-
1 torturer
{'tɔ:tʃərə}
n мъчител, палач* * *{'tъ:tshъrъ} n мъчител, палач.* * *палач;* * *n мъчител, палач* * *torturer[´tɔ:tʃərə] n мъчител, -ка, инквизитор, -ка, палач. -
2 torturer
v.tr. (de torture) 1. мъча, изтезавам; 2. прен. изменям, променям, изопачавам; torturer son style променям стила си ( в по-лоша насока). -
3 tirer
v. (p.-к. réduction de l'a. fr. martirier "torturer") I. v.tr. 1. тегля, дърпам; tirer les cheveux дърпам косите; tirer les rideaux дърпам пердетата; tirer une remorque тегля ремарке; 2. изваждам, изтеглям; tirer l'épée du fourreau изваждам сабята от калъфа; tirer un numéro de loterie изтеглям номер от лотария; tirer du métal en fils изтеглям метал на нишки; 3. опъвам, дърпам; издърпвам; tirer ses chaussettes опъвам чорапите си (нагоре); tirer une corde опъвам въже; 4. освобождавам, измъквам; tirer qqn. du lit измъквам някого от леглото; 5. изтръгвам; tirer une plante de terre изтръгвам растение от земята; 6. чертая; tirer une perpendiculaire чертая перпендикуляр; tirer une ligne чертая линия; 7. печатам, отпечатвам; tirer un livre а tant d'exemplaires отпечатвам книга в определен брой екземпляри; 8. стрелям, изстрелвам, застрелвам; tirer une flèche, une balle изстрелвам стрела, куршум; tirer un feu d'artifice изстрелвам заря; tirer un oiseau au vol застрелвам птица по време на полет; 9. добивам, доставям си; 10. прен. изваждам, измъквам, извличам; tirer qqn. d'embarras измъквам някого от затруднение; tirer une conclusion извличам (вадя) заключение; 11. ритам, стрелям; tirer la boule ритам топката; 12. прен. привличам; tirer l'attention, le regard привличам вниманието, погледа; II. v.intr. 1. дърпам, тегля; tirer de toutes ses forces дърпам с всичките си сили; 2. тегля (за комин); poêle qui tire bien печка, която тегли добре; 3. стрелям; tirer bien, mal стрелям добре, зле; 4. търг. издавам (полица, менителница); 5. опъвам; la peau lui tire кожата му опъва; 6. tirer sur дърпам (се); бия на (за цвят); наближавам (за възраст); 7. tirer а тегля на; водя към; приближавам се до, отивам към; tirer au sort тегля на жребий; le spectacle tire а sa fin спектакълът наближава края си; tirer en longueur протакам се; 8. стрелям, ритам; tirer au but стрелям във вратата (при футбол); se tirer 1. измъквам се; je me suis tiré en douce измъкнах се незабелязано; 2. избягвам, офейквам; s'en tirer измъквам се, отървавам се (от затруднено положение); преодолявам (трудност, болест). Ќ être а couteaux tirés (avec qqn.) на нож сме (с някого); le vin est tiré, il faut le boire хванали сме се на хорото, трябва да го играем; tirer la carote разг. върша мошеничества; tirer le diable par la queue влача тежък живот (едва свързвам двата края); tirer les vers du nez разпитвам ловко, за да узная нещо; tirer sa flemme арго лентяйствам; tirer son épingle du jeu измъквам се ловко от затруднено положение; tirer une épine du pied измъквам от голямо затруднение; tirer des plans съставям планове; tirer l'aiguille шия; tirer l'њil привличам вниманието; tirer la langue плезя се, изплезвам се; tirer satisfaction получавам удовлетворение за; tirer vanité de гордея се с. Ќ Ant. détendre, relâcher; pousser; éloigner, repousser; enfoncer. -
4 torturant,
e adj. (de torturer) мъчителен, болезнен. -
5 travailler
v. (lat. pop. °tripaliare "torturer avec le tripalium") I. v.intr. 1. работя, трудя се; travailler en usine работя в завод; travailler en bureau работя в офис; travailler pour qqn. работя за някого; 2. работя, действам, функционирам; moteur qui travaille двигател, който функционира; 3. отмятам се, огъвам с, изкривявам се; maçonnerie qui travaille зидария, която се изкривява; 4. кипя, ферментирам (за вино); 5. нося лихва, в оборот съм; faire travailler l'argent пускам пари в оборот; 6. нар. върша забранена (от обществото) работа; крада, проституирам; 7. вълнувам се, кипя; travailler du chapeau луд съм; II. v.tr. 1. обработвам; travailler une matière première обработвам суровина; travailler la terre обработвам земята; travailler son style прен. обработвам стила си; 2. влияя, повлиявам; travailler l'opinion влияя върху мнението на някого; 3. прен. вълнувам, възбуждам, подстрекавам; раздразнявам; travailler les esprits разбунтувам духовете; 4. измъчвам, терзая (от чувство, от физическа болка); 5. нар. бия, малтретирам някого; se travailler 1. работя се, обработвам се; 2. прен. мъча се, трудя се блъскам се. Ќ faire travailler qqch. разработвам нещо; travailler les côtes а qqn. разг. намествам ребрата на някого, набивам го; travailler pour le roi de Prusse работя за този, дето духа ( напразно).
См. также в других словарях:
torturer — [ tɔrtyre ] v. tr. <conjug. : 1> • 1480; de torture 1 ♦ Infliger la torture (1o) à (qqn). Torturer un condamné. ⇒ supplicier. ♢ Faire subir des tortures à (qqn) par esprit de vengeance, pour faire avouer. Torturer par des coups, des… … Encyclopédie Universelle
Torturer — Tor tur*er (t[^o]r t[ u]r*[ e]r), n. One who tortures; a tormentor. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
TORTURER — v. a. Faire éprouver la torture. Les brigands l ont inutilement torture pour lui faire dire où était son or. Il fut cruellement torturé avant d avouer son crime. Fig., Torturer un texte le sens d un texte, le sens d un mot, Lui faire signifier,… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
TORTURER — v. tr. Faire éprouver une torture, soumettre à la torture. Il fut cruellement torturé avant d’être mis à mort. Il fut torturé avant d’avouer son crime. Il s’emploie aussi figurément et signifie Tourmenter vivement. Cette idée me torture. Torturer … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
torturer — (tor tu ré) v. a. 1° Faire éprouver la torture, soumettre à la question. Les brigands l ont torturé pour lui faire dire où était son argent. Fig. Causer une vive peine morale. Vous me torturez. • Une voix qui serre le coeur, qui torture l… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
torturer — [[t]tɔ͟ː(r)tʃərə(r)[/t]] torturers N COUNT A torturer is someone who tortures people … English dictionary
torturer — torture ► NOUN 1) the infliction of severe pain as a punishment or a forcible means of persuasion. 2) great suffering or anxiety. ► VERB ▪ subject to torture. DERIVATIVES torturer noun. ORIGIN Latin tortura twisting, torment , from torquere to … English terms dictionary
torturer — noun see torture II … New Collegiate Dictionary
torturer — See torture. * * * … Universalium
torturer — tor·tur·er || tÉ”rtʃərÉ™(r) / tÉ”Ët n. one who tortures, tormentor, persecutor … English contemporary dictionary
torturer — n. Tormentor … New dictionary of synonyms
