-
1 possess
{pə'zes}
1. притежавам, имам, владея, овладявам
to POSSESS oneself of завладявам, овладявам
to be POSSESSed of имам, притежавам
2. обхващам, завладявам, прихващам (за чувство, идея и пр.)
3. обхва щам, обладавам (за зъл дух)
what POSSESSed him to do it? какво го прихвана да постъпи така? кой дявол го накара да направи това
4. ост. въвеждам във владение
запознавам (някого) (of something с нещо)
5. ост. заграбвам* * *{pъ'zes} v 1. притежавам, имам; владея; овладявам; to possess o.s.* * *овладявам; притежавам; владея;* * *1. to be possessed of имам, притежавам 2. to possess oneself of завладявам, овладявам 3. what possessed him to do it? какво го прихвана да постъпи така? кой дявол го накара да направи това 4. запознавам (някого) (of something с нещо) 5. обхва щам, обладавам (за зъл дух) 6. обхващам, завладявам, прихващам (за чувство, идея и пр.) 7. ост. въвеждам във владение 8. ост. заграбвам 9. притежавам, имам, владея, овладявам* * *possess[pə´zes] v 1. притежавам, владея; имам, разполагам с, държа; to \possess o.s. of завладявам, овладявам, придобивам; to \possess o.'s mind ( soul, o.s.) in peace владея се, не се вълнувам, спокоен съм; to be \possessed of имам, притежавам, собственик съм; to be \possessed by ( with) овладян (обладан, завладян, обзет) съм от; what \possessed him to do it? какво го прихвана да го направи? 2. въвеждам във владение; запознавам някого с нещо (of); съобщавам; 3. pass завладян (обхванат, погълнат) съм (от чувство, идея и пр.) (by, with); 4. ост. заграбвам; 5. ост. спечелвам, придобивам, сдобивам се. -
2 credit
{'kredit}
I. 1. вяра, доверие
to give CREDIT to вярвам на
to lend CREDIT to правя да изглежда достоверен/правдоподобен, потвърждавам (слух и пр.)
2. доверие, влияние, уважение, престиж, добро име
to have CREDIT with someone имам влияние пред някого
3. уважение, признание, похвала, чест, заслуга
to give someone CREDIT for something признавам някому заслуга за нещо
I gave him CREDIT for more sense мислех го за по-умен
to take CREDIT to oneself приписвам си заслуга
to take no CREDIT for не се хваля с, не търся похвала за
be it said/it must be said to his CREDIT that прави му чест, че, в негова полза трябва да кажем, че
that is all to his CREDIT, it does him CREDIT, it reflects CREDIT on him прави му чест
to be a CREDIT to one's family/school, etc. чест/гордост съм за семейството/училището си и пр
4. фин. кредит, дълг, сума, записана на кредит, дясна/кредитна страна на счетоводна книга, актив
on CREDIT на кредит/вересия
long CREDIT дългосрочен кредит
letter of CREDIT кредитно писмо
to pay a sum to someone's CREDIT плащам сума на нечия сметка
his CREDIT is good той се ползува с доверие, има добро име
how much have I to my CREDIT? c каква сума разполагам? колко пари имам (в сметката си)
5. ам. удостоверение за завършен курс (в училище и пр.)
6. обик. рl кино, телев. имена на участвуващи във филм/предаване (и CREDIT titles)
II. 1. вярвам (на), приемам като достоверен
2. приписвам
to CREDIT someone with a quality вярвам, че някой има дадено качество
to CREDIT an invention to someone приписвам на някого изобретение
he has been wrongly CREDITed with this discovery това откритие погрешно се приписва на него
3. фин. to CREDIT a sum to someone, to CREDIT someone with a sum вписвам сума към кредитната страна/прихода на нечия сметка, кредитирам сума на някого* * *{'kredit} n 1. вяра, доверие; to give credit to вярвам на; to lend(2) {'kredit} v 1. вярвам (на), приемам като достоверен; 2. пр* * *чест; актив; вяра; вярвам; влияние; дълг; доверие; кредит;* * *1. be it said/it must be said to his credit that прави му чест, че, в негова полза трябва да кажем, че 2. he has been wrongly credited with this discovery това откритие погрешно се приписва на него 3. his credit is good той се ползува с доверие, има добро име 4. how much have i to my credit? c каква сума разполагам? колко пари имам (в сметката си) 5. i gave him credit for more sense мислех го за по-умен 6. i. вяра, доверие 7. ii. вярвам (на), приемам като достоверен 8. letter of credit кредитно писмо 9. long credit дългосрочен кредит 10. on credit на кредит/вересия 11. that is all to his credit, it does him credit, it reflects credit on him прави му чест 12. to be a credit to one's family/school, etc. чест/гордост съм за семейството/училището си и пр 13. to credit an invention to someone приписвам на някого изобретение 14. to credit someone with a quality вярвам, че някой има дадено качество 15. to give credit to вярвам на 16. to give someone credit for something признавам някому заслуга за нещо 17. to have credit with someone имам влияние пред някого 18. to lend credit to правя да изглежда достоверен/правдоподобен, потвърждавам (слух и пр.) 19. to pay a sum to someone's credit плащам сума на нечия сметка 20. to take credit to oneself приписвам си заслуга 21. to take no credit for не се хваля с, не търся похвала за 22. ам. удостоверение за завършен курс (в училище и пр.) 23. доверие, влияние, уважение, престиж, добро име 24. обик. pl кино, телев. имена на участвуващи във филм/предаване (и credit titles) 25. приписвам 26. уважение, признание, похвала, чест, заслуга 27. фин. to credit a sum to someone, to credit someone with a sum вписвам сума към кредитната страна/прихода на нечия сметка, кредитирам сума на някого 28. фин. кредит, дълг, сума, записана на кредит, дясна/кредитна страна на счетоводна книга, актив* * *credit[´kredit] I. n 1. търг. кредит; дълг; сума, записана на приход; дясната (кредитната) страна на счетоводна книга; актив; in \credit с положителен баланс (за сметка); on \credit на кредит, на вересия; long \credit дългосрочен кредит; letter of \credit кредитно писмо; to pay a sum to s.o.'s \credit внасям (плащам) сума на сметка на някого; his \credit is good той се ползва с доверие, има добър кредит; to have many achievements to o.'s \credit имам (отбелязал съм) много постижения; 2. уважение, признание; похвала, чест; заслуга; he got all the \credit for the discovery откритието беше признато за изцяло негова заслуга; to take \credit for ( doing) s.th. приписвам си заслуга за (че съм направил нещо); to acquit o.s. with \credit оправдавам доверие с чест; be it said ( it must be said) to his \credit за негова чест трябва да се каже; that is all to his \credit, it does him \credit, it reflects \credit on him това му прави чест; he is a \credit to his family той е чест за семейството си; 3. вяра, доверие; to give \credit вярвам на; to gain \credit спечелвам доверие, започват да ми вярват; 4. доверие, влияние, уважение; престиж, авторитет, добро име; a man of highest \credit човек с много добро име; to have \credit with s.o. имам влияние над някого; 5. бюджетна дванадесетинка; 6. удостоверение за завършен курс в учебно заведение; 7. pl (и \credit titles) списък с имената на актьорите, на директора и на снимачния екип на филм, телевизионна програма и др.; II. v 1. фин.: to \credit a sum to s.o., to \credit s.o. with a sum кредитирам сума на някого (някого със сума); вписвам сума към кредитната страна (прихода) на сметката на някого; 2. приписвам; to \credit s.o. with an achievement вярвам (мисля, смятам), че някой е постигнал нещо; they are \crediting science with power it does not possess приписват на науката власт, която тя не притежава; 3. вярвам, приемам за достоверен.
См. также в других словарях:
possess oneself of — index assume (seize), distrain Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
possess oneself of — ACQUIRE, obtain, get (hold of), procure, get one s hands on; take, seize; informal get one s mitts on. → possess … Useful english dictionary
possess — v.tr. 1 hold as property; own. 2 have a faculty, quality, etc. (they possess a special value for us). 3 (also refl.; foll. by in) maintain (oneself, one s soul, etc.) in a specified state (possess oneself in patience). 4 a (of a demon etc.)… … Useful english dictionary
possess — pos·sess /pə zes/ vt: to have possession of Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996. possess I … Law dictionary
possess — [pə zes′] vt. [LME < MFr possessier < L possessus, pp. of possidere, to possess < pos , contr. < potis, able (see POTENT) + sedere, to sit] 1. to hold as property or occupy in person; have as something that belongs to one; own 2. to… … English World dictionary
possess — possessor, n. possessorship, n. /peuh zes /, v.t. 1. to have as belonging to one; have as property; own: to possess a house and a car. 2. to have as a faculty, quality, or the like: to possess courage. 3. (of a spirit, esp. an evil one) to occupy … Universalium
possess — /pəˈzɛs / (say puh zes) verb (t) 1. to have as property; to have belonging to one. 2. to have as a faculty, quality, or the like: to possess courage. 3. to have knowledge of: I possess a little French. 4. to keep or maintain (oneself, one s mind …
possess — v 1. own, be the owner of, have or hold title to, hold, be the proud possessor of, count or number among one s possessions or belongings, Scot. aught; receive, acquire, gain, inherit, come into, come into possession of, win; obtain, get, secure,… … A Note on the Style of the synonym finder
possess one's soul in patience — control oneself, be patient … English contemporary dictionary
gain for oneself — index possess Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
assume — as·sume vt as·sumed, as·sum·ing 1: to voluntarily take upon oneself assume a risk 2: to take over (the debts or obligations of another) as one s own assume a mortgage Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster … Law dictionary
