-
1 toucher
toucher[´tʌtʃə] n човек, който се докосва и пр. (вж touch I.); near \toucher едва избегната опасност; that was a near \toucher for you! добре се отърва! as near as a \toucher много близко, на косъм от. -
2 épaule
f. (lat. spathula "spatule", dimin. de spatha "épée") 1. рамо; être large d'épaules с широки рамене съм; 2. плешка (от животно, за ядене). Ќ donner un coup d'épaule помагам, подпомагам; hausser les épaules не одобрявам; porter qqn. sur ses épaules нося някого на гърба си, в тежест ми е; prêter l'épaule помагам, подпомагам; regarder qqn. par dessus l'épaule поглеждам, гледам на някого надменно; épaules qui marchent, qui trottent бедра; en avoir par-dessus les épaules до гуша ми дойде; changer son fusil d'épaule променям мнението си; faire qqch. par-dessus l'épaule правя нещо небрежно; mettre dehors (renvoyer) par les épaules изгонвам грубо; toucher les épaules победен съм; faire toucher les épaules а qqn. побеждавам някого. -
3 appointements
m. pl. (de appointer) заплата, месечно възнаграждение; toucher des appointements получавам заплата. -
4 bille1
f. (p.-к. frq. °bikkil "dé") 1. стъклено топче; 2. билярдна топка; 3. pl. разг. очи; rouler des bille1s гледам учудено; 4. разг. лице, глава; bille1 de clown смешно лице; bille1 de billard плешив череп; 5. ост. глупак, тъпак. Ќ roulement а bille1 техн. сачмен лагер; bille1 en tête дръзко, смело; toucher sa bille1 компетентен съм; reprendre ses billes оттеглям се от нещо, в което участвам; stylo а bille1, stylo-bille химикалка. -
5 chômage
m. (de chômer) 1. ост. прекъсване на работа, неработене, почиване, почивка; le chômage de dimanche неделна почивка; 2. безработица; être en chômage безработен съм; lutte contre le chômage борба срещу безработицата; 3. разг. обезщетение в случай на безработица; toucher le chômage получавам обезщетение за безработен. Ќ Ant. activité, travail; plein-emploi. Ќ Hom. chaumage. -
6 contact
m. (de contactus, rac. tangere "toucher") контакт, допир, досег, съприкосновение, връзка; au contact de l'air при допир с въздуха; clé de contact контактен ключ (на автомобил); mettre le contact давам контакт (при пускане на двигател на автомобил); avoir contact avec qqn. имам добра връзка с някого. Ќ point de contact допирна точка; prendre contact влизам във връзка; au contact de qqn. под влиянието на някого; contact radio радиовръзка; avoir des contacts имам агенти (за полиция, разузнавачи); lentilles de contact контактни лещи. Ќ Ant. éloignement, séparation. -
7 contage
m. (lat. contagium, de tangere "toucher") мед. преносител на зараза. Ќ Hom. comptage. -
8 contagion
f. (lat. contagio, rac. tangere "toucher") 1. зараза, заразяване; 2. предаване, разпространяване. -
9 contigu,
л adj. (lat. contiguus, de contingere "toucher") съседен; допирен; angles contigu,s съседни ъгли; jardins contigu,s съседни градини. Ќ Ant. distant, éloigné, séparé. -
10 corde
f. (lat. chorda, gr. khordê "boyau") 1. въже; lier qqch. avec une corde връзвам нещо с въже; corde de puits въже за спускане на кофа в кладенец; 2. муз. струна; 3. нишка в основа на плат; 4. геом. хорда; 5. стара мярка за количество дървен материал (4 куб. м); 6. въже на бесилка; 7. прен. бесилка, обесване; 8. тетива; corde d'arc тетива на лък; 9. въже, което е ограничавало вътрешната страна на писта на хиподрум; tenir la corde стоя (намирам се) до самото ограничително въже; прен. в изгодно положение съм; имам предимство; 10. въже, на което играе въжеиграч; 11. pl. въжетата, заграждащи боксов ринг; 12. pl. струнните инструменти в оркестър. Ќ avoir plusieurs cordes а son arc разполагам с много възможности; corde а feu фитил; danseur de corde въжеиграч; homme de sac et de corde обесник, нехранимайко; il ne faut point parler de corde dans la maison d'un pendu в къщата на обесен не се говори за въже; toucher la corde sensible засягам най-чувствителното място, най-чувствителната струна; tirer sur la corde злоупотребявам с търпението на някого; se mettre la corde au cou попадам в трудна ситуация; женя се; un argument usé jusqu'а la corde изтъркан довод; corde а linge въже за сушене на пране; prendre un virage а la corde вземам завой от вътрешната страна, по най-пряката траектория (за автомобил); être sur la corde raide в деликатна ситуация съм; corde а sauter въже за скачане; corde d'attache алпинистко въже, осигуряващо няколко души; cordes vocales гласни струни; ce n'est pas dans mes cordes това не е от моята компетентност; corde du tympan слухов нерв; corde dorsale зачатък на гръбначен стълб при ембриона; хорда. -
11 dividende
m. (lat. dividendus "qui doit être divisé") 1. аритм. делимо; 2. търг. дивидент; toucher des dividendes получавам дивиденти; 3. сума, която получава всеки кредитор при уреждане сметките на търговска къща, изпаднала в несъстоятелност. -
12 entamer
v.tr. (bas lat. intaminare "souiller"; rad. tangere "toucher") 1. отрязвам първото парче (от нещо за ядене); entamer un pain отрязвам първото парче от хляб; 2. вземам част от нещо, начевам, започвам; 3. олющвам, нащърбявам; 4. порязвам, правя рязка; 5. воен. разстройвам; разбивам (армия и др.); 6. прен. започвам; entamer une conversation започвам разговор; 7. ост. уронвам, накърнявам, подбивам. -
13 fin
f. (lat. finis "borne, limite") 1. край, завършек; la fin de l'année краят на годината; la fin d'un discours краят на реч; 2. намерение, цел; arriver а ses fins постигам целта си; 3. loc. adv. а la fin накрая, най-сетне, най-после; en fin de compte (а la fin du compte), en dernière fin, sur la fin, а la fin des fins най-накрая, в края на краищата; sans fin без край. Ќ courroie sans fin трансмисия; la fin justifie les moyens погов. целта оправдава средствата; mettre fin а довършвам; prendre fin свършвам, завършвам; qui veut la fin veut les moyens погов. който преследва някаква цел, не подбира средствата; toucher а sa fin завършвам (дело и др.); на умиране съм. Ќ Ant. début, origine, commencement, naissance. -
14 fond
m. (lat. fundus "fond et fonds") 1. дъно, дълбочина, дълбоки води; le fond d'une poche дъното на джоб; garnir d'un fond поставям дъно; poissons des grands fonds дънни риби; 2. дъно, долна част на съд; le fond d'un verre дъното на чаша; 3. остатък, утайка (в съд); 4. най-затънтената част от местност; дъно; 5. поле, фон; fond noir тъмно поле; 6. фон, основа на цвят (за плат); 7. основа (на стена, колона и др.); 8. среда, вътрешност на минна галерия; 9. fond de teint фондютен (крем за подобряване тена на лицето); 10. fond de robe комбинезон (дамски); 11. прен. същина, същност; on touche au fond du problème засяга се същината на проблема; 12. съдържание, тема, идея (на даден вид произведение); 13. loc. adj. de fond основен, основополагащ; 14. loc. adv. а fond издъно, изтънко; основно, напълно; au fond, dans le fond в действителност, всъщност. Ќ au fin fond du monde на край света; couler qqn а fond напълно разорявам някого; de fond en comble от край до край, съвсем; ski de fond ски-бягане; toucher le fond прен. пропадам, губя; faire fond sur qqch. базирам се на нещо. -
15 gros,
se adj. adv. et n. (lat. imp. grossus) 1. голям, едър, дебел; une gros,se femme дебела жена; gros, paquet голям пакет; gros,se araignée голям паяк; gros,ses lèvres големи пълни устни; gros,se fille делебо момиче; gros, gibier едър дивеч; 2. дебел, плътен, груб (плат); gros, drap грубо платно; 3. голям, тежък; gros, bagage тежък багаж; 4. надебелен, подут; se sentir le ventre gros, чувствам корема си подут; 5. важен, значителен; gros,se question важен въпрос; 6. голям, значителен; toucher une gros,se somme получавам голяма, значителна сума; faire de gros,ses dépenses правя значителни разходи; gagner le gros lot печеля голямата печалба; 7. опасен, силен; gros, rhume силна хрема; gros,se fièvre силна температура; 8. силен, мощен; gros,se voix силен и мощен глас; gros, baiser звучна целувка; 9. богат, голям, едър; gros, marchand голям, едър търговец; gros, propriétaire едър собственик; 10. прен. наситен; плътен, изпълнен; époque gros,se d'événements епоха, пълна със събития; 11. груб, без финес; avoir de gros, traits имам груби черти; gros,se plaisanterie груба, вулгарна шега; 12. тъмен; un gros, bleu изискано тъмносиньо; 13. воен. тежък; gros,se artillerie тежка артилерия; 14. m. най-важната част от нещо; главното, важното; le gros, d'une affaire важното, главното в някоя работа; 15. adv. много; gagner gros, печеля много; cela coûte gros, това струва скъпо; 16. loc. adv. en gros, на едро; отгоре-отгоре, накратко; commerce en gros, търговия на едро; dites-moi en gros, ce qui se passe кажете ми накратко какво става; 17. m., f. дебел, едър човек; 18. m., f. нар. богат, влиятелен човек; 19. m. commerce de gros, търговия на едро; prix de gros, цена на едро; 20. m. gros, de Naples вид зърнест плат. Ќ les gros,ses dents кътните зъби; une gros,se cylindrée кола с мощен двигател; gros, buveur човек, който пие много; du gros, rouge обикновено червено вино; c'est gros, това е трудно да се повярва; le gros, de l'arbre дънерът на дървото; au gros, de l'hiver посред зима; c'est un gros, bonnet разг. той е голяма клечка; cњur gros, свито, нажалено сърце; en avoir gros, sur le cњur тежко ми е на сърцето; gros, mots обиди; faire le gros, dos разг. прегъвам се, изгърбвам се (за котка); придавам си важност; femme gros,se ост. бременна жена; la vache est gros,se кравата е бременна; nuée gros,se d'orage облак, който носи буря; un gros, quart d'heure повече от един четвърт час; gros, bétail едър рогат добитък; gros, vin гъсто, тъмночервено вино; jouer gros, jeu рискувам много; la mer est gros,se морето е бурно; gros, temps лошо време; la rivière est gros,se реката е придошла; les gros, poissons mangent les petits погов. големите риби изяждат по-малките ( силните хора винаги надвиват на по-слабите). Ќ Ant. chétif, fin, frêle, petit, maigre, délicat; distingué; recherché; détail. -
16 intouchable
adj. (de in- et toucher) 1. неприкосновен; argent intouchable неприкосновени пари; 2. m., f. в Индия - човек, до когото никой не се докосва, за да не се омърси; 3. ост. недосегаем. -
17 jouter
v.intr. (lat. pop. °juxtare "toucher а" de juxta "près de") 1. ист. състезавам се (с копие на кон); 2. разш. провеждам двубой, състезание; 3. провеждам воден двубой с пики (на двама състезатели, застанали върху лодки). -
18 masser2
v.tr. (de l'arabe mass "toucher, palper") разтривам, масажирам. -
19 mois
m. (lat. mensis) 1. месец; le mois de février месец февруари; mois lunaire лунен календар; 2. месечна заплата; toucher son mois получавам месечната си заплата. -
20 pari
m. (de parier) 1. облог, бас, обзалагане; 2. заложена, обещана сума при облог; toucher un pari получавам заложените, обещаните пари за спечелен от мен облог; 3. в съчет. pari mutuel спорт. тото, спортен тотализатор ( за конни състезания).
- 1
- 2
См. также в других словарях:
toucher — 1. (tou ché) v. a. 1° Sentir un objet avec la main. 2° Se mettre en contact avec un objet, de quelque autre façon que ce soit. 3° À l escrime, atteindre du fleuret ou de l épée. 4° Éprouver sur la pierre de touche. 5° En imprimerie,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
toucher — Toucher, Tangere, Taxare, Icere. Pourroit estre que de Tangere, on a premierement dit Tanger, et puis par corruption de langage, Toucher. Telles corruptions sont fort frequentes. Toucher tant soit peu, Attingere. Des yeux il touche jusques au… … Thresor de la langue françoyse
toucher — 1. toucher [ tuʃe ] v. tr. <conjug. : 1> • XIIe; tucher, tuchier 1080; lat. pop. °toccare, rad. onomat. tokk I ♦ V. tr. dir. A ♦ (Entrer en contact, avec mouvement). 1 ♦ (Êtres vivants) Entrer en contact avec (qqn, qqch.) en éprouvant les… … Encyclopédie Universelle
TOUCHER — v. a. Mettre la main sur quelque chose, à quelque chose. Toucher les vases sacrés. Toucher doucement, légèrement. Il ne lui a pas touché le bout du doigt. Ne touchez pas cela. Toucher de la main, du doigt. Il signifie également, Se mettre en… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
toucher — I. TOUCHER. v. act. Mettre la main sur quelque chose, à quelque chose. Les laïques ne doivent point toucher les vases sacrez, toucher aux vases sacrez. il ne faut toucher aux reliques qu avec respect. il ne luy a pas touché le bout du doigt. ne… … Dictionnaire de l'Académie française
TOUCHER — v. tr. Mettre la main sur quelque chose. Toucher les vases sacrés. Toucher doucement, légèrement. Il ne lui a pas touché le bout du doigt. Ne touchez pas cela. Toucher de la main, du doigt. Fig., Faire toucher une chose du doigt, La démontrer… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Toucher — Pour les articles homonymes, voir Toucher (aéronautique). Logo du Toucher Sur les autres projets Wikimedia … Wikipédia en Français
toucher — vt. ; porter la main sur, frapper ; atteindre ; recevoir, percevoir ; émouvoir, faire très plaisir, rendre heureux ; se servir, utiliser (un outil, un ustensile) ; utiliser, prendre (d un aliment) ; parler brièvement, causer quelques mots,… … Dictionnaire Français-Savoyard
TOUCHER — s. m. Le tact, celui des cinq sens par lequel on connaît les qualités palpables, comme le mou et le dur, le froid et le chaud, l humide et le sec. Cela se connaît au toucher. Le sens du toucher. Ce pianiste, ce joueur de guitare, etc., a un… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
toucher — v.i. Pratiquer (un métier, un art) : Il touche à la gratte. Toucher à mort, être très doué, déchirer. □ v.t. Toucher une valise, être aban¬donné par son conjoint. □ se toucher v.pr. Se masturber. / Se faire des illusions … Dictionnaire du Français argotique et populaire
toucher — (n.m.) Capital dans les jeux de l amour et du sexe, le toucher est le sens le plus sollicité dans les rapports d affection. Il doit être à la fois tendre et ferme, doux et senti afin de propulser les partenaires dans l excitation la plus vive … Dictionnaire de Sexologie
