-
101 étaler2
v. (de étale) I. v.tr. мор. 1. étaler2 la marée закотвен съм на място в очакване на прилива; 2. съпротивлявам се на; étaler2 le vent съпротивлявам се на вятъра; II. v.intr. мор. ставам равен, без вълни ( за повърхността на водата). -
102 éventer
v.tr. (de й- et vent) 1. проветрям, проветрявам; 2. правя да изветрее; 3. прен. разкривам (тайна и др.); 4. откривам; éventer une mine воен. откривам мина; s'éventer проветрявам се; изветрявам (за вино и др.). Ќ éventer la mèche не надушвам какво става. -
103 éviter
v. (lat. evitare) I. v.tr. 1. избягвам, отбягвам, предотвратявам; éviter un danger избягвам опасност; 2. въздържам се от нещо; II. v.tr.indir. мор. въртя се около котвата си (за кораб); éviter au vent променям посоката ( за кораб), като се обръщам по посока на вятъра; s'éviter отбягваме се, избягваме се ( един друг). Ќ Ant. chercher, rechercher. -
104 flamberge
f. (n. pr. germ.) голяма рицарска сабя, меч. Ќ mettre flamberge au vent изваждам сабя; готвя се за бой. -
105 flatteux,
se adj. (lat. flatus "vent") мед. който образува газове в червата. -
106 flatulent,
e adj. (du lat. flatus "vent") мед. изпълнен с газове; предизвикан от образуване на газове. -
107 frais,
fraîche adj. (frq. °frisk) 1. свеж; vent frais, свеж вятър; teint frais, свеж тен; 2. хладен, прохладен; une belle et fraîche matinée de printemps красива хладна пролетна утрин; 3. нов, пресен, скорошен; њufsfrais,s пресни яйца; de fraîche date от скорошна дата; attention, peinture fraîche! внимание, прясна боя! 4. непорочен, невинен; une fille, fraîche de cњur момиче с непорочна душа; 5. прен. хладен, студен, резервиран; un accueil frais, хладен прием; 6. m. хлад, хладина; prendre le frais, разхладявам се; 7. f. хлад; хладина; sortir а la frais, излизам по хладно; 8. loc. adv. de frais, отскоро, от преди малко, прясно. Ќ mettre qqn. au frais, разг. пращам някого в затвора. Ќ Ant. blême, pâte, défraîchi, fané, terne, gâté. -
108 gémir
v. (du lat. gemere "geindre") I. v.intr. 1. пъшкам, охкам, стена; 2. прен. пъшкам, оплаквам се, страдам; 3. стена, буча рева; le vent gémit вятърът стене; II. v.tr. лит. изказвам, изразявам със стенание, с охкане, с болка. -
109 glaçant,
e adj. (de glacer) 1. ост. който вледенява, заледява; vent glaçant, вледеняващ вятър; 2. прен. леденостуден, студен, леден; attitude glaçant,e леденостудено поведение. -
110 glacé,
e adj. (de glacer) 1. замръзнал, вкочанясал, вледенен; café glacé, айс-кафе; vent glacé, леден вятър; être glacé, замръзнал съм, много ми е студено; 2. лъскав, гланциран; papier glacé, гланцирана хартия; 3. прен. студен, хладен, бездушен, безчувствен; accueil glacé, студено, хладно посрещане; regard glacé, бездушен, хладен поглед; 4. готв. покрит със слой от стопена захар, захаросан; marrons glacé,s захаросани кестени. Ќ crème glacé,e млечен сладолед. Ќ Ant. fondu, brûlant; bouillant, chaleureux. -
111 glacial,
e, als adj. (lat. glacialis, de glacies "glace") 1. леден, ледовит; zone glacial,e ледовита зона; (между полярния кръг и полюса); vent glacial, леден вятър; 2. прен. неприветлив; леденостуден, досаден, отблъскващ; air glacial, неприветлив вид; accueil glacial, леденостуден, отблъскващ прием. Ќ Ant. ardent, brûlant, chaud; accueillant, chaleureux, enthousiaste, sensible. -
112 gonfler
v. (lat. conflare, de flare "souffler") I. v.tr. 1. надувам, издувам, подувам; напомпвам; gonfler un pneu напомпвам гума; le vent gonfle les voiles вятърът издува платната; 2. увеличавам; la pluie gonfle le torrent дъждът увеличава водата на потока; gonfler un moteur увеличавам мощността на двигател; gonfler un prix увеличавам цена; 3. прен. изпълвам; le succès le gonfle d'orgueil успехът го изпълва с гордост; II. v.intr. 1. надувам се; подпухвам, отичам; son visage a gonflé avec l'âge с възрастта лицето Ј подпухна; 2. бухвам; la pâte gonfle тестото бухва; se gonfler 1. надувам се, подувам се, издувам се, отичам; 2. възгордявам се. Ќ être gonflé а bloc изпълнен съм с решимост, готов съм за изпитания; il est gonflé той е смелчага; той преувеличава; gonfler qqn. отегчавам някого, ядосвам някого. Ќ Ant. dégonfler; aplatir, comprimer, contracter, déprimer, rétrécir, vider. -
113 instrument
m. (lat. instrumentum, de instruere "instruire") 1. инструмент, оръдие, сечиво; прибор, уред; instruments de travail оръдия на труда; instruments de bord d'un avion бордови уреди на самолет; instrument tranchant режещ инструмент; 2. муз. инструмент; instruments а cordes струнни инструменти; instruments а clavier клавирни инструменти; instruments а vent духови инструменти; 3. оригинал на документ, договор, акт; échange d'instruments de ratification размяна на ратификационни документи. Ќ instruments monétaires платежни средства; devenir l'instrument de la volonté de qqn. ставам изпълнител (маша) на волята на някого. -
114 jouer
v. (lat. jocare, class. jocari "badiner, plaisanter") I. v.intr. 1. играя, забавлявам се; jouer aux cartes играя на карти; les enfants jouent dans la rue децата играят на улицата; jouer avec une poupée играя с кукла (за дете); jouer avec le feu играя си с огъня; jouer а cache-cache играя на криеница; jouer au tennis играя на тенис; jouer а la Bourse играя на борсата; jouer а la baisse играя на понижение на борсата; jouer а la hausse играя на повишение на борсата; 2. театр. играя на сцена; jouer dans une pièce играя в пиеса; 3. свиря; jouer du violon свиря на цигулка; jouer du piano свиря на пиано; 4. движа се свободно, имам хлабина; la clé joue dans la serrure ключът се движи свободно в ключалката; 5. в съчет. faire jouer пускам в ход, в действие; faire jouer les grandes eaux пускам фонтаните; 6. не прилепвам плътно; 7. задействам се, влизам в ход; l'instinct joue en elle инстинктът Ј се задейства; 8. рискувам; jouer avec sa vie рискувам живота си, играя с живота си; 9. спекулирам; jouer sur les cours des devises спекулирам с валутните курсове; 10. възползвам се; jouer de l'infirmité de qqn. възползвам се от недъгавостта на някого; II. v.tr. 1. играя; jouer une partie d'échecs играя една партия шах; jouer la finale играя финална среща; 2. свиря; jouer une valse свиря валс; jouer du Mozart свиря произведение от Моцарт; 3. театр. играя, изпълнявам, представям; jouer la comédie играя комедия на сцената; прен. изигравам комедия; jouer du Shakespeare играя пиеса от Шекспир; 4. преструвам се; jouer la surprise преструвам се на изненадан; jouer le héros правя се на герой; 5. играя (на карти); проигравам; хвърлям, залагам; jouer la dernière carte играя, хвърлям последната карта; jouer sa fortune проигравам състоянието си; jouer mille francs sur un cheval залагам хиляда франка на кон; 6. изигравам, измамвам; on vous a joué изиграха ви; 7. прен. рискувам jouer sa vie рискувам живота си; jouer toute sa fortune рискувам цялото си богатство; 8. имитирам; 9. прожектирам; jouer un film прожектирам филм; se jouer 1. играя си, забавлявам се; 2. свиря се; cette sonate se joue facilement тази соната се свири лесно; 3. играя се; ce jeu se joue а quatre тази игра се играе от четирима души. Ќ c'est un jeu joué на тази работа е сложен край; jouer du bâton майсторски, умело си служи с пръчката; jouer des coudes служа си с лактите, за да си пробия път; barque qui joue sur son ancre мор. закотвена лодка, която се люлее силно; jouer а l'imbécile правя се на глупав; jouer d'adresses надхитрям, излизам по-ловък; jouer sur les mots употребявам двусмислени думи, играя си със смисъла на думите; jouer un jeu serré играя внимателно; прен. действам предпазливо; jouer un mauvais tour а qqn. изигравам номер на някого; faire jouer les canons откривам огън с оръдията; jouer des jambes избягвам, офейквам; jouer de la prunelle гледам предизвикателно; le vent joue вятърът мени посоката и силата си; mon sort se joue ici тук се решава съдбата ми; qui a joué jouera погов. където е текло, пак ще тече, старо дърво мъчно се превива; se jouer de qqn. подигравам се с някого; играя си с някого; c'est joué d'avance резултатът е известен предварително. Ќ Hom. jouée. -
115 large
adj. (lat. largus "abondant, généreux") 1. широк, обширен; de larges épaules широки рамене; 2. прен. важен, значителен, голям; dans une large mesure в голяма степен; 3. либерален, щедър; homme large щедър човек; 4. луксозен, богат, широк; vie large охолен живот; 5. безскрупулен; conscience large необременено от нравствени предразсъдъци; 6. m. ширина; 7. m. открито море; prendre le large излизам в открито море; избягвам, офейквам; vent du large вятър, който духа от открито море; 8. adv. с широта; приблизително; calculer large смятам приблизително; 9. loc. adv. en long et en large, de long en large на дължина и ширина; надлъж и нашир. Ќ Ant. étroit; serré; borné; restreint, rigoureux, strict. -
116 largue
adj. (provenç. largo) мор. 1. отпуснат, хлабав; 2. m. ход на кораб, когато вятърът духа перпендикулярно на пътя му. Ќ vent largue мор. страничен вятър. -
117 léger,
ère adj. (lat. levis) 1. лек; 2. слаб, лек; рохкав; лесносмилаем; du vin léger, леко вино; un vent léger, лек вятър; terre léger,ère рохкава земя; 3. маловажен, незначителен, слаб, лек; une faute léger,ère незначителна грешка; 4. пъргав, ловък, лек; 5. весел, доволен; 6. грациозен, деликатен; 7. непостоянен, несериозен, лекомислен, лек, повърхностен; свободен; esprit léger, повърхностен ум; une femme léger,ère лека жена; 8. loc. adv. а la léger,ère леко; необмислено; parler а la léger,ère говоря без да мисля. Ќ avoir le cњur léger, безгрижен съм; infanterie léger,ère лековъоръжена пехота; que la terre lui soit léger,ère лека му пръст (за покойник); avoir la main léger,ère пипам с лека ръка. Ќ Ant. lourd, pesant; gros; sérieux; sévère; constant, fidèle. -
118 lever1
v. (lat. levare) I. v.tr. 1. вдигам; lever1 les bras вдигам ръцете си; lever1 un verre вдигам чаша (за тост); levez les mains! горе ръцете!; 2. повдигам, за да отворя; 3. изправям; 4. махам, свалям; lever1 son voile повдигам покривалото си; 5. прен. премахвам, отстранявам, отдалечавам, вдигам; lever1 un siège вдигам обсада; lever1 le gibier вдигам дивеч; 6. отрязвам част от нещо цяло; 7. прибирам, събирам, изпразвам; lever1 des impôts събирам данъци; lever1 une boîte aux lettres изпразвам кутия за писма; 8. свиквам под знамената; 9. геом. чертая; II. v.intr. 1. пониквам, покарвам; 2. за тесто - шупва, бухва, ферментира; se lever1 1. вдигам се; 2. ставам; 3. изгрявам; вдигам се; le vent de lève вятърът започна да духа; le brouillard se lève мъглата се вдига; Le soleil se lève слънцето изгрява. Ќ lever1 la main заклевам се; lever1 la main sur qqn. вдигам ръка срещу някого, удрям; lever1 les épaules вдигам рамена (в знак на съмнение); lever1 les yeux вдигам поглед, поглеждам; lever1 la lettre печ. набирам; lever1 la séance прекратявам заседание; lever1 les cartes събирам на купчина взетите карти при игра пред себе си. -
119 lit
m. (lat. lectus) 1. легло, креват; одър; постеля; lit de camp походно легло; lit de sangle сгъваемо брезентово легло; lit-cage желязно сгъваемо легло; lit de repos кушетка; lit de mort смъртен одър; lit de feuillage постеля от шума; lits jumeaux сдвоено легло; garder le lit лежа болен на легло, пазя леглото; se mettre au lit, aller au lit лягам си; 2. русло, речно корито; 3. ред, слой, пласт, залежи; lit d'argile глинен пласт. Ќ comme on fait son lit on se couche погов. на каквото си постелеш, на такова ще легнеш; enfants du premier lit, du second lit деца от първи брак, от втори брак; faire lit а part спя отделно (за съпрузи); lit de justice ист. тържествено събрание на парламента, на което присъствал и кралят; lit d'un courant място в река, където течението е най-силно; lit du vent направление, посока на вятъра; au saut du lit рано сутрин; jusqu'а son lit de mort до края на живота си; mourir dans son lit умирам от естествена смърт; lit de parade легло, на което е поставен мъртвец преди тържествено погребение. Ќ Hom. li, lie: formes des v. lier, lire. -
120 manche2
f. (lat. manica, de manus "main") 1. ръкав; retrousser ses manche2s запретвам ръкави; 2. техн. ръкав, тръба, маркуч; manche2 а vent вентилационна тръба; 3. спорт. тур, партида; premiére manche2, seconde manche2 първи, втори тур; 4. пролив, канал; La Manche Ламанш. Ќ avoir qqn. dans sa manche2 ост. държа някого в ръцете си; c'est une autre paire de manche2s това е съвсем друга работа; être en manche2s de chemise по жилетка съм; jambes en manche2s de veste мършави и криви крака; tirer la manche2 а qqn. привличам вниманието на някого.
См. также в других словарях:
vent — [ vɑ̃ ] n. m. • 1080; lat. ventus I ♦ A ♦ Déplacements naturels de l atmosphère. 1 ♦ Mouvement de l atmosphère ressenti au voisinage du sol; déplacement d air; air déplacé (⇒ alizé, aquilon, autan, bora, chergui, chinook, foehn, khamsin, mistral … Encyclopédie Universelle
vent — VENT. s. m. L air agité. Les quatre vents principaux ou cardinaux sont le vent de Nord, le vent de Sud, le vent d Est, le vent d Ouest, autrement, Le vent de Tramontane, de Midy, de Levant & de Couchant. Grand vent. vent impetueux, froid, chaud,… … Dictionnaire de l'Académie française
vent — Vent, Ventus, Il se prend aussi en venerie pour l odeur et sentiment qu une beste laisse de soy. Fouillous au cha. 1. A cause que le cerf est de plus grand vent et sentiment que le lievre, et le sanglier a eu le vent de la gland, c est à dire, l… … Thresor de la langue françoyse
Vent réel — Vent apparent Le vent apparent est le vent ressenti par un observateur qui se situe dans un véhicule en déplacement (voiture, vélo, navire…). Il s oppose au vent réel qui est le vent ressenti par le même observateur arrêté. Le vent apparent peut… … Wikipédia en Français
Vent stellaire — Vent solaire Voyager 1 et 2 dans l’héliosphère. Le vent solaire est un flux de plasma constitué essentiellement d ions et d électrons qui sont éjectés de la haute atmosphère du Soleil. Ce flux varie en vitesse et en température au cours d … Wikipédia en Français
Vent d'Autan — Le vent d autan est un vent soufflant dans le sud/sud ouest de la France, en provenance du sud est/sud sud est, qui affecte le Roussillon, l intérieur du Languedoc et le Midi Toulousain. On dit de lui, dans les régions où il sévit c est à dire… … Wikipédia en Français
VENT (INSTRUMENTS À) — «Encore que tous les instruments de Musique puissent estre appelez à vent, puis qu’il n’est pas possible de faire des sons sans le mouvement de l’air, qui est une espece de vent, néantmoins l’on a coustume de donner ce nom à ceux que l’on… … Encyclopédie Universelle
Vent — Vent, n. [OE. fent, fente, a slit, F. fente a slit, cleft, fissure, from fendre to split, L. findere; but probably confused with F. vent wind, L. ventus. See {Fissure}, and cf. Vent to snuff.] 1. A small aperture; a hole or passage for air or any … The Collaborative International Dictionary of English
Vent feather — Vent Vent, n. [OE. fent, fente, a slit, F. fente a slit, cleft, fissure, from fendre to split, L. findere; but probably confused with F. vent wind, L. ventus. See {Fissure}, and cf. Vent to snuff.] 1. A small aperture; a hole or passage for air… … The Collaborative International Dictionary of English
Vent field — Vent Vent, n. [OE. fent, fente, a slit, F. fente a slit, cleft, fissure, from fendre to split, L. findere; but probably confused with F. vent wind, L. ventus. See {Fissure}, and cf. Vent to snuff.] 1. A small aperture; a hole or passage for air… … The Collaborative International Dictionary of English
Vent piece — Vent Vent, n. [OE. fent, fente, a slit, F. fente a slit, cleft, fissure, from fendre to split, L. findere; but probably confused with F. vent wind, L. ventus. See {Fissure}, and cf. Vent to snuff.] 1. A small aperture; a hole or passage for air… … The Collaborative International Dictionary of English
