-
1 toujours
adv. (de tous(tout) et jour(s)) 1. винаги, всякога; pour (а) toujours завинаги; il arrive toujours а cinq heures той пристига винаги в пет часа; 2. все още; on ne démarrait toujours pas те не тръгваха все още; 3. все, все пак, при все това; c'est toujours pas toi qui l'auras все пак не ти ще го имаш; 4. loc.conj. toujours est-il que както и да е. Ќ Ant. jamais, parfois; exceptionnellement. -
2 absent,
e adj. (lat. absens, absentis) 1. отсъстващ; 2. ост. разделен от някого; 3. изчезнал; la ponctuation est absent,e dans ce texte пунктуационните знаци липсват в този текст; 4. прен. разсеян; avec un air absent, с разсеян вид. Ќ les absent,s ont toujours tort виновни са винаги тези, които отсъстват. Ќ Ant. présent; attentif. -
3 aller1
v.intr. (aler, alare; réduction mal expliquée du lat. ambulare, syn. de ire "aller" dans la langue fam.; fut. et condit. du lat. ire; vais, vas, va, vont, du lat. vadere) 1. отивам; ходя; aller1 а pied ходя пеша; 2. вървя, напредвам; преуспявам; l'affaire va bien работата върви добре; 3. вървя бързо, бягам; 4. прен. стои добре, отива, прилича (за дреха); подхожда; става; ça vous va bien това ви прилича; 5. сег. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche - близко бъдеще; je vais parler (след малко) ще говоря; 6. мин. неопр. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche dans le passé - близко бъдеще в миналото; il allait partir той (сега) щеше да тръгне; 7. чувствам се; comment allez-vous? как сте, как се чувствате? 8. вървя, работя, функционирам (за машина, уред и др.); 9. кара, върви; une voiture qui va vite кола, която вдига голяма скорост; 10. aller1 (+ inf. de but) je suis allé me promener отидох да се разходя. Ќ aller1 а l'âme, au cњur трогвам душата, сърцето; aller1 au fond des choses вниквам в същината на нещата; aller1 contre vent et marée пренебрегвам всички опасности; aller1 de mal en pis от трън та на глог; aller1 fort преувеличавам; aller1 loin отивам много далече, прекалявам; allez toujours! не бойте се! гледайте си работата! allez-vous en (va-t'en) идете си, махнете се (иди си, махни се); allez-vous promener вървете по дяволите, махнете се; allons donc хайде де, вие се шегувате; allons, enfants de la patrie вдигнете се, деца на родината; au pis aller1 в краен случай; ça va mal (cela va mal) не съм добре, не ме бива; cela va sans dire (tout seul, de soi) това е безспорно ясно, очевидно; comment ça va? (или ça va?) как сте, как върви работата? comment va votre santé? как сте със здравето си? faire aller1 qqn. изпращам някого за зелен хайвер; il y va а tout vent обръща се накъдето го духне вятърът (оставя се всеки да го води); laisser aller1 отпускам, освобождавам; se laisser aller1 зарязвам работите си, не се грижа никак за нищо; on y va! ида! сега! веднага! s'en aller1 отивам си; разотиваме се; изчезвам; умирам. -
4 antienne
f. (lat. méd. antefana) 1. приглас; 2. прен. повтаряне; натякване. Ќ chanter toujours la même antienne все същото повтарям. -
5 bouche
f. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") 1. уста; respirer par la bouche дишам през устата; 2. отвор, отвърстие; bouche d'aération вентилационен отвор; 3. дуло; 4. геогр. устие; 5. вход в залив или в проток; 6. прен. гърло; 7. вкус; il a une fine bouche той има изтънчен вкус; vin long en bouche вино, чийто вкус остава дълго в устата; vin court en bouche вино, чийто вкус се загубва бързо; garder qqch. pour la bonne bouche пазя най-доброто за накрая; s'enlever les morceaux de la bouche лишавам се от залъка си заради някого; dépense de bouche разход за храна; ouvrir la bouche говоря, отварям си устата; de bouche а oreille от уста на уста; bouche cousue! гроб съм!, няма да кажа нищо!; la bouche du métro вход на метрото; la bouche d'un volcan кратер на вулкан. Ќ avoir toujours un mot, une chose sur la bouche повтарям постоянно едно и също нещо; отегчавам; bouche а feu оръдие, топ; fine bouche чревоугодник, гастроном; cela fait venir l'eau а la bouche от това на човек му потичат лигите; être dans la bouche de tout le monde предмет съм на всички разговори; faire la petite bouche цупя се, карам да ме молят (за ядене); fermer la bouche а qqn. заставям някого да замълчи; затварям устата на някого; ne pouvoir tirer un mot de la bouche de qqn. не мога да изкопча нито дума от устата на някого; ouvrir la bouche а qqn. накарвам, предизвиквам някого да говори. -
6 brèche1
f. (a. haut all. brecha "fracture") 1. отвор, дупка; процеп; 2. воен. пробив; 3. вреда, щета; накърнение; 4. нащърбено място ( по острие). Ќ battre en brèche1 разбивам, правя пробив в крепост с оръдие; разбивам начинанието на някого; être toujours sur la brèche1 постоянно съм в борба, в усилена работа; изложен съм на опасност; brèche1 dans une forêt незалесена ивица в гора. Ќ Ant. fermeture. -
7 caque
f. (a. nord. kaggi, kaggr "tonneau" caque) каче за солена риба ( херинги). Ќ la caque sent toujours le hareng вълкът кожата си мени, но нрава - не ( произходът на човек винаги си личи). -
8 causer2
v.intr. (lat. causari "faire un procès", "plaider, alléguer") 1. разговарям, беседвам; causer2 avec qqn. разговарям с някого; 2. бъбря, бърборя много, злословя; 3. v.tr.ind. causer2 de qqch. говоря за нещо; causer2 chiffons разг. говоря за дрехи. Ќ cause toujours! разг. говори си, аз не те слушам; je te cause! нар. би могъл да ме слушаш като ти говоря. Ќ Ant. se taire. -
9 chanson
f. (lat. chantio, accus. cantionem "chant") 1. песен; 2. мелодия (на песен); siffloter une chanson подсвирквам си мелодия на песен; 3. ост. празни приказки, глупости. Ќ chanson de geste лит. френска средновековна героична поема; c'est une autre chanson това е друга работа; ето нова трудност; c'est toujours la même chanson това е все същото нещо; chanson de toile песен, която през Средновековието се е пеела от жените, докато предат; la chanson du grillon песента на щуреца. -
10 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник. -
11 condition
f. (bas lat. conditio, class. condicio) 1. условие, обстоятелство; conditions avantageuses изгодни условия; condition sine qua non задължително условие; se rendre sans condition предавам се безусловно; conditions de travail условия на труд; 2. естество, състояние; notre condition est toujours bonne състоянието ни е винаги добро; athlète en bonne condition атлет в добра спортна форма; marchandise livrée en bonne condition стока, доставена в добро състояние; 3. произход, потекло, социално положение; personne de basse condition човек от долен произход; être de condition modeste със скромно потекло съм; 4. свойство, качество; ценз; condition de fortune; имуществен ценз; condition d'instruction образователен ценз; 5. loc.adv. а condition, sous condition de (+ inf.) с условие; sans condition безусловно; 6. loc. prép. а condition que, а la condition que (+ ind. ou subj.) при условие, че; 7. юр. клауза, спогодба, условие; les conditions d'un contrat клаузите, условията в договор; vendre sous condition продавам под гаранция (купувачът има право да върне закупеното, ако не е удовлетворен); 8. pl. условия, начин за плащане; obtenir des conditions de paiement intéressantes получавам облекчени условия за плащане (чрез кредит и др.); 9. състояние на нормална влажност на тъкан. Ќ être en condition chez qqn. ост. слугувам у някого; condition des étrangers съвкупността от права, които чужденците в една страна могат да имат; en bonne condition pour в добро състояние за да; mettre en condition подготвям мисленето на хората чрез пропаганда. -
12 courir
v. (a remplacé l'a. fr. courre, lat. currere) I. v.intr. 1. тичам, бягам; 2. участвам в надбягване; courir daus une compétition d'athlétisme участвам като бегач в атлетическо състезание; 3. courir а хвърлям се, впускам се в; 4. нося се (за новини, слухове); un bruit court que носи се слух, че; 5. идвам, отивам някъде много бързо; 6. нося се (за вода, вятър); 7. простирам се; минавам (за път); II. v.tr. 1. преследвам, гоня; courir le lièvre гоня заек; 2. скитам се, обикалям; courir les rues скитам се из улиците courir le monde обикалям света; 3. тичам след някого, ухажвам; courir les femmes ухажвам жените; 4. излагам се на риск; courir un danger излагам се на опасност; 5. courir les honneurs прен. стремя се към почести; 6. участвам в надбягване; courir le cent-mètres участвам в надбягването на 100 метра. Ќ courir а toutes jambes бягам презглава; courir le risque рискувам; par les temps qui courent в днешно време; les gens courent а ce spectacle хората се тълпят на този спектакъл; tu peux toujours courir разг. можеш все така да се надяваш; courir au large отправям се в открито море (за кораб); l'intérêt court а partir d'aujourd'hui лихвата тече от днес; laisser courir изоставям нещо; courir les jupons тичам след жените; courir qqn. разг. досаждам на някого. -
13 déchiré,
e adj. (de déchirer) скъсан, окъсан. Ќ chien hargneux a toujours l'oreille déchiré,e погов. юнак без рана не ходи. -
14 depuis
prép. (de de et puis) 1. от, след; depuis le 15 mars след 15 март; depuis le premier jusqu'au dernier от първия до последния; 2. откакто; 3. adv. оттогава; il est parti et nous ne l'avons pas revu depuis замина и оттогава не сме го виждали; 4. loc. conj. depuis que откакто, откогато; 5. loc. adv. depuis peu неотдавна; depuis longtemps отдавна; depuis toujours винаги. Ќ Ant. jusqu'а, auparavant. -
15 derrière
prép. (bas lat. de retro) 1. зад, след; se cacher derrière qqn. крия се зад някого; derrière le tournant след завоя; 2. loc. adv. de derrière заден; par derrière изотзад; 3. adv. отзад, назад; vêtement qui se boutonne derrière дреха, която се закопчава отзад; 4. m. задна част; задница; задник; 5. pl. воен. тил ( на войска). Ќ il ne faut pas regarder derrière soi погов. не трябва да съжаляваме за миналите неуспехи; être (toujours) derrière qqn., derrière le dos de qqn. наблюдавам някого непрекъснато, не му позволявам да действа спокойно; avoir le derrière au vent (а l'air) напълно гол съм. Ќ Ant. devant. -
16 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
17 étrier
m. (frq. °streup "courroie qui servant d'étrier") 1. стреме; 2. желязна скоба на гинекологична маса за поддържане на краката. Ќ avoir toujours le pied а l'étrier винаги съм на път; avoir le pied а l'étrier на път съм да успея; être ferme sur ses étriers твърд съм в убежденията си; le coup de l'étrier пия чаша преди тръгване; tenir l'étrier а qqn. подпомагам някого; perdre, quitter, vider ses étriers изгубвам доверие, благоразположение към себе си. -
18 fort1,
e adj. (lat. fortis) 1. силен; здрав, як; мощен; un homme fort1, силен човек; être fort1, comme un Turc много съм силен; le sexe fort1, силният пол; recourir а la manière fort1,e прибягвам до сила, насилие; 2. едър, голям, дебел, пълен; femme un peu fort1,e леко пълна жена; une fort1,e poitrine едър бюст; 3. укрепен; une ville fort1,e укрепен град; 4. гъст; 5. тежък, мъчителен; 6. кисел; лют; стипчив; силен; café fort1, силно кафе; vin fort1, силно вино; moutarde fort1,e люта горчица; 7. обоснован; 8. способен, опитен, сръчен, силен (в учението); 9. солиден, здрав, устойчив; un cuir fort1, здрава кожа; 10. глинест; terre fort1,e глинеста почва; 11. остър, силен; douleur fort1,e силна болка; 12. прекален, извънмерен; нечуван, невероятен; 13. стабилен; здрав; gouvernement fort1, силно правителство; 14. m. най-същественото у някого; 15. m. укрепена част; 16. m. сърцевина, среда; 17. fort1, adv. силно; много, крайно; crier fort1, викам силно. Ќ а plus fort1,e raison толкова повече; colle fort1,e туткал; esprit fort1, човек, който не е дребнав; свободомислещ; la raison du plus fort1, est toujours la meilleure погов. винаги правото е на страната на по-силния; prix fort1,s високи цени; se porter fort1, pour qqn. отговарям за някого. Ќ Ant. débile, faible, fragile, malingre; peureux; nul. -
19 grand,
e adj. et n. (lat. grandis, qui a éliminé magnus) 1. голям, едър, висок; un homme grand, голям, едър човек; un homme grand, et mince висок и слаб човек; un grand F голяма буква F; grand,e foule голяма тълпа; grand, monde много хора; 2. голям, просторен; 3. силен, голям; un grand, bruit голям шум; 4. цял, пълен; une fenêtre grand,e ouverte широко отворен прозорец; des yeux grand,s-ouverts широко отворени очи; deux grand,es heures над два пълни часа; depuis trois grand,s jours от цели три дълги дена; 5. най-важен, капитален; grand,e nouvelle важна новина; avoir grand, besoin имам голяма нужда; 6. многоброен; 7. голям (по степен); nous sommes de grand,s amis ние сме големи приятели; 8. голям, порастнал, възрастен; cette fille est déjà grand,e това момиче е вече голямо, порастнало; les grandes personnes възрастните; être assez grand, pour достатъчно съм възрастен за да; les grand,s възрастните; по-големите деца; 9. дълъг, голям на дължина; marcher а grand,s pas вървя с големи крачки; 10. прен. прочут, велик, голям; un grand, homme велик човек; un grand, artiste прочут артист; grand, seigneur велик владетел; grand, prêtre велик жрец; les grand,s hommes великите хора; Pierre le grand, Петър Велики; 11. надут, важен, бомбастичен, голям; avoir grand, air имам важен вид; 12. великодушен, благороден; un grand, caractère благороден характер; 13. значителен, монументален, важен; un grand, ouvrage монументално дело, творба; 14. m. голям, възрастен човек; les grand,s ne sont pas toujours raisonnables големите не винаги са разумни; 15. loc. adv. en grand, голям мащаб, в големи размери. Ќ de grand, cњur от все сърце; grand, air чист въздух, на открито място; au grand, air на открито, на въздух; grand-faim голям глад; grand, monde висш свят; grand, merci голяма благодарност, много ви благодаря; grand-soif голяма жажда; le Grand Océan Великият (Тихият) океан; le grand Turc, le grand Seigneur султан; les grand,es eaux de Versailles едновременната работа на всички водоскоци във Версай; lever а grand,e eau пера с много вода; grand, blessé сериозно ранен; au grand, complet в пълен състав; La Grande Guerre Втората световна война; Grand d'Espagne Испански гранд; la Grand-rue (Grand'rue) главната улица в град; а grand,-peine с голяма мъка; pas grand,-chose не е голяма работа; voir grand, loc. adv. имам големи проекти; grand ensemble жилищен комплекс. Ќ Ant. petit; exigu; mesquin, bas; modeste. -
20 gratter
(frq. °krattôn) I. v.tr. 1. стържа, остъргвам; gratter un mur остъргвам стена; la plume gratte le papier перото стърже по хартията; 2. чеша, чопля, дращя, одрасквам; gratter son front чеша челото си; gratte-moi le dos почеши ме по гърба; gratter un vernis qui s'écaille чопля лак, който се лющи; 3. ровя с нокти; le chat gratte la terre котката рови с нокти земята; 4. изтривам, изстъргвам, заличавам, като стържа; 5. нар. работя, чопля; gratter la terre чопля земята; 6. разг., ост. надминавам някого (за колоездач); 7. сърбя; ça me gratte terriblement страшно ме сърби; 8. прен., разг. събирам, остъргвам всичко, което може да бъде използвано; 9. вземам в своя полза по незаконен начин; 10. прен. дращя; la boisson gratte la gorge питието дращи гърлото; II. v.intr. 1. чукам леко, драскам; gratter а la porte леко чукам на вратата; 2. разг. работя; se gratter чеша се; se gratter la tête чеша се по главата. Ќ gratter le papier изкарвам прехраната си с перото; gratter d'un instrument а corde свиря лошо на някакъв струнен инструмент; tu peux toujours te gratter разг. ти няма да постигнеш нищо.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
toujours — [ tuʒur ] adv. • tuzjurs 1080; de tous (tout) et jour(s) 1 ♦ Dans la totalité du temps. ⇒ éternellement, perpétuellement (cf. Sans fin). « L Être éternel est toujours, s il est une fois » (Pascal). 2 ♦ Dans la totalité du temps considéré (ex. la… … Encyclopédie Universelle
toujours — [to͞o zho͞or′] adv. 〚Fr〛 always; continually; forever * * * … Universalium
toujours — [to͞o zho͞or′] adv. [Fr] always; continually; forever … English World dictionary
toujours — (tou jour ; l s ne se lie pas) adv. 1° Tous les jours, sans fin, sans interruption. La lune tourne toujours autour de la terre. • Mais quoi ! toujours du sang, et toujours des supplices !, CORN Cinna, IV, 3. • Le duc [de Chaulnes] est… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
TOUJOURS — adv. de temps. Continuellement, sans interruption, sans cesse, sans relâche, sans fin. C est une source qui coule toujours. Les bienheureux jouiront toujours de la vue de Dieu. La lune tourne toujours autour de la terre. Ils se sont dit adieu… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
TOUJOURS — adv. de temps En tout temps, continuellement, sans cesse, sans relâche, sans fin. C’est une source qui coule toujours. Les bienheureux jouiront toujours de la vue de Dieu. Pour toujours, Pour tout le temps à venir. Ils se sont dit adieu pour… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
toujours — adv., tout le temps, sans cesse, sans arrêt, continuellement, sans fin ni interruption, constamment ; en toute occasion ; donc, quand même, (on verra bien après) : adé (Flumet, Giettaz, Jarrier 262, Megève 201, Montricher, St Martin Porte), adè… … Dictionnaire Français-Savoyard
Toujours Moi — Album par Axelle Red Sortie 1999 Enregistrement En Belgique Durée 50.22 Producteur(s) Axelle Red Label … Wikipédia en Français
Toujours dans mon cœur — Données clés Titre original Ever in My Heart Réalisation Archie Mayo Scénario Bertram Millhauser Acteurs principaux Barbara Stanwyck Otto Kruger Société(s) de production … Wikipédia en Français
Toujours des beaux jours — Compilation par Sheila Sortie 1965 Genre Variété française Label Philips Toujours des beaux jours est un album compilation de la chanteuse … Wikipédia en Français
Toujours là pour toi — Single par 2Be3 extrait de l’album Partir un jour Enregistrement 1997 Durée 3 min 16 Format 45 tours, CD single Parolier … Wikipédia en Français
