin виждам надалече, имам добро зрение; ne pas voir plus loin que le bout de son nez не виждам по-далече от носа си; II. v. tr. dir. 1. виждам, гледам; voir qqch. de ses propres yeux виждам нещо със собствените си очи; que vois-je? какво виждам? (при учудване); demander а voir les cartes d'un joueur искам да видя картите на играч; laissez-moi voir le cadeau позволете ми да видя подаръка; voir l'avenir виждам бъдещето; je la vois qui vient виждам я да идва; 2. виждам, свидетел съм на нещо, гледам; voir un film гледам филм; voir un pays виждам, посещавам страна; voir Naples et mourir виж Неапол и умри!; c'est une chose а voir това е нещо, което заслужава да се види; 3. съзирам, забелязвам; j'ai vu des fautes dans ce texte забелязах грешки в този текст; c'est une fille de celles qu'on ne voit pas това момиче е от тези, които хората не забелязват; 4. преглеждам (болен); le médecin vient voir le malade лекарят идва да прегледа болния; 5. посещавам, виждам; venez me voir demain елате да ме видите утре; aller voir qqn. отивам да посетя някого; 6. разглеждам, опознавам, виждам, изучавам; voyons un peu cette affaire я да проучим, да видим тази работа; 7. interj. впрочем, ами, хей, хайде; voyons voir! ами я да видим; voyons, qu'est-ce qui vous prend! хей, какво ви става!; un peu de calme, voyons! хайде малко по-спокойно!; 8. разбирам, схващам; vous voyez ce que je veux dire разбирате какво искам да кажа; ah, je vois! а, разбирам!; 9. смятам, намирам, преценявам; si vous n'y voyez pas d'inconvénient ако не смятате, че ще има пречки; III. v. tr. ind. voir а (+ inf.) съблюдавам за това да, наблюдавам, мисля за това да; il faudrait voir а voir разг. би трябвало да внимаваме, да сме по-внимателни; il faudrait voir а ne pas le rencontrer би трябвало до гледаме да не го срещаме; voir а ce que съблюдавам да, грижа се да, гледам да; se voir 1. виждам се; se voir dans un miroir виждам се в огледало; cela se voit de loin това се вижда отдалече; 2. виждаме се; 3. посещаваме се, ходим си на гости; 4. смятам се, считам се; il se voyait perdu той се смяташе за изгубен; 5. срещам се; cet instrument se voit encore dans les campagnes този инструмент се среща още в селата. Ќ voir le jour раждам се; появявам се (за предмет); voir la paille dans l'њil du voisin et ne pas voir la poutre dans le sien виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата в своето; se faire voir показвам се (за човек); je voudrais vous y voir! бих искал да ви видя ако сте на моето място!; а voir ако се съди по; cela n'a rien а voir avec това няма нищо общо с; cela se voit tous les jours това става често; il verra de quel bois je me chauffe ще види той къде зимуват раците; en faire voir de belles давам някому да разбере; faire voir показвам; il se voit que става, случва се; voir du pays пътувам; j'en ai vu bien d'autres колко съм ги виждал такива; виждал съм и по-лошо; laisser voir откривам, показвам; ils ne peuvent pas se voir те не могат да се гледат (понеже се мразят); ni vu ni connu разг. ни чул, ни видял; ни лук ял, ни лук мирисал; pour voir за опит; voir clair ясно разбирам; voir de bon (de mauvais) њil гледам с добро око (с лошо око); voir loin виждам отдалеч нещата, предвиждам ги; voir faire свидетел съм на нещо; voir tout en beau всичко виждам в розово; voir venir qqn. разг. предусещам, отгатвам намеренията на някого.
См. также в других словарях:
tout-beau — Tout beau. Interjection pour arrester ou imposer silence, comme. Tout beau, ne vous faschez pas. tout beau, arrestez vous là … Dictionnaire de l'Académie française
Tout beau ! — ● Tout beau ! du calme, n exagérons rien ! … Encyclopédie Universelle
beau — ou bel, belle (bô ou bèl, bè l ; au pluriel l x se lie : de beaux hommes, dites : de bô z hommes ; bel se dit devant un mot commençant par une voyelle, mais non pas indifféremment ; c est seulement devant le substantif auquel il est joint : un… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
tout — [ tu ] ; toute [ tut ] ; tous [ tu ] (adj.), [ tus ] (pron.) ; toutes [ tut ] adj., pron., adv. et n. • Xe; bas lat. tottus, forme expressive de totus « tout entier, intégral » I ♦ Adj. A ♦ (fin … Encyclopédie Universelle
beau — BEAU, BELLE. adj. Qui a les proportions de traits, et le mélange des couleurs nécessaires pour plaire aux yeux. Beau visage. Beau corps. Beaux yeux. Belle bouche. Belle femme. Elle est belle à ravir. Un enfant beau comme le jour. f♛/b] Il se dit… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
tout — tout, toute (tou, tou t ; le t se lie : tou t homme ; au pluriel, l s se lie : tou z animaux ; tou z y sont ; quelques uns font sentir l s du pluriel même devant une consonne : tous viendront ; ils y sont tous ; c est une mauvaise prononciation ; … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
beau — 1. beau [ bo ] ( ou bel devant un nom commençant par une voyelle ou un h muet, et dans quelques loc.) , belle [ bɛl ] adj. • bel 900; lat. bellus « joli » I ♦ Qui fait éprouver une émotion esthétique; spécialt … Encyclopédie Universelle
BEAU — ou BEL, BELLE. adj. Dont les proportions, les formes et les couleurs plaisent aux yeux et font naître l admiration. Dans ce sens, il se dit De l espèce humaine et De quelques animaux. ( Bel ne s emploie que devant un substantif, au singulier,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
BEAU, BEL, BELLE — adj. Qui excite un plaisir mêlé d’admiration et qui, en quelque genre que ce soit, approche de la perfection de ce genre. Un beau corps. Un bel homme. Une belle femme. Une belle personne. Un bel enfant. Un enfant beau comme le jour. Un beau… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
beau — adj., joli ; élégant, bien habillé, bien mis ; brave, gentil, honnête, dévoué, bon, serviable, complaisant (au sens noble), chic, qui suit toujours son devoir ; courageux ; cher, bien aimé, très estimé ; agréable, coquet, mignon ; grand, gros,… … Dictionnaire Français-Savoyard
TOUT, TOUTE — adj. Qui comprend l’intégrité, la totalité d’une chose considérée par rapport au nombre, à l’étendue ou à l’intensité de l’énergie; il fait au pluriel tous (quand il n’est pas devant un nom, un article, un adjectif ou un pronom, on prononce l’S) … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
