-
1 tourner
v. (lat. tornare "façonner au tour, tourner") I. v.tr. 1. въртя, завъртвам; tourner une manivelle въртя манивела; tourner la clef завъртам ключа; 2. обръщам; tourner le dos а qqch. обръщам гръб на нещо (вървя в противоположна посока); 3. изработвам, изглаждам на струг; 4. обхождам; заобикалям; tourner l'obstacle заобикалям препятствие; 5. изкривявам, изхабявам от носене (за токове на обувки); 6. кино снимам; tourner un film снимам филм; 7. прен. разглеждам, разследвам, изследвам; tourner un problème разглеждам даден проблем; 8. насочвам; plante qui tourne ses feuilles vers la lumière растение, което насочва листата си към светлината; tourner son regard vers насочвам погледа си към; 9. заобикалям; не спазвам; tourner les règlements не спазвам регламента; 10. обръщам; tourner une chose en plaisanterie обръщам нещо на шега; 11. изказвам, казвам; tourner un compliment изказвам комплимент; 12. бъркам, разбърквам; tourner une pâte, une sauce бъркам тесто, сос; 13. преобръщам; tourner le fourrage преобръщам фуража; 14. в изрази: tourner bride връщам се, тръгвам в обратна посока (за конник); tourner court избягвам, офейквам; tourner de l'њil умирам; tourner les talons отдалечавам се; II. v.intr. 1. въртя се; La Terre tourne autour du Soleil Земята се върти около Слънцето; 2. работя (за машина); le moulin tourne мелницата работи; 3. замайвам, завъртам главата; ça me fait tourner la tête това ми замайва главата; 4. завивам; tourner dans une rue завивам в дадена улица; 5. вкисвам; elle a laissé tourner le lait тя остави млякото да вкисне; 6. кино снимам филм; играя във филм; 7. прен. насочвам се, вземам добър или лош обрат; si les choses avaient tourné autrement ако нещата бяха взели друг обрат; se tourner 1. обръщам се; se tourner vers qqn. обръщам се към някого; 2. застъпвам, вземам страна; se tourner contre qqn. настройвам се против някого; 3. ост. превръщам се; son enthousiasme se tourna en pessimisme ентусиазмът му се превърна в песимизъм. Ќ affaire qui tourne rond работа, която върви гладко; il tourne cњur (pique, carreau, trèfle) пада се купа (пика, каро, спатия); la tête me tourne вие ми се свят; tourner du pot не пристъпвам направо към въпроса, а говоря със заобикалки; tourner casaque променям възгледите си; tourner la tête а qqn. завъртвам главата (ума) на някого; tourner le dos а qqn. обръщам някому гръб; tourner qqn. а son gré въртя някого както си искам; tourner qqn. en ridicule осмивам, подигравам някого. -
2 bride
f. (moy. haut. all. brîdel "rêne") 1. юзда, поводи; 2. връзки; les brides d'un chapeau връзки на шапка (за свързване под брадата); 3. илик; 4. мед. кожна гънка, свързваща два органа в човешкото тяло; 5. техн. желязна скоба за притискане; скоба за свързване на маркучи; 6. хир. лошо зарастнала рана; 7. прен. управление, ръководство. Ќ courir а bride abattue (а toute bride) тичам с всичка сила; lâcher la bride а qqn. давам някому пълна свобода (отпускам му юздите); tenir la bride haute а qqn. държа се строго с някого (стягам му юздите); tenir qqn. en bride държа някого в ръцете си; tourner bride обръщам коня, връщам се назад; връщам се в пътя; променям поведението, държанието си; tenir en bride ses instincts сдържам инстинктите си; avoir la bride sur le cou свободен съм, без ограничения. -
3 tournebride
m. (de tourner et bride) ост. вид странноприемница, намираща се близо до замък, в която се подслоняват слугите и конете на господарите.
См. также в других словарях:
Tourner bride — ● Tourner bride revenir sur ses pas, en parlant d un cavalier ; changer d avis, d opinion … Encyclopédie Universelle
bride — [ brid ] n. f. • XIIIe; moy. haut all. brîdel « rêne » 1 ♦ Pièce du harnais fixée à la tête du cheval pour le diriger, le conduire. ⇒ bridon. Parties de la bride : frontail, montant, mors, œillère, sous gorge, têtière. ♢ Loc. Tenir son cheval en… … Encyclopédie Universelle
bridé — bride [ brid ] n. f. • XIIIe; moy. haut all. brîdel « rêne » 1 ♦ Pièce du harnais fixée à la tête du cheval pour le diriger, le conduire. ⇒ bridon. Parties de la bride : frontail, montant, mors, œillère, sous gorge, têtière. ♢ Loc. Tenir son… … Encyclopédie Universelle
tourner — [ turne ] v. <conjug. : 1> • 980; lat. tornare « façonner au tour, tourner » I ♦ V. tr. 1 ♦ (mil. XIIIe) Façonner au tour (2.). Tourner le buis, l ivoire. (XVIe) Fig. Agencer, arranger (les mots) d une certaine manière, selon un certain… … Encyclopédie Universelle
bride — BRIDE. s. f. La partie du harnois d un cheval, qui sert à le conduire, et qui est composée de la têtière, des rênes et du mors. Mettre la bride à un cheval. Lui tenir la bride haute. Lui tenir la bride courte. Rendre la bride. Lâcher la bride à… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
bride — BRIDE. s. f. Frein, ce qui sert à gouverner un cheval. Le mors, les resnes & la testiere de la bride. mettre la bride à un cheval. tenir la bride haute. tirer la bride. serrer, lascher la bride. mettre, abbattre la bride sur le cou. courir à… … Dictionnaire de l'Académie française
TOURNER — v. a. Mouvoir en rond. Tourner une roue. Tourner une broche. Il se dit aussi De plusieurs autres mouvements, pour peu qu ils tiennent du mouvement en rond. Tourner la tête. Tourner les yeux. Tourner les regards. Il s emploie souvent avec le… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
TOURNER — v. tr. Mouvoir en rond, imprimer un mouvement circulaire, un mouvement de rotation. Tourner une roue. Tourner une broche. Se tourner dans son lit. Tournez vous, que je voie si cette robe vous va bien par derrière. Tourner un film, Prendre des… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
bride — (bri d ) s. f. 1° Harnais placé à la tête du cheval et destiné à l arrêter ou à le diriger, selon la volonté du conducteur. La bride se compose de trois parties principales : la monture, le mors et les rênes. Mettre une bride à un cheval. La… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
tourner — (tour né) v. a. 1° Façonner au tour. 2° Fig. par comparaison avec la façon d un tour, arranger d une certaine manière les mots et les pensées. 3° Détacher en spirale l écorce d un fruit. 4° Mouvoir en rond, circulairement. 5° D une… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
BRIDE — s. f. La partie du harnais d un cheval, qui sert à le conduire, et qui est composée de la têtière, des rênes et du mors. Mettre la bride à un cheval. Lui tenir la bride haute. Lui tenir la bride courte. Rendre la bride. Lâcher la bride à un… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
