-
1 touche
f. (de toucher) 1. пипане, докосване; 2. муз. клавиш; 3. проба на злато, сребро (с помощта на парче от яспис); 4. худ. похват, начин на рисуване на художник; 5. цвят, поставен с един замах на четката на художник; 6. разг. външен вид, външност; 7. спорт. хвърляне (мятане) на топката, когато е излязла извън страничните очертания на игрището; 8. захапване, лапване на стръвта ( при риболов). Ќ la Sainte Touche разг. денят, когато се получава заплатата; faire une touche получавам явен признак от някого за секуални намерения от негова страна; avoir la (une) touche явно се харесвам на някого. -
2 touche-touche
(а) loc.adv. (de toucher) много близо един до друг. -
3 touche-à-tout
m.inv. (de toucher а tout) 1. човек (по-често) дете, което наднича, пипа всичко, което види; 2. прен. човек, който се разпилява във всякакви дейности. -
4 toucher1
v. (lat. pop. °toccare, rad. onomat. tokk-) I. v.tr. 1. пипам, докосвам; toucher1 un objet пипам предмет; toucher1 du bout des doigts докосвам с върха на пръстите; 2. спорт. засягам, удрям; toucher1 l'adversaire удрям съперника си; toucher1 la balle de sa raquette удрям топката с палката си; 3. бутам с остен, подтиквам; toucher1 les bњufs бутам с остена волове; 4. получавам, печеля (пари, заплата); 5. прен. засягам; трогвам; ce reproche l'a touché този упрек го засегна; 6. намирам се до, съседен съм на; la maison touchait l'église къщата се намираше до църквата; 7. имам роднинска връзка с някого; 8. мор. допирам леко дъното (за кораб); II. v.tr.ind. 1. пипам, посягам на; cet enfant touche а tout това дете пипа всичко; 2. стигам до, достигам; toucher1 а sa fin стигам до края си, свършвам; 3. допирам се; 4. прен. приближавам се, достигам, попадам; засягам; toucher1 au but достигам целта; cette question touche au centre son intérêt този въпрос засяга точно нейния интерес. Ќ les extrémités se touchent погов. крайностите се допират; n'avoir pas l'air d'y toucher1 правя се, като че ли нещо не ме засяга, като че ли нямам пред вид никаква цел; toucher1 la corde sensible (toucher1 qqn. au vif) засягам някого на болното място; toucher1 un mot а qqn. а propos de qqch. казвам две-три думи на някого по някакъв въпрос ( обикновено за ходатайство). -
5 entier,
ère adj. (lat. integer "non touché") 1. цял, цялостен; un jour entier, цял ден; tout entier, напълно цял; 2. пълен, съвършен; un dévouement entier, пълно себеотрицание; 3. упорит, неотстъпчив, непреклонен; непроменлив, неизменяем, постоянен; une opinion entier, твърдо, неотстъпчиво мнение; 4. ветер. нескопен; animal entier, нескопено животно; 5. m. цялост; 6. loc.adv. en entier, напълно, изцяло. Ќ Ant. partiel, divisé, compréhensif. -
6 fond
m. (lat. fundus "fond et fonds") 1. дъно, дълбочина, дълбоки води; le fond d'une poche дъното на джоб; garnir d'un fond поставям дъно; poissons des grands fonds дънни риби; 2. дъно, долна част на съд; le fond d'un verre дъното на чаша; 3. остатък, утайка (в съд); 4. най-затънтената част от местност; дъно; 5. поле, фон; fond noir тъмно поле; 6. фон, основа на цвят (за плат); 7. основа (на стена, колона и др.); 8. среда, вътрешност на минна галерия; 9. fond de teint фондютен (крем за подобряване тена на лицето); 10. fond de robe комбинезон (дамски); 11. прен. същина, същност; on touche au fond du problème засяга се същината на проблема; 12. съдържание, тема, идея (на даден вид произведение); 13. loc. adj. de fond основен, основополагащ; 14. loc. adv. а fond издъно, изтънко; основно, напълно; au fond, dans le fond в действителност, всъщност. Ќ au fin fond du monde на край света; couler qqn а fond напълно разорявам някого; de fond en comble от край до край, съвсем; ski de fond ски-бягане; toucher le fond прен. пропадам, губя; faire fond sur qqch. базирам се на нещо. -
7 nitouche
f. (de saint et n'y touche) в съчет. sainte nitouche прикрит, лицемерен човек. -
8 rien
pron. indéf, m. et adv. (du lat. rem, accus. de res "chose") 1. в положително изречение: нещо; il fut incapable de rien dire той бе неспособен да каже нещо; avant que le jeune homme ait rien pu dire преди младежът да е успял да каже нещо; rester sans rien dire стоя без да кажа нещо; 2. в отрицателно изречение, заедно с ne: нищо; ce n'est rien! няма нищо! няма значение; il n'en est rien няма нищо подобно; rien de tout нищо подобно; cela ne fait rien няма нищо, няма никакво значение; il n'y a rien а ajouter нищо не може да се добави; qui ne risque rien n'a rien погов. който не поема риск, не печели нищо; cela ne vaut rien това нищо не струва; il n'y a rien de mieux няма нищо по-добро; cela n'a rien d'impossible в това няма нищо невъзможно; n'être rien нямам никаква стойност, не струвам нищо; 3. в отрицателни изречения (без ne): нищо (като отрицателен отговор на въпрос); que faites-vous? rien какво правите? - нищо; rien а faire нищо не може да се направи; 4. в съчет. de rien; de rien de tout незначителен, нищожен; разпуснат; une fille de rien разпуснато момиче; rien de rien съвсем нищо; de rien! няма защо! (при благодарене); c'est tout ou rien или всички или нищо; mieux que rien по-добре от нищо; se réduire а rien превръщам се в нищо; 5. m. най-малко нещо, дреболия; un rien les amuse и най-дребното нещо ги забавлява; pour un rien за нищо; se mettre en colère pour un rien ядосвам се за нищо; 6. m. pl. празни неща, дреболии; 7. m. поет. небитие; 8. в съчет. un, une rien de tout ост. долен, пропаднал, изпаднал човек; 9. adv. нар., ост. много, доста; il fait rien froid много е студено; elles sont rien droles те са много забавни; 10. loc. adv. pour rien за нищо; почти без пари, на много ниска цена; beaucoup de bruit pour rien много шум за нищо; rien que само, единствено; rien que la vérité единствено и само истината; un rien малко, лекичко; costume un rien trop grand костюм, който е леко широк; 11. loc. conj. rien moins que лит. никак; всичко друго, но не и. Ќ en un rien de temps, en moins de rien за миг, за много кратко време; en rien в каквото и да е; cela ne nous touche en rien това не ни засяга по никакъв начин; rien de plus, rien de moins точно това, ни повече, ни по-малко; comme un rien разг. много лесно; un rien de съвсем малко от ( за количество). Ќ Ant. chose (quelque chose), tout; beaucoup. -
9 saint,
e adj. et n. (lat. sanctus "consacré, vénéré") I. 1. свят, свещен; lieux saint,s светите места; 2. праведен, чист, непорочен; une âme saint,e чиста, непорочна душа; 3. църк. велик, страстен; mercredi saint, велика сряда; vendredi saint, велики петък; semaine saint,e страстна седмица; II. n. 1. m., f. светец, светия; la Sainte Vierge Светата Дева; reliques d'un saint, реликви на светец; 2. статуя на светец; 3. свят, благочестив човек. Ќ а la Saint-Glinglin разг. на куково лято; comme on connaît les saint,s on les honore погов. според заслугите и уважението; la fête passée, adieu le saint, изтъка си платното, захвърли кросното; la Sainte-Touche нар. ден, в който се получава заплата; ne savoir а quel saint, se vouer не зная какво да правя; prêcher pour son saint, защищавам своите права, интереси. Ќ Hom. sain, sein, seing, cinq. -
10 tocsin
m. (a. provenç. tocasenh, de toca "touche" et senh "cloche", du lat. signum) камбанен звън за тревога; sonner le tocsin бия тревога. -
11 touchette
f. (de touche) гриф, строй (на китара и др.). -
12 tzigane
adj. et n. (probabl. du gr. byzant. Atsinganos, provenç. pop. de Athinganos "qui ne touche pas", désignant une secte de manichéens venus de Phrygie) 1. adj. цигански; 2. m. цигански език; 3. m., f. циганин. -
13 vivement
adv. (de fém. de vif) 1. живо, пъргаво, бързо; 2. живо, пламенно; 3. силно, много дълбоко; vivement touché par дълбоко развълнуван от; 4. рязко, троснато, ядосано; répondre vivement отговарям ядосано; 5. exclam. vivement! бързо, да побързаме! Ќ Ant. doucement, lentement; faiblement.
См. также в других словарях:
touche — [ tuʃ ] n. f. • v. 1160; de 1. toucher I ♦ (Action, manière de toucher). 1 ♦ Épreuve, essai de l or et de l argent (au moyen de la pierre de touche, du touchau). 2 ♦ (1585) Fait de toucher l adversaire, à l escrime. Remporter l assaut par cinq… … Encyclopédie Universelle
touché — touché, ée (tou ché, chée) part. passé de toucher. 1° Mis en contact. • L ambre ne répand pas un parfum si doux que les objets touchés par l objet que l on aime, BERN. DE ST PIERRE Paul et Virginie.. Aux jeux de dame et de trictrac, dame… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
touche — Touche. s. f. On appelle ainsi dans l orgue, l espinette & le clavessin, Chacune des petites pieces d Ebene & d yvoire qui en composent le clavier. Touches blanches, touches noires. cet homme a la main excellente, on ne luy voit pas passer les… … Dictionnaire de l'Académie française
Touche fn — Pour les articles homonymes, voir FN. La touche Fn est la plus à gauche, dans la rangée la plus basse, sur le clavier de cet ordinateur portable La touche Fn (a … Wikipédia en Français
Touche — Touché oder Touche ist ein französischer Ausruf für „Berührt!“, der beim Fechten zur Anzeige eines Treffers benutzt wird. In Diskussionen verwendet man den Ausdruck, um seinem Gegenüber für eine gelungene Argumentation Respekt zu zollen (etwa:… … Deutsch Wikipedia
Touché — oder Touche ist ein französischer Ausruf für „Berührt!“, der beim Fechten zur Anzeige eines Treffers benutzt wird. In Diskussionen verwendet man den Ausdruck, um seinem Gegenüber für eine gelungene Argumentation Respekt zu zollen (etwa: „Punkt… … Deutsch Wikipedia
touche — Touche, Il vient de Tango. Une pierre dicte Touche, sur laquelle on espreuve l or, Heraclius lapis, vel Lydius, Coticula, Index. La touche dequoy on escrit sur les tablettes, Stylus. Opiniastre, qui ne veut recevoir la touche d autruy,… … Thresor de la langue françoyse
Touché — Жанр Поп музыка Годы 1997 2002 Страна … Википедия
touche — 1904, exclamation acknowledging a hit in fencing, from Fr. touché, pp. of toucher to hit, from O.Fr. touchier to hit (see TOUCH (Cf. touch) (v.)) … Etymology dictionary
touché — Touché, [touch]ée. part. pass. On dit au jeu des Dames, du trictrac, Dame touchée, dame joüée, pour dire, que Quand on a touché une piece, il la faut joüer … Dictionnaire de l'Académie française
Touche — Touche, s. Tusch … Pierer's Universal-Lexikon
